№ 260008 / 22.1.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 22.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана…….……четвърти наказателен състав в публично заседание на 22 декември през две хиляди и двадесета година……........…......................................................…………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА НИКОЛОВА
при секретаря Тодора Владинова...................………..........…..……и в присъствието на прокурора..……………………….……....…....като разгледа докладваното от съдията Николова..…....……….......……….АН дело 1458 по описа за 2020г.…..........……...и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.340 от НПК във връзка с чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № К-029184 от 14.10.2020г. на директор в регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца със седалище Монтана към главна дирекция „Контрол на пазара” при КЗП, на „ Т. Б. А. Б.” ЕАД, със седалище и адрес на управление в град София е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 8 000.00 /осем хиляди/ лева на основание чл.45 ал.2 от Закона за потребителския кредит за нарушение на чл.10а ал.2 от същия закон.
Недоволно от така издаденото Наказателно постановление е останало Дружеството, чрез пълномощника си, като обжалва същото с оплакване за необоснованост и незаконосъобразност, като се излагат конкретни доводи - НП е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, както и нарушения на материалния закон. Моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. В хода на въззивното производство процесуалния представител не се явява. Депозирана е молба, в която като алтернативно искане се моли съда да намали до установения от закона минимум наложената имуществена санкция.
Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител, в писмено становище развива доводи, че жалбата е неоснователна, а атакуваното наказателно постановление - законосъобразно.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и изложените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Кредиторът „Т. Б. А. Б.” ЕАД е санкциониран за това, че на 02.12.2019 г. в стопанисван от него офис в гр. Монтана, при сключване на Договор за потребителски кредит с потребител, е изискал заплащане на еднократна такса за оценка на риска в размер на 82.13 лв. като действие, свързано с усвояване и управление на кредита. Това действие на кредитора се доказва от съдържанието на договора /страница 2/, чл.7.1 „Еднократна такса за оценка на риска” - 82.13 лв. Еднократната такса за оценка на риска, дължима в деня на подписване на договора за кредит се финансира от Кредитора и се възстановява от Потребителя с дължимите месечни вноски, съгласно Погасителния план и предвид заявеното му желание в Искането - декларация”.
В представено от кредитора становище е посочено, по отношение таксата за оценка на риска, че същата включва както оценка на кредитоспособността на клиента, така и изчисляване на сума, която банката следва да задели като провизии за покриване на потенциална загуба от предоставения необезпечен кредит. Посочено е още, че таксата покрива разходи, извършени от банката към момента на сключване на договора и непосредствено след него.
Видно е, че заплащането и начисляването на таксата, включително и начисляваната лихва върху нея, категорично води до извода, че това действие на кредитора е свързано с усвояване и управление на кредита, тъй като таксата се изисква, за да бъде сключен договора за кредит и върху нея също се дължи лихва.
Таксата е удържана от отпуснатата сума и е следвало да се възстановява от кредитополучателя с месечните погасителни вноски, за което е трябвало да подпише Заявление-декларация за установяване на договорни отношения.
Кредиторът не е представил никакви доказателства, с които да обори констатациите от проверката и не е доказал, че събираната еднократна такса е предназначена за други допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
Така посочената и наименована като еднократна административна такса за оценка на риска по същество представлява прикрита такса за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, тъй като се начислява само при отпускане на кредит с подписването на договор.
Още повече, че в случая се касае за една трайно наложила се практика в дейността на небанковата финасова институция, от позиция на по-силната страна, целяща заобикалянето на закона, с която се нарушават правата на потребителите.
Нарушението е извършено повторно /на 02.12.2019 г./, след влязло в законна сила на 01.04.2019 г. решение по КАНД № 79/2019 г. на Административен съд - Монтана, /АНД № 1758/2018 г. на Районен съд - Монтана.
При реализиране на административнонаказателната отговорност не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството. Както в АУАН, така и в НП нарушението е описано прецизно, с фактическите признаци от обективна страна, установено в състава на чл10 а, ал.2 от ЗПК, като са посочени точно датата, мястото и обстоятелствата на извършването му. Не е нарушено правото на защита на кредитора, който е запознат със съдържанието на акта и не е подал възражение срещу него.
НП е издадено, след като наказващият орган е изяснил всички установени по преписката факти и обстоятелства, и е анализирал събраните доказателства, като правилно е преценил, че е налице осъществен състав на нарушение по чл.10а, ал.2 от от Закона за потребителския кредит /ЗПК/.
Наказващият орган е наложил наказание, което обаче не е съобразено с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, като е определил имуществената санкция в завишен размер. Обстоятелството, че нарушението е извършено повторно не може да бъде прието, като отегчаващо обстоятелство, тъй като жалбоподателят е наказан именно за такова нарушение /на основание чл.45 ал.2 от Закона за потребителския кредит/. Ето защо съдът намира, че следва да се намали наложеното наказание от 8 000.00 лева, на 5 000.00 лева имуществена санкция.
С оглед изхода на делото и доколкото представителя на наказващият орган претендира за заплащане на адвокатско възнаграждение, жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати същия, който е в размер на 150.00 лева.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд – Монтана
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № К-029184 от 14.10.2020г. на директор в регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца със седалище Монтана към главна дирекция „Контрол на пазара” при КЗП, с което на „ Т. Б. А. Б.” ЕАД, със седалище и адрес на управление в град София е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 8 000.00 /осем хиляди/лева на основание чл.45 ал.2 от Закона за потребителския кредит за нарушение на чл.10а ал.2 от същия закон, като НАМАЛЯВА същото на 5 000.00 / пет хиляди/ лева имуществена санкция.
ОСЪЖДА „ Т. Б. А. Б.” ЕАД, със седалище и адрес на управление в град София, район „Лозенец”, ул. „Димитър Хаджикоцов” №52-54, ЕИК ********* да ЗАПЛАТИ на РД за областите Видин, Монтана и Враца със седалище Монтана към ГД „Контрол на пазара” при КЗП сумата в размер на 150.00 (сто и педесет) лева, представляваща разноски за адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: