О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Габрово,
14.07.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в закрито
заседание на четиринадесети юли през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
В.Топалова ЧЛЕНОВЕ: В.Генжова
Г.Косева
като разгледа докладваното от съдия Топалова
в.ч.гр.д. №166 по описа за 2020г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.413,ал.2 ГПК във връзка с чл.274 от ГПК.
Образувано е по жалба от "ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД, гр. София срещу разпореждане , с което е отхвърлено
заявление по чл.410 ГПК за част от вземанията, по ч.гр.д. № 398/2020 г. по
описа на Районен съд Габрово.
В жалбата се твърди, че районният съд е превишил правомощията си, предвид
едностранния и формален характер на заповедното производство, както и целта му
да осигури бързото и ефективно събиране на безспорни неизплатени задължения.
Заповедния съд не разполагал с правомощия на този етап от производството да се
произнася по валидността на сделката, от която заявителя черпи права. Същият
имал правомощия да се произнесе дали искането се основава на неравноправна
клауза, но не и дали сделката е валидна или не. Моли съда да отмени обжалваното
разпореждане и да постанови да се издаде заповед за изпълнение, както и да
бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски.
Жалбата е подадена в срок от
имащо право на жалба лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е частично основателна поради следното:
С обжалваното разпореждане
е отхвърлено заявлението за присъждане на сумата 602.06 лв.- договорна лихва от
20.01.2019 г. до 3.09.2019 г., когато настъпва предсрочната изискуемост.,
1925.83 лв. закупен допълнителен пакет услуги, 30 лв. за извънсъдебно събиране
на задължението и 161.34 лв., лихва за забава от 28.08.2018 г. до 3.09.2019 г.
на основание чл.411 ал.2 т.3 ГПК.
Съгласно изменението на ГПК /ДВ.
бр.100/2019г./, съдът служебно следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител. Процесният договор безспорно е такъв. В
чл.411, ал.2
от ГПК изрично е създадена нова т.3, която задължава съда да откаже
издаване на заповед за изпълнение, когато вземането произтича от договор с
потребител и искането се основава на неравноправна клауза в договора или е
налице обоснована вероятност за това.
С оглед на изложеното
въззивният съд не възприема изложените в жалбата доводи, че за заповедния съд
не съществува възможност служебно да констатира наличието на нищожна и/или
неравноправна клауза, както и че е превишил своите правомощия по преценка, като
е обсъдил обстоятелство по същество, което следва да бъде доказано в едно
бъдещо исково производство. Цитираната съдебна практика в частната жалба се
отнася до производства образувани в периода преди измененията в ГПК,
обнародвани в бр.100/2019г. ДВ, които вменяват задължение на съда служебно да
следи искането да не противоречи на закона и на добрите нрави, а съгласно
чл.411, ал.2 т.3 ГПК (нова) да не го уважи, когато се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за
това.
За да постанови обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е приел,
че уговорената договорната лихва в размер на
41.17% противоречи на добрите нрави и има неравноправен характер.
Въззивният съд по същество намира, че не е налице обоснована вероятност за
неравноправност на клаузата от процесния договор, регламентираща договорната
лихва, както е приел заповедният съд, за да отхвърли искането за издаване на
заповед за претендираната по тази сума. В случая се претендира договорната
възнаградителна лихва, при която е подписан договора и същата не е едностранно
изменяна от страната, предоставила кредита. Следва да се има предвид, че размера
на ГПР – 49.89 % и ГЛП от 41.17% по договора е съобразен с разпоредбата на чл.
19, ал. 4 ЗПК, поради което не може да се направи извод в едностранното
заповедно производство за вероятно противоречие на клаузата за договорна лихва
с добрите нрави. В тази си част жалбата е основателна и следва да бъде уважена.
В
останалата част оплакванията са неоснователни. Клаузите за заплащане на
възнаграждение по допълнителния пакет услуги и такса за извънсъдебно събиране
на вземането, противоречат на добрите нрави и директно на нормите на чл.10а, ал.2
и ал.4
ЗПК, тъй като по същество представляват разход, свързан с
усвояване и управление на кредита.
Правилно е отхвърлено заявлението и за заплащане на
сумата 161.34 лв., лихва за забава от 21.08.2018 г., изпадането на длъжника в
забава до 3.09.2019 г. датата на предсрочната изискуемост, тъй като съгласно ТР
№3/27.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС, размерът на задължението при предсрочна
изискуемост по договор за кредит се определя в размер на непогасения остатък от
главницата и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост до датата на плащането.
На основание изложеното
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане, съдържащо се в заповед № 1362/5.03.2020 по ч.гр.д. №
398/2020 г. на Районен съд Габрово, вместо което
ПОСТАНОВИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на ПРОФИ КРЕДИТ България"
ЕООД, гр. София, ЕИК ********* срещу М.В.В. ЕГН ********** *** за сумата 602
лв. - договорна лихва за периода от 20.01.2019 г. до 3.09.2019 г. по договор за
потребителски кредит № **********/11.07.2018 г.
В останалата част оставя жалбата без
уважение.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Габрово
за издаване на Заповед за изпълнение
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: