Решение по адм. дело №1412/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК, във вр. с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.

Делото е образувано по жалба на Г. П. Б., от [населено място], [улица], чрез адвокат Р. И. от АК-[област], със съдебен адрес [населено място], ул ***, против Решение № 1040-15-177/20.06.2025г. на директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № 0-15-000-00-01834756/20.05.2025г., издадено от ръководителя по изплащане на обезщетения и помощи в ТП на НОИ – Пловдив, с което на основание чл. 40, ал 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ и чл. 47 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист № Е20241763001 за периода 08.11.2024г. до 07.12.2024г. вкл.

Жалбоподателят счита обжалваното решение на Директора на ТД на НОИ Пловдив, с което е потвърдено разпореждане за отказ на парично обезщетение за временна неработоспособност, за незаконосъобразно, необосновано и в противоречие с националното и европейско законодателство, претендира за направените разноски и адвокатски хонорар. Процесуалният представител на жалбоподателя поддържа, че Г. Б. от март 2024г. е заплащала вноски за всички рискове и неправомерно е лишена от право на обезщетение. Според него чл. 1, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/ противоречи на КСО, правото на ЕС, защото въвежда санкция, прекомерно формално изискване, ограничава права, гарантирани в Конституцията.

Ответникът Директор на ТП НОИ - Пловдив, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност и недоказаност на жалбата, като моли същата да бъде отхвърлена, тъй като съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО право на парично обезщетение за временна неработоспособност имат осигурените лица за общо заболяване и майчинство. По данни от регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица и писмо от ТД на НАП - Пловдив с вх. № 1013-15-170#1/19.05.2025 г., Г. Б. е заявила начало на дейност и осигуряване като самоосигуряващо се лице - собственик на "АТЛЕТИК БГ" ЕООД от 12.02.2018 г. само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт и не е променила вида на осигуряването си, поради което към 08.11.2024 г. (начало на болничен лист NºE20241763001) не се счита за осигурено лице за фонд "Общо заболяване и майчинство", не отговаря на условията на чл. 40, ал. 1 от КСО и няма право на парично обезщетение. Ответникът чрез процесуалния си представител излага допълнителни аргументи в представено по делото писмено становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата, събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид доводите на страните, прие за установено следното:

В ТП на НОИ - Пловдив, с вх. NºP14-15-000-00-**********/05.05.2025 г. от "АТЛЕТИК БГ" ЕООД, [ЕИК], за Г. П. Б. е представено удостоверение, съгласно приложение № 9 към чл. 11, ал.1 от НПОПДОО с данни относно правото на парично обезщетение за временна неработоспособност по болничен лист № [Наименование]с период от 08.11.2024 г. до 07.12.2024 г. вкл. В раздел І, т. 1 от удостоверението е посочено, че към деня на настъпване на временната неработоспособност, лицето е осигурено лице за съответния риск. По делото са приложени Удостоверение - приложение № 9 към чл. 11, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО), с данни относно правото на парично обезщетение по болничен лист № [Наименование], водно с посочения болничен лист (л. 14, л. 15). С Разпореждане № 0-15-000-00-01834748/20.05.2025 г. ръководителят по изплащане на обезщетения при ТП на НОИ – Пловдив е отказал изплащане на обезщетение поради липса на осигуряване за риска ОЗМ. С Решение № 1040-15-177/20.06.2025 г. директорът на ТП на НОИ е потвърдил отказа.

Жалбоподателят Г. П. Б. е едноличен собственик на „АТЛЕТИК БГ“ ЕООД, регистрирана като самоосигуряващо се лице по чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО. По данни от Регистъра на осигурителите за самоосигуряващите се лица г-жа Бенлиян е обявила начало на дейност от 12.02.2018 г. като собственик на "АТЛЕТИК БГ" ЕООД, и е заявила вид на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. В Регистъра на осигурените лица Г. Б. за периода от месец 03.2024 г. до момента на проверката има подадена информация по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО от "АТЛЕТИК БГ" ЕООД, [ЕИК] с попълнен код за вид осигурен „12“ и вид на осигуряване - осигурено лице за всички осигурителни рискове, включително и за „Общо заболяване и майчинство“ (ОЗМ). Така изложеното се потвърждава и от справка от Регистъра на осигурените лица за жалбоподателя за периода от 2018 г. до 2025 г. и справка за постъпили данни в Интегрираната система за електронен обмен на документи и данни (ИСЕОДД) за същия.

От приложено по делото писмо на ТД на НАП - Пловдив вх. № 1013-15-170#1/19.05.2025 г. с приложена справка за история на осигуряването като самоосигуряващо се лице /л.37/ е видно, че Г. Б. не е подавала декларация по чл. 1, ал. 3 НООСЛБГРЧМЛ промяна на вида на осигуряване и същата е заявила вид на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, което и не се оспорва от жалбоподателя.

По делото е приета административната преписка, приложена от административния орган, в която са представени и доказателства за комететността на органа, издал оспорения административен акт - Заповед 3730/08.05.25г//л.52/, както и Заповед № 1015-15-354//л.40/.

Въз основа на изложените фактически данни, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена е в срок по чл. 118, ал. 1 от КСО от надлежно легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните за това съображения:

На основание чл. 168 от АПК, съдът дължи проверка относно законосъобразността на оспорения акт на всички основания, посочени в чл. 146 от АПК.

Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „е“ КСО разпорежданията за отказ за изплащане на парични обезщетения по глава четвърта, раздели І и ІІ или помощи се обжалват пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ. Съгласно чл. 117, ал. 3 КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им.

С оглед цитираната разпоредба оспореното решение № 1040-15-177/20.06.2025г. на директора на ТП на НОИ Пловдив е издадено от компетентен орган /Заповед 3730/08.05.25г//л.52/, както и потвърденото с него разпореждане № 0-15-000-00-01834756/20.05.2025г., издадено от ръководителя по изплащане на обезщетения и помощи в ТП на НОИ – Пловдив /Заповед № 1015-15-354//л.40/. Спазена е изискуемата от закона форма, като са изложени в достатъчна степен мотивите, обусловили отхвърлянето на жалбата. Оспореният административен акт е издаден при спазване административнопроизводствените правила при правилно приложение на материалноправните разпоредби.

Фактите по делото не са спорни между страните. Спорът е правен и се свежда до въпроса дали жалбоподателят има право на обезщетение за временна неработоспособност по болничен лист № Е20241763001 за периода 08.11.2024г. до 07.12.2024г. вкл. след като си е внасял дължимите осигурителни вноски с попълнен код за вид осигурен „12“ и вид на осигуряване - осигурено лице за всички осигурителни рискове, включително и за „Общо заболяване и майчинство“ (ОЗМ), без да подаде обаче декларация по чл. 1 от НООСЛБГРЧМЛ в предвидените за това срокове.

Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества, а по избор – за ОЗМ. Чл. 1, ал. 3 НООСЛБГРЧМЛ предвижда изборът да се заявява с декларация в 7-дневен срок от възникване на основанието. Следва да бъде съобразено, че съгласно чл. 1, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване определят вида на осигуряването си с декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на НАП. Декларацията се подава в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. Когато декларацията е подадена извън 7-дневния срок, самоосигуряващото се лице подлежи на осигуряване през съответната календарна година само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт.

От така цитираната разпоредба става ясно, че срокът е преклузивен - с изтичането му се преклудира (прекратява се) правото на самоосигуряващого се лице да заяви за съответната календарна година друг вид осигуряване и поради това за тази година то се счита осигурено само за задължителните за самоосигуряващите се лица осигурителни рискове (инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт). Срокът е въведен в интерес на правната сигурност и предвидимостта на осигурителната система – след изтичането му възможността за промяна се погасява, а неизпълнението му не може да бъде санирано чрез плащане на осигурителни вноски. Следователно декларацията по чл. 1, ал. 3 от Наредбата не е административна формалност, а конститутивен юридически факт, без който не възниква осигурително правоотношение за ОЗМ. С нея се материализира волята на лицето да участва в осигурителния риск

Несподеляеми са възраженията на жалбоподателя, че чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ противоречат на КСО и надхвърлят правомощията на подзаконовия акт. КСО урежда основните материални предпоставки за осигуряването, но не и процедурния ред, по който самоосигуряващото се лице упражнява правото си на избор. Такъв ред е уреден именно в чл. 1, ал. 3 и 4 от Наредбата – акт, издаден по изрична делегация. Наредбата не въвежда санкция, а конкретизира момента на възникване на осигурителното правоотношение – ex nunc, от датата на подаване на декларацията.

Без подадена декларация не възниква осигурително правоотношение за риска ОЗМ, независимо от платените осигурителни вноски.

Не могат да бъдат споделени и доводите за противоконституционност. Правото на социално осигуряване по чл. 51, ал. 1 КРБ е право, което се упражнява „при условията и по реда, определени със закон“. Изискването за подаване на декларация не накърнява това право, а определя неговите граници и ред на упражняване. Така нормативният ред създава предвидимост – всеки самоосигуряващ се е поставен в еднакви условия и може своевременно да упражни избора си.

Позоваването от страна на жалбоподателя на чл. 34 от Хартата на основните права на ЕС и на Регламент (ЕО) № 883/2004 е неотносимо. Регламентът урежда координация между национални системи, а не материалните предпоставки за възникване на осигурителни права в отделна държава членка. Следователно националният законодател е свободен да определя момента и условията на възникване на осигуряване, стига да не нарушава принципите на равно третиране и пропорционалност – каквото в случая не е установено. Конвенция № 102 на МОТ и Европейската социална харта съдържат принципни стандарти, но не създават пряко приложими субективни права, които могат да дерогират вътрешното право.

В съдебното производство от жалбоподателя не са ангажирани допълнителни доказателства, които да опровергаят направените изводи.

Видно от изложената фактическа обстановка, установяваща се и от наличните по административната преписка доказателства, Г. П. Б. в качеството си на самоосигурявашо се лице - собственик на "АТЛАНТИК БГ" ЕООД е задължително осигурена само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Тъй като жалбоподателят не е променил вида на осигуряването си по реда на чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ, следва, че тя е заявила своя избор - от 12.02.2018 г. да се осигурява за минималния пакет социални рискове, очертан в хипотезата на чл. 4, ал. 3 от КСО и не е ползвала предоставеното й с чл. 4, ал. 4 от КСО право, а именно да направи избор да се осигурява и за общо заболяване и майчинство. Следователно към датата на настъпване на временната неработоспособност, констатирана с болничен лист № [Наименование] Г. П. Б. не е била осигурена за риска общо заболяване и майчинство и не отговаря на условията на чл. 40, ал. 1 от КСО.

Ето защо съдът намира за правилно и законосъобразно Решение № 1040-15-177/20.06.2025г. на директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № 0-15-000-00-01834756/20.05.2025г., издадено от ръководителя по изплащане на обезщетения и помощи в ТП на НОИ – Пловдив, с което на жалбоподателя е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист № Е20241763001 за периода 08.11.2024г. до 07.12.2024г. вкл., поради което жалбата ще следва да бъде отхвърлена.

При посочения изход на спора на ответника се дължат извършените разноски по производството, които се констатираха в размер на 100 лева за осъществената защита от юрисконсулт, който размер се определя на база правилото на чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, XXX състав,

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалба от Г. П. Б., от [населено място], [улица], чрез адвокат Р. И. от АК-Б., със съдебен адрес [населено място], [улица], против Решение № 1040-15-177/20.06.2025г. на директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № 0-15-000-00-01834756/20.05.2025г., издадено от ръководителя по изплащане на обезщетения и помощи в ТП на НОИ – Пловдив, с което на основание чл. 40, ал 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ и чл. 47 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист № Е20241763001 за периода 08.11.2024г. до 07.12.2024г. вкл.

ОСЪЖДА Г. П. Б., [ЕГН] от [населено място], [улица]да заплати на Национален осигурителен институт, сумата от 100 (сто) лева разноски по делото.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 119, вр. чл. 117, ал.1, т.2 б. „е“ от КСО.