РЕШЕНИЕ
№ 917
гр. Бургас, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело №
20242120101040 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на „Гениос Инженеринг“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к.
„Изгрев“ бл.56, вх.6, ет.8, ап.22, представлявано от управителя Димитрина
Полименова, чрез пълномощника си адв. М. З., против „Вадигер“ ЕООД с
ЕИК-*********, седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к. „Меден
Рудник“, ул. „Черни връх“ №25, представлявано от управителя Васил
Димитров.
Твърди се от ищеца, че между ищцовото и ответното дружество е
сключен през м. октомври 2019 г. договор за извършване на СМР и СРР с
предмет – покривни работи – заготовка, доставка и монтаж на ламаринени
обшивки, водосточни казани и тръби, улуци и др., подробно описани в
приложенията към договора на две вилни сгради с басейн, находящи се в
УПИ IV-6104 в землището на гр. Созопол, м. „Буджака“, ул. „Херсонес“,
съответно подобекти Вила 1 и Вила 2.
Твърди се, че ищецът е изплатил изцяло и напълно стойността на реално
извършените от ответника строително – монтажни и строително – ремонтни
дейности по договора, стриктно съобразно окончателните приемо –
предавателни протоколи – актове за изпълнени видове и количества работи,
съответно №1 и №2 за изпълнени видове и количества работи, които
протоколи били подписани надлежно и без забележки от представляващите
двете дружества и съобразно издадените от ответника фактури. На ответника
били преведени следните суми: на 10.11.2019 г. – 1200 лв. с ДДС,
1
представляваща аванс по договора, съгласно фактура №233/08.11.2019 г., на
29.01.2020 г. – 6391, 20 лв. с ДДС, съгласно фактура №237/28.01.2020 г. и
подписания акт – протокол за извършени СМР №1/27.01.2020 г., на
13.05.2020 г. – 2400 лв. с ДДС, представляваща аванс по договора, съгласно
фактура №241/27.04.2020 г., на 11.08.2020 г. – 1200 лв. с ДДС,
представляваща аванс по договора, съгласно фактура №246/27.07.2020 г., на
17.02.2021 г. – 46, 80 лв. с ДДС, съгласно фактура №251/11.12.2020 г. и
подписания акт – протокол за извършени СМР №2/11.12.2020 г. при
съответно сторниране на заплатения аванс в размер на 2000 лв. по фактура
№241/27.04.2020 г.
Изложени са доводи, че при така описаната фактическа обстановка и
договорености между страните по договора, ищцовото дружество заплатило в
повече от стойността на извършените от него строително – монтажни работи
по договора и по приемо – предавателните протоколи в размер на 2400 лв., с
която сума ответникът неоснователно се е обогатил и която сума подлежала
на възстановяване от него на ищеца.
Моли се да бъде постановено решение, по силата на което ответникът
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2400 лв., с която сума
ответното дружество неоснователно се обогатило, ведно със законната лихва
върху главницата, начиная от завеждане на исковата молба – 31.05.2019г. до
окончателното изплащане на сумите. Представя доказателства.
В срокът по чл. 131 от ГПК, по делото не е постъпил писмен отговор от
ответника.
В съдебно заседание се явява процесуален представител на ищцовото
дружество, който поддържа предявения иск и моли за негово уважаване.
В съдебно заседание се явява законния представител на ответното
дружество, в което сочи, че е измамен. Не оспорва, че подписа на приемо –
предавателните протоколи, приложени към исковата молба е негов, както и не
оспорва получаването на сумите, описани в исковата молба.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представен договор за извършване на строително –
монтажни и строително ремонтни работи, сключен между „Гениос
Инженеринг“ ЕООД с ЕИК *********, и „Вадигер“ ЕООД. В чл.1 от същият е
уговорено, че ръководителят възлага, а подизпълнителят приема със свои
сили и средства в съответствие с клаузите на договора да изпълни обект „Две
вилни сгради с басейн в УПИ IV-6104, землище гр. Созопол“, подобекти Вила
№1, Вила №2, находящ се на ул. „Херсонес“, местност „Буджака“, град
Созопол, в съответствие с Приложение № 1, което е неразделна част от
договора. В същият текст от договора, подробно е описан обекта, по повод на
който същият е сключен. В чл.2 е определен срокът за неговото изпълнение,
съгласно утвърдения строителен график на главния изпълнител.
В чл.3 било посочено, че общата стойност на договора била съгласно
Приложение №1 към договора, като същата представлявала тотална и крана
стойност по цялостното изпълнение и завършване на предмета на договора,
2
съгласно проекта на изпълнение. В чл.4.3.1 е посочено, че аванс в размер на
процент от стойността само на определените от страна на ръководителя на
проекта за предстоящото изпълнение на СМР, съгласно Приложение № 1, а
именно 1000 лв. без включен ДДС за подобект Вила № 1 и Вила №2. В
чл.4.3.3. било посочено, че изпълнените видове СМР ще се отчитат и
заплащат съгласно чл.8 от договора. Плащанията ще се извършват след
представяне на сертификати за съответствие на строителните продукти със
съществените изисквания /за включените в протокола образец 19 материали/
и изискуемите документи по Наредба №3/31.07.2003 г. за съставяне на
актовете и протоколите по време на строителството. От всеки протокол за
изплащане ще се задържали 10 % гаранционни средства, изплатими след
окончателното приемане на обекта от страна на инвеститора и подписването
на окончателен приемо – предавателен протокол.
В чл.8 от договора е посочено, че приемане на изпълнените видове
работи или на междинен етап от тях става с двустранен констативен протокол
– обр. 19, уточняващ извършени видове работи. Действително извършените
СМР на обектите се отчитат веднъж месечно до 12 часа на 12 – ти с подробна
количествена сметка и с Протокол обр. 19, съставен и подписан от
договарящите се страни. В чл.9 е установено, че се счита, че договорените
видове работи са извършени напълно, когато е подписан протокол обр.19,
подписани са съответните протоколи по ЗУТ, извършени са проби и
контролни замервания за нормално функциониране на машините и
съоръженията и са спазени изискванията на БДС и действащите нормативни
документ.
По делото е приложена количествено – стойността сметка за обект „Две
вилни сгради с басейн в УПИ IV-6104, землище гр. Созопол“, подобект 2:
Вила №2, в който са описани видовете и количеството на работите, които
следва да бъдат изпълнени, техните единични стойности, като е посочено, че
общата стойност на приложение №1 с включен ДДС е в размер на 4167, 60 лв.
Приложена е и количествено – стойността сметка за обект „Две вилни сгради
с басейн в УПИ IV-6104, землище гр. Созопол“, подобект 1: Вила №1, в който
са описани видовете и количеството на работите, които следва да бъдат
изпълнени, техните единични стойности, като е посочено, че общата стойност
на приложение №1 с включен ДДС е в размер на 3987, 60 лв.
По делото е приложен протокол за изпълнени видове и количества
работи акт №1/27.01.2020 г. по реално измерени количества на извършени
СМР, посочени в договора, в който са описани извършените СМР по видове и
количество, както и единична стойност, като общата им стойност се явява в
размер на 6391, 20 лв. с ДДС. Приложен е и протокол за изпълнени видове и
количества работи акт №2/12.2020 г. по реално измерени количества на
извършени СМР, посочени в договора, в който са описани извършените СМР
по видове и количество, както и единична стойност, като общата им стойност
се явява в размер на 2446, 80 лв. с ДДС.
По делото е представено платежно нареждане, видно от което на
10.11.2019 г. ищцовото дружество е заплатило на ответното сумата в размер
на 1200 лв., като в тази връзка е приложена и фактура №233 от 08.11.2019 г.
3
за същата стойност. Представено е платежно нареждане, видно от което на
29.01.2020 г. ищцовото дружество е заплатило на ответното сумата в размер
на 6391, 20 лв., като в тази връзка е приложена и фактура №237 от 28.01.2020
г. за същата стойност. Представено е платежно нареждане, видно от което на
13.05.2020 г. ищцовото дружество е заплатило на ответното сумата в размер
на 2400 лв., като в тази връзка е приложена и фактура №241 от 27.04.2020 г.
за същата стойност. Представено е платежно нареждане, видно от което на
11.08.2020 г. ищцовото дружество е заплатило на ответното сумата в размер
на 1200 лв., като в тази връзка е приложена и фактура №246 от 27.07.2020 г.
за същата стойност. Представено е платежно нареждане, видно от което на
17.02.2021 г. ищцовото дружество е заплатило на ответното сумата в размер
на 46, 80 лв., като в тази връзка е приложена и фактура №251 от 11.12.2020 г.
за същата стойност.
По делото е приложена покана за доброволно изпълнение, изпратена от
ищцовото дружество до ответника за заплащане на сумата от 2400 лв., за
което сума се твърди, че ответното дружество се обогатило без да има
основание за това за сметка на ищеца. Поканата е получена от ответника на
05.12.2022 г., видно от приложена към исковата молба пощенска разписка.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка,
изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал.1 предл.1 от ЗЗД. Тази
разпоредба постановява, че всеки, който е получил нещо без основание или с
оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Въз
основа на същата се разпределя и доказателствената тежест по делото, като
ищецът носи доказателствената тежест да установи по делото факта, че е дал
имуществено благо на ответника, а в тежест на ответника е да докаже, че
полученото от него имущественото благо не е лишено от основание, т. е. че
съществува правно призната причина за разместването на благата, което му
дава право да задържи полученото /Така и Постановление № 1 от 28.V.1979 г.
по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС/.
В случая по делото се установява, че между страните по делото е била
налице валидно възникнала облигационна връзка по повод на сключен между
тях договор за изработка. Договорът за изработка е възмезден. Заплащането
на възнаграждение по него е основно задължение на възложителя, респ.
правото на възнаграждение за изработеното съобразно поръчката е основно
право на изпълнителя – чл. 266, ал.1 ЗЗД. Възнаграждението по договора за
изработка се уговаря между страните и е елемент от неговото съдържание.
Възнаграждението може да бъде уговорено както като глобална сума, така и
по единични цени, като във втория случай съгласно чл. 266, ал. 1, изр.2 ЗЗД
размерът му се установява при приемането на работата. Договорът за
изработка е действителен и ако страните са уговорили възнаграждение по
ориентировъчни или прогнозни цени, тъй като в случая е постигнато съгласие
относно възнаграждението, а размерът му подлежи на окончателно
определяне и изчисляване при завършва-не и предаване на работата.
Законът предвижда възможност за изменение на уговореното в
договора възнаграждение. Така и съгласно чл.265, ал.1 от ЗЗД при
4
отклонение от поръчката и при упражняване от страна на възложителя на
правото му да иска намаляване на възнаграждението, съответно на
изпълнената част от поръчката. Договореното възнаграждение може да бъде
изменено и при условията на чл. 266, ал. 2 ЗЗД, в случай че през време на
изпълнението надлежно определената цена на материала или на работната
ръка бъде изменена, като в този случай се изменя съответно и
възнаграждението, макар да е било уговорено изцяло. Възложителят дължи да
заплати възнагражение за приетата по смисъла на чл. 264, ал. 3 ЗЗД работа и
по аргумент от чл. 266, ал. ЗЗД плащане се дължи в момента на предаване и
приемане на готовия трудов резултат, освен ако страните не са уговорили
друг срок за плащане на възнаграждението, като например авансово плащане
при сключване на договора.
Всичко това обосновава връзката между двете насрещни задължения по
договора, което характеризира договора за изработка като синалагматичен.
На задължението да се изработи нещо стои равнопоставено насрещното
задължение на възложителя да заплати възнаграждение, което следва да е
съответно на извършената работа, съобразно и уговореното в договора.
В настоящия случай, видно от приложените по делото доказателства,
между страните било уговорено извършването на СМР при първоначално
определено възнаграждение в размер на 8155, 20 лв., видно от Приложение 1
към договора /количествено – стойността сметка за обект „Две вилни сгради с
басейн в УПИ IV-6104, землище гр. Созопол“, подобект 2: Вила №2 и
количествено – стойността сметка за обект „Две вилни сгради с басейн в
УПИ IV-6104, землище гр. Созопол“, подобект 1: Вила №1/. Както бе
посочено по – горе, в чл.4.3.3. било посочено, че изпълнените видове СМР ще
се отчитат и заплащат съгласно чл.8 от договора, тоест след приемане на
изпълнените видове работи или на междинен етап от тях става с двустранен
констативен протокол – обр. 19, уточняващ извършени видове работи, което е
израз на въведените по – горе основни принципни положение,
характеризиращи договора за изработка като двустранен, възмезден и
синалагматичен.
Видно от представените по делото протокол за изпълнени видове и
количества работи акт №1/27.01.2020 г. по реално измерени количества на
извършени СМР, посочени в договора, и протокол за изпълнени видове и
количества работи акт №2/12.2020 г. по реално измерени количества на
извършени СМР, посочени в договора, общата стойност на извършените
видове строителни работи е в размер на 8838, 00 лв. По делото ответната
страна не оспорва тези обстоятелства, включително че е подписала без
възражения посочените протоколи. В същото време от представените по
делото фактури и платежни нареждания се установява, че ищцовото
дружество е заплатило на ответното сумата в общ размер на 11238, 00 лв.,
което обстоятелство изрично се признава от представителя на ответника, явил
се в съдебно заседание. При това положение за разликата между паричните
средства, предадени във владение на ответното дружество и стойността на
реално изпълнените СМР, която разлика се явява в размер на сумата от 2400
лв., не се установява основание за получаването й от ответната страна.
5
При това положение, съдът намира, че ищецът доказа при условията на
пълно и главно доказване разместване на негово имуществено благо, което е
преминало в патримониума на ответника и се явява паричната сума в размер
на 2400 лв., а от друга страна ответникът не доказва наличието на правно
основание за получаване и задържане на посочената сума. От горното следва
извода, че е налице хипотезата на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
По тези съображения, настоящият състав намира, че предявеният иск се
явява основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен в пълния
претендиран от ищцовата страна размер.
По разноските:
С оглед изхода от делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат възложени направените от ищците разноски в
исковото производство, които са в размер на общо 744 лв.
Съобразно т.5 от ТР №6/12г. на ОСГТК на ВКС, направените от
страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с
окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му
изход. Следователно, разноските в обезпечителното производство по
обезпечаване на бъдещ иск или в хода на висящ исков процес подлежат на
възмездяване само в съответното исково производство, чийто предмет са
обезпечените искове и съобразно тяхното уважаване или отхвърляне.
Цитираното тълкувателно решение разглежда въпроса единствено по
отношение на направените в хода на съдебното производство разноски по
обезпечението на иска. Съгласно формираната съдебна практика на ВКС
разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на
бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в
останалата част /по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ това са
разноски, направени по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез
съдебния изпълнител /в този смисъл Определение № 845 от 05.12.2011г. на
ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК, Определение № 876 от 02.12.2014 г.
на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о., ТК, Определение № 336 от
21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК и др./. Поради
изложеното, разноските в размер на 90, 40 лв. не следва да се възлагат в
тежест на ответното дружество в настоящия случай.
Мотивиран от горното, Районен съд - Бургас
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Вадигер“ ЕООД с ЕИК-*********, седалище и адрес на
управление гр.Бургас, ж.к. „Меден Рудник“, ул. „Черни връх“ №25,
представлявано от управителя Васил Димитров, на основание чл. 55, ал.1,
предл.1 от ЗЗД, ДА ЗАПЛАТИ на „Гениос Инженеринг“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“
бл.56, вх.6, ет.8, ап.22, представлявано от управителя Димитрина
Полименова, сумата от 2400, 00 /две хиляди и четиристотин лева/ лв. ,
представляваща платено при липса на основание по сметка на ответника,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на
6
19.02.2024 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Вадигер“ ЕООД с ЕИК-*********, седалище и адрес на
управление гр.Бургас, ж.к. „Меден Рудник“, ул. „Черни връх“ №25,
представлявано от управителя Васил Димитров, ДА ЗАПЛАТИ на „Гениос
Инженеринг“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“ бл.56, вх.6, ет.8, ап.22, представлявано от управителя
Димитрина Полименова, сумата от 744 лв. /седем стотин четиридесет и
четири лева/, представляващи сторени съдебно – деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7