№ 1916
гр. Варна, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско
дело № 20213100502154 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по въззивна жалба вх. №93388/07.07.2021г. от П. М., ЛНЧ
**********, роден на 22.03.1983г. в Гърция, гражданин на Република Кипър, чрез особен
представител адв.Хр.Д., ВАК срещу решение №262029/22.06.2021г. по гр.д. №10905/2019г.
на ВРС, 7 състав, В ЧАСТТА, с която са уважени предявените от „Алианц банк България”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Мария Луиза № 79
искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ, чл. 86 ЗЗД за заплащане на
следните суми, дължими по Договор за кредит за заплащане на такси за обучение на студент
или докторант № RS-001-000715/26.04.2013г.: 15646,64 лева, представляваща дължима
главница формирана като сбор от платени две семестриални такси, всяка в размер на
7823,32 лева, ведно със законната лихва; 5870,33 лева, представляваща дължима
възнаградителна лихва за периода 26.04.2013г. до 20.11.2018г., без капитализирането й;
82,19 лева, представляваща текущо начислена възнаградителна лихва по т.3.1 от договора за
периода 20.05.2019г. до 17.06.2019г.; 539,64 лева, представляваща просрочена
възнаградителна лихва за периода 20.12.2018г. до 20.05.2019г.; 11,39 лева, представляваща
наказателна лихва върху просрочена главница по т.3.2 от договора за периода 20.12.2018г.
до 20.05.2019г.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно поради
формирания от първоинстанционния съд извод за неоснователност на възраженията за
1
неравноправност на договорни клаузи, както и за липсата на погасителен план и липса на
предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост. В жалбата не са направени
доказателствени искания.
Отправената към съда молба е за отмяна на решението и за отхвърляне на
предявените искове изцяло, като се присъдят и направените разноски.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна „Алианц банк България” АД, ЕИК
*********, е депозирала писмен отговор, с който жалбата се оспорва като неоснователна.
Твърди се, че спрямо настоящия договор са приложими правила на т.нар.“студентско
кредитиране“, което е предвидено в Закона за кредитиране на студенти и докторанти и се
характеризира със специфика, отличаваща го от договорите по Закона за потребителския
кредит. Доказателствени искания не са направени.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с кумулативно предявени обективно и
субективно съединени иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ и чл. 92 ЗЗД от
„Алианц банк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. Мария Луиза № 79 срещу П. М., ЛНЧ **********, роден на 22.03.1983г. в
Гърция, гражданин на Република Кипър с адрес гр. ****, ул. «***» № 10, п.к.6042 за
осъждане ответника да заплати на ищеца сумите, както следва: 22507,18лева,
представляваща дължима главница по Договор за кредит за заплащане на такси за обучение
на студент или докторант № RS-001-000715/26.04.2013г., от която 6860,54лева
капитализирана възнаградителна лихва за периода 26.04.2013г. до 20.11.2018г. и
15646,64лева, сбор от платени две семестриални такси, всяка в размер на 7823,32лева, ведно
със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба-
18.06.2019г., до окончателното погасяване на задължението; 118,23лева, представляваща
текущо начислена възнаградителна лихва по т.3.1 от договора за периода 20.05.2019г. до
17.06.2019г.; 776,27лева, представляваща просрочена възнаградителна лихва за периода
20.12.2018г. до 20.05.2019г.; 22,53лева, представляваща наказателна лихва върху
просрочена главница по т.3.2 от договора за периода 20.12.2018г. до 20.05.2019г.
Твърди се в исковата молба, че банката е страна по сключен с Министъра на
образованието и науката типов договор за кредитиране на студенти и докторанти № Д01-
148/08.07.2011г. в съотв. с чл. 6 и чл. 7 ЗКСД. На 26.04.2013г. банката е сключила с
ответника Договор за кредит № RS-001-000715 за заплащане на такси за обучение на
студент или докторант в общ размер 70409,88 лева, представляващ сбор от всички
семестриални такси до края на обучението на студента. Въз основа на издадени уверения от
МУ Варна за зимен и летен семестър на учебната 2013/2014г., на ответника е предоставена
парична сума в размер на 15646,64 лева, която представлява сбор от две семестриални
такси, всяка в размер на 7823,32 лева. В съответствие с разпоредбата на чл. 23, ал.2 ЗКСД,
между страните е бил уговорен гратисен период, по време на който на основание чл.3.1 от
договора и в съотв. в чл. 23, ал. 3 ЗКСД, банката е начислявала възнаградителна лихва върху
усвоената главница в размер на 7%. До изтичане на гратисния период /26.04.2013г. -
2
20.11.2018г./ размерът й е 6860,54 лева, капитализирана на годишна база към усвоената
главница съгл. чл. 5.4 ОУ за кредитиране на студентите и докторанти. Твърди се, че
капитализирането на възнаградителната лихва към усвоената главница през гратисния
период е извършено съгласно уговореното в чл. 10, ал. 2 от типовия договор за кредитиране
на студенти и докторанти, сключен с министъра на образованието и науката. Съгласно чл.
24 ЗКСД след изтичане на гратисния период м.11.2018г. месечните погасителни вноски са
станали изискуеми и от 20.11.2018г. е започнало действието на погасителния план. Поради
неизпълнение на задължението за представяне на документ за два поредни семестъра по
чл.10, ал.3 ЗКДС, удостоверяващ качеството на студент на ответника и поради
неизпълнение на задължението за плащане три последователни вноски на основание чл.9.1.1
и 9.1.2 ОУ, в полза на банката е възникнало право да обяви вземането за предсрочно
изискуемо, което се упражнява с искова молба съобразно обективираното в нея изявление.
На основание чл.3.1 се сочи, че ответникът дължи текущо начислена възнаградителна лихва
за периода от последната падежирала вноска по погасителен план преди подаване на
исковата молба до следващата падежирала вноска 20.06.2019г., както и просрочена такава
като сбор от падежиралите вноска за периода 20.12.2018г. до 20.05.2019г. Поради забава в
изпълнение на задълженията на ответника, на основание чл.3.2 ОУ се твърди, че ответникът
дължи и мораторна неустойка в размер на 10% годишно върху просрочената главница.
В срока по чл. 131 ГПК от страна на ответника е представен писмен отговор чрез
особен представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК. Исковата претенция се оспорва
по основание и размер. Твърди наличие на неравноправни клаузи на договора и ОУ, тъй
като не бил конкретизиран начинът, по който става оскъпяването, каква е сумата, с която се
оскъпява годишно заемът и каква е общата сума, подлежаща на връщане от ответника.
Отсъствала и методика за формиране на лихвата, въпреки фиксирания размер на
възнаградителната лихва. Твърди се нищожност на разпоредбата на чл.5.4 ОУ поради
противоречие с чл. 24, ал.1 ЗКСД и водеща до анатоцизъм. Сочи се, че тази нищожност
рефлектира и върху дължимостта и размера на предвидената в чл. 5.6 ОУ лихва за забава,
поради което двете клаузи били неравноправни и по см. на Директива 93/13/Е на Съвета от
05.04.1993г. Твърди, че банката не е изпълнила задължението си по чл.4, т.2 от договора и
не е предоставила погасителен план, което е следвало да стане до 10 дни от изтичането на
гратисния период. Твърди се, че представеният от банката документ, именуван
първоначален погасителен план е негодно доказателствено средство, тъй като не е подписан
и няма дата. Начислената в него главница била различна от реално усвоената и не ставало
ясно описаните с него суми какво представляват. Посоченият в него ГПР бил в
противоречие със закона и т.4.10 ОУ. Оспорва се и наличните доказателства да установяват
точната дата на изтичане на гратисния период. Оспорват се предпоставките за настъпване
предсрочната изискуемост на вземането, както и възможността за обявяването й чрез
връчване препис от исковата молба. Искането е за отхвърляне на исковата претенция.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от
3
фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания за незаконосъобразност на формирания от първоинстанционния съд
извод за неоснователност на възраженията за неравноправност на договорни клаузи, както и
за липсата на погасителен план и липса на предпоставки за настъпване на предсрочна
изискуемост.
Установява се от представените по делото писмени доказателства наличието на
облигационно правоотношение между страните по договор за кредит за заплащане на такси
за обучение на студент или докторант с № RS-001-000715, сключен на 26.04.2013г. между
банката - ищец и ответника. Съгласно договора банката предоставя кредит за заплащане на
такси за обучение с максимален размер от 70409,88лева, чието усвояване се осъществява по
банкова сметка на кредитополучателя чрез периодични преводи в размер равен на
дължимата такса за обучение за съответния семестър посочена в представено уверение от
висшето учебно заведение. Съгласно чл. 3 кредитополучателят дължи фиксирана
възнаградителна лихва от 7% годишно, а при просрочие в плащането на главницата, дължи
и лихва за забава в размер на 10% върху просрочената сума. Срокът за погасяване на всички
задължения по договора е уговорен до 20.11.2028г., а падежът на погасителната вноска- 20-о
число от месеца.
От заключението на вещото лице, прието пред първата инстанция, се установява,
че усвоената сума е в размер на 15646,64 лева, представляваща сбор от две семестриални
такси, всяка в размер на 7823,32 лева.
Относно възраженията за нищожност на клаузи от договора, релевирани в
отговора на ИМ, настоящият състав намира, че процесният договор попада в приложното
поле на потребителската защита, тъй като кредитополучателят е физическо лице, по кредит,
който не е предназначен за търговска или професионална дейност и е потребител на
финансова услуга по см. на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП. В случая е налице и изрична
разпоредба, чл.17, ал.5 от ЗКСД, предвиждаща, че за договора за кредит по този закон се
прилагат и чл. 143 - 148 от Закона за защита на потребителите.
С разпоредбата на чл.143 от ЗЗП е обявена за неравноправна всяка уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
4
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. За да
се прецени дали конкретните клаузи по договор отговарят на критериите на закона, те
трябва да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин, както и потребителят
предварително да е получил достатъчно конкретна информация как търговецът на
финансови услуги може едностранно да промени цената. Съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а
не са уговорени индивидуално предварително изготвените от търговеца клаузи, върху чието
съдържание потребителят не е имал възможност да влияе, както и в случаите на договор при
общи условия.
Възраженията за неравноправност са обосновани на първо място с липса на
конкретизация относно начина, по който става оскъпяването, каква е сумата, с която се
оскъпява годишно заемът и каква е общата сума, подлежаща на връщане от ответника, както
и липса на методика за формиране на лихвата. Процесният договор за кредита се урежда от
разпоредбите на специалния Закон за кредитиране на студенти и докторанти въз основа на
типов договор, утвърден от министъра на образованието и науката и министъра на
финансите и сключен между банката и министъра, чието задължително минимално
съдържание е предвидено в чл. 7, ал. 2 от ЗКСД. В специалния закон са уредени основните
елементи на договора, включително и начина на формиране на общия размер на
задължението на кредитополучателя след изтичане на гратисния период. В чл. 3.1 е посочен
размерът на възнаградителната лихва на годишна база, съобразен с ограничението на чл. 20
ЗКДС и фиксиран за целия период на договора, поради което и не е предвидена методика за
изчисление на такова изменение. Не е предвидена дължимост на други такси, комисиони. С
оглед на изложеното възраженията за неяснота относно начина и размера на оскъпяване на
кредита се считат неоснователни, както и възражението за липса на подписан погасителен
план с оглед на спецификите на конкретния договор за кредит, по който съобразно
разпоредбата на чл.24, ал.1 от ЗКСД общият размер на задължението на кредитополучателя
се формира след изтичане на гратисния период. В случая пред банката са представени
уверения само за зимен и летен семестър на 2013г./2014г., тоест не са изпълнени
предпоставките за усвояване в цялост на целево отпуснатия кредит и съответно за изтичане
на гратисния период. Поради това не е възникнало и задължението на банката към
последния ден на гратисния период да изготви погасителния план и да го предостави на
кредитополучателя в 10-дневен срок, както е предвидено в т.6.2 от ОУ към договора.
Поради неизпълнение на задълженията от страна на кредитополучателя да
представя предвидените в т.2.3.2 от договора документи /уверения/ е настъпило
предвиденото в т.9.1.1 условие за обявяване на предсрочна изискуемост. В случая
уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост е обективирано в исковата молба.
Неоснователно е възражението за нередовно осъществена процедура, основано на
аргумента, че особеният представител няма връзка с ответника, доколкото особеният
представител може да извършва широк кръг от процесуални действия, извън тези, за които е
необходимо изрично пълномощно съобразно чл.34, ал.5 ГПК и съответно той се явява и
5
надлежен адресат на всички твърдения, наведени от насрещната страна, вкл. в хода на
процеса. Следователно връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако
е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на
връчването правни последици /Решение №198/18.01.19г. по т. д. № 193/18г. на Първо т.о. на
ВКС/, в случая настъпването на предсрочна изискуемост.
Въз основа на изложеното се налага извод за наличие на действителен договор,
изправност на кредитора, неизпълнение задълженията на длъжника за плащане и настъпила
предсрочна изискуемост, с което исковете са доказани по основание. По размер се
установяват от заключението на вещото лице, като се съобрази извършеното от
първоинстанционния съд приспадане на капитализираната възнаградителна лихва.
Съобразно изложените мотиви и предвид съвпадане на крайния извод на
въззивния съд с този на първоинстанционния, съдът намира, че решението следва да се
потвърди в обжалваната част.
С оглед изхода от спора разноски се дължат в полза на въззиваемата страна в
размер на 200 лв. юрк.възнаграждение съобразно отправеното искане на осн.чл.78, ал.8 от
ГПК.
Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №262029/22.06.2021г. по гр.д. №10905/2019г. на
ВРС, 7 състав В ЧАСТТА, с която са уважени предявените от „Алианц банк България” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Мария Луиза № 79
искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ, чл. 86 ЗЗД за заплащане на
следните суми, дължими по Договор за кредит за заплащане на такси за обучение на студент
или докторант № RS-001-000715/26.04.2013г.:
1. 15646,64 лева, представляваща дължима главница, формирана като сбор от платени
две семестриални такси, всяка в размер на 7823,32 лева, ведно със законната лихва,
както следва:
върху главницата за вноски с падежи по погасителен план от 20.12.2018г. до
20.05.2019г. в общ размер от 550,38лева, считано от датата на подаване на исковата молба -
18.06.2019г. до окончателното погасяване на задължението;
върху главницата за вноски с падежи по погасителен план от 20.06.2019г. до
20.02.2021г., както следва: вноска с падеж 20.06.2019г. за сумата от 93,61лева, считано от
21.06.2019г. до окончателното изплащане на задължението; вноска с падеж 20.07.2019г. за
сумата от 94,15лева, считано от 21.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението;
вноска с падеж 20.08.2019г. за сумата от 94,70лева, считано от 21.08.2019г. до
окончателното изплащане на задължението; вноска с падеж 20.09.2019г. за сумата от
6
95,26лева, считано от 21.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението; вноска с
падеж 20.10.2019г. за сумата от 95,81лева, считано от 21.10.2019г. до окончателното
изплащане на задължението; вноска с падеж 20.11.2019г. за сумата от 96,37лева, считано от
21.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението; вноска с падеж 20.12.2019г. за
сумата от 96,93лева, считано от 21.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението;
вноска с падеж 20.01.2020г. за сумата от 97,50лева, считано от 21.01.2020г. до
окончателното изплащане на задължението; вноска с падеж 20.02.2020г. за сумата от
98,07лева, считано от 21.02.2020г. до окончателното изплащане на задължението; вноска с
падеж 20.03.2020г. за сумата от 98,64лева, считано от 21.03.2020г. до окончателното
изплащане на задължението; вноска с падеж 20.04.2020г. за сумата от 99,21лева, считано от
21.04.2020г. до окончателното изплащане на задължението; вноска с падеж 20.05.2020г. за
сумата от 99,79лева, считано от 21.05.2020г. до окончателното изплащане на задължението;
вноска с падеж 20.06.2020г. за сумата от 100,38лева, считано от 21.06.2020г. до
окончателното изплащане на задължението; вноска с падеж 20.07.2020г. за сумата от
100,96лева, считано от 21.07.2020г. до окончателното изплащане на задължението; вноска с
падеж 20.08.2020г. за сумата от 101,55лева, считано от 21.08.2020г. до окончателното
изплащане на задължението; вноска с падеж 20.09.2020г. за сумата от 102,14лева, считано от
21.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението; вноска с падеж 20.10.2020г. за
сумата от 102,74лева, считано от 21.10.2020г. до окончателното изплащане на задължението;
вноска с падеж 20.11.2020г. за сумата от 103,34лева, считано от 21.11.2020г. до
окончателното изплащане на задължението; вноска с падеж 20.12.2020г. за сумата от
103,94лева, считано от 21.12.2020г. до окончателното изплащане на задължението; вноска с
падеж 20.01.2021г. за сумата от 104,55лева, считано от 21.01.2021г. до окончателното
изплащане на задължението; вноска с падеж 20.02.2021г. за сумата от 105,16лева, считано от
21.02.2021г. до окончателното изплащане на задължението;
върху предсрочно изискуемата главница в размер от 13011,46лева, представляваща
сбор от вноски от 28-ма до 120-та по погасителен план, считано от 12.03.2021г. до
окончателното погасяване на задължението, като отхвърля искането за присъждането й
считано от датата на подаване на исковата молба- 18.06.2019г.;
2. 5870,33 лева, представляваща дължима възнаградителна лихва за периода 26.04.2013г.
до 20.11.2018г., без капитализирането й;
3. 82,19 лева, представляваща текущо начислена възнаградителна лихва по т.3.1 от
договора за периода 20.05.2019г. до 17.06.2019г.;
4. 539,64 лева, представляваща просрочена възнаградителна лихва за периода
20.12.2018г. до 20.05.2019г.;
5. 11,39 лева, представляваща наказателна лихва върху просрочена главница по т.3.2 от
договора за периода 20.12.2018г. до 20.05.2019г.
ОСЪЖДА П. М., ЛНЧ **********, роден на 22.03.1983г. в Гърция, гражданин
на Република Кипър с адрес гр. ****, ул. «***» № 10, п.к. 6042 ДА ЗАПЛАТИ на „Алианц
банк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
7
Мария Луиза № 79 сумата от 200 лева, представляваща юрк.възнаграждение, на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8