Мотиви към Присъда № 4 от 11.01.2017г. по Н.О.Х.Д.№ 5248/2016 г. по описа на ПРС, НО, 4-ти с-в

Пловдивска районна прокуратура е внесла Обвинителен акт по досъдебно производство - дознание № 462/2015 г. по описа на 05-то РУ на МВР гр. Пловдив (пр.пр.№ 6850/2015г. по описа на ПРП) срещу И.М.М. за извършено престъпление по чл. 211, вр. с чл. 209, ал.1, вр. чл. 29 ал.1 б „А” и б. „Б” НК.

Срещу подсъдимия И.М.М. е повдигнато обвинение за това, че на 20.07.2015г . в гр. Пловдив, при условията на опасен рецидив – извършил е престъплението след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл. 66 НК – по НОХД № 1043/2013г. по описа на РС - Пазарджик и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер по НОХД № 1719/2012г. на ПРС и по НОХД № 1043/2013г. РС - Пазарджик, като и за двете осъждания изпълнението на наказанието не е било отлагано по чл.66 НК с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение у Й.В.А., че ще му закупи пет мобилни телефонни апарата и с това му е причинил имотна вреда в размер на 600 лева.

В хода на съдебните прения представителят на ПРП поддържа повдигнатото обвинение. Счита, че от всички събрани доказателства може да се направи несъмнен извод, че подсъдимият е извършил посоченото престъпление. Доказана е вината му при извършване на измамата като се прави подробен анализ на всички доказателствени източници, които подкрепят обвинението. Поради това, моли, същият да бъде признат за виновен като да му се определи наказание при условията на чл. 54 НК. Изтъква като смекчаващи обстоятелства ниската стойност на предмета на измамата, тежкото материално положение на подсъдимия. Като отегчаващи вината обстоятелства се посочват предходните осъждания, които не влизат в квалификацията на деянието, престъпната упоритост при осъществяване на престъплението. Представителят на държавното обвинение счита, че за поправяне и превъзпитание на подсъдимия не е необходимо спрямо него да бъде налагано наказанието конфискация до ½ от имуществото, тъй като по делото не са установено никакви имуществени права притежание на дееца спрямо които може да бъде осъществено това наказание.

Защитникът на подсъдимия – адв. Й. прави подробен анализ на доказателствения материал и настоява съдът да оправдае подсъдимия изцяло по обвинението за което е предаден на съд. Счита, че не е доказана безспорно и несъмнено вината на подсъдимия и че последният е бил жертва на измама от страна на неустановени по делото лица на които е дал инкриминираната сума от 600 лева за закупуването на 3 мобилни апарата, които е щял да предаде на пострадалия – св. Й.А. чрез св. Й.П.. Тези лица обаче не са закупили мобилните апарати и така са измамили подсъдимия, който от своя страна не е могъл да изпълни уговорката си пострадалия. Ето защо не е била налице изскуемата от закона измамлива цел у подсъдимия, последният е извършвал няколко сделки с мобилни апарати с пострадалия като всеки път е действал по една и съща схема – набирал е лица, които да сключват договори с мобилни услуги срещу което тези лица са получавали правото да придобият мобилен телефонен апарат на префенренциална цена. Впоследствие тези апарати са били препродавани на пострадалия, последният е знаел затова и сам чрез подсъдимия се е поставил в ситуация да бъде ощетен, тъй като това за него било инвестиция.

Подсъдимият И.М.М.  поддържа казаното от защитника си, не се признава за виновен, поддържа, че до последно не е знаел, че като отива да взема телефоните в магазините не знае колко ще струват те.

В дадената от съда последна дума моли да бъде оправдан.

СЪДЪТ след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият И. М.М. е роден на ***г***, живее в същия град, женен, осъждан с начално образование,безработен.

Същият досега е осъждан многократно все за извършени от него кражби, като от значение за правната квалификация на престъплението за което е предаден на съд са следните му осъждания:

-         По н.о.х.д.№1719/2012г. с влязъл в сила на 10.04.2012г. съдебен акт е осъден за престъпление по чл. 196, ал. 1 ,т. 1 от НК на 5 месеца лишаване от свобода реално при първоначален строг режим. Това наказание е кумулирано с друго такова, наложено по НОХД № 5114/2011г. ПPC, като кумулацията е извършена по ЧНД № 2859/2012г. с определение на ПРС влязло в сила на 31.05.2012г. като пак му е определено реално общо наказание от 5 месеца лиш. от свобода при  строг режим.

-         По НОХД №1043/2013г. по описа на РС - Пазарджик,е осъден за престъпление по чл. 196,ал.1,т.2 от НК на 1 година и 6 месеца лишаване свобода реално. Това наказание е изтърпял иа 9.10.2014г.

Подсъдимият М. в края на 2014г. или началото на 2015г. се запознал със св. Й.А., който бил собственик  на дружество с фирма „Виваво“ ООД гр. Пловдив, което стопанисвало магазин за продажба на мобилни телефони на ул. И. ***, който магазин бил взет под наем. Управител на дружеството била майката на пострадалия – св. В.Й. А..

На 2- 3 пъти преди месец юли 2015г. подс..И.М. продавал на св.Й.А. изгодно нови мобилни телефони, които преди това обвиняемият или негови близки, закупували още по-евтино със сключен договор и абонаментен план от различни мобилни оператори. Само веднъж при тези случаи подс.М. сам си закупил телефона,който препродал на св.А. за останалите три телефона св.А. предварително му давал парите за покупката им, както и му плащал по 20лв. за всеки телефон отделно.Предаването на тези пари станало на два пъти и чрез св. Й.П..

Така извършените сделки между св.А. и подсъдимия М., породил и чувство на доверие у св.А., от което чувство решил да се възползва обвиняемият М., за да го измами с една по-значителна сума уж за покупка на евтини телефони по същата схема.

На 20.07.2015г. подсъдимият М. позвънил на св.А. и му казал, че има изгодни оферти и може да му закупи евтино пет нови телефони,марка „Самсунг“ /различни модели/ от магазин в ж.к."Тракия". Казал му,че общата стойност на тези телефони е 870лв.,които свидетелят трябва да му даде. А. се подмамил по изгодната за него оферта и се съгласил. По телефона се обадил на друг свой познат - св.Й.П., работещ като таксиметров шофьор /на когото имал повече доверие/ и го изпратил при майка си в магазина на фирмата на ул. „И. Вазов“, като се обадил и на нея да му предаде негови лични пари за закупуване на телефони. По предложение на подсъдимия била уговорена среща в ж.к. „Тракия“ гр.Пловдив в близост до поликлиниката в този район. На уговореното място чакал самичък подс.М. и същият посрещнал св. П.. Последният го познавал само по лице и малко име. Двамата се разбрали П. да му предаде по-голямата част от уговорената сума 600лв., а останалите да му даде след като получи закупените телефони,за да ги занесе той в магазина на фирма „Виваво"ООД, гр.Пловдив. Св.П. предал на ръка сумата от 600лв. на обвиняемия, който му казал да чака на същото място и тръгнал уж да купува телефони. Наблизо в района имало три магазина за продажба на мобилни телефони - на М Тел, на Теленор и магазин „Хенди". След като се отдалечил от мястото на срещата обвиняемият изключил двата си мобилни телефона, които ползвал и се укрил, като в следващите дни похарчил за свои нужди получената сума. Няколко дни след това продължавал да държи изключени телефоните си, надявайки се, че няма да бъде издирен и че св.А. ще преглътне причинената му чрез измамата загуба на пари.

След като изчакал около час и половина подс.М. да се върне със закупени мобилни телефони, св.П. получил телефонно обаждане от св.А., на когото пояснил, че чака подсъдимият, но същият го няма. Св.А. започнал да звъни на двата известни му помера, ползвани от подсъдимия, но разбрал, че и двата телефона са изключени. Съобщил това на св.П. и му казал да си тръгва от мястото на срещата. Св.П. обаче решил да провери и в трите намиращи се наблизо магазини дали там е подсъдимият, като разпитвал за него продавачките. Спомнил си, че преди около две седмици подс. М. му бил продал закупен от него чисто нов телефон, за който казал, че го е закупил от магазин „Хенди". Св.П. разпитал продавачката М.П., която била на работа същият ден – 20.07.2016г. дали мъж с описание като на подс.М. е идвал в магазина. Св.М.П. споменала, че такъв човек не е влизал в магазина, но по описанието си спомнила, че е виждала такъв клиент, който на 9.07.2016г. е закупил от магазина друг телефон „Самсунг Галакси Ес 3" и предала на св.П. само трите имена на подсъдимия, отказвайки да му предаде повече данни за него поради забраната, която произтича от търговската тайна за потребителите. След като научил имената и разбрал, че подс.И.М. е действал измамливо, за да получи сумата 600лв., с която се укрил, св.Й.П. подал заявление до органите на 05 РУ на МВР. гр.Пловдив. В следващите дни и месеци обвиняемият прекратил всякакви контакти със св.Й.А. и св.Й.П. и се укривал.

По доказателствата:

Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена въз основа на следните доказателства, инкорпорирани в процеса посредством: частично от обясненията на подсъдимия М. дадени съдебната и досъдебната фаза на наказателния процес, показанията на свидетелите: Й.В.А., Й.Т.П., М.Д.П., В.Й.А., Г.Х.К., А. Н.М., А.М.М., протоколи за очна ставка / л.29-33 от досъдебното производство/, писмени доказателства: анекс № 4 към договор за наем от 01.11.2010г., справка съдимост на подсъдимия И.М.М. и характеристична справка за последния.

От показанията на свидетелите Й.В.А., Й.П. и В.А. се установява, че св. Й.А. заедно с майка си св. В.А. имат оказион – магазин за покупко-продажба и ремонт на мобилни телефони нови и втора употреба находящ се в гр. ***************** като дейността се развивала под формата на дружеството „Виваво“ ООД. Запознанството между пострадалия св. А. и подсъдимия М. *** на Руския пазар по повод на извършваните сделки от пострадалия с предмет продажба на мобилни телефони. Подсъдимият М. лично и чрез свой близки /св.А.М.М. и св.А. Н. М./ придобивал мобилни телефони, който продавал на изгодна цена на св. Й.А.. Закупуването на тези мобилни телефони ставало чрез подписването на договор за предоставяне на мобилна услуга като колкото по-висока е цената на приложимия тарифен план, толкова по-ниска била цената на мобилния апарат – обстоятелства, които са безспорно установени в хода на процеса – от показанията на св. М.П. и за които страните не спорят. Така първият телефон, който бил закупен от св. Й.А. бил „Самсунг Ес 3 Нео“, като впоследствие бил закупил още три броя чисто нови телефони, които пък били закупени от съответния мобилен оператор на името на сестрата на подс. М.  – св. А.М.М. и на името на съпругата на подсъдимия – св. А. Н. М.. Установява се, че тъй като телефоните били придобити на законно правно основание лично от подс. М. или от неговите близки, същите били придружени с гаранция като във всеки случай до 20.07.2015г. подсъдимият М. лично или чрез съответното лице бил придобил владението на конкретния мобилен телефон, който е предавал на св. А. или неговия близък – св. Й.П.. Придобиването ставало като св. А. предварително предоставял необходимата парична сума за закупуването на телефона. В тази връзка св. П. заявява, че той на два пъти е получил два мобилни телефона и още един който знаел, че св. Й.А. е купил от подс. М.. Относно тези обстоятелства показанията на св. Й.А. и показанията на св. Й.П. са еднопосочни, непротиворечиви и се подкрепят от другите свидетелски показания в частта, че подсъдимият първо е придобивал владението върху мобилните апарати, а после ги е препродавал на пострадалия – така показанията на св. А.М.М., св. А. Н. М., обясненията на подсъдимия М..

Установява се по делото че към инкриминираната дата на престъплението – 20.07.2015г. подсъдимият М. е потърсил св. Й.А. като го е запитал иска ли да закупи от него  5 броя телефони за 870 лева, като А. приел предложението.

Установява се и още, че към момента на отправянето на офертата подс. М. не е бил придобил фактическа власт върху телефоните – в тази насока са показанията на св. Й.П., който си спомня, че взел парите от майката на пострадалия – св. В.А. с цел да ги предаде на подсъдимия, тъй като така му наредил неговия приятел – св. Й.А.. Когато отишъл на уговореното място, за да плати мобилните апарати, св. П. предал сумата от 600 лева на подс. М.. Последният на място му заявил, че телефоните не са в него, а щял да отиде да ги купи от намиращите се в близост три офиса на мобилни оператори – това обстоятелство не се отрича в обясненията на подсъдимия М. пред настоящата инстанция като съдът го кредитира и възприема обясненията в тази им част като доказателствен източник. Следва да се посочи и че св. П. изрично заявява, че подс. М. е бил сам на срещата, което обстоятелство се кредитира с доверие, както и обстоятелството, че след като подс. М. не се е появил, за да предаде телефоните, св. П. е тръгнал да го търси и в трите офиса, но не го е намерил. Едва след като си е спомнил откъде е донесъл предишния път телефон – магазин на „Хенди“ св. П. разпитал за подс. М. и получил информация от св. М.П., която пък в хода на досъдебното производство посочва, че на 20.07.2015г. изобщо не е виждала подс. М. в магазина. Тези показания на св. П. са приобщени в хода на съдебното производство по реда на чл.  281, ал.5 вр. с ал.1, т.2, предл. 2 НПК и след като е разяснена разпоредбата на чл. 281, ал.7 НПК. Впоследствие от показанията на св. Й.А. се установява, че както той лично, така и св. П. са търсили многократно подс. М. за изясняване на случай, но последният е бил изключил телефоните си и не е имало връзка с него.

При анализа на доказателствената съвкупност съдът не кредитира обясненията на подс. М. в частта им относно обстоятелството, че е бил ангажирал три неустановени по делото лица – две момичета и едно момче от ромски произход на които бил възложил да закупят на тяхно име телефоните по установената по делото схема – чрез сключване на договор за мобилна услуга с определен тафирен план и закупуването на съответния мобилен телефон на преференциална цена, за да ги предаде на св. Й.П.. На всяко от тези лица подсъдимият бил дал по 200 лева, за да купят телефоните, но те го били измамили и изчезнали.

От фактическа страна това е основния спорен по делото въпрос. Съдът не възприема за достоверни обясненията на подс. М. и ги възприема за защитна теза в тази им част поради следното. На първо място, св. Й.А. в показанията си излага, че подс. М. му е предложил да му продаде 5 броя мобилни телефони, а в обясненията на подсъдимия последният изтъква, че е намерил три лица – за всяко по един телефон. На второ място, подс. М. не е казал изрично на св. Й.А., че тепърва ще закупува телефони на името на други лица, дори да се приеме, че пострадалият е бил наясно по какъв начин подс. М. намира телефоните предисторията на отношенията им е в насока, че А. предварително финансира закупуването на конкретния телефон и го получава веднага след като подс. М. го заплати лично или на лицето на чието име е закупен телефона от съответния мобилен оператор. В конкретния случай е налице съществено отклонение от установения механизъм на отношенията между подсъдимия и пострадалия, при който пострадалия плаща цената за апаратите и ги получава веднага лично или чрез неговия приятел – св. Й.П.. Трето, обясненията на подс. М. стоят изолирани от целия доказателствен материал, подсъдимият заявява, че не познава трите лица, нито пък има техни индивидуализиращи данни, което пък означава, че той по никакъв начин обектИ.о не е можел да знае, че ще тези лица ще закупят на тяхно име мобилните телефони. Подс. М. дава обяснение, че не е имал предварителен план и че е разчитал да намери  случайни хора от Столипиново. Този план обаче нито е споделен със св. Й.А., нито пък е казан на св. Й.П.. Четвърто, установено е по делото, че подс. М. на инкриминираната дата не е влизал в магазин на „Хенди“ / показанията на св. П./, а същевременно поддържа пред съда че е оставил по един човек във всеки магазин, един от който е и този на „Хенди“. Шесто, обясненията на подс. М. са нелогични и относно обстоятелството откъде е научил, че преференциалната цена на всеки апарат е 200 лева предвид че тази цена според показанията на св. П. зависи от избрания тарифен план. Следователно, за да се възприеме тезата на подсъдимия за достоверна би следвало най-малкото той заедно с останалите неустановени по делото лица да е проверил цената на мобилните апарати и конкретно да е знаел точния тарифен план предмет на съответния договор за мобилна услуга за  конкретния телефон. В случая подс. М. не дава такава информация, нито пък посочва това да е сторено. Единствено посочва, че се касае за телефони „Ес 3 Нео“ и „Галакси мини“. По-нататък подсъдимият М. заявява, че е събрал лицата пред магазина на Теленор и им бил раздал парите. Същевременно магазините са намират в близост един до друг / М. заявява, че магазинът на „Хенди“ е на 100 метра от другите магазини/, а св. П. е бил спрял между магазините на двата мобилни оператора и този малкия магазин /“Хенди“/ и не е видял подсъдимия да контактува с други лица, нито пък да дава пари на други лица. Този извод следва и от обстоятелството, че св. П. е тръгнал да търси подс. М. директно в магазина на „Хенди“ защото предишния път той е бил излязал от там, и свидетелят е останал с впечатлението и че сега подс. М. ще бъде в магазина. Не се споделят доводите на защитата, че подс. М. е взел 600 лева точно за тези три телефона. Първо, подсъдимият не информира св. П., че всеки от телефоните е по 200 лева, не информира и св. А., че същите тепърва ще бъдат закупувани от трети чужди за подсъдимия лица на които последния ще дава парите. Още повече, че в обясненията си подс. М. заявява, че е обещал възнаграждение на всяко от трите лица извън покупната цена на мобилния апарат – по 30 лева на човек като същевременно заявява, че им били необходимо общо 600 лева, тогава се поставя логичния въпрос как е щял подсъдимия да заплати обещаното на трите лица щом като е взел от св. Й.П. само 600 лева. Не напоследно място, основателно е възражението на РП – Пловдив за липса на достоверност на обясненията предвид че подс. М. не е потърсил св. П., за да му разкаже какво се е случило и да се намери разсрешение на възникналата ситуация със съответното уведомяване на св. Й.А., а вместо това подсъдимият е спрял да вдига телефона си.

Ето защо настоящата инстанция не може да кредитира с доверие обясненията на подс. М. и ги възприема за защитна теза в частта им в която се излага, че самият той е бил жертва на измама. По никакъв начин обвинителната фактология не е разколебана, тъй като по делото не се установява дори със степен на вероятност, че отношенията между пострадалия и подсъдимия се развиват на плоскостта на „инвестиране“, при което св. А. да е бил наясно, че е предварително авансираните суми за закупуването на мобилни апарати се дават на трети лица. Съдът приема, че това, което пострадалият е знаел е че телефоните са закупени на името на друго лице, без да има представа за отношенията между подсъдимия и това трето лице, което сключва договора с мобилния оператор.

Съдът направи извод за съдимостта и личността на подс. М. от свидетелството му за съдимост и характеристичната му справка.

Останалите доказателствени източници приобщени по делото не следва да се коментират доколкото не са относими към предмета на доказване.

От правна страна съдът намира следното.

За да е налице от обектИ.а и субектИ.а страна на престъплението измама по чл. 211, вр. с чл. 209, ал.1 НК, за което подс. М. е предаден на съд е необходимо пострадалия да е въведен в заблуждение в резултат на което да извърши акт на имуществено разпореждане и да претърпи имотна вреда. В случая въвеждането в заблуждение, което е осъществено от подс. М. спрямо пострадалия – св. Й.А. е обстоятелството, че подсъдимият е създал неверни представи чрез излагане на неистински факти относно обстоятелството, че държи или обектИ.о може да придобие 5 мобилни апарата, които да му предаде на цена от 870 лева от които са заплатени 600 лева. Ръководен от така пресъздадената неистинска фактология св. А. е взел решение да предаде сумата на подсъдимия чрез трето лице – св. П., което също не е знаело, че възложителят му е бил въведен в заблуждение в резултат на което е извършено имущественото разпореждане със сумата от 600 лева, която и представлява и изискуемата от закона имотна вреда. Изначално подс. М., още от момента в който е предложил да продаде телефоните на пострадалия е бил наясно, че го въвежда в заблуждение, че реално не притежава телефоните, нито пък че може да предаде владението им, респ. да осигури закупването им. Предвид на обстоятелството, че съдът не кредитира обясненията на подс. М. затова, че е търсил трети лица да закупят телефоните и така да предаде владението им, съдът намира, че такива лица въобще не са съществували към 20.07.2015г., респ. нито към момента на провеждането на телефония разговор с пострадалия, нито към момента на получаването на икриминираната сума от 600 лева с което измамата е била завършена. Деянието е извършено с пряк умисъл, със съзнаване на общественоопасния му характер и целене на престъпния резултат. Деецът е бил притъпил доверието на пострадалия предвид на обстоятелството, че винаги му е предавал владението на телефоните към момента на получаването на парите, което в крайна сметка  е улеснило дееца, респ. не е събудило подозрение у пострадалия, че се касае до измама.

Съдът не възприема възражението на защитата от правна страна, че липсвал умисъл при извършване на престъплението. Обстоятелството, че не са взети 870 лева, а са взети само 600 лева не означава, че е отпаднал умисъла. Нещо повече, вземането единствено на 600 лева е акт на поддържане на заблуждението у св. П., че могат да бъдат намерени уговорените телефони тъй като ако подсъдимия беше поискал цялата сума то това би било твърди съмнително и е било вероятно св. П. да откаже да предаде всичко. Защитната теза развивана в пледоарията на адвоката би могла да се приеме ако беше установено, че подс. М. е бил информирал пострадалия, че няма телефоните в себе си, че възнамерява да намери трети лица на чието име да ги закупи, че за целта му трябват именно 600 лева /по 200 лева за всеки телефон/, а остатъкът се явява негово възнаграждение. Защитните възражения биха могли и да се приемат ако бяха установени тези лица или поне да беше установено, че св. Й.П. или някое друго лице е видяло подсъдимия да контактува с хората на чието име планира да закупи телефоните, респ. да бъде установено, че инкриминираната сума е била предадена на тези лица. Навежданите доводи, че св. А. е бил напълно наясно по какъв начин се придобиват телефоните от подс. М. по никакъв начин не се отразява на съставомерността на престъплението, а се възприема от съда в насока, че това знание е улеснило формирането на заблуждението у пострадалия  и че подсъдимият се е възползвал от това. Непредявяването на граждански иск е потестатИ.о право упражняването на което е изцяло прерогатив на титуляра му, поради което по никакъв начин неупражняването на това право може да се ползва като обектИ.а индиция за каквито да е факти и обстоятелства. Подс. М. е съзнавал, че чрез представянето на неверните факти и обстоятелства, възползвайки се от изграденото до момента доверие у пострадалия ще го мотивира да извърши акт на имуществено разпореждане, с което да получи имотна облага. Желаел е настъпването на имотната вреда с което противозаконно да се облагодетелства.

          Осъждането по НОХД № 1719/2012г.. на 5 месеца лишаване от свобода, което наказание е кумулирано с друго такова наложено по НОХД № 5114/2011г. на ПРС като кумулацията е извършена по ЧНД № 2859/2012г. и осъждането по НОХД № 1043/2013г. на РС – Пазарджик обуславят квалификацията на измамата като такава извършена при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал.1, буква „а“ и буква „б“, респ. по чл. 211 НК.

          Предвид на гореизложеното съдът намира, че обвинението е безспорно и несъмнено доказано поради което и на основание чл. 303 НПК призна за виновен подсъдимия М. за извършено престъпление по чл. 211, вр. с чл. 209, ал.1, вр. с чл. 29, ал.1, буква „а“ и буква „б“ НК.

          По наказанието:

          Престъплението за което подсъдимия М. е признат за виновен предвижда наказание лишаване от свобода от 3 до 10 години като съдът може да постанови до ½ от имуществото на виновния.

          При индивидуализацията на наказанието съдът се е ръководил от разпоредбата на чл. 54 НК. Не се констатираха изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелствата, за да се приложи чл. 55 НК. Като смекчаващи обстоятелства се възприемат стойността на инкриминираната сума от 600 лева / около 2 работни заплати към момента на извършване на престъплението/, обстоятелството че подсъдимият е безработен и издържа семейството си, изразеното съжаление за претърпяната от пострадалия – св. А. вреда. Отегчаващи обстоятелства не се отчитат, извън обремененото съдебно минало на М., което няма отношение към квалификацията на деянието. Настоящата инстанция не възприема становището на РП – Пловдив, че се касае до престъпна упоритост при извършване на престъплението. Такава упоритост не се извлича от поведението на подсъдмия М., който реално не е имал особени затруднения да формира заблуждение у пострадалия и да го поддържа, както и да получи инкриминираната сума. Степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието съпоставени с целите на наказанието по чл. 36 НК обуславят приложението на минималното предвидено в закона наказание лишаване от свобода в размер на 3 години. По-високо наказание би било неоснователна репресия спрямо подсъдимия, а й най-вече би означавало по-продължителен период на изолация и впоследствие по-трудна ресоциализация. Определеният размер на лишаване от свобода би допринесъл за поправянето и превъзпитанието на М., чиято предходна съдимост показва формирани трайни престъпни навици относно посегателствата върху чуждата собственост.

          Съдът намери, че е безпредметно налагането на наказанието конфискация, тъй като по делото не е установено подс. М. да има имущество, което да бъде отнето. С оглед на това и това наказание не би могло да допринесе за поправянето и превъзпитанието на дееца.

          Не са налице основанията на чл.66, ал.1 НК за отлагане изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода спрямо подс. М., тъй като лицето е било осъждано на наказание лишаване от свобода за престъпление от общ характер, което е търпяло ефектИ.о.

На основание 61, т.2 във вр. с чл. 60, ал.1 ЗИНЗС / редакция ДВ., бр. 25/03.04.2009г. в сила от 01.06.2009г./ съдът определи първоначален строг режим за изтърпяване на така наложеното на подс. М. наказание лишаване от свобода, което да се изпълни в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

          По делото няма веществени доказателства и разноски поради което съдът не се произнася по тези въпроси.

          По изложените съображения съдът постанови своя акт.

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П.

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.

Т.К.