№ 17446
гр. С, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110112726 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от "ЕП" ЕАД (с предишно
наименование „ЧЕЗ Е Б“ АД) с ЕИК ****, представляван от КК и ВИТ, с адрес гр. С, бул.
„ЦШ“ № 159, бл. „БМБЦ“ срещу А. Г. Н. с ЕГН **********, със съдебен адрес гр. С, ул. „Д“
№ 11, ет. 1, ап. 5, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с
правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 98а ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземане за сумата от 900,71 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството Еенергия на ответника в периода от 05.12.2019 г. до 04.06.2020 г. в недвижим
имот, находящ се в гр. С, ул. „ХК“ № 21, кл. № 300045464884, ведно със законна лихва от
09.11.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 46,30 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 04.02.2020 г. до 28.10.2020 г., за които суми
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
№ 55234/2020 г. по описа на СРС, 118 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на електрическа енергия при общи условия, чиито клаузи са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника електрическа
енергия и мрежови услуги на посочения обект, като купувачът не е заплатил дължимата
цена. Счита, че доколкото потребителят не е изпълнил задължението си да плати цената на
доставената и потребена електрическа енергия въпреки настъпването на падежа на
отделните задължения, същият е изпаднал в забава, с оглед което в полза на ищеца е
възникнало вземане и за мораторна лихва за периода на забава - от датата на падежа,
посочен във фактурите, до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, чрез назначения му особен представител адвокат О К. Д., с който предявените
искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Счита, че процесуалният
представител на ищеца не разполага с надлежно учредена в негова полза представителна
власт. Оспорва претенциите по основание и размер. Оспорва ищецът да е доставил до имот
на ответника твърдяното количество електрическа енергия. Счита, че количеството
1
електрическа енергия не е изчислено на база реално потребление. Сочи, че не е титуляр на
процесния клиентски номер. Оспорва да е бил страна по облигационно правоотношение с
ищеца в процесния период и по отношение на процесния имот. Посочва, че изградената
инсталация и предпазители не могат да издържат на твърдяната от ищеца мощност, както и
че монтираните в обекта средства за търговско измерване не са били в изправност към
момента на отчитането им. Оспорва да е собственик или ползвател на процесния недвижим
имот. Твърди, че не е поставян в забава, с оглед което не дължи плащане по претенцията за
лихви. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Позовава се на наличието на
неравноправни клаузи в Общите условия на ищеца. Моли за отхвърляне на предявените
искове.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу
тях и доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:
За основателността на предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 98а, ал. 1 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение
по договор за продажба между него и ответника при общи условия, по силата на което е
предоставил достъп до разпределителната мрежа и е доставил електрическа енергия в
твърдяните количества до Еснабден имот, а за ответника е възникнало задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, и от представените по делото
фактури и справки се установява, че за периода от 05.12.2019 г. до 04.06.2020 г. за имот на
адрес гр. С, ул. „ХК“ № 21, кл. № 300045464884 е измерена и отчетена като консумирана
електрическа енергия със СТИ № 1074481 в размер на 1492 KWh нощна тарифа/ и 3183
KWh по дневна тарифа. Поради това и съдът приема за установено, че е доставяна
електрическа енергия, която е отчитана надлежно и се дължи заплащането й на
претендираната стойност от купувача.
Не се установява обаче ответникът да е задължено лице за заплащане на тази стойност.
Законът за енергетиката / чл. 97, ал. 1, т. 4 и чл. 98а/ регламентира правоотношението за
продажба на електрическа енергия за битови нужди като произтичащо от договор, при
държавно регулирани цени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и
публично известни общи условия. Продавач на доставената електрическа енергия е
крайният снабдител (субектът по чл. 94а, респ. по чл. 95 ЗЕ), а купувач – крайният клиент
(чл. 91 – 92, вр. чл. 97 – 98а ЗЕ). Съгласно § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ
"битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди, а съгласно § 1, т. 27г "Краен клиент" е клиент, който купува
електрическа енергия или природен газ за собствено ползване. Предвид посоченото
качеството на длъжник на цената на електрическата енергия се свързва с качеството на
собственик или на носител на ограниченото вещно право на ползване върху Еснабдения
имот, доколкото доставяната енергия е "за собствени битови нужди", а друго не е уговорено
с крайния снабдител. Договорната свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД, допуска при това
правоотношение клиент на доставената Еенергия за битови нужди да е друг правен субект –
онзи, който ползва Еснабдения имот със съгласието на собственика, респ. с титуляра на
вещното право на ползване и същевременно е сключил договор за продажба на електрическа
2
енергия за същия имот / в този смисъл Решение № 205 от 28.02.2019 г. на ВКС по гр. д. №
439/2018 г., III г. о., ГК/.
В случая от събраните доказателства не се доказва нито че ответникът е притежавал в
процесния период правото на собственост, респ. вещното право на ползване по отношение
на имота, нито че е сключен по негово искане договор с ищеца. Поради това и същият не е
бил краен клиент по смисъла на т.27г. от ДР на ЗЕ и следователно не се установява да е
задължена страна по договор при общи условия за цената на потребената в имота
електрическа енергия. Счетоводното и деловодното завеждане на ответника като задължено
лице не представлява основание за възникване в негова тежест на процесните задължения,
тъй като е едностранно действие от страна на ищеца и касае изгодни нему обстоятелства.
При съобразяване събрания доказателствен материал следва да бъде прието, че
ответникът не се установява при условията на пълно и главно доказване да притежава
качеството клиент на ел. енергия и следователно не е задължена страна по договор при
общи условия за цената на предоставена такава за процесния имот в рамките на исковия
период. Поради това и ищецът следва да понесе неблагоприятните последици от
недоказване на правопораждащите вземането му факти, за които с доклада по делото
изрично му е указно, че носи доказателствена тежест, като предявените от него искове за
главница и лихва бъдат преценени като неоснователни и като такива - отхвърлени.
По разноските:
С оглед крайния извод за неоснователност на претенциите на ищеца, последният на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК дължи на ответницата сторените и доказани в разноски за
производството. В случая процесуално представителство на ответницата в рамките на
исковото производство е реализирано от особен представител, назначен на разноски на
ищеца, поради което и сторените разноски следва да останат именно за последния.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от "ЕП" ЕАД (с предишно
наименование „ЧЕЗ Е Б“ АД) с ЕИК **** и адрес гр. С, бул. „ЦШ“ № 159, бл. „БМБЦ“
срещу А. Г. Н. с ЕГН **********, със съдебен адрес гр. С, ул. „Д“ № 11, ет. 1, ап. 5 искове с
правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 98а ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземане за сумата от 900,71 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството Еенергия на ответника в периода от 05.12.2019 г. до 04.06.2020 г. в недвижим
имот, находящ се в гр. С, ул. „ХК“ № 21, кл. № 300045464884, ведно със законна лихва от
09.11.2020 г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 46,30 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 04.02.2020 г. до 28.10.2020 г., за които суми
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
№ 55234/2020 г. по описа на СРС, 118 състав
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3