Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2929 20.07.2018г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, XI-ти гр. състав в открито
съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ГЕОРГИЕВА - ТОЧЕВСКА
при участието на секретаря Величка
Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 905 по описа
на ПРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422, вр.
с чл. 415 и чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Ищецът „ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град София, район „Младост“, бул. „Цариградско
шосе” № 159, бл. Бенч Марк, Бизнес център, представлявано от ***,
е предявил против Ц.Г.С., ЕГН: **********,***, иск за признаване на установено,
че дължи присъдените по частно гр. дело № 16946/ 2017 г. на ПРС, XX гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
№ 10465/ 31.10.2017 г., суми, както следва: главница в
размер на 605, 07 лева, представляваща стойността на неизползвана и незаплатена
ел. енергия за периода 06.05.2016 г.- 04.07.2017 г., обезщетение за забавено плащане
на главницата в размер на 34, 37 лева за периода 07.07.2016 г.- 04.09.2017 г., законната лихва върху
главницата, считано от 12.09.2017 г.- датата на подаване на заявлението, като
претендира разноските по заповедното производство в общ размер на 83 лева, и
разноските в настоящия процес.
В исковата молба се твърди, че между страните имало
облигационни правоотношения, регулирани чрез Общи условия на договори за продажба
на ел. енергия. За периода 06.05.2016 г.- 04.07.2017 г. ищецът доставил до
обекта на ответника, находящ се в село К. с ИТН ***, ел. енергия, за което били
издадени 9 броя фактури, които обаче не били заплатени. Задълженията по тях
били изискуеми, като независимо дали били получени от потребителя или не, те
били дължими. Общата стойност на сумите по фактурите била в размер на 605, 07
лева, като поради забавата в плащането се начислила и мораторна лихва в общ
размер на 34, 37 лева. За събиране на сумите за главница и лихва ищецът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като се
образувало частно гр. дело № 16946/ 2017 г. на ПРС, XX гр.
с-в, но длъжникът възразил срещу издадената заповед за присъдените суми, поради
което се предявявал настоящият иск. Моли се за признаване на установено
съществуването на задължението по заповедта. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал възражение,
имащо характер на писмен отговор. Посочва, че на адреса в село К. лицето не
живеело от м. май 2013 г. Ответницата нямала доходи извън получаваната пенсия
от ***, живеела сама, била в тежко здравословно състояние и в напреднала
възраст, плащала скъпи лекарства. Посочва, че във фактурите за ел. енергия
имало разминаване в номерата на електромерите, поради което следвало да се
извърши проверка по случая. На адреса токът не бил спиран за около една година,
а пък същевременно ищецът твърдял, че той не бил плащан, като там живеел *** на
ответницата и ***. Моли за справедлив процес.
В хода на процеса ответницата представя доказателства за
извършени плащания по фактурите и моли искът на това основание ад се отхвърли.
С писмена молба ищецът признава плащанията, за които се
представят писмени доказателства, като претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, достигна
до следните фактически и правни изводи:
От приложеното към настоящото дело ч. гр. дело № 16946/2017г.
на ПРС, XX- ти гр. с-в се установява, че на 12.09.2017г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника пред РС *** за присъждане на процесните
суми, което е изпратено по подсъдност на РС ***. Със Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 10465/31.10.2017г., постановена по ч. гр. д. № 16946/2017г. на ПРС, XX- ти гр. с-в заявлението е уважено, като е разпоредено длъжникът да заплати
на ищеца търсените суми – 605, 07 лева главница, представляваща стойността на неизползвана
и незаплатена ел. енергия за периода 06.05.2016 г.- 04.07.2017 г., за
електроснабден имот в с. К., обезщетение за забавено плащане на главницата в
размер на 34,37 лева за периода 07.07.2016 г.- 04.09.2017 г., законната лихва върху главницата, считано от 12.09.2017
г.- датата на подаване на заявлението, както и разноските – 25 лева ДТ и 58
лева адв. възнаграждение.
Препис от заповедта е редовно връчен на длъжника, който в
двуседмичния срок, на 16.11.2017г. е подал
възражение срещу нея. Изрично е посочил във възражението, че възразява, тъй
като всички сметки за обекта са платени и не живее в него от 2013г. Било е указано на кредитора да предяви иск за
вземането си, получил е указанията на 18.12.2018г., като същият е предявен в
срок – на 17.01.2018г., и за разглеждането му е образувано настоящото дело.
Искът касае установяване на същото вземане, за което е издадена
заповедта за изпълнение.
Ето защо, предвид дотук изложеното съдът намира, че
предявеният иск е допустим, като подаден в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр.
с чл. 422, ал. 1 от ГПК и касае установяване на вземането, за което е издадена
заповедта за изпълнение.
Нито с отговора, нито в съдебно заседание ответникът не
оспорва ищцовото твърдение да е собственик на процесния имот, не оспорва да е
електроснабден и за процесния период да е потребявана еленергия, като твърди,
че не живее в същия и той се ползва от внука му, който е заплатил сметките, и
освен това има разминаване в номерата на електромерите. излага съображения за
влошено здравословно състояние, ниски доходи и за това, че е невъзможно внукът
й да живее там, да не заплаща сметките и ел. захранването на имота да не е
преустановено. Впоследствие с писмена молба от28.06.2018г. прави искане искът да се отхвърли, тъй като задълженията
са заплатени, като представя разписка за платена сума от 1090, 51 лева.
Ищецът ангажира доказателства за това, че за имот в с. К.
е открита партида на името на Ц.Г.С., кл.
№ ***, че за процесния период й е начислявана еленергия, като през м. 05.2017г.
е налице смяна на електромера на обекта, и оттам насетне са отчитани
показанията на новия електромер. Издадени са фактури за начислената еленергия
за периода.
Изслушано е заключение на *** С.К., което съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвено. От същото се установява, че за периода
от м. 06.2016г. до м. 07.2017г. по партидата на абонат Ц.Г.С., кл. № ***, на адрес: с. К. са издадени
фактури за главници на стойност 605, 07 лева, мораторната лихва върху тях от
падежа на всяка фактура до 04.09.2017г. възлиза на 34, 37 лева, а законната
лихва от подаване на заявлението до датата на плащането – 26.06.2018г. – 46, 39
лева. С платената сума на 26.06.2018г. в размер на 1084, 65 лева са погасени – главницата
от 605, 07 лева изцяло, мораторната лихва от 34, 37 лева, а от законната лихва
до датата на плащането е погасена сума от 46, 39 лева и остава да се дължи 2,
68 лева. Фактурите са осчетоводени по надлежния ред, плащането – също.
С оглед на горното съдът намира безспорно да се
установява ответницата да е клиент на ищеца и потребител на еленергия, в
процесния обект за процесния периода да й са доставени посочените количества
еленергия, и за същите да се дължи посочената лихва, както и тези суми да са
погасени поради плащане, след завеждане на делото, на 26.06.2018г., да е
заплатена и законната лихва от образуване на заповедното производство насетне,
без сумата от 2,68 лева, която обаче ищецът изрично с писмените си молби
заявява, че не претендира. Доколкото присъждането на законна лихва е законна
последица и ищецът изрично заявява, че не претендира такава и счита всички
дължими суми да са му платени, то сумата от 2,68 лева – неплатен остатък от
законната лихва за периода от подаване на заявлението до датата на плащане, не
следва да бъде присъждана.
Ето защо безспорно се установи исковете да са погасени
поради плащане, след завеждане на исковото производство, поради което и на това
основание следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на претенцията за разноски съдът намира следното:
Предвид обстоятелството, че задължението е платено изцяло
в пълния му предявен размер след завеждане на иска, то ищецът, а не ответникът,
има право на присъждане на разноски. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако
признае иска, разноските по делото се възлагат върху ищеца. В настоящия случай
тези предпоставки въобще не са налице. Това е така, тъй като изцяло поведението
на ответника е станало причина за завеждане и на двете дела – и на
частно-гражданското, и на настоящото дело. Доколкото ответникът е признал
задължението изцяло и го е погасил, то същият признава твърденията на ищеца, и
относно забавата. След като ответникът е бил в забава, е образувано заповедното
производство, по което същият е депозирал възражение, че не дължи сумите, и по
този начин е станал повод за завеждане на настоящото дело. Задължението е
погасено на по-късен етап, на 26.06.2018г., след първото по делото заседание. В
случая длъжникът, подавайки възражение срещу заповедта за изпълнение, без да е
изплатил дължимите суми и след като е бил в забава е станал повод за завеждане
както на частно-гражданското, така и на настоящото дело. Не се доказва да е
налице забава на кредитора, а именно: ответникът да е бил в готовност да
изпълни и да предложи изпълнение, което ищецът да не е приел. Напротив,
установява се, че процесната сума е платена не само след завеждане на
заповедното производство, а няколко месеца след образуване на исковото такова. Ето
защо съдът приема, че с действията си – неплащайки в срок задължение, което е
просрочено, подавайки възражение, без да е изплатил вземането, което
представлява оспорване на иска, с ответникът е станал повод за завеждане и на
заповедното, и на настоящото производство, поради което дължи разноските в
същото. Видно и от представените доказателства, и от заключението на *** К.,
разноските не са платени, а относно тях изрично ищецът заявява, че претендира
същите и в двете производства – исковото и заповедното такова.
Касателно направените в заповедното производство
разноски, същите са били присъдени със заповедта в претендираните размери – 25
лева - държавна такса и 58 лева - адвокатско възнаграждение. Съгл. ТР №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС исковото производство е продължение на заповедното и съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Същите следва
да се присъдят на ищеца изцяло, тъй като с поведението си, депозирайки
възражение срещу заповедта, ответникът е станал повод за завеждане на делото.
По гореизложените мотиви, основателно е и искането на
ищеца за осъждане на ответника да му заплати деловодните разноски в настоящото
производство, които възлизат на сумата от 75 лева - довнесена държавна такса, 120
лева – възнаграждение за вещо лице, и 87 лева – претендирано адвокатско
възнаграждение, което е заплатено, по банков път, видно от преводното нареждане
на л. 90 от делото.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: град София, район „Младост“, бул. „Цариградско
шосе” № 159, бл. Бенч Марк, Бизнес център, представлявано от *** срещу
ответника Ц.Г.С., ЕГН: **********,*** иск с правно основание чл. 422 от ГПК за
признаване за установено, че Ц.Г.С., ЕГН: ********** дължи на „ЧЕЗ Електро
България” АД, ЕИК: ********* следните суми: 605, 07 лева - главница,
представляваща стойността на неизползвана и незаплатена ел. енергия за периода 06.05.2016
г.- 04.07.2017 г., за електроснабден имот в с. К., обезщетение за забавено плащане
на главницата в размер на 34,37 лева за периода 07.07.2016 г.- 04.09.2017 г., законната лихва върху
главницата, считано от 12.09.2017 г.- датата на подаване на заявлението, до
окончателното плащане, които суми е разпоредено Ц.Г.С., ЕГН: ********** да
заплати на „ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК: ********* със Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 10465/31.10.2017г., постановена по ч. гр. д. № 16946/2017г. на ПРС, XX- ти гр. с-в, като погасен поради плащане - на 26.06.2018г., след завеждане
на исковата молба.
ОСЪЖДА Ц.Г.С., ЕГН: **********,*** да заплати на „ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: град София, район „Младост“, бул. „Цариградско
шосе” № 159, бл. Бенч Марк, Бизнес център, представлявано от ***
разноските по делото, както следва: сумата 25 лева (двадесет и пет лева) -
държавна такса в заповедното производство, сумата от 58 лева (петдесет и осем
лева) - адвокатско възнаграждение в заповедното производство, сумата от 75 лева
(седемдесет и пет лева) – довнесена държавна такса в исковото производство,
сумата от 120 лева (сто и двадесет лева) – възнаграждение за вещо лице, и
сумата от 87 лева (осемдесет и седем лева) – платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ