Р Е Ш Е Н И Е
Номер …. 28.07.2020 г. Град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На осми юли Година 2020
в публичното заседание, в следния състав:
Председател: РУМЯНА БОНЧЕВА
Членове: 1. ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
2.
ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар: Диана Иванова,
като разгледа докладваното от съдията - докладчик ТРИФОН
МИНЧЕВ въззивно търговско дело № 1094 по
описа за 2020 година, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на В. ЕООД против решение №45/10.01.2020г., постановено по гр.д. №2605/2019г. по описа на Районен съд - гр. С.З., с което е отхвърлен предявения от “В.” ЕООД против Т.И.Т. иск за установяване съществуването на вземанията на “В.” ЕООД, гр.С.З.за следните суми: за сумата от 1171,39лв., представляваща неизплатено задължение за доставка на питейна и отведена канална вода за периода 28.03.2015г. до 28.04.2016г., ведно със законната лихва от 11.03.2019г. до окончателното плащане и за сумата от 71,29лв. лихва за забава за периода 01.07.2018г. до 07.03.2019г., за изпълнението на което парично задължение е издадена в полза на “В.” ЕООД гр.С.З.против Т.И.Т. заповед №938/13.03.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ТПК по ч.гр.д. №1547/2019г. по описа на Районен съд Ст.Загора. Във въззивната жалба въззивника излага съображения за незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение. Развити са подробни съображения във връзка с направените оплаквания. Направено е искане да се отмени решението на PC и да се постанови друго, с което да се уважат предявените искове. Претендират се разноските пред двете инстанции, като е представен списък по чл.80 ТПК.
В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия, чрез особеният представител, с който се взима становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Изложени са съображения по направените във въззивната жалба оплаквания. Моли съда да потвърди обжалваното решение като законосъобразно и правилно.
Старозагорският окръжен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК
и като взе предвид становищата и възраженията на страните, в съвкупност с
доказателствата по делото, намира следното:
От приложеното към настоящото дело ч.гр.дело №1547/2019г. по описа на
Районен съд С.З.се установява, че на основание чл.411 ал.3 ГПК, съдът е издал
заповед за изпълнение №938/13.03.2019г., съгласно която е разпоредил длъжникът Т.И.Т.
да заплати на кредитора „В.” ЕООД С.З.сумата от 1171,39лв., представляваща
неизплатено задължение за доставка на питейна и отведена канална вода за
периода 28.03.2015г. до 28.04.2016г., ведно със законната лихва от 11.03.2019г.
до окончателното плащане, сумата от 71,29лв. лихва за забава за периода
01.07.2018г. до 07.03.2019г. и 25,00лв. разноски по делото. С разпореждане на
основание чл.415 ал.1 т.2 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок от връчване на разпореждането. В указания срок
заявителя е предявил иск относно вземането си.
За изясняване на
обстоятелствата по делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа
експертиза. От заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните се
установява, че ответникът Т.И.Т. има открита партида №010662 за обект в
гр.Ст.Загора, кв.Три чучура-юг №55 вх.А ет.7 ап.57. Вещото лице сочи, че за
отчетния период 30.01.2015г. до 31.05.2018г. има издадени от ищеца 35бр.
фактури, всички от дата 01.07.2018г., осчетоводени общо с една счетоводна
статия, на обща стойност 1171,39лв., като по тях няма извършени плащания.
От представената по
делото Справка на Служба по вписванията С.З.се установява, че ответникът е бил
собственик на процесния недвижим имот, находящ се в гр.С.З.**от 26.05.1998г.,
когато го е придобил чрез покупко-продажба до 31.05.2018г., когато го е
отчуждил отново чрез покупко-продажба.
По делото са
представени за отчетния период 30.01.2015г. до 31.05.2018г. 35бр. квитанции,
всички издадени на 01.07.2018г.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с
оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
Спорният
по делото въпрос е дали ответникът – въззиваем дължи претендираните от ищеца суми за консумирани количества питейна вода,
във връзка с изправността на доставчика, съгласно Общи условия относно отчитане
показанията на средството за измерване на уговорени правила, условия и срокове.
След като по делото не е представен и не се твърди да е сключен
индивидуален договор между страните за уреждане на отношенията им по повод
предоставяната от ответника услуга, то следва в отношенията между тях да се
прилагат общите условия за предоставяне на ВиК услуги по доставка на вода,
пречистване и отвеждане на канални води, важащи за всички клиенти на ВиК.
Визираните общи условия регламентират правата и задълженията на страните по
договорите за предоставяне на ВиК услуги и съответстват на дадената на тези
отношения нормативна регламентация с Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи и със
Закона за водите.
Съгласно
чл.32, ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004 год. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи, услугите ВиК се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на
всяко водопроводно отклонение. Според ал.2 на чл.32 от цитираната наредба,
датата и часът на отчитане на индивидуалните водомери се обявяват с писмено
съобщение, поставено на подходящо място в сградата, в срок не по-кратък от три
работни дни преди деня на отчитането. Отчетените данни по ал.2 и 3 се установяват чрез отбелязване
в карнета, заедно с датата на отчитане на
водомера и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на
отчитане по електронен път – ал. 4 на чл. 32.
По делото ищецът е
представил единствено квитанции за начислените суми, всички издадени на
01.07.2018 г. за идентични количества вода за целия процесен период. Ето защо,
настоящия съдебен състав напълно споделя извода на първоинстанционния съд, че
от представените доказателства може да се направи единствения извод, че реален
отчет на процесния водомер не е извършван, а липсват основания за служебно
начисляване на количествата.
Следва
да се посочи още, че представеният от ищцовото дружество опис на квитанции не
би могъл да послужи като годно доказателство относно конкретните видове
задължения на посочения абонат за процесния период, доколкото представлява
частен свидетелстващ документ, съдържащ благоприятни за издалата ги страна
данни. Заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза също не е в
състояние да установи наличието на претендираните вземания, тъй като тя изхожда
единствено от счетоводните записвания при ищеца, направени на база първични
счетоводни документи, които не могат да обвържат надлежно другата страна по
спора.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е
правилно и следва да бъде потвърдено. Въззивната жалба следва да се остави без
уважение.
С оглед цената
на иска, в размер на 1171,39 лв., настоящето въззивно решение не подлежи на
касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 45/10.01.2020 г., постановено по гр. д.
№ 2605/2019 г. по описа на Районен съд - гр. С.З..
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1
2