№ 255
гр. К., 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. Д.
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20225510100623 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от Н. ИВ. Д., ЕГН **********,
от с. Е., общ. К., чрез пълномощника си адв. Д. Д., АК-С.З., срещу Т. П. Т.,
ЕГН ********** от гр. К., с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК.
Ищцата Н. ИВ. Д. е живяла на съпружески начала, без граждански брак с
ответника Т. П. Т.. Те са родители на малолетното дете ИВ. Т. Т., с ЕГН
**********, роден на 14.09.2010 год.
Двамата живяли в продължение на години в дома на бащата на ищцата,
находящ се в село Е., общ. К. ул. "****" *** Там е живяло и детето им ИВ. Т.
Т.. През пооследните години Т. П. Т. многократно упражнявал физическо и
психическо насилие спрямо ищцата, поради което те се разделят, като ищцата
остава да живее в жилището в село Е., общ. К., ул. "****" ***заедно с детето
им И.Т., а ответникът е съдебно отстранен от това жилище поради
упражняваното домашно насилие и понастоящем живее на адрес в гр. К. ж.к.
*******.
Твърди, че още от раждането на детето била тази, която преимуществено се е
грижила за детето. От страна на ответника не били полагани редовно лични
грижи. Същият нееднократно нагрубявал детето и упражнявал физическо и
психическо насилие спрямо него. Детето нееднократно ставало свидетел на
насилие, упражнявано от ответника спрямо майка му.
Последните два случая на домашно насилие, станали повод за образуване на
съдебно дело по ЗЗДН. Съдът приел за установени посочените случаи на
домашно насилие и задължил ответника да не се доближава до ищцата,
нейното жилище, месторабота и места за социални контакти за срок от 12
месеца.
Твърди, че след влизане в сила на съдебното решение и заповедта за защита
по него, ответникът ги нарушавал многократно, като влизал в дома на
ищцата и на други места, където тя се намирала, и я заплашвал. Някои от
случаите станали пред детето им.
1
Спрямо него били образувани досъдебни производства за нарушаване на
съдебната заповед за защита, за закана с убийство и за държане на
наркотични вещества.
От страна на майката на ответника била подадена молба до прокуратурата за
неговото настаняване за принудително лечение.
Поради това счита, че не е в интерес на детето да живее при ответника и той
да упражнява родителските права спрямо него, тъй като ще бъде поставено в
рискова обстановка.
От друга страна майката продължава да се грижи за детето, така както го е
правила от раждането му - тя приготвя храната му, следи за неговото
обучение в училище, почиства домът му, грижи се облеклото му. Сама поема
цялата му издръжка от момента, в който ответникът е отстранен от жилището
- ***** до настоящия момент. Ответникът отказвал да дава пари за неговата
издръжка и не давал издръжка в натура. Взел от детето негови спестявания в
размер на 400 лв. под претекст, че са му нужни да заплати адвокатски
хонорар, тъй като майка му искала да го вкара в затвора.
Моли съда да постановите решение, с което да: предостави упражняването на
родителските права по отношение на детето ИВ. Т. Т., с ЕГН ********** на
ищцата Н. ИВ. Д. с ЕГН **********; да определи местоживеенето на детето
ИВ. Т. Т., с ЕГН ********** при ищцата Н. ИВ. Д. с ЕГН ********** на
адрес: село Е. общ. К. ул. "****" *** да осъди Т. П. Т. с ЕГН **********, да
заплаща на детето си ИВ. Т. Т., с ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител Н. ИВ. Д. с ЕГН **********, издръжка в размер на 130
лева месечно, считано от 01.01.2022 година до настъпването на законна
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
за всяка закъсняла вноска.
Претендира за разноски по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника.
На същия са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към
нея.
В проведеното открито съдебно заседание по делото ищцата чрез
процесуалния си представител поддържа исковата молба. Ответникът не се
явява и не изпраща представител. Заинтересована страна - АСП, Дирекция
„Социално подпомагане“, гр. К. – редовно призовани изготвят социален
доклад, приложен към делото.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира за
установено следното:
Детето ИВ. Т. Т., ЕГН ********** е родено от майка Н. ИВ. Д., ЕГН
********** и е с баща Т. П. Т., ЕГН **********, видно от Удостоверение за
раждане, издадено въз основа на акт за раждане № **** от **** г., съставен в
гр. К.. Родителите на детето не са сключили граждански брак.
Ищцата е реализирала брутен трудов доход средномечено в размер на 992,00
лева за периода януари, 2021 г. – декември, 2021 г., видно от Удостоверение
за доход изх. № 53/08.02.2022 г., изд. от ******, гр. С..
Доказателства за доходите на ответника не се събраха. Същият не се яви в
съдебно заседание, не изпълни задължението си към съда в тази връзка.
Видно от заверено копие от Решение № ***/***** г. по гр.д. ****/2021 г. по
описа на РС-К., ответникът е осъден по ЗЗДН, като съдът е издал Заповед за
защита и е постановил мерки за закрила спрямо пострадалата Н. ИВ. Д. –
ищца в настоящото производство.
По делото е изготвен социален доклад от Дирекция “Социално подпомагане”,
2
гр. К.. След извършено проучване, социалните работници установили, че от
раждането на детето, то е отглеждано от двамата си родители. Г-жа Д.
заявила че превес в грижите за детето имала тя, но бащата също участвал в
отглеждането на И., като е осигурявал всичко необходимо за правилното му
развитие. От ***. родителите били във фактическата раздялата, като майката
поела грижи за детето, а бащата осъществявал контакт с детето чрез
телефонни разговори, тъй като от *****. същият бил задържан и към
момента се намирал в Психиатрична клиника в гр.Л.. След раздялата на
родителите, майката заявила, че бащата не осигурявал средства за нуждите на
сина им.
При разговор с детето със социалните работници, същото заявило, че с него
баща му не се държал лошо, но се притеснява, че може да стори нещо лошо
на майка му или баба му, тъй като баща му смятал, че те са виновни за
настаняването му в психиатрична клиника. На 29.05.2022г. детето ходило на
свиждане на баща си в гр.Л.. Говорили са си за училище, за намеренията му
след като приключи лечението, но отново обиждал майка му. Баща му казал,
че като излезе ще продаде апартамента и колата си, както и колелото, което
му е подарил. Относно делото, което е за определяне упражняването на
родителски права, бащата му казал, че не иска да го вижда в определен
режим, а ако не може да бъде постоянно с него, ще замине за чужбина след
като излезе от клиниката или ще се откаже да му е баща. Това много го
натъжило. Често се чували по телефона в интервала между 16:00-17:00 часа.
Детето заявило желание да общува с баща си, както и родителите му да се
съберат отново след като баща му се излекува и промени.
От доклада е видно, че съгласно Решение № ***/*****г. по гр.дело
№****/2021г. е издадена Заповед за незабавна защита №12/*****г. спрямо
Т.Т.. Въпреки заповедта, г-н Т. многократно си позволявал да я нарушава, в
резултата на което на *****. бил задържан.
В заключението на доклада се сочи, че грижи по отглеждане, възпитание и
задоволяване на нуждите на детето И. се осъществяват след фактическата
раздяла на родителите, от неговата майката. Констатирало се, че г-жа Д.
осигурява за детето добра среда за неговото физическо, психическо,
емоционално и социално развитие и е в състояние и в бъдеще да продължи да
полага грижи за сина си.
По отношение на бащата, независимо от настъпилата раздяла между
родителите и провежданото в момента принудително лечение, емоционалната
връзка между бащата и детето е съхранена чрез провеждане на телефонни
разговори
По делото се събраха гласни доказателства.
Свидетелката М.М.П., без родство със стрните, заявява, че познава Наталия
от година и половине, били колежки. Познавала и семейството й. Живеела в
село Е., тя се грижила за детето. Ходила й на гости, у тях било чисто
иподредено. Бащата на детето бил в затвора, не знае да е полагал грижи.
На осн. чл. 15 от ЗЗДетето съдът изслуша детето ИВ. Т. Т., като преди това
отстрани от съдебната зала присъстващите лица. Изслушването се извърши в
присъствието на социален работник при Дирекция „Социално подпомагане”,
гр. К.. Същото заяви, че е на 11 г., учи в село Е.. За него се грижила основно
майка му, баща му не се грижил за него, но се чувал с него по телефона.
От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните
правни изводи:
Разпоредбата на чл. 127 ал. 1 от СК предвижда, че когато родителите не
3
живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на
детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и
издръжката му. Те могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на
детето да утвърди споразумението им. Споразумението има сила на
изпълнително основание по чл. 404, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс.
Алинея две на същият член гласи, че ако родителите не постигнат
споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес
на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с детето и
издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144.
Законът не съдържа обстоятелствата, които са от значение за определяне на
мерките по упражняване на родителските права. Определянето на мерките по
отношение на родителските права, следва да става съобразно обстоятелствата
на конкретния случай. Това означава, че са от значение не отделни
обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай.
Тези обстоятелства са от най-разнообразно естество. По-съществени от тях
са: възпитателски качества на родителите; моралният облик на родителя;
грижи и отношение на родителите към децата; желанието на родителите;
привързаност на децата към родителите; полът и възрастта на децата;
помощта на трети лица; социално обкръжение; жилищно-битови и други
материални условия на живот, както изисква ППВС № 1/1974г..
Съдът следи служебно за интересите на ненавършилите пълнолетие деца,
поради което той е длъжен служебно да събере относимите доказателства за
правнорелевантните факти, като осъществява тази си функция в защита на
публичния интерес.
По делото се установи, че малолетното дете И. е на 11 години.
От събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин се
установи, че бащата на детето не полага грижи за него.
Установи се, че ответникът е упражнил акт на домащно насилие спрямо Н.Д.
и въпреки издадената Заповед за защита №12/*****г. по гр.д. ****/2021 г. по
описа на РС-К., спрямо него, същият многократно я нарушавал /по данни
на социялния доклад/, в резултата на което на *****. бил задържан, а към
момента е в Психиатрична клиника в гр.Л., където провежда лечение.
След раздялята на страните, ответникът не е осигурявал средства за нуждите
на сина си.
От всички събрани доказателства по делото е видно, че детето се отглежда от
неговата майка, която „осигурява за детето добра среда за неговото
физическо, психическо, емоционално и социално развитие и е в състояние и в
бъдеще да продължи да полага грижи за сина си“ - /от социалния доклад/.
По делото не се установява невъзможност или негодност на майката да
полага нужните грижи и внимание за детето си, поради което съдът приема,
че същата разполага с необходимите качества да обгрижва дете на тази
възраст.
В процесния случай не бяха констатирани някакви тежки провинения на
майката, които да са отречени от морала и обществото, не се събраха
доказателства, че същата има аморално поведение или упражнени прояви на
малтретиране.
Но бяха констатирани по категоричен начин тежки провинения от страна на
бащата, а именно - незаинтересованост, неполагане на грижи за детето,
проява на агресия към майката.
При тези данни, според настоящия съдебен състав, майката е доказала
4
възможността си да отглежда детето си по подходящ начин и при добри
условия.
По тези съображения, съдът счита, че следва да уважи ищцовата претенция,
спрямо детето ИВ. Т. Т., като предостави на майката упражняването на
родителските права спрямо него и определи местоживеенето му при нея.
Законът овластява родителите да се грижат за децата си, да ги отглеждат,
възпитават и представляват. Всеки родител има правото и задължението да
вижда детето си, да контактува с него, да го възпитава, да му отделя нужното
внимание и да засвидетелства своите чувства към него. Тези контакти се
отразяват благоприятно на психическото развитие на детето и оказват
влияние върху оформянето на характера и възприятията му към
обкръжаващия свят. От друга страна, правата и задълженията на родителите
принадлежат и на двамата родители, като всеки от тях е носител на тези права
и задължения в пълния им обем. Детето чувства естествена потребност да
общува с всеки от тях, да търси подкрепата им, както и да изгради своя модел
на поведение. Родителят не би могъл да осъществява това си право само ако
интересите на детето налагат това. Тъй като режимът на контакти между
бащата и детето се налага от нуждата да не се прекъсва емоционалната
връзка между тях, на ответника следва да бъде дадена възможност да
поддържа режим на лични отношения. Контактите с бащата са необходими за
нормалното психическо и физическо развитие на детето. Ето защо съдът
счита, че режим на контакти с него следва да бъде осъществяван по следния
начин: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 часа в събота,
до 17,00 часа в неделя, с преспИ.е, както и 20 дни през лятото, когато това не
съвпада с платения годишен отпуск на майката.
Ответникът не взе становище по отношение на режима на лични контакти
между него и детето.
ОТНОСНО ИЗДРЪЖКАТА:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК „родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си“, като размерът на дължимата
издръжка се определя „според нуждите на лицето, което има право на
издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи“ съгласно чл. 142, ал. 1
СК. Настоящото производство е образувано след 01.10.2009г., т.е. след
влизане в сила на новия Семеен кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 142,
ал.2 от същия, минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера на
минималната работна заплата. С Постановление № 37 от 24.03.2022 г. на
Министерски съвет, считано от 01.04.2022 г. е определен нов размер на
минималната месечна работна заплата за страната, която е увеличена на
710,00 лв., от което следва, че гарантираният от СК минимален размер на
издръжката не може да е под 177,50 лева. Право на издръжка имат лицата,
които са неработоспособни и не могат да се издържат от имуществото си (чл.
139 СК).
По делото не се спори и се установи от представените удостоверения за
раждане, че ответникът е баща на детето ИВ. Т. Т..
С оглед възрастта си, детето е дефинитивно неработоспособно, като няма
данни да разполага със собствено имущество /което не се и твърди/, поради
което и има право на издръжка от родителите си, които са лица от втори ред
на задължените да дават такава (чл. 140, ал. 1, т. 2 СК) поради липса на лица
от първи ред.
Нуждите му се установяват от самия факт на биологичното му съществуване
5
и не е необходимо да се обосновават специално.
По делото не се установи детето да има нужда от средства за разходи,
различни от обичайните за деца на неговата възраст (за храна, дрехи, учебни
пособия, помагала и др.).
Бащата е в трудоспособна възраст и може да издържа детето си. Няма данни
по делото да дължи издръжка и на други лица. Ответникът не се яви в
съдебно заседание, не изпълни задължението си към съда да представи
доказателства за трудовите си доходи.
Съдът, след като взе предвид, че ответникът е в най-близка степен на родство
с детето, както и възрастта му, нуждата от храна, облекло и други
потребности, както и процесуалното му поведение, настоящият съдебен
състав намира, че следва да присъди ежемесечна издръжка за детето в
минималния размер, а именно: 177,50 лева, считано от 01.03.2022 г. до
настъпване на законни основания за нейното измененеие или прекратяване.
Безспорно по делото се установи, че за периода от раздялата на родителите,
бащата не е давал издръжка и не е полагал грижи за детето си. Ответникът
дължи и следва да заплаща месечна издръжка от момента на подаване на
исковата молба – 01.03.2022 г. до настъпване на основания за нейното
изменение или прекратяване, до 25-то число на текущия месец, за който е
дължима, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
момента на плащането й.
По разноските:
С исковата молба ищецът е направил искане за присъждане на разноски в
производството.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски в общ
размер на 480,00 лв., представляващи заплатена държавна такса за завеждане
на делото – 80,00 лева и 400,00 лева – възнаграждение за процесуално
представителство за един адвокат.
Ответникът ще следва да заплати по сметка на Районен съд- К. сумата от
255,60 лв. окончателна държавна такса върху размера на така присъдената
издръжка.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да
допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА детето ИВ. Т. Т., с ЕГН **********, да живее при майка
си Н. ИВ. Д., ЕГН **********, на адрес: с. Е., общ. К., ул.“****“ ***
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права, спрямо детето ИВ. Т.
Т., с ЕГН ********** на майката Н. ИВ. Д., ЕГН **********, като дава
възможност на бащата Т. П. Т., ЕГН ********** да осъществява режим на
лични контакти с детето си, както следва: всяка първа и трета събота и неделя
от месеца от 10,00 часа в събота, до 17,00 часа в неделя, с преспИ.е, както и
20 дни през лятото, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на
майката.
6
ОСЪЖДА Т. П. Т., ЕГН ********** от гр.К., ж.к.“***** да заплаща на
детето ИВ. Т. Т., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител Н. ИВ. Д., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на
177,50 лв. /сто седемдесет и седем лева и петдесет ст./, считано от 01.03.2022
г. до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, до 25-
то число на текущия месец, за който е дължима, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска до момента на плащането й
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, хип. I ГПК предварително изпълнение
на решението, в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА Т. П. Т., ЕГН ********** от гр.К., ж.к.“***** да заплати в полза
на бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен Съд- К. окончателна
държавна такса за присъдената издръжка в размер на 255,60 лв. /двеста
петдесет и пет лева и 60 стотинки/.
ОСЪЖДА Т. П. Т., ЕГН ********** от гр.К., ж.к.“***** да заплати на Н.
ИВ. Д., ЕГН ********** сумата от 480,00 лв. /четиристотин и осемдесет лева
и нула стотинки/, представляващи направените по делото съдебни и
деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд- С.З..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
7