Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 112 25.03.2021г. гр. Стара
Загора
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и пети февруари през
две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при
секретаря Пенка Маринова
и с участието на прокурора Нейка Тенева
като
разгледа докладваното от съдия Галина Динкова КАН дело № 435 по описа за 2020
год, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на ОД МВР Стара Загора против
Решение №260017/18.11.2020г., постановено по АНД №154/2020 г. по описа на Районен
съд Раднево, с което е отменено Наказателно постановление №20-0327-000318/03.07.2020г,
издадено от Началник РУ Раднево към ОД МВР Стара Загора.
С касационната жалба се твърди, че решението е постановено
при неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения
на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. чл.348, ал.1, т.1
и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Касаторът поддържа, че в
случая не бил установен факта по чл.137а ал.2 т.2 от ЗДвП, тъй като
Амбулаторният лист е съставен след датата на проверката, а в снетата анамнеза
/съобщението от освидетелстваното лице/ не е посочената датата на травмата. От
съда се иска да приеме, че е допуснато нарушение на процесуалните правила, чрез
извличане на доказателствени факти от негодно да ги установи средство –
амбулаторния лист е съставен по-късно и от неговото съдържание не се установява
от кога датира травмата, както и че в този медицински документ не е вписан
режим, който да не позволява използването на колан. Няма предписание медицинско
в този смисъл. Следователно документа е съставен с цел само и единствено да се
установи благоприятен факт, който към момента на проверката не е удостоверен.
Оттук се навежда и довод за неправилно приложение на материалния закон при
отмяна на едно законосъобразно издадено наказателно постановление, тъй като медицинска
причина за не използване на колан не е установена по делото. Моли да бъде
отменено въззивното съдебно решение с постановяване на друго, с което да се
потвърди наказателното постановление с присъждане на възнаграждение за
юрисконсулт за двете съдебни инстанции. В условията на алтернативност, ако се
потвърди въззивния съдебен акт се прави възражение за прекомерност на заплатено
адвокатско възнаграждение от страна на ответника по касация.
Ответникът по касационната жалба - Д.Т.Б., иска от съда да
бъде потвърдено въззивното съдебно решение като твърди, че освен основателната
причина да не използва колан е нарушено и правото му да се запознае с
обвинението, тъй като приложения към отговора екземпляр от АУАН е напълно
нечетлив тоест не попълнен. Иска касационната инстанция да му присъди
разноските, които е заплатил пред въззивния съд. В открито съдебно заседание,
процесуалният му представител поддържа отговора на касационната жалба. Не прави
искане за присъждане на разноски пред настоящата съдебна инстанция.
Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за
законосъобразност на въззивното съдебно решение и предлага на съда да бъде
потвърдено.
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Производството пред Районен съд – Раднево се е развило по
жалба на Д.Т.Б. ***, против Наказателно постановление №20-0327-000318/03.07.2020г,
издадено от Началник РУ Раднево към ОД МВР Стара Загора, с което на Б. е наложена
глоба в размер на 50лв на основание чл.183 ал.4 т.7 предл първо от ЗМВР, за
това че на 08.06.2020г около 09.20ч в община Раднево на път Трети класи №554,
село Любеново, управлява МПС **** с рег.№****, собственост на “ДЕТЕЛИНА-ДРИТА“
ЕООД гр. Пловдив, като по време на движение не използва обезопасителен колан, с
който е оборудван автомобила. С деянието
е нарушен виновно чл.137а ал.1 от ЗДвП. Съставен е АУАН № 20-318/08.06.2020г,
връчен на Б. в условията на отказ да подпише обратната разписка за предявяване
на административното обвинение, чрез предоставяне на препис от акта, съставен в
негово присъствие. Правото на възражения против АУАН е упражнено на 10.06.2020г
като наказаното лице твърди, че на 07.06.2020г след тренировка по Айкидо е
получил травма, на която в момента не обърнал внимание, но сутринта на
следващия ден, когато в 4.30ч е трябвало да управлява МПС в изпълнение на трудовите
си задължения, усетил болка в гърдите и ребрата, но не е било възможно да
посети лекар в този ранен част на денонощието. По тази причина не е притежавал
нужния документ, с който да удостовери фактите по чл.137а ал.2 от ЗДвП –
физическо състояние, което не позволява използването на обезопасителен колан и
освобождаващо го от задължението по чл.137А ал.1 от ЗДвП. Към възражението е
приложен Амбулаторен лист 09.06.2020г., издаден от лекар, в който е отразено,
че при вдишване „инспириум“ болката в областта на 5-7 междуребрие в ляво се
засилва. Лицето съобщава за травма по време на спорт, след която усеща болки в
посочената област.
В докладна записка от 11.06.2020г, съставена от
актосъставителя Н. Д. е описано, че при проверката водачът е съобщил за
причината, поради която не използва обезопасителен колан – вечерта е бил на
тренировки по айкидо и получил травма. Поискан му е документ, чрез който да
удостовери физическо състояние, което не позволява използването на колан, но
той не е представител такъв. Възражението е прието за неоснователно, поради
това, че към момента на проверката не е представен амбулаторен лист, а
обясненията на лицето, че травмата е получена вечерта преди деня на
управлението, като посещението при специалист е изисквало преди това и издаване
на направление от личен лекар, са счетени за такива без правно значение.
Фактическото обстоятелство по чл.137А ал.2 от ЗДвП е преценено като защитно
недоказано твърдение.
С въззивната си жалба Б. не е посочил конкретни факти, представляващи
пороци на НП като е твърдял, че материалния закон е нарушен, както и правото му
на защита. В хода на съдебното дирене е разпитан актосъставителят, който
потвърдил изложените в докладната записка обстоятелства и е заявил, че към
момента на проверката водачът му е изглеждал здрав, прав. Свидетелят по
извършване на нарушението и съставяне на АУАН Д. потвърждава, че при проверката
водачът е заявил за получена травма по време на тренировка като е показал
снимки от телефона си в опит да докаже, че действително тренира бойни изкуства.
За да отмени НП, РС Раднево е приел, че е налице
обстоятелството по чл.137а ал.2 т.2 от ЗДвП, удостоверено от представения
амбулаторен лист, което съответства на изложеното при проверката и във
възраженията от страна на водача за наличие на болка от причинена травма в
областта на ребрата.
Решението на Районен съд Раднево е постановено
в съответствие и при правилно приложение на закона.
Повдигнатия с касационната жалба правен спор е относно
допуснато съществено процесуално нарушение в хода на съдебното дирене от страна
на въззивния съд с приемане на доказателствено средство, което не установява
физическото състояние на водача към посочените в АУАН дата, час и място на
нарушението. Предложеното от касатора разбиране, че физическото състояние по
смисъла на чл.137а ал.2 от ЗДвП трябва да се докаже в момента на проверката не
намира опора в правилата за доказване на обвинението, както и на насрещната
теза, която изключва извод за извършено нарушение. Констатираните с АУАН факти
са обвинение, което трябва да се докаже като не се изисква доказателствата да
са събрани непременно към момента, в който се възприема или констатира
нарушението. Същата възможност е валидна и за събиране на доказателства за
факти, които навежда обвиненото лице. Съгласно чл. 52 и сл. от ЗАНН преди да
издаде НП, АНО извършва разследване на спорните обстоятелства. Амбулаторният
лист е официален документ, който доказва, че лицето има болки в съответната
област от тялото при вдишване, през която минава и обезопасителния колан. Към
момента на проверката лицето е съобщило за травма в горната част на тялото като
законът не изисква да се носи и документ, издаден преди момента на управление
или придвижване, чрез МПС. Съгласно чл.137а ал.2 т.1 от ЗДвП бременните жени
също са освободени от задължението да поставят обезопасителен колан и не са
длъжни да носят документ, издаден преди датата на проверката, който да
удостоверява състоянието им, а то може и да не е видимо. Фактите по чл.137а
ал.2 от ЗДвП са относими към фактическото състояние, като само в т.2 то е
посочено общо като обективен факт, който изключва задължението за поставяне на
обезопасителен колан. Това състояние лицето следва да докаже, когато се
позовава на него, а в случая водачът е съобщил по време на проверка за травмата
от предната вечер и за болките, които изпитва в съответната област, като с
възражението е представил и документ, с който да го докаже. Съставянето на
амбулаторния лист на по-късна дата -09.08.2020г, за извършен преглед не
установява само състоянието към датата на прегледа, тъй като съгласно Наредбата
за медицинска експертиза, компетентните органи могат да установят и страдание,
предхождащо деня на освидетелстването. Водачът безспорно е посетил лекар–специалист,
за да докаже изложеното твърдение към момента на проверката, но това е годното
средство и изготвянето му няма как да се направи преди отправяне на
обвинението. Амбулаторният лист е документ с материална доказателствена сила,
тъй като е официален и изложеното от лекаря-специалист за болки в конкретната
област потвърждава причината по чл.137а ал.2 т.2 от ЗДвП.
По тези съображения съдът намира че не са налице твърдените
касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо,
постановено при правилно приложение на закона и спазване на
съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
Разноските пред въззивната инстанция са присъдени с
обжалваното решение, а претенции за такива пред настоящата съдебна инстанция не
са направени своевременно.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.1
от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260017/18.11.2020г., постановено по АНД №154/2020
г. по описа на Районен съд Раднево.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.