МОТИВИ към присъда № 48
/26.03.2009 г. постановено по н.о.х.д. № 723/ 2007 по описа на ВРС.
Врачанска
районна прокуратура , на основание чл.240 НПК е внесла обвинителен акт срещу А.В.Ч. *** за престъпление по чл. 211 в
вр чл.209, ал.1 в вр чл.29, ал.1, б.”а” НК – за това, че през месец юли 2002 г.
в гр. Враца , при условията на опасен рецидив , с цел да набави за себе си
имотна облага е възбудил и поддържал
заблуждение у С.Н.Х. ***, че ще му достави пароструйка, с което му е причинил
имотна вреда в размер на 930 лв.
По делото е предявен
от С.Н.Х. и приет за съвместно разглеждане в настоящия наказателен
процес и граждански иск за сумата 900
лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното изплащане на
сумата. Х. е конституиран от съда като
граждански ищец.
Подсъдимият е призоваван неколкократно. Същият е
нередовно призован, обявен за местно и за общодържавно издирване, поради което
настоящото дело се разглежда при условията на чл. 269, ал.3, т.2 НПК. Назначеният служебен защитник на подс. Ч. заявява,
че същият следва да бъде оправдан, като излага подробни доводи в тази насока.
Представителят
на Врачанска районна прокуратура поддържа обвинението така, както е предявено.
С Присъда № 8 от 02.10.2006 г. , постановена по нохд
№ 897/ 2006 г. Врачански районен съд е признал подс. Ч. за виновен в извършване
на цитираното по-горе престъпление и го
е осъдил на четири години лишаване от свобода при първоначален „строг”
режим. Присъдата е атакувана при
Врачански окръжен съд с въззивна жалба с
доводи за липса на доказателства за извършено от подс. Ч. престъпление. С Решение № 2381/ 05.12.2006 г., постановено по
внохд № 754/ 2006 г. Врачански окръжен
съд е потвърдил присъдата. Делото е
възобновено с Решение на ВКС № 559/
08.06.2007 г. постановено по н.д.№ 14/2007 г.
по депозирано искане от задочно осъдения Ч.. С цитираното решение ВКС е
отменил влязлата в сила присъда на Врачански районен съд и потвърждаващото я
въззивно решение и е върнал делото на Врачански районен съд за ново
първоинстанционно разглеждане.
Настоящият съдъбен състав, след като анализира
събраните на настоящата фаза на процеса писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност във връзка
с доводите и съображенията на служебния защитник и на представителя на
прокуратурата приема за безспорно установено от фактическа страна следното:
През 2002 г. пострадалият свидетел Х. стопанисвал
склад за битова техника – втора употреба, находящ се до Затвора – Враца. В склада му помагал подсъдимия, който по същото време изтърпявал наказание „лишаване
от свобода” в Затвора – Враца. Двамата разговаряли
често и св. Х. споменал, че се нуждае от пароструйка за работата си. През месец
юли 2002 г. подс. Ч. казал, че излиза в отпуск от затвора и в присъствието на
св. Ц. и св. Г. обещал, че ще намери от свой приятел в гр. София пароструйка и ще я достави на св. Х.,
като последният му дал сумата отн 930 лв. Двамата се разбрали при доставката на
машината св. Х. да се издължи на подсъдимия в пълния размер на уговорената сума
от 1000 лв. След завръщането си от отпуска подс. Ч. се срещнал със св. Х. и му
обяснил, че не е едокарал машината, която се намира при приятелката му в гр.
София. Подс. Ч. дал на св. Х. телефоннния номер на приятелката си , като му
обяснил да се свърже с нея и да се уговори кога да си прибере машината. Св. Х.
неколкократно се опитвал да се свърже на номера, но същият бил изключен или
никой не отговарял. Това продължило около пет месеца, след което подс. Ч. бил
освободен от затвора.
В подкрепа на изложената фактическа обстановка са
събраните писмени и гласни доказателства : разпити на пострадалия С.Х. и на свидетелите Г. Г. и Т.Ц., приобщени към доказателствения
материал по делото чрез прочитането им в с.з. по реда на чл.283 НПК документи,
съдържащи факти, имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото .
Така установеното от фактическа страна влече следните
правни изводи:
По
делото са безспорно установени авторството на престъплението, обективната и
субективната му страна и вината. На първо място, по несъмнен начин е установено
авторството на инкриминираното деяние в
лицето на подсъдимия Ч.. От показанията
на св. Ц. четем: ”С./пострадалия/ даде пари на Ч. да му донесе една
пароструйка”. В тази насока са и показанията на останалите свидетели по делото
. Касателно обективната страна, в случая са налице и двата предмета на престъплението по чл.209, ал.1 НК –
измамено лице – св. Х. и ощетено имущество – сумата от 930 лв., негова
собственост. От обективна страна , у св. Х.
е била създадена от страна на подс. Ч. и е била налице неправилна
представа относно условията, при които св. Х. е осъществил имущественото разпореждане с инкременераната сума. У
пострадалия е било възбудено от страна на подсъдимия че ще му достави
пароструйка, за която св. Х. е заплатил предварително, като това заблуждение е
поддържано у същия за период от около четири месеца. В показанията си като
свидетел, потвърдени и от показанията на останалите свидетели по делото , св. Х. обяснява, че подсъдимият му е обещал да му
достави пароструйка , за което е получил сумата от 930 лв. , като впоследствие
няколко месеца подсъдимия му е изтъквал различни доводи за забавяне на
доставката. По-късно подсъдимият дал на пострадалия телефонния номер на
приятелката си, но пострадалият не можал да я открие, въпреки че я търсил
многократно. Като краен резултат, от неправомерното поведение на подсъдимия пострадалият е претърпял имотна вреда в размер
на 930 лв.
От
субективна страна подсъдимият Ч. е извършил описаното престъпление с пряк
умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е целял и желаел
настъпването им. Същият не е имал
намерение да достави пароструйка на пострадалия и въпреки това е взел пари от
него, а след това е изтъквал различни причини да не ги върне.
Настоящото
деяние подсъдимият ч. е извършил при условията на опасен рецидив по смисъла на
чл. 29, ал.1, б.”а” НК – след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление
на лишаване от свобода не по-малко от една година изпълнението на което не е
отложено по реда на чл.66 НК , предвид следното: видно от приложения юлетин за
съдимост на подсъдимия, с присъда № 381/25.11.1999 г. постановена по нохд № 155
по описа на ВРС за 1999 г. подсъдимият е признат за виновен в извършване
на престъпление по чл.210, ал.1, т.5 в вр чл.209, ал.1 НК и е осъден на една година лишаване от
свобода. На основание чл.23, ал.1 НК
съдът е определил на подсъдимия едно общо наказание от три години лишаване от
свобода , като е постановил същото да
бъде изтърпявано при първоначален „общ”
режим. Ето защо правната квалификация на извършеното по
настоящото дело от подсъдимия Ч. престъпление е по чл.211 в вр чл.209, ал.1 НК.
При определяне вида и размира на наказанието,
което подсъдимият следва да понесе за извършеното от него умишлено престъпление
съдът взе предвид обремененото съдебно
минало на подсъдимия и лошите му
характеристични данни като отегчаващи
отговорността обстоятелства, а като смекчаващо – прекалено дългата
продължителност на наказателното производство, която не може изцяло да се вмени
във вина на подсъдимия и с оглед
практиката на ВКС по дела, приключили извън разумните срокове, определи
наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства около
минимума, предвиден в чл.211 от НК, в
размер на четири години лишаване от свобода, което следва да бъде изтърпяно при
първоначален „строг” режим.
Предявеният
граждански иск съдът счита за доказан по основание и размер и определи
обезщетение с оглед посочените обстоятелства в размер на 900 лв., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на инкриминираното деяние до
окончателното ѝ изплащане.
Предвид
изхода на делото , в тежест на подсъдимия се възлагат и следващите се разноски
по делото.
При
горните мотиви съдът постанови решението си.
Районен
съдия: