Р Е Ш Е
Н
И
Е №
град Свиленград, 12.03.2021
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
наказателна колегия, І състав, в публично съдебно заседание на осми март две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при
секретар Ренета Иванова, като разгледа докладваното от
Председателя Административнонаказателно
дело (АНД) № 95 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление (НП) № 43-0000433 от
28.09.2020 на Директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация” (РД „АА”) – Стара Загора, с което на Н.М.А.
с ЕГН ********** ***№ 89, със съдебен адрес:***, за нарушение на
чл. 12, § 7, б. „а”, т. (i) и изречение последно от същата буква от Приложение
„Контролен уред”, вр.чл. 78, ал. 1, т. 2 от Закона за
автомобилните превози (ЗАвПр) Европейска спогодба за работата на екипажите на превозните средства,
извършващи международни автомобилни превози (AETR), е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1 500 лв.
Жалбоподателят А. моли
за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен – не
съдържал задължителните реквизити съгласно чл. 57 от ЗАНН и не бил извършил
инкриминираното нарушение (управляваният от него автобус не осъществявал превоз
на пътници, а превозът бил осъществен от друг автобус).
В
съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява. С Писмена молба процесуалният
му представител – адвокат Николай Маргаритов моли Съда да отмени обжалваното НП.
Претендират се разноски по делото. Не е представен Списък на разноските.
В съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.
Административнонаказващият орган (АНО)
(въззиваемата страна) – Директорът на РД „АА” – Стара Загора - Антон Ставрев Ставрев,
редовно призовани, не изпращат представител. От Съда се иска да потвърди обжалваното НП, тъй като било съобразено с
материалните и процесуалните правила при издаването му. Наведено е възражение за прекомерност на заплатеното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни
доказателства.
Районна
прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно
призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема
становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на
делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е
пречка за водене на делото.
Съдът, след
като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и
гласни доказателства, установи следното от фактическа
страна:
При изпълнение на служебните си задължения свидетелят Д.И.З.
и колегата му Г.М.Г. ***), на 26.08.2020 година около 16.45 часа в района на
ГКПП „Капитан Андреево”, област Хасково, извършват проверка на автобус марка
„Мерцедес” с български регистрационен № К 69 69 ВВ – собственост на „Тани - 76”
ЕООД (по делото е налична Справка от Търговския регистър относно актуалното
състояние на дружеството), управляван от жалбоподателя Н.М.А. (, работещ в „Ефе- тур” ООД като шофьор) (по делото е налична Справка от
Търговския регистър относно актуалното състояние на дружеството), извършващ
международен превоз на пътници по редовна автобусна линия от град Сарай,
Република Турция до град Кърджали, Република България (видно от Разрешително№
**********, валидно до 18.02.2021 година, приложено в кориците на преписката),
попадащ в обхвата на AETR и оборудван с аналогов тахограф
марка „Continental” със сериен номер 08969012 (видно от Протокол за контролна
проверка № ВG68 203731
от 28.06.2019 година). В автобуса пътуват пътници. При проверката, констатират,
че за дата 24.08.2020 година водачът не
може да представи Тахографски лист, както и ръчен
запис или Удостоверение по образец.
Предвид констатираното нарушение и в
кръга на службата си, свидетелят Д.И.З. – Инспектор в отдел „Контрол” към РД
„АА” – Стара Загора при Изпълнителна агенция „АА”, съставя против жалбоподателя и в негово присъствие Акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) серия А-2019 с бланков № 272358. Това процесуално действие извършва и с участието на Г.М.Г..
В изготвения АУАН актосъставителят излага описание на фактическото нарушение,
свързано с липсата на Тахографски лист за дата
24.08.2020 година, както и ръчен запис или Удостоверение по образец. А досежно квалификацията,
нарушението правно квалифицира с разпоредбите на чл. 12, § 7, б. „а”, т.
(i) и изречение последно от
същата буква от Приложение „Контролен уред” към AETR,
вр.чл. 78, ал. 1, т. 2 от ЗАвПр, които вписва за нарушени. АУАН е редовно предявен и
връчен на жалбоподателя, който вписва, че има възражения против констатациите в
Акта, а именно, че ще представи Удостоверение за дейност.
Срещу
Акта в законоустановения тридневен срок не постъпва Възражение.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН с № 272358,
след получаване на образуваната с него преписка, Директорът на РД „АА”- Стара Загора, издава
процесното НП № 43-0000433 на 28.09.2020 година. В издадения санкционен
акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, като
правната квалификация на нарушението посочва по следния начин: чл. 12, § 7, б.
„а”, т. (i) и
изречение последно от същата буква от Приложение „Контролен уред”, вр.чл. 78, ал. 1, т. 2 от ЗАвПр AETR ДВ 28 от 1995 г. За констатираното нарушение
на основание чл. 93в, ал. 17, т. 1 от ЗАвПр на нарушителя е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 1 500 лв. НП е редовно връчено лично на жалбоподателя,
на 11.02.2021 година видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ (НП,
приложено в Административнонаказателната преписка (АНП)) и надлежно оформена – датирана
и подписана. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се
противопоставят в настоящото съдебно производство.
В
кориците на делото са приложени Заповед № РД–08-30 от 24.01.2020 година на
Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, в която са
посочени длъжностните лица от Изпълнителна агенция „АА”, които имат
право да издадат НП за установени нарушения на Регламенти
на Европейския съюз, ЗАвПр, Закона за движението по пътищата и
подзаконовите
нормативни актове, издадени въз основа на тях и Заповед № 1308 от 30.07.2020 година на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „АА”, от която е видно, че Антон Ставрев Ставрев е временно
преназначен на
длъжността „Директор на РД „АА” – Стара
Загора”,
считано от 04.08.2020 година за
срок от 1 година,
т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в
длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по
закон съгласно чл. 92, ал. 2 от ЗАвПр – Министъра
на Министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщенията по надлежния ред
с административен акт - Заповед.
Видно от наличното по делото Писмо на РУ – Свиленград, на
дата 24.08.2020 година жалбоподателят А. няма регистрирани влизания и излизания
през ГКПП „Капитан Андреево” на територията на
Република България.
Като
прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения,
при цялостната служебна проверка на акта, при
условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във
връзка със становищата на страните, настоящият
състав на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.
1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения
текст видно от датата й на
депозиране в деловодството на АНО, от надлежно легитимирано за това действие лице
(срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителят, при наличие на
правен интерес от обжалване и пред местно (по
местоизвършване на твърдяното нарушение) и
родово (по
аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски
районен съд.
Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
Актът и НП са издадени от компетентни
органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 92, ал. 1 от ЗАвПр и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 92,
ал. 2 от ЗАвПр. Съгласно чл.
92, ал. 1 от ЗАвПр, Актовете, с които се установяват нарушенията във
връзка с осъществен контрол при извършването на превози на пътници и товари с моторни
превозни средства (МПС) с българска или чуждестранна регистрация, се съставят
от длъжностните лица на Изпълнителна агенция „АА”. В процесния казус е
установено, а и не е спорно между страните, че към 26.08.2020 година
актосъставителят Д.И.З. е заемал длъжността „Инспектор
в отдел „Контрол” при РД „АА” – Стара Загора към Изпълнителна агенция
„АА””. В този смисъл са и изявленията на
свидетеля З. направени в открито съдебно заседание, проведено на 08.03.2021
година. Предвид изложеното актосъставителят Д.З. безспорно се явява
длъжностно лице от Изпълнителна агенция „АА”, което има правомощията по чл.
92, ал. 1 от ЗАвПр. Лицето, подписало НП –
Антон Ставрев Ставрев, е заемало към момента на издаването му длъжността „Директор
на РД „АА” – Стара Загора”, считано от 04.08.2020 година за срок от 1 година и деянието е извършено в зоната на отговорност на РД
„АА” – Стара Загора, която е с компетентност
на територията на областите Стара Загора, Хасково и Кърджали съгласно чл. 17,
ал. 2, т. 8 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „АА”, приет с
ПМС № 272 от 29.11.2013 година.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от
разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34
от ЗАНН срокове.
Преценена по същество,
Жалбата е основателна по
следните съображения:
НП следва да се отмени, тъй като от една страна е
налице несъответстие между правните норми, посочени
като нарушени в АУАН (чл. 12, § 7, б. „а”, т. (i) и изречение последно от същата буква от Приложение
„Контролен уред” към AETR, вр.чл.
78, ал. 1, т. 2 от ЗАвПр) и в НП, а от друга страна в
НП нарушените правни норми са посочени по следния начин: чл. 12, § 7, б. „а”,
т. (i) и
изречение последно от същата буква от Приложение „Контролен уред”, вр.чл. 78, ал. 1, т. 2 от ЗАвПр AETR ДВ 28 от 1995г. - след записа „чл. 78, ал. 1, т.2 от ЗАвПр” е добавен запис „AETR ДВ 28 от 1995 г.” . При така
дадената правна квалификация в НП се създава неяснота
относно законовите разпоредби, които се твърди да е нарушил жалбоподателят.
По начина на изписване на същите - чл. 12,
§ 7, б. „а”, т. (i)
и изречение последно от същата буква от Приложение „Контролен уред” е посочен във връзка с чл. 78, ал. 1, т. 2 от ЗАвПр, се създава впечатление че нормата (на чл. 12,
§ 7, б. „а”, т. (i)
и изречение последно от същата буква от Приложение „Контролен уред”) е от ЗАвПр. Такава разпоредба
обаче в ЗАвПр не съществува. Дописването в НП на Спогодбата AETR също не дава основание да се приеме,
че нормата на чл. чл. 12, § 7, б. „а”, т.
(i) и изречение последно от
същата буква от Приложение „Контролен уред” е именно
от този нормативен акт. Яснота относно правната квалификация на нарушението
няма в НП, доколкото нормите са изписани без да се посочва връзката на Спогодбата
с някоя от тези норми. Освен това разпоредбата на чл. 78, ал. 1, т. 2 от ЗАвПр, във връзка с която е посочена тази на чл. 12,
§ 7, б. „а”, т. (i)
и изречение последно от същата буква от Приложение „Контролен уред”, не визира конкретно правило за поведение,
а въвежда най-общо задължение за спазване изискванията на Регламент
561 и на AETR. Така по никакъв начин не се изяснява задължението си по коя
правна норма и от кой нормативен акт се твърди жалбоподателят да не е изпълнил,
за да бъде ангажирана административнонаказателната му отговорност. Действително
с посочването в Акта и в НП на разпоредбата на чл. 12, § 7, б. „а”, т. (i) и изречение последно от същата буква от Приложение
„Контролен уред” се извлича, че има препращане
към AETR. Това
обаче не е достатъчно да преодолее неяснотата в правната
квалификация на санкционираното деяние. Правната квалификация на нарушението
следва да е ясно посочена и не може да се извлича по тълкувателен път. За
разлика от административното производство, където е допустимо да не се посочи
точно правното основание за издаване на Акта, тъй като Съдът не е обвързан от
правната квалификация, дадена от административния орган, то в
административнонаказателното производство посочването на нарушените законови
разпоредби е задължителен реквизит от съдържанието на НП. Последното е от
значение както за адекватната защита на санкционирания с оглед правото му
да разбере какво точно нарушение му се вменява, така и за контрола за
законосъобразност на НП, осъществяван от Съда.
В случая с оглед начина, по който са
изписани нарушените правни разпоредби в НП не може да се приеме, че нарушението
е ясно и точно квалифицирано, а последното безспорно рефлектира върху правото
на защита на наказаното лице.
Непосочването на нарушените законови
разпоредби, респ. неправилното им посочване, не е сред нередовностите
по акта, за които законодателят е предвидил възможност да се отстраняват по реда
на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, а представлява съществено нарушение на
изискванията по чл. 57, ал. 2, т. 6 от ЗАНН, което опорочава
административнонаказателната процедура и има за последица отмяна на
финализиращото същата НП. В този смисъл е и Решение № 85 от 12.03.2014 година,
постановено по КАНД № 31/2014 година на Административен съд – Хасково,
докладчик Съдията Ива Байнова.
За пълнота на настоящото изложение следва
да се посочи, че правилно нарушените
материални норми са посочени в АУАН и така е трябвало да бъдат посочени и в НП.
В
случай че не се възприеме изложената теза на настоящата Съдебна инстанция за
отмяна на обжалваното НП, то се излагат следните съображения:
Съдът би приел, че не са допуснати съществени
процесуални нарушения по образуването и приключването на
административнонаказателната процедура и че са спазени
предвидената форма и процесуален ред, поради които биха липсвали
предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата
на акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на
съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното
лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на
доказване.
За пълнота на настоящото
изложение би следвало да се посочи, че разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН сочи, че преди да се
произнесе по преписката, наказващият орган проверява Акта с оглед на неговата законосъобразност и
обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е
необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства, като
разследването може да бъде възложено и на други длъжностни лица от същото
ведомство. Би следвало също да се
отбележи, че при издаване на НП, АНО е обвързан
от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН относно съдържанието му и няма задължение да се
произнася изрично, в самото НП, по направените
възражения; т.е. самото обсъждане от страна на АНО на възраженията не е задължително да съставлява
реквизит на издаденото от него НП. В посочения смисъл е Решение от 29.04.2014 година, постановено по КАНД №
111/2014 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Теодора Точкова. Независимо от изложеното АНО изрично в
НП е посочил, че намира вписаното в АУАН възражение за неоснователно.
Правилна би била и дадената от АНО
материалноправна квалификация на извършеното нарушение. Тежестта за
установяване на конкретното деяние, съставляващо административно нарушение,
неговият извършител и предметът на нарушението, е на АНО, който следва да
проведе пълно доказване на спорните факти, което в настоящия случай Съдът би
приел, че е сторено.
Безспорно установено е че към момента на съставяне
на АУАН, жалбоподателят е имал качеството на „водач” на МПС по
смисъла на тълкуванието на чл. 1, б. „й” от AETR. В чл.
1, б. „й” от AETR е дадена легална дефиниция на
термина „водач”. От нея следва да се направи изводът, че
АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието „управление” на МПС включва всяко
действие по упражняване на контрол върху същото, а не само
привеждането му в движение. В случая свидетелят – служител на РД „АА” – Стара Загора е категоричен, че
именно Н.М.А. е бил водач на процесния автобус, тъй
като той е бил на шофьорското място и на него е съставен АУАН. В случая жалбоподателят
не оспорва това обстоятелство, поради което и Съдът би приемел, че правилно е
бил определен субектът на административнонаказателната отговорност.
Видно от събраните в хода на производството доказателства, Съдът би
приел, че към момента на проверката жалбоподателят е извършвал международен
автомобилен превоз на пътници по смисъла на AETR, попадащ в обхвата на
Спогодбата, поради и което следва да намерят приложение разпоредбите на същата (в обратния смисъл, въпреки наведените възражения в
Жалбата – че превозът по тази линия не се е извършвал от този автобус, а от
друг, Съдът би приел, че няма доказателства). Фактът, че в
автобуса е имало пътници (съгласно показанията на свидетеля З.), би потвърдило
изложеното от Съда. Но дори в автобуса към момента на проверката да не са
пътували пътници, този факт не би променил изводите на Съда, тъй като няма
поставено изискване, че за да се приеме че е налице международен превоз на
пътници, в превозното средство да има такива – възможно е превозното средство
да е потеглило от началната си точка по Маршрутното разписание празно, но в
последствие да се напълни с пътници. AETR е ратифицирана от България и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията има предимство пред противоречащите й разпоредби
от българското законодателство. Разпоредбата
на чл. 2, § 1 от Спогодбата гласи, че AETR се прилага на територията на всяка
договаряща страна за всеки международен автомобилен превоз, извършван от всяко
превозно средство, регистрирано на територията на тази договаряща страна или на
територията на всяка друга договаряща страна. Според чл. 12, § 6, б. „а” от AETR
договарящата страна упълномощава своите компетентни органи да налагат санкции
на водачи за нарушение на Спогодбата, което е установено на нейната територия и
за което вече не е наложена санкция, дори ако нарушението е извършено на
територията на друга договаряща или недоговаряща страна. Обстоятелството, че жалбоподателят е извършвал международен превоз на пътници по маршрут град Сарай,
Република Турция до град Кърджали, Република България би се установил от разпита
на свидетеля З., както и предвид фактът, че жалбоподателят не оспорва това
обстоятелство. Фактът на преминаване през
държавната граница на която и да било страна в тази на друга, изпълва признака
за международен превоз. В случая управляваният от наказаното лице автобус
е с българска регистрация,
като Република България е една от договарящите страни по Спогодбата, поради което биха били приложими именно разпоредбите
на AETR. От друга страна Република България е
една от договарящите страни по Спогодбата (както вече бе посочено в предходното
изречение) и като такава, чрез компетентните контролни органи, е задължена да
предприема всички подходящи мерки, за да осигури спазването на разпоредбите
на тази Спогодба.
От събраните по
делото и кредитирани писмени и гласни доказателства по категоричен и безспорен
начин би се установил фактът, че не е представен Тахографски
лист за дата 24.08.2020 година, какъвто жалбоподателят
- водачът Н.М.А. на МПС, извършващ превоз, попадащ в обхвата на AETR, е следвало да представи
при наличието на контролен уред - аналогов тахограф,
в автобуса. Съдът не би приел, че постъпилото
Писмо от РУ – Свиленград, удостоверяващо че на дата 24.08.2020 година А. няма
влизания и излизания на територията на Република България, оборва този извод,
тъй като след като не е управлявал автобуса е следвало да удостовери това
обстоятелства с другите предвидени в нормативната уредба способи – например
Удостоверение по образец.
Налице
би бил и субективният елемент от състава на нарушението – извършено би
било
виновно, при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят в качеството си на водач (шофьор)
на процесния автобус е разбирал свойството и значението на извършваното и е
могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на
извършваното от него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е искал тяхното настъпване. Съдът би приел, че е бил напълно
наясно, че като водач на МПС, извършващ превоз, попадащ в обхвата на AETR, следва
да може да представи при поискване от Инспектор от Изпълнителна агенция „АА” Тахографските
листове от текущата седмица и тези, използвани през предходните 15 календарни
дни, при наличие на контролния уред,
монтиран в управляваното от него превозно средство.
Съгласно Тълкувателно решение
№ 1/12.12.2007 година на ВКС по тълк.н.д.№ 1/2007 година,
ОСНК, преценката на АНО за „маловажност” на случая по чл. 28 от ЗАНН
се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол, като няма пречка,
при установяване наличието на съответните предпоставки, Съдът сам да приложи
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Процесното административно нарушение по убеждение на решаващия
Съдебен състав не би разкрило характеристиките на маловажен случай по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН
и не би представлявало такъв, освен поради отсъствието на установени смекчаващи
обстоятелства - многобройни или изключителни такива, които да го отличават със
значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този род
административни нарушения, или пък изобщо - липса на такава. Нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят е
формално на просто извършване, поради което за неговата съставомерност
не се изисква да са настъпили вредни последици. Съдът би приел, че липсват каквито и да било доказателства, представени от
оспорващата страна, които да сочат и да обосновават наличие на смекчаващи
вината обстоятелства. Отделно
от това самото нарушение касае дейност, строго регламентирана от международното
право, имаща за цел осигуряване безопасността на движението по пътищата. За
пълнота на настоящото изложение би следвало да се посочи, че това не е първото
нарушение на А. (видно от приложеното в АНП НП № 43-0000158). Нарушената норма
е предвидена с оглед осигуряване безопасно движение по обществените пътища,
което определя обществено значимия характер на защитаваните от нея обществени
отношения. Ето защо Съдът би приел, че
нарушението не разкрива белези на по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи от съответния вид. В този смисъл не биха
били налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН,
вр.чл. 93, т. 9 от Допълнителната разпоредба на НК по
силата на препращането от чл. 84 от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта,
като незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение.
Съгласно чл. 93в, ал. 17, т.1 от ЗАвПр
санкцията „Глоба” е в размер на 1 500 лв.
Съдът би приел, че административното наказание е правилно и законосъобразно определено
както по вида си, така и по размер, индивидуализиран в предвидения от закона
такъв – фиксиран за посочения размер. Правна възможност за намаляване на
наложеното административно наказание не би съществувала
предвид фиксирания размер на санкцията, поради което по пряк аргумент от закона
би липсвало
основание за определянето му под този минимум. Така наложеното с обжалваното НП административно наказание, Съдът би намерил за необходимо за
постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание.
Изложената фактическа обстановка, обективирана в АУАН и възприета от АНО в НП по отношение на
посоченото нарушение, би се установила от писмените доказателства и от показанията
на разпитания в съдебно заседание, проведено на 08.03.2021 година свидетел – Д.И.З..
Писмените доказателствени източници по тяхното съдържание не се оспориха от
страните и Съдът би ги кредитирал за достоверни, като
би ценил същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази
правна преценка, за обективно верни биха се възприели и свидетелските показания
на Д.И.З.. С правна преценка за достоверност, Съдът би кредитирал и
писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от
страните в процеса (както вече бе посочено). Същите биха се ценили по
съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по
признак – авторство.
По
разноските:
По делото се
констатираха действително направени разноски от страна на жалбоподателя в
размер на 480 лв. за адвокатски хонорар съобразно представения Договор за
правна защита и съдействие.
Съгласно разпоредбата на
чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните производства по
ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс (АПК). Съгласно чл.
143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа
да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е
имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.
144 от АПК субсидиарно се прилагат
правилата на ГПК. В случая е представен Договор за правна защита и
съдействие, видно от които е заплатено
в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 480 лв.
Основанието
по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляне размера на заплатеното адвокатско
възнаграждение се свежда до преценка за съотношението на цената на
адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. В този ред на мисли е основателно искането на АНО, направено на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, за намаляне размера на адвокатския хонорар, заплатен от жалбоподателя. Посочената
разпоредба от ГПК
препраща към чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). Според чл.
36 от ЗА, размерът на възнаграждението се определя в Договор между
адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може
да бъде по-нисък от предвидения в Наредба на Висшия адвокатски съвет размер за
съответния вид работа. Според така направената препратка към Наредба № 1 от
09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
минималният (нормативният) размер, определен в чл.
18,
ал. 2, вр.чл. 7, ал. 2, т. 2 е 335 лв. Не е налице правна и фактическа сложност на делото, работата на
адвоката по това дело се състои в представяне на Писмена молба, т.е. налице е несъответствие
между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права и Съдът счита, че в
съответствие с т. 3 от
Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 година, постановено по тълкувателно
дело № 6 по описа за 2012 година на ОС на Гражданска и Търговска колегия на ВКС, следва да намали подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК до размер от 335 лв.
С оглед изхода на делото, следва в полза на
жалбоподателя да се присъдят част от направените по делото разноски в размер на
335 лв., изчислени след съответното намаляне на
адвокатския хонорар по реда на чл.
78, ал. 5 от ГПК.
Доколкото
преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски са се разглеждали по
реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по аргумент от който за
разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на НП, издадени от
органите на Изпълнителна агенция „АА”, е отговаряла Агенцията, а не поделението
й (доколкото само Агенцията е юридическо лице), Съдът намира, че следва да
осъди именно Изпълнителна агенция „АА” да заплати сторените в настоящото
производство разноски.
По отношение на Решението в частта за разноските
жалбоподателят не може да иска изменение, тъй като по делото не бе представен
Списък на разноските от негова страна.
В случай на потвърждаване на НП искането за разноски
би било неоснователно.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, Съдът в
настоящия си състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
НП №
43-0000433 от 28.09.2020 на Директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация” – Стара Загора, с което на Н.М.А. с
ЕГН ********** ***№ 89, за нарушение на чл.
12, § 7, б. „а”, т. (i) и
изречение последно от същата буква от Приложение „Контролен уред”, вр.чл. 78, ал. 1, т. 2 от Закона за автомобилните превози AETR ДВ 28 от 1995 г., е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 1 500 лв.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ОСЪЖДА Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация” с адрес: град София,
ул.„Й.В.Гурко” № 5, ДА ЗАПЛАТИ на Н.М.А. с ЕГН
********** ***№ 89, Франция, сумата от 335 лв., представляваща част от
извършени от последния разноски за адвокатско възнаграждение по АНД №
95/2021 година на Районен съд -
Свиленград, като ОТХВЪРЛЯ искането за разликата от 335 до 480 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване
на Съобщението за постановяването
му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII
от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
(Кремена
Стамболиева)