ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1391
гр. София, 18.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛА ТР. ЖИВКОВА
ОФИЦЕРСКА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ТР. ЖИВКОВА ОФИЦЕРСКА
Гражданско дело № 20211110148071 по описа за 2021 година
Предявен е иск от Я. С. с ЕГН ********** с адрес гр. С.. против ИВ. ЗЛ. К. с ЕГН
********** за установяване вземане на ищеца против ответника за сумата от 10 000 лв.,
платена от ищеца и подлежаща на връщане от ответника по силата на сключен между тях
неформален договор от 17.01.2018г., ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението – 17.11.2020г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение от 29.03.2021г. по ч.гр.д. № 58134/2021г. по описа на СРС, 77 състав.
Претендират се и направените в производствата разноски.
В исковата молба се твърди, че с устен договор за поръчка от 17.01.2018г. ищецът Я.
С. Л. възложил на ответника ИВ. ЗЛ. К., а последният се задължил да консултира и
ъсдейства за изготвянето на документи, необходими за да бъде дадено разрешение от
Министерство на културата на Я. С. Л. за поставяне на временен търговски обект за периода
на великденските празници в района на църковен комплекс „Успение Богородично“ в гр. С.
срещу възнаграждение в размер на 10 000 лв., подлежащо на връщане при неиздаване на
необходимите документи. В изпълнение на договора ищецът предал на ответника сума в
размер на 10 000 лв., за което ответникът подписал саморъчно написана разписка, датирана
от 17.01.2018г. Ответинкът не изпълнил задълженията си по договора от 17.01.2018г., в
резултат на което не било издадено разрешение от МК, поради което и съгласно договора
ответникът има задължение да върне платената сума от 10 000 лв.
При така заявените обстоятелства съдът намира, че е сезиран с иск с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД – за реално изпълнение на договорно задължение да
се върне платената сума.
Правното основание на предявения иск е чл. 79, ал.1, вр. чл. 266, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
В подкрепа на иска са представени писмени доказателства и направени
доказателствени искания за допускане на двама свидетели за установяване „достоверността
на изложеното по-горе“.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил писмен такъв.
Оспорва се предявения иск. Ответникът възразява, че никога не е сключвал устен или
друг договор с ищеца за консултации относно поставяне на временен обект ан
1
Великденските празници в гр. С., още повече за поставянето на такъв не било необходимо
разрешение от Министерство на културата. Излага твърдения за наличието на други
праоотношения с ищеца и неговия баща по повод търговски обекти в гр. Н. и поети от
негова страна задължения, които изпълнил. Възразява, че никога не се е срещал с ищеца на
17.01.2018г., не е сключвал договор с него на тази дата и не е подписвал разписка на тази
дата. Твърди, че има спомен за среща на 17.02.2018г., но само относно обекти на ищеца и
баща му в гр. Н..
Представени са писмени доказателства и направени доказателствени искания:
1. По чл. 176 ГПК за даване обяснения от ищеца във връзка с притежавани търговски
обекти в гр. Н.;
2. За допускане до разпит на трима свидетели за установяване обстоятелствата, свързани
с отношенията между страните за обектите в гр. Н., както и къде е бил на 17.01.2018г.;
3. Да се изиска от МК документацията, свързана с имотите в гр. Н..
Оспорва се представената разписка относно посочената дата с възражения, че датата,
която се сочи не е 17.01.2018г. и се иска допускане на СГЕ със задача да даде заключение
коя дата е вписана в приложената разписка.
Съдът, след повторна проверка редовността и допустимостта на предявения иск,
като съобрази направените искания и възражения на основание чл. 140 ГПК, намира
следното:
Съдът намира предявения иск за допустим – същият е предявен в срока по чл. 415
ГПК след подадено в срок възражение по чл. 414 ГПК от длъжника и за вземането, описано
в заповедното производство като правопораждащи факти и размер така, както е описано в
исковата молба по чл. 422 ГПК.
Представените писмени доказателства, като относими, допустими и необходими
следва да се приемат.
Доказателственото искане на ищеца за допускане на гласни доказателства е
нередовно, тъй като не са посочени обстоятелствата, които ще се установяват с разпита на
всеки от свидетелите. Това е от особено значение не само с оглед формалното изискване на
156, ал.2 ГПК, но и с оглед преценка допустимостта на свидетелски показания в случая,
доколкото съгласно чл. 164, ал.1, т.3, предложение 2 ГПК, свидетелски показания са
недопустими за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000 лв., освен ако са
сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта
степен и по сватовство до втора степен включително.
Доказателствените искания на ответника са неоснователни, доколкото се отнасят до
обстоятелства и факти извън предмета на доказване по спора – те не касаят правоотношения
между страните по твърдения договор.
Относно искането на ответника за допускане на СГЕ – същото е неоснователно,
доколкото видно от самата разписка, намираща се на л. 13 от заповедното производство,
вписаната в нея дата е 17.02.2018г.
Мотивиран от горното и на осн.чл.140 ГПК, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА предявения иск.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 58134/2020г., като уведомява страните, че ще се ползва от
доказателствата по него.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото да изправи
нередовностите на доказателственото си искане, като посочи обстоятелствата, които ще се
2
установяват с разпита на всеки от свидетелите, в противен случай искането ще бъде
отхвърлено.
ОТХВЪРЛЯ доказателствените искания на ответника.
Указва на страните, че могат да разрешат възникналия правен спор доброволно, при
което ще спестят време и разноски по производството.
НАСРОЧВА делото за 21.02.2022г. – 10.45 часа , за която дата и час да се призоват
страните с препис от настоящото определение.
Съдът УКАЗВА на страните, че в тежест на ищеца е да докаже наличието на
облигационна връзка с ответника с изложеното в исковата молба съдържание, изпълнение
на задълженията си по него, вкл. плащане на уговореното възнаграждение, наличието на
изрична уговорка, че при неиздаване на необходимите документи платеното
възнаграждение подлежи на връщане.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за тези обстоятелства.
В случай, че ищецът установи тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
плащане.
УКАЗВА на страните, че в първото по делото открито заседание ищецът може да
поясни и допълни исковата си молба /без да изменя основанието на иска и/или увеличава
размера му, доколкото в случая се касае до производство по установителен иск по чл. 422
ГПК, което се развива за вземанията, посочени като основание и размер в заявлението по чл.
410 ГПК и издадената заповед за изпълнение/, както и да посочи и представи доказателства
във връзка с направените оспорвания от ответника, а ответникът – да посочи и представи
нови доказателства, които не е могъл да представи с отговора си. В това съдебно заседание
страните са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат
становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3