РЕШЕНИЕ
№ 86
гр. К., 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на седми май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Кирил М. Димов
Невена К. Калинова
при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева
като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело №
20255100500075 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 515/12.12.2024 г., постановено по гр.д. № 1786 по описа за
2023 г. на РС - К., на основание чл.55, ал.1, предл. I ЗЗД, М. Б. К., ЕГН
**********, адрес гр К., ул. „О. П.“ № *, бл. * вх. * ет. * ап. *, е осъден да
заплати на Д. Н. П., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. „Т. К.“ № 5, сумата от
5000 (пет хиляди) лева, представляваща получена от ответника на 01.10.2021
г., в качеството му на мним пълномощник на дружеството „М. р.“ ЕООД без
основание сума - стоп капаро по предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот от 04.10.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на предявяване исковата молба в съда 18.12.2023 г. до окончателното
й изплащане. Със същото решение М. Б. К. е осъден да заплати на Д. Н. П.
сумата от 600 лева - разноски по делото.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът М. Б.
К., представляван от процесуалния си представител - адв. Д. Д., който го
обжалва като като недопустимо, неправилно поради нарушение на
материалния закон, при допуснати нарушения на съдопроизводствените
1
правила и необоснованост. Недопустимостта на решението се обоснова с
твърдения за произнасяне по непредявен иск, като ищецът не посочил коя от
хипотезите на чл.55, ал.1 от ЗЗД се претендира. По същество се излагат
съображения за немотивираност на решението, къй като съдът не обсъдил
всички доказателства по делото, както и показанията на разпитания свидетел,
който сочел, че въззивникът бил редовно упълномощен не само за
изграждането на сградата, но и за продажбата на апартаментите. Не било
обсъдено постановлението за прекратяване на наказателното производство, в
което се съдържали данни за наличие на пълномощно, както и довода, че
нотариусът заверил предварителния договор въз основа на представено
пълномощно. Сочи се, че въззивникът ръководел цялата дейност по
строителството, намирайки работници, закупувайки материали и т.н., както и
с оглед обстоятелството, че с управителя на „М. р.“ ЕООД Х. Т. от години
били в приятелски и бизнес отношения, като М. К. чрез фирмите си
извършвал различни СМР на фирмите на Х. Т., занимаващи се със
строителство, а и съпругата му имала фирма за посредничество за продажба
на недвижими имоти управителя на „М. р.“ ЕООД. Х. Т. издал пълномощно на
М. К. да представлява фирмата му пред всички физически и юридически лица,
включително да сключва предварителни договори за продажба на
новостроящите се обекти. Именно с това пълномощно въззивникът се
легитимирал, като представител на „М. р.“ ЕООД пред Нотариус Л. Т. при
подписването на процесния предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот нотариално заверен на 04.10.2021 г. от Нотариус Л. Т., на
която заверка при сключването му присъствала и въззиваемата, като това
обстоятелство се потвърждавало и от доведения от ищеца свидетел. Въз
основа на това пълномощно освен този предварителен договор били сключени
и други предварителни договори за продажба на други апартаменти в
сградата, като всички сделки били сключвани със знанието и изричното
съгласие на Х. Т.. По някои от тези сделки, когато е имал нужда от пари,
сумите постъпвали директно по сметка на Х. Т., а по други, както и тези
получени от ищцата, били разходвани по изграждането на сградата, като това
ставало по изричното нареждане на управителя на „М. р.“ ЕООД Х. Т.. Тези
обстоятелства се установявали от приетото по делото постановление за
прекратяване на наказателно производство от което било видно, че именно въз
основа на такова упълномощаване е сключван и договор с М. К.. Сочи също,
2
че че ищцата е имала валиден договор с „М. р.“ ЕООД и въз основа на този
договор е дала сумата в размер на 5 000 лв. на това дружество, като тази сума
била получена от въззивника в качеството му на пълномощник и в изпълнение
на договорните задължения и била вложена в строежа на сградата. Поради
това счита, че сумата от 5 000 лв. не следва да се връща на ищцата от
въззивника на нито едно от трите визирани в разпоредбата на чл.55, ал.1, от
ЗЗД основания, а същата следва да се търси от другия съконтрахент по
сделката - „М. р.“ ЕООД. Моли съда да обезсили първоинстанционното
решение, като недопустимо, респ. да отмени решението, като постанови ново
решение, с което да отхвърли изцяло иска като неоснователен и недоказан.
Претендира разноски. В съдебно заседание, представляван от процесуалния си
представител - адв. Д. Д., поддържа въззивната жалба. Представя писмена
защита.
Въззиваемата Д. Н. П., представлявана от адв. Т. Б., е представила
отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК, с който оспорва въззивната жалба
като неоснователна. В отговора се оспорва като неоснователно твърдението
на въззивника, че решението е недопустимо като постановено по непредявен
иск, като се сочи, че ищецът е длъжен да посочи единствено какво е дал на
ответника и да заяви, че даденото е без основание, а ответникът следвало да
докаже на какво основание е получил даденото. Твърдението, че сумата е
дадена без основание било правно твърдение, а не фактическо, поради което и
ищецът не бил длъжен да конкретизира дали става въпрос за начална липса на
основание, или за неосъществено или отпаднало основание. Обвързващата
сила на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство като официален документ била отречена с чл.300 от ГПК и в
случая то не удостоверявало лично възприети от прокурора факти, свързани с
наличието или липсата на представителна власт на М. К.. Показанията на
свидетеля Т. не можели да бъдат обсъждани като доказателство за редовно
упълномощаване в случая, тъй като се изисквала писмена форма за
действителност на твърдяното от ответника пълномощно, която било
недопустимо да се установява със свидетелски показания. За да бъде учредена
представителна власт за сключване на предварителен договор за продажба на
недвижим имот, било необходимо упълномощаването да бъде в писмена
форма за действителност, поради което и с оглед разпоредбата на чл.164, ал.1,
т.1 от ГПК установяването на правни сделки за действителността на които се
3
изисква писмен акт, не можело да се извърши със свидетелски показания. В
хода на делото било установено, че процесната сума от 5000 лева била
получена от ответника. В тази връзка, по делото била приета като
доказателство разписка от 01.10.2021 г. за получаването на тази сума,
подписана от ответника, а получаването на сумата от 5000 лева се признавало
от ответника. Не се установявало твърдението на ответника, че той е получил
сумата като представител на продавача по процесния предварителен договор,
респ. като пълномощник на „М. р.” ЕООД. Не се доказало също ответникът да
е имал качеството на подизпълнител по договор за строителство на сградата, в
която се е намирал продавания апартамент. Заверката на подписа не доказвала,
че М. К. е имал надлежно писмено пълномощно от „М. р.“ ЕООД да подпише
предварителен договор и да получава парични суми по този договор, нито че е
представил такова пред нотариуса. Твърденията, че получаването на
процесиите 5000 лева са получени от ответника в качеството му на
подизпълнител по договор за строителство били несъстоятелни и не
оправдавали получаването на процесната сума на валидно правно основание.
Моли съда да остави в сила обжалваното решение на РС - К.. Претендира
разноски. В съдебно заседание, представлявана от процесуалния си
представител – адв. Т. Б., поддържа становището си, изразено в отговора на
въззивната жалба. Представя писмена защита.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото
доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от въззивника,
констатира:
Въззивната жалба е допустима, подадена е в срок от лице, имащо правен
интерес, а по съществото разгледана е неоснователна.
Решението на РС - К. е валидно и допустимо, като не са налице
основания за обезсилването му като недопустимо или обявяването му за
нищожно.
Първоинстанционното производство е било образувано по предявен иск
за заплащане на сумата в размер на 5000 лв., платено стоп-капаро по
предварителен договор за продажба на недвижим имот. Ищцата сочи в
исковата молба, че сключила предварителен договор за продажба на
апартамент с дружество, представлявано от ответника. При сключването на
договора заплатила на ответника сумата от 5000 лв., представляваща стоп-
4
капаро. В последствие установила, че ответникът не е представител на
дружеството, с което бил сключен договора.
Ответникът оспорва иска като сочи, че е имал пълномощно от
управителя на дружеството по повод новострояща се сграда. След като
отношенията им се влошили, управителят на дружеството взел от офиса на
ответника всички документи по сградата, включително и пълномощното.
С предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот с
нотариална заверка на подписите от 04.10.2021 г., рег. № 11042/2021 г. на
Нотариус Л. Т., с район на действие РС – К., с рег. № * на Нотариалната
камара – С., „М. р.“ ЕООД – гр.К., представлявано от М. Б. К., като продавач,
се задължил да изгради и прехвърли на купувача Д. Н. П., апартамент № 4, с
площ 82.52 кв.м., находящ се в многофамилна жилищна сграда в гр.К., ул.“С.
К.“ № 9, за сумата от 130 000 лв. В чл.2, ал.11 от договора е посочено, че в
деня на подписване на договора купувачът заплаща на продавача сумата в
размер на 5000 лв., представляваща задатък (капаро).
От представеното като доказателство по делото заверено копие на
разписка се установява, че М. Б. К. е получил от Д. Н. П. сумата от 5000 лв.,
като стоп-капаро за закупуване на апартамент № 4, разположен на трети етаж
в новострояща се жилищна сграда в гр.К., ул."С. К.“, със застроена площ 82.52
кв.м.
От представените като доказателства по делото нотариален акт за
учредяване право на строеж (суперфиция) върху недвижим имот срещу
задължение за построяване на сграда № 77/31.07.2018 г., том I, рег. № 2527,
нот. дело № 77/2018 г. на Нотариус М. Д., с район на действие РС – К.,
вписана под № * в регистъра на Нотариалната камара, разрешение за строеж
№ 123/28.05.2018 г. на Гл.архитект на Община К., договор за строителство с
дата 06.08.2018 г. и договор за подизпълнител на СМР с дата 06.08.2018 г. се
установява, че на „М. р.“ ЕООД – гр.К. е било учредено право на строеж и
издадено разрешение за строеж на многофамилна жилищна сграда в УПИ
VIII-61, кв. 171 по плана на гр.К., с адрес ул."С. К.“ № 9, което дружество
възложило изграждането на сградата на „У. б.“ ООД – гр.К. и подизпълнител
„К. 1993“ ЕООД – гр.К..
С договор за възлагане „К. 1993“ ЕООД – гр.К., представлявано от Р. М.
Т.а, като Главен изпълнител, възложило на „Т. К.“ ЕООД, представлявано от З.
5
И. К.а, и М. Б. К., като Подизпълнители, дейности на обект - строеж на
многофамилна жилищна сграда в УПИ VIII-61, кв. 171 по плана на гр.К., с
адрес ул."С. К.“ № *, включващи финансирането на обект, изразяващо се в
доставката на всички видове строителни материали, необходими за
строителството, включително и заплащането на всички видове строителни
дейности, до приемането на акт образец 15, както и организацията на
цялостния строителен процес на обект, включително и съдействие по издаване
на всички съпътстващи документи, свързани със строителството на
посочената сграда.
С решение № 79/14.06.2024 г. по гр.д. № 54/2024 г. по описа на ОС - К.,
влязло в сила на 14.06.2024 г., е прогласена на основание чл.42, ал.2 от ЗЗД,
недействителността на сключения на 04.10.2021 г. между Д. Н. П., с ЕГН
**********, като купувач и „М. р.” ЕООД, с ЕИК ********, представлявано
от М. Б. К., като продавач, предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот, намиращ се в построена, съгласно действащия ПУП,
Разрешение за строеж № 123/28.05.2018 г. на Община К. и одобрен
архитектурен проект, Многофамилна жилищна сграда на шест етажа в ПИ с
идентификатор № 40909.110.61 по КККР на гр. К., ул.“С. К.“ № **,
съставляващ самостоятелен обект - апартамент № 4, разположен на третия
етаж, със застроена площ 82.52 кв.м., състоящ се от дневна с кухненски бокс,
две спални, дрешник, баня, тоалетна, антре и два балкона, ведно със
съответните проценти идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху мястото, срещу цена от 130 000 лева, като сключен от лице
без представителна власт за продавача – юридическо лице.
С постановление за прекратяване на наказателното производство с дата
12.07.2024 г. на Прокурор от РП – К., е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство № 30/2023 г. по описа на ОСО при
ОП – К., прокурорска преписка № 1279/2023 г. по описа на РП – К., водено за
престъпление по чл.210, ал.1, т.4, във вр. нс чл.209, ал.1 от НК.
От писмените заключения на вещото лице Д. М. П., както и от разпита
на същия в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, които
настоящата инстанция приема, се установява, че подписите за възложител в
представения от ищцовата страна договор за строителство от 06.08.2018 г.,
сключен между „М. р.“ ЕООД и „У. б.“ ООД, са положени от Х. Г. Т..
6
Подписите за строител в представения от ищцовата страна договор за
строителство от 06.08.2018 г., сключен между „М. р.“ ЕООД и „У. б.“ ООД, са
положени от Ж. С. Х.. Подписа срещу „Главен изпълнител“ в договор за
възлагане, сключен между „К. 1993“ ЕООД и „Т.-К.“ ЕООД, е положен от Р. М.
Т.а. Подписа срещу „Подизпълнители – 1“ в договор за възлагане, сключен
между „К. 1993“ ЕООД и „Т.-К.“ ЕООД, е положен от З. И. К.а. Подписа
срещу „Подизпълнители – 2“ в договор за възлагане, сключен между „К. 1993“
ЕООД и „Т.-К.“ ЕООД, е положен от М. Б. К.. За подписите в представените от
ответната страна документи: договор за строителство от 06.08.2018 г. между
„М. р.“ ЕООД и „У. б.“ ООД и договор за под изпълнител на СМР съгласно
чл.Ю, точка 4 от договор за строителство от 06.08.2018г. сключен между „М.
р.“ ЕООД и „У. б.“ ООД не е възможно да се извърши идентификационно
изследване. Документите са ксероксни копия с не добро качество и подписите
са слабо видими. Подписите за възложител в представения от ответната страна
договор за строителство от 06.08.2018 г., сключен между „М. р.“ ЕООД и „У.
б.“ ООД, приложен по ДП №30/2023г. на ОСС при ОП - К., са копия на
подписи, които не са положени от Х. Г. Т.. Подписите за строител или
изпълнител в представения от ответната страна договор за строителство от
06.08.2018 г. сключен между „М. р.“ ЕООД и „У. б.“ ООД, приложен по ДП №
30/2023г. на ОСС при ОП - К., са копия на подписи, които са положени от Ж.
С. Х.. Подписите за възложител в представените от ответната страна договор
за под изпълнител на СМР съгласно чл.10, точка 4 от договор за строителство
от 06.08.2018 г., сключен между „М. р.“ ЕООД и „У. б.“ ООД, приложен по ДП
№30/2023г. на ОСС при ОП - К., са положени от Ж. С. Х.. Подписите за
изпълнител в представените от ответната страна договор за под изпълнител на
СМР съгласно чл.10, точка 4 от договор за строителство от 06.08.2018г.
сключен между „М. р.“ ЕООД и „У. б.“ ООД, приложен по ДП №30/2023г. на
ОСС при ОП - К., са положени от Р. М. Т.а.
От показанията на разпитания пред първоинстанционния съд свидетел
Н. Т. Т. се установява, че фирма „К. 1993“ ЕООД е осъществявала
строителството на процесната сграда като подизпълнител на „У. б.“. М. К.
осигурявал финансирането и материалите за строителството на сградата.
Свидетелят изпълнявал длъжността „ръководител проекти“ в „К. 1993“ ЕООД,
като М. К. му за плащал за работата.
Свидетелят Н. В. М. сочи в показанията си пред първоинстанционния
7
съд, че дъщеря му - ищцата Д. Н. П., дала на М. К. сума пари в размер на 5000
лв. през октомври 2021 г. - капаро за апартамент. М. К. се представил за
собственик на апартамента, като не показал пълномощно от собственика на
фирмата.
Разпитаният пред въззивната инстанция свидетел – М. Т. К. сочи, че
сключил договор за продажба на апартамент с М. К., който се представил за
собственик. По късно с него се свързал Х. Т., който му казал, че М. К. бил
представител на фирмата. Заявява също, че М. К. му казал, че е представител
на фирмата и му показал документ.
При така установените данни по делото следва извода, че предявеният
иск иск за заплащане на сумата в размер на 5000 лв., платено стоп-капаро по
предварителен договор за продажба на недвижим имот, е основателен и
доказан.
Не е спорно по делото, че с предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот с нотариална заверка на подписите от 04.10.2021 г., „М. р.“
ЕООД – гр.К., представлявано от М. Б. К., като продавач, се задължил да
изгради и прехвърли на купувача Д. Н. П., апартамент № 4, с площ 82.52 кв.м.,
находящ се в многофамилна жилищна сграда в гр.К., ул.“С. К.“ № *, за сумата
от 130 000 лв. Не е спорно и обстоятелството, че въззивникът М. Б. К. е
получил от въззиваемата Д. Н. П. сумата в размер на 5000 лв. Основният
спорен по делото въпрос е дали въззивникът е получил сумата като
пълномощник от името и за сметка на „М. р.“ ЕООД – гр.К.. Действително, в
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот с нотариална
заверка на подписите от 04.10.2021 г., е посочено, че „М. р.“ ЕООД – гр.К. се
представлява от М. Б. К.. Въпреки това, обаче по делото няма представено
пълномощно, въз основа на което въззивникът да се легитимира като
пълномощник на „М. р.“ ЕООД – гр.К.. Също така в разписката за получаване
на сумата от 5000 лв., представляваща стоп-капаро за закупуване на
процесния апартамент, не е посочено, че М. Б. К. действа като пълномощник
от името и за сметка на „М. р.“ ЕООД – гр.К.. От това следва извода, че сумата
от 5000 лв. е получена от въззивника в лично качество, а не като
пълномощник на дружеството, което от своя страна ангажира отговорността
на същия за върщане на недължимо платената сума. Неоснователни са
изложените във въззивната жалба доводи, че съществуването на пълномощно
8
се установява от сключения предварителен договор с нотариална заверка на
подписите, както и от обстоятелството, че въззивникът е сключвал и други
предварителни договори и ръководел цялата дейност по строителството,
намирайки работници и закупувайки материали. Видно от предварителния
договор за покупко-продажба на процесния апартамент, нотариусът е заверил
единствено подписите на явилите се пред него лица - М. Б. К. и Д. Н. П., от
което обаче не може да се направи извод, че М. Б. К. действително е бил
пълномощник на „М. р.“ ЕООД – гр.К.. Дори въззивникът да е сключвал други
договори като пълномощник на „М. р.“ ЕООД - гр.К., например със свидетеля
М. Т. К., от това не следва извод, че същият е бил пълномощник и по
процесния договор. От показанията на разпитания по делото свидетел Н. Т. Т.
се установява, че М. К. е осигурявал финансирането и материалите за
строителството на сградата, но от това също не може да се направи извод за
наличие на пълномощно за сключване на предварителен договор с
въззиваемата. Впрочем, дейностите по осъществяване строежа на
многофамилната жилищна сграда, включващи финансиране, доставката на
всички видове строителни материали, необходими за строителството,
включително и заплащането на всички видове строителни дейности, до
приемането на акт образец 15, както и организацията на цялостния строителен
процес на обект, включително и съдействие по издаване на всички
съпътстващи документи, свързани със строителството на посочената сграда,
са възложени на М. Б. К. не от М. р.“ ЕООД – гр.К., а от К. 1993“ ЕООД –
гр.К..
Като е достигнал до такива фактически и правни изводи,
първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да
бъде потвърдено. При този изход на делото в полза на въззиваемата се следват
разноски за въззивна инстанция, но доказателства за направени разноски не са
представени, поради което не следва да бъдат присъждани.
Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 515/12.12.2024 г., постановено по гр.д. №
1786 по описа за 2023 г. на РС - К..
9
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,
ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10