Решение по дело №713/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по реда на Глава ХХVІІІ ГПК „Поставяне под запрещение” и е образувано по предявен иск от Окръжния прокурор при О. П. Г. К. за поставяне под запрещение на Н. Б. Д. от Г. К., с правно основание чл. 5 ал. 1 от Закона за лицата и семейството.

Твърди се в исковата молба, че ответникът от малък боледувал от церебрална парализа, тежка олигофрения- тежка имбецилност. Долна спазмична парализа-лека към средна степен. В О. П.- К. на 27.04.2012 г. постъпила молба от М. П. Д.- майка на ответника, в която съобщавала за заболяването му и искала да бъде поставен под запрещение, поради това, че сина й не можел да се грижи за личните си дела и не можел да се справя сам. Към молбата приложила удостоверение за раждане на ответника, експертно решение № 1120/094/22.07.2003 г. на Областен диспансер за психични заболявания със стационар- Г. С. З. На основание чл. 336 от ГПК се иска да се постанови решение за поставяне на ответника под пълно запрещение. Исковата молба се поддържа в съдебно заседание.

В съдебно заседание назначеният особен представител на ответника първоначално оспорва исковата молба доколкото не били събрани доказателства дали заболяването пречи на ответника да ръководи постъпките си и да се грижи за своите работи. В хода на устните състезания, процесуалният представител на ответника изразява становище, че от събраните по делото доказателства се установило основание за поставянето му под запрещение- налице били кумулативно медицинския и юридическия критерий за това. Счита, че иска следва да се уважи.

Окръжният съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

От представеното и прието по делото заверено копие от удостоверение за раждане от 07.11.1996 г., издадено от Община К., се установява, че ответникът е син на М. П. Д. и Б.Н. Д.. По делото е представено и прието като доказателство заверено копие на Експертно решение № 1120 от 22.07.2003 г. на ТЕЛК за психични заболявания, от което се установява, че Н. Б. Д. е с оценка на работоспособността- инв. 98.5 % трайно намалена работоспособност с чужда помощ, с водеща диагноза- детска церебрална парализа и общо заболяване- ДЦП. Тежка олигофрения- тежка имбецилност. Долна спастична парапареза- лека към средна степен и с противопоказни условия на труд- всякакъв вид труд.

От заключението на назначената по делото съдебно- психиатрична експертиза на вещото лице д- р Д. Б., която не е оспорена от страните и се приема от съда като компетентно и законосъобразно изготвена, се установява, че ответникът Н. Б. Д. се води на учет в ДПБ- К. от 02.12.1985 г. Същият е с психиатрична патология- тежка умствена изостаналост. Поради тежкия си интелектуален дефицит, нямал съхранена психична годност да разбира свойството и значението на постъпките си и да се грижи за работите си, да разбира свойството и значение, и да ръководи действията си при получаване, придобиване и разпореждане с движимо и недвижимо имущество, сам да защитава личните си и имуществените си интереси, да разбира своите и на близките си интереси и да ги защитава, да се ориентира и да извършва обикновени и полезни за него действия. В съдебно заседание вещото лице допълва, че извършила преглед на лицето лично и изследване по съответните психични сфери. Установила, че ответникът е с тежки интелектуални и паметови дефицити, като се наблюдавали дефицити и във всички останали психични сфери, поради което не бил в състояние да функционира нормално в социалната си среда и да се грижи за своите работи, да осъзнава, разбира и защитава своите интереси. Степента на страданието била дълбока, тежка и невъзвратима. Лечение по отношение на евентуални епизоди на психомоторно неспокойствие можело да се проведе, за да се подтисне неспокойствието, но по отношение на конюнгтивния дефицит- интелект, памет, внимание, не можело да се очаква промяна.

Разпитаната по делото свидетелка М. П. Д.- майка на ответника по делото, твърди, че синът й боледува от церебрална парализа и не можел да се обслужва сам. С тази диагноза бил от раждането си. Бил трудно подвижен и без чужда помощ не можел да ходи, не можел да се обслужва сам. За храненето, обличането и за ежедневния му тоалет, се грижели близките му. Разговарял с тях като използвал откъслечни думи и изрази, не можел да свърже цяло изречение, казвал отделни думи, но друг човек не можел да го разбере. Изпитвал страх от всичко, не можел да остава сам в дома им, не можел сам да излиза, не можел да вземе сам решение, сам да приема лекарства, не можел да чете, да смята, да разбере какво пише в даден документ, не можел да подпише документ. Можел да контактува само със съседи, които познава. На въпрос: „Н., как си?”, можел да каже „добре”, „да”, „не”. Не бил посещавал никога училище и с него не се е занимавал учител. Посещавали два или три пъти Психиатрична клиника вГ. С. З. за изследване, във връзка с пенсионирането му и издаването на експертно решение за инвалидизирането му. Водел се на учет в ДПБ- К. и получавал лекарства във връзка с психиатричното заболяване. Свидетелят П. Б. Д., брат на ответника обяснява в съдебно заседание, че брат му има психично заболяване, но не знае точната диагноза. Брат му говорел, но неразбиреамо и само близките му можели да го разберат. Общувал рядко със съседи при излизане пред блока, но не можел сÓм да излезе, а слизал с помощ на близките си. За всичко му помагало семейството- да се облече, за лична хигиена, за храненето. Приемал лекарства. Пиел успокоителни, тъй като от време на време имал нервни изблици, като родителите му давали лекарствата. Не посещавал училище, не можел да чете, да пише, елементарно да смята, не можел да се подпише. Обяснява, че брат му не би могъл да разбере, че нещо негово ще се продава, не познавал паричните знаци.

При тези данни по делото, съдът намира предявеният иск с правно основание чл. 5 ал. 1 ЗЛС за основателен. Налице са предпоставките на сочената разпоредба за поставяне на ответника под пълно запрещение. Предмет на иска по чл. 5 ЗЛС- поставяне на едно лице под запрещение, е дееспособността му, а основанието на този иск е наличието на душевна болест или слабоумие и невъзможността на страдащия да се грижи за своите работи. От непосредствените впечатления на съда, придобити от разпита на лицето, във връзка с обсъдените по- горе доказателства- писмени и гласни, както и от заключението на назначената по делото съдебно- психиатрична експертиза, съдът намира, че са налице кумулативно предпоставките за поставяне на ответника под пълно запрещение по смисъла на чл. 5 ал. 1 ЗЛС, а именно: същият има водеща диагноза- детска церебрална парализа и общо заболяване- ДЦП. Тежка олигофрения- тежка имбецилност. Долна спастична парапареза- лека към средна степен, с инв. 98.5 % трайно намалена работоспособност с чужда помощ. Същият е с психиатрична патология- тежка умствена изостаналост. Поради тежкия си интелектуален дефицит, няма съхранена психична годност да разбира свойството и значението на постъпките си и да се грижи за работите си, да разбира свойството и значението, и да ръководи действията си при получаване, придобиване и разпореждане с движимо и недвижимо имущество, сам да защитава личните си и имуществените си интереси, да разбира своите и на близките си интереси и да ги защитава, да се ориентира и да извършва обикновени и полезни за него действия. Ответникът е с тежки паметови дефицити във всички психични сфери, не е в състояние да функционира нормално в социалната си среда и да се грижи за своите работи, да осъзнава, разбира и защитава своите интереси. Степента на страданието му, както посочва вещото лице, е дълбока, тежка и невъзвратима като лечение по отношение на евентуални епизоди на психомоторно неспокойствие може да се проведе, за да се подтисне неспокойствието, но по отношение на конюнгтивния дефицит- интелект, памет, внимание, не може да се очаква промяна.

Предвид горното, следва да бъде постановено решение, с което Н. Б. Д. следва да бъде поставен под пълно запрещение. На основание чл. 338 ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 156 ал. 1 от Семейния кодекс, след влизане в сила на решението, препис от същото следва да се изпрати на органа по настойничеството по постоянния адрес на лицето при Община К., за учредяванена настойничество.

Водим от изложеното и на основание чл. 338 ал. 1 и ал. 3 от ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ Н. Б. Д. от Г. К., с ЕГН *, кв. „В. бл. 55 вх. Д . З ап. 101.

След влизане на решението в сила, препис от същото да се изпрати на органа по настойничеството при Община К. за учредяванена настойничество.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: