Решение по дело №23/2025 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по подадена чрез пълномощник касационна жалба от директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу Решение № 57/29.10.2024 г., постановено по нахд № 62/2023 г. по описа на Районен съд – Балчик, с което е отменено Наказателно постановление № BG16112023/4000/Р8-1017 от 19.02.2024 г. на директора на Национално тол управление към Агенция "Пътна инфраструктура", с което на Г. Г. Ф., [ЕГН], на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1800 лева, както и на основание чл. 189е, ал. 7 от ЗДвП е постановено да заплати такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП в размер на 227, 00 лева.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон. Оспорват се изводите на съда за приложимост на чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. и за непропорционалност на наложеното наказание. Иска се отмяна на въззивното решение и постановяване на друго по същество, с което да се потвърди процесното наказателно постановление. Претендира се и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - Г. Г. Ф., не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият касационен състав, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е частично основателна по следните съображения :

С обжалваното пред районния съд наказателно постановление Г. Г. Ф. е наказан за това, че на 14.11.2023 г., в 02:54 ч., по път I-9, км 61+000, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за който се събира тол такса съгласно Приложение към т. 1 на Решение №680 на Министерски съвет от 21.09.2022 г., е управлявал ППС влекач, марка и модел Рено Т460 с рег. №[рег. номер] и обща техническа допустима максимална маса – над 12 тона, попадащо в категорията на пътните превозни средства, за които е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Наказващият орган е установил, че за влекача е получена декларация за сегмент **********, но декларираните данни са за ППС с категория над 12 тона с 3 оси, а според генерирания доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с номер 0А315EB755A60DC0E063041F160A75B3, направен с контролно устройство с идентификатор № 10432, автомобилът е с общо 5 оси. Поради установената разлика в подаваните брой оси и тези, с които реално се е движило ППС (влекач с 2 оси с прикачено ремарке с 3 оси), не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние съгласно ЗП. Недекларирането на правилния брой оси на композицията от страна на водача е квалифицирано като нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, за което е съставен АУАН № BG16112023/4000/Р8-1017 от 16.11.2023 г.

За да отмени обжалваното НП, районният съд е приел, че е издадено в противоречие с процедурата по чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 и с изискването за пропорционалност по чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО, въвеждащ задължение за държавите – членки установените наказания за нарушение на директивата да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Изложил е мотиви, че регламентът има пряко действие, поради което наказващият орган е бил длъжен да изпълни разписаната в него процедура, преди да пристъпи към образуване на административнонаказателно производство, като уведоми собственика на процесното ППС и му предостави възможност да заплати дължимата такса доброволно. От друга страна е приел, че предвидената в чл. 179, ал. 3а от ЗДвП фиксирана глоба не дава възможност за индивидуализиране на наказанието според тежестта на нарушението и конкретните обстоятелства по случая, което води до нейната несъразмерност. Направил е извод, че в случай на несъвместимост с основните принципи на ПЕС, сред които и принципът на пропорционалност, националната правна норма следва да остане неприложена поради действието на принципа на примата. По тези съображения е стигнал до заключението, че при издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които налагат отмяната му.

Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Обжалваното решение е недопустимо в частта, в която е отменено НП относно посоченото в него задължение за заплащане на такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП в размер на 227, 00 лева на основание чл. 189е, ал. 7 от ЗДвП.

Първо, санкционираното лице е обжалвало НП единствено и само в частта на наложеното с него наказание в размер на 1800 лева. Второ, макар и обективирано в диспозитива на НП, волеизявлението на наказващия орган в частта относно определената тол такса не касае налагането на административно наказание и е извън обхвата на съдебния контрол съгласно чл. 63, ал. 2, т. 1- 5, във вр. чл. 58д и чл. 59 от ЗАНН. Изрично законодателят е определил, че в производствата по ЗАНН могат да бъдат отменени единствено правораздавателните актове, с които се налагат административни наказания на физическите лица и имуществени санкции на юридическите лица. Като е излязъл от рамките на правомощията си по закон и на искането в жалбата, районният съд е постановил едно недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено в тази му част, а производството по делото да бъде прекратено съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 3 от АПК.

Решението в останалата му част е правилно.

Въз основа на вярно установената фактическа обстановка районният съд е стигнал до законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от касационната инстанция.

Правилно е прието в решението, че НП е издадено в противоречие с правото на ЕС и подлежи на отмяна в санкционната му част. Законосъобразен е изводът на съда, че чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 има пряко действие, поради което директорът на Националното тол управление е следвало да се съобрази с предвидената в него процедура, преди да санкционира лицето. Обстоятелството, че към датата на извършване на нарушението в националното законодателство не е била въведена възможност за отстраняване на нередността, не освобождава наказващия орган от задължението да спазва изискванията на регламента, доколкото по силата на чл. 288 от ДФЕС той е общо приложим, задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави – членки на ЕС още от момента на влизането му в сила, без да е необходимо транспонирането му във вътрешното право.

Правилен и обоснован е и изводът на съда, че санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, предвиждаща наказание в абсолютен размер, не съответства на изискването за пропорционалност съгласно чл. 9а от Директива 1999/628/ЕО и следва да се остави без приложение. Директивата е транспонирана с Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, поради което и санкциите за неплащането на дължимите тол такси следва да са съобразени с нейните изисквания и цели. Съдът на ЕС многократно е застъпвал позиция, че административните или репресивните мерки не трябва да превишават границите на необходимото за постигане на преследваните цели и да са несъразмерни на тежестта на нарушенията, което произтича от принципа на пропорционалност съгласно чл. 5, § 4 от ДФЕС. Още в решение от 9 февруари 2012 година по дело С-210/10 е постановено, че налагането на глоба с фиксиран размер за всяко нарушение на правилата относно определени предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер на глобата в зависимост от тежестта на извършеното нарушение, е непропорционално с оглед целите, посочени в правната уредба на Съюза. В решение по обединени дела Euro-Team и Spiral-Gep е прието, че чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност не допуска система от наказания в национална правна уредба, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им. В решение от 21 ноември 2024 година по дело С-61/23 СЕС се е позовал на това тълкуване и е постановил, че чл. 9а от директивата трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер. Безспорно в случая определената глоба от 1800 лева за неплатена пътна такса от 227, 00 лева, т.е. надхвърляща близо 8 пъти размера на неплатената пътна такса, е явно несъразмерна на тежестта на извършеното нарушение и налагането ѝ би довело до несъответстващ на правото на Съюза резултат, както правилно е преценил и районният съд. Предвидената от законодателя възможност за избягване на административното наказание по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП чрез заплащане на компенсаторна такса не изключва непропорционалния характер на наложената глоба и противоречието на националната правна уредба с правото на Съюза, доколкото компенсаторната такса, макар и да е в пъти по-ниска от наказанието, също е в твърд размер и не може да се адаптира в зависимост от тежестта на нарушението, видно и от т. 54 – т. 56 от решението на СЕС по дело С-61/23.

С оглед на изложеното решението в тази му част е правилно, постановено в съответствие със задължителното тълкуване на съюзното законодателство, поради което следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

Независимо от изхода на спора (частичното обезсилване на решението), ответникът не дължи разноски на касатора, доколкото отговорността за това възниква само при неоснователно предизвикан правен спор.

Водим от горното, Добричкият административен съд

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА Решение № 57/29.10.2024 г., постановено по нахд № 62/2023 г. по описа на Районен съд – Балчик, в частта му, в която е отменено Наказателно постановление № BG16112023/4000/Р8-1017/19.02.2024 г. на директора на Национално тол управление към Агенция "Пътна инфраструктура" - София, в частта, в която на основание чл. 189е, ал. 7 от ЗДвП е постановено Г. Г. Ф., [ЕГН], да заплати такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП в размер на 227, 00 лева, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 57/29.10.2024 г., постановено по нахд № 62/2023 г. по описа на Районен съд – Балчик, в частта му, в която е отменено Наказателно постановление № BG16112023/4000/Р8-1017/19.02.2024 г. на директора на Национално тол управление към Агенция "Пътна инфраструктура" - София, в частта, в която на Г. Г. Ф., [ЕГН], на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1800 лева.

Решението е окончателно.