Определение по дело №1301/2019 на Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер І-45                              04.05.2020година                             град  Бургас

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, I - ви въззивен граждански състав, в публично съдебно заседание, на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Карастанчева

ЧЛЕНОВЕ: 1. Таня Русева-Маркова

2.мл.с, Марина Мавродиева

Секретар

Прокурор

при секретаря Ани Цветанова, като разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д, № 1301 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 423 ГПК.

С Определение № II-1368/22.07.2019г. по ч.гр.д. № 1067/2019г. по описа на ОС Бургас е обезсилено Разпореждане № 12185/12.06.2019г. по ч.гр.д. № 3551/2014г. по описа на PC Бургас, с което не е прието депозирано от „Акулите“ ЕООД на 30.05.2019г. възражение по чл. 414 ГПК срещу издадена заповед за изпълнение като е прието, че анализът на твърденията във възражението, с вх.№23219/30.05.2019г. сочи, че то няма характер на възражение по чл.414, ал.2 ГПК , а има характер на възражение по чл.423 ГПК - твърдението на длъжника е, че връчвайки поканата за доброволно изпълнение, съдебният изпълнител не му е връчил заповедта за изпълнение, т.е. не било налице надлежно връчване на заповедта по чл.417 ГПК, което покривало хипотезата на чл.423,ал.1,т.1 ГПК. От една страна било налице едно формално връчване на покана за доброволно изпълнение и заповед за незабавно изпълнение, а от друга - длъжникът твърдял, че е налице ненадлежно връчване на същата, поради което приложимият ред за защита бил този по чл. 423 ГПК. С Разпореждане на Председателя на БОС по възражението с вх.№23219/30.05.2019г. е образувано настоящото частно гражданско дело, към което е приложено ч.гр.д. № 3551/2014г. на БРС.

С подаденото възражение с вх. № 23219/30.05.2019г. се твърди, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, подадено от „Дорослава -02“ ЕООД било образувано ч.гр.д. № 3551/2014г. по описа на БРС, по което била издадена заповед за незабавно изпълнение № 2350 / 21.05.2014г. и изпълнителен лист против „Акулите” ЕООД за заплащане на следните суми: главница в размер на 1 025 000лв., мораторна лихва в размер на 392 547,98лв, за периода от 19.07.2010г до 30.04.2014г и законната лихва от 13.05.2014г до изплащането на вземането. Заповедта била издадена въз основа на документ - споразумение от 28.04.2014г, с нотариална заверка на подписите. Съгласно издадения изпълнителен лист било образувано изп.д. Хе 266/2014г. по описа на ДСИ при PC Бургас, по което се твърди, че на управителя на „Акулите“ ЕООД - Николай Върбанов била връчена покана за доброволно изпълнение с изх. № 5276/26.05.2014г. по изп.д. № 266/2014г. по описа на ДСИ при PC Бургас на 26.05.2014г„ но не получил извлечение от изпълнителен лист и заповед за изпълнение. На 29.05.2019г. била извършена справка в деловодството на съда и при запознаване с

ч.гр.д. №3551/2014г. на БРС се установило, че в кориците на делото липсва съобщение на съдебния изпълнител до длъжника с отбелязване на връчените документи и получил заверен препис от издадената заповед № 2350/21 .05.2014г. и това бил момента, в който за първи път се запознал с нейното съдържание, както и с изпълнителния лист от 23.05.2014г. Счита, че съдебният изпълнител е следвало да изпрати до съда копие от съобщението, с което заповедта за изпълнение се връчва на длъжника, а по ч.гр.д. № 3551/2014г. на БРС липсвало копие от поканата за доброволно изпълнение, а още по- малко имало данни, че заповедта е била връчена. Намира, че с оглед гарантиране на правото на защита на насрещната страна в производството следва да се изготвят доказателства, от които да е ясно, че страната е получила препис от подлежащия на изпълнение акт. Моли да се приеме, че началният момент, когато е узнал за заповедта за изпълнение е 29.05.2019г. и да се приеме депозираното срещу заповедта възражение.

Представя копие на покана за доброволно изпълнение изх. № 5276/26.05.2014г. по изп.д. № 266/2014г. на ДСИ при PC Бургас.

Съгласно разпореждане от 09.09.2019г. препис от възражението е връчен на насрещната страна за отговор като в указания срок, а именно на 03.10.2019г. е депозиран писмен отговор от „Дорослава-02“ ЕООД чрез адв. Димитрина Ройдева, с който намира възражението за неоснователно, оспорва изложените твърдения. На първо място счита, че длъжникът не е представил доказателства за спазване на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК като акцентира, че същият е преклузивен. Намира обстоятелството, че по ч.гр.д. № 3551/2014г. на БРС липсвало съобщение на съдебния изпълнител и заповедта за изпълнение за ирелевантно, предвид редакцията на чл. 418, ал. 5 ГПК към датата на връчване на ПДИ. На второ място намира, че от ПДИ се установява, че заповедта за незабавно изпълнение е връчена на легитимираното да я получи лице, при достатьчно индивидуализиране на делото, по което е издадена. На трето място сочи, че липсва жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение като изп.д. № 266/2014г. по описа на ДСИ при PC Бургас било отдавна приключило като предмет на изпълнение било имуществото на длъжника и били извършени редица изпълнителни действия, съобщени на длъжника. Представя удостоверение от ДСИ за удостоверяване редовно връчване на ПДИ, заповед и изпълнителния лист. Намира твърдението, че „Акулите“ ЕООД узнали за издадената заповед на 29.05.2019г. за злоупотреба с право. Сочи, че по изпълнителното дело изпълнението било насочено върху имот на „Акулите“ ЕООД като бил възложен съгласно представено постановление за възлагане, а продажбата била отразена в ГФО на „Акулите“ ЕООД. Прави възражение, че възражението е погасено по давност, тъй като ПДИ е връчена преди повече от 5 години.

Моли възражението на Акулите да се остави без уважение. Претендира разноски.

С определение № 1863 от 04.10.2019г. по в.ч.гр.д. № 1301/2019г. на БОС съдът внесе делото за разглеждане в открито съдебно заседание предвид необходимостта от събиране на доказателства с оглед преценката по същество на възражението по чл. 423 ГПК.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК е издадена на 21.05.2014г. по ч.гр.д. № 3551 по описа на БРС за 2014г., с която е разпоредено на длъжника „Акулите” ЕООД да заплати на „Дорослава - 02” ЕООД сумата от 1025000 лева - вземане за неизплатена главница по споразумение между страните от 28.04.2014г. със заверка на подписите от нотариус, сумата от 392547,98 лева - вземане за лихва до 30.04.2014г. по споразумение между страните с нотариална заверка на подписа, както и законна лихва за забава върху главницата за периода от датата на подаване на заявлението 13.05.2014г. до окончателното изплащане на сумата, сумата от 38350 лева разноски по делото.

На 30.05.2019г. в PC Бургас е депозирано възражение от длъжника „Акулите” ЕООД срещу заповедта, подадено чрез адв. Н.П..

Съгласно чл. 418, ал. 5 ГПК в редакцията към датата на връчване на заповедта за изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен лист се връчва от съдебния изпълнител.

Изискана е информация от ДСИ дали е бия връчен препис от заповедта на длъжника. Получено е съобщение от ДСИ при PC Бургас, съгласно което по изп.д. № 266/2014г. по описа на ДСИС е връчена покана за доброволно изпълнение, ведно със заповед за изпълнение издадена по ч.гр.д. № 3551/2014г., цитирана в ПДИ на 26.05.2014г. лично на управителя, представляващ Акулите ЕООД - Н. Върбанов.

Представя се покана за доброволно изпълнение до „Акулите” ЕООД като длъжник, в която се сочи, че с изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 3551/2014г. от PC Бургас, заповед за изпълнение издадена по ч.гр.д. № 3551/2014г, PC Бургас, е осъдено да заплати олихвяема сума 1025000 лева от 13.05.2014г. ведно със законната лихва, която към момента е 3708,79 лева и неолихвяема сума 430897,98 лева в полза на взискателя „Дорослава - 02” ЕООД, посочен е размера на задължението по изпълнителното дело. Длъжникът е поканен в двуседмичен срок от връчване на поканата с приложено извлечение от изпълнителен лист /заповед за изпълнение/ да изпълни доброволно задължението си като е подчертано изпълнителен лист /заповед за изпълнение/.

Не е спорно по делото, че ПДИ е връчена на управителя на „Акулите” ЕООД Н. Върбанов, но е спорно надлежно ли е връчена заповедта за изпълнение.

Съдът на основание чл. 193 ГПК откри производство за оспорване на верността на съобщение с изх. № 5276/26.05.2014г. ПДИ, тъй като оспорването, че липсва приложен към поканата изпълнителен лист и заповед за изпълнение по същество е оспорване на верността на официален удостоверителен документ (в този смисъл Определение № 8/08.01.2015г. по т.д. № 948/2014г. II. Т.О. на ВКС). Съдът предостави възможност на страните да ангажират доказателства и указа, че молителят носи доказателствената тежест от оспорването.

По делото се събраха гласни доказателства като са разпитани адв. Богоева и адв. Пашов, които са пълномощници на страните, представлявали ги по други дела, поради което показанията им следва да се преценят по реда на чл. 172 ГПК. От разпита на св. Богоева се установява, че в определени моменти е давала правни съвети на „Акулите” ЕООД като е запозната с дейността на дружеството и познава неговия управител. „Акулите” ЕООД не било проблемно дружество с много дела, там инвестициите били големи и идеята била да се развие спортна база, където да тренират клубовете и от друга страна всичко във Ветрен се правило с инвестиционни цели. Спомня си за конкретната покана за доброволно изпълнение, защото в деня, когато я получил й се обадил Николай Върбанов по телефона, за да се консултира за какво става въпрос. Доколкото си спомня между „Акулите” ЕООД и „Дорослава” ООД имало висящи дела. Н. Върбанов дошъл при нея, а свидетелката като видяла поканата за доброволно изпълнение, не могла да разбере за какво става въпрос, защото не била придружена с изпълнителен лист или друг документ, за да се ориентира за кое дело е издадена поканата. Казала на управителя да вземе книжата, за да се ориентира за какво става въпрос, но тъй като не била ангажирана като пълномощник, не знае какво се е случило. Свидетелката не е имала ангажимент по изпълнителното дело. Била пълномощник на „Акулите” ЕООД по едно дело с „Дорослава” ЕООД като страна, но то приключило със споразумение. Николай Върбанов показал връчената призовка без към нея да има приложени книжа и свидетелката го посъветвала да отиде да търси книжата.

Разпитан е връчителят на поканата за доброволно изпълнение св. Д., която сочи, че е връчила поканата и се е подписала. Спомня си, че в сградата на съда видяла адв. Пашов и му казала, че има да ходи на далечно разстояние и той предложил да я откара до стадиона за връчване на призовка. Отишли двамата на стадиона, били пуснати от охрана и отишли на втория етаж при г-н Върбанов, той стоял на едно бюро и подписал призовката с всички книжа и започнали да си говорят с адв. Пашов за призовката. Свидетелката сочи, че каквото е имало го е връчила, но не е гледала документите и не ги е чела, приложенията били закопчани с телбод и в конкретния случай не ги е чела.

Свидетелят Янко Пашов сочи, че е бил адвокат и все още е такъв на „Дорослава” ООД и страните имали само едно дело с „Акулите” ЕООД и това било изп.д. № 266, което било за задължение на „Акулите” ЕООД към „Дорослава” ООД. Потвърждава, че е откарал призовкаря до стадиона да връчи призовката, където отишли при Николай Върбанов. Призовкарят обяснила защо са там, а той взел книжата и казал само „Дотам ли се стигна с Евгени?” като недоумявал, че сумата в изпълнителния лист била по- голяма. Звъннал на някой по телефона и започнал да обяснява какво е получил. Пашов казал, че Евгени е добронамерен и очаква предложения за плащане на сумата, а той се засмял и казал : „Откъде пари”. След това си тръгнали. Пашов осъществил с Върбанов друга среща по това изпълнително дело за извършване на опис, на която управителят оказал пълно съдействие. Свидетелят проверявал изпълнителното дело преди настоящото, за да си припомни какво се е случило като установил, че първо поканата за доброволно изпълнение е пратена с обратна разписка, но в нея не се бил разписал Върбанов, затова я пратил чрез призовкар. По делото установил, че Върбанов е упълномощил адв. Богоева да го представлява по изпълнителното дело и тя била подала заявление за преснимане на цялото дело. На 21.02.2019г. изпълнителното дело било предадено на адв. Богоева.

Представят се заявление от адв. Богоева до ДСИ с вх. номер от 19.02.2019г„ пълномощно от 13.02.2019г. и фактура за платена такса копие на изпълнително дело. Съдът намира, че не следва да кредитира показанията на св. Богоева в частта, в която сочи, че не е имала ангажимент по изпълнителното дело като в тази част показанията й се опровергават от представените писмени доказателства, както и от показанията на св. Пашов. В останалите части съдът намира, че показанията на свидетелите кореспондират помежду си, поради което ги кредитира.

Представя се удостоверение от съдебния изпълнител (л.25), че ПДИ заедно с заповедта за изпълнение и изпълнителния лист са връчени на Николай Върбанов на 26.05.2014г. Съгласно съобщение от 23.06.2014г. по изп.д. № 266/2014г. на ДСИ при БРС Н. Върбанов като управител на „Акулите“ ЕООД е уведомен, че се насрочва опис на поземлен имот. Представя се протокол за опис на недвижим имот от 27.06.2014г„ на който е присъствал управителя Николай Върбанов. Представя се уведомление до управителя за насрочена първа публична продан за имота, както и постановление за възлагане на имот по изп.д. № 266/2014г.

Съдът намира, че други относими за спора доказателства не са налице.

Производството е по реда на чл. 423, ал. 1 ГПК като в това производство, за да се приеме възражението, следва да се установяват една обща предпоставка - възражението да е депозирано в едномесечен срок от узнаването и някоя от специалните хипотези на чл. 413, ал.1 ГПК. В случая се твърди хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което следва да се установят кумулативно следните предпоставки: 1. заповедта за изпълнение не е била връчена надлежно на длъжника и 2. възражението да е подадено в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение и длъжникът да е бил лишен от възможност да оспори вземането.

На първо място насрещната страна възразява, че не е спазен предвидения в закона едномесечен срок от узнаването на заповедта, за да се подаде възражение по чл. 423 ГПК, поради което счита възражението за недопустимо. Съдебния състав намира, че преценката дали заповедта е подадена в едномесечния срок не е въпрос по

допустимостта,а по основателността на подаденото възражение -в този смисъл и опр. № 306/29.05.2014г. по ч.гр.д. X» 2633/2014 г. на ВКС ,опр. № 103/06.02.2020 г.- по ч.гр.д. № 422020 г.на БАС.

В нястаящия случай се твърди от длъжника,че съдебният изпълнител не е изпълнил задължението си по чл. 418 ал. 5 от ГПК да изпрати по делото копие от съобщението,с което е връчена на длъжника заповедта за незабавно изпълнение,поради което е поискан заверен препис от заповедта по чл. 417 ГПК и чак тогава дружеството е узнало за издадената заповед . Твърди се ,че не е налице валидно връчване на заповедта ,доколкото е изпратена покана за доброволно изпълнение ,с бланкетно посочване в текста й,че е приложено извлечение от изпълнителен лист и заповед за изпълнение без реално те да са връчени . В определение № 11-1366/22.07.2019 г. постановено по ч.гр.д. №1067/2019 г. по описа на БОС/с което се приема ,че подаденото възражение е такова по чл. 423 от ГПК/се сочи ,че "по ч.гр.д. № 3551/2014 г. няма данни заповедта да е връчена на длъжника " Акулите"ЕООД.Съдържащото се в поканата за доброволно изпълнение изречение ,че се връчва подлежащия на изпълнение акт ,не е достатъчно ,за да се приеме ,че са изпълнени изискванията на чл. 418 ал. 5 ГПК."

При това положение въпросът,обуславящ по голяма степен изхода на спора е :може ли връчването на поканата за доброволно изпълнение, в която е посочена заповедта за изпълнение, страните и задължението, или подаването на молба за издаване на препис от заповедта за изпълнение, да се приравни на връчване на самата заповед за изпълнение.

Отговор на този въпрос е даден в определение № 356/22.06.2015 г. по ч.т.д. № 274/2015 г.на ВКС ,в което се сочи:'Съгласно изричната разпоредба на чл. 414, ал. 2 ГПК, длъжникът може да възрази в двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение, като при заповед по чл. 417 ГПК, съобразно чл. 418, ал.

5 ГПК, връчването се извършва от съдебния изпълнител. Според чл. 428 ГПК, когато пристъпи към изпълнение въз основа на заповед за изпълнение, съдебният изпълнител кани длъжника с връчването й, като поканата за доброволно изпълнение съдържа името и адреса на взискателя и предупреждение към длъжника, че ако в дадения срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение. Към поканата за доброволно изпълнение съдебния изпълнител прилага копие от подлежащия на изпълнение акт, в случая - заповедта за изпълнение. Оформянето на поканата става по образец - приложение № 21 към чл. 3, т. 1от Наредба № 7/22.02.2008 г. за утвърждаване на образците, свързани с връчване по ГПК. Видно от посочените разпоредби, законодателят определя за начален момент на срока за възражение срещу заповедта за изпълнение, момента на нейното връчване. Знанието на длъжника за наличие на издадена срещу него заповед за изпълнение не е правно релевантен факт за течението на срока за възражение срещу заповедта. Фактът, че съдържанието на поканата за доброволно изпълнение по закон възпроизвежда част от съдържанието на заповедта за изпълнение вкл. относно страните и дълга, не дава основание да се приеме, че с връчването на поканата за доброволно изпълнение е изпълнено и задължението за връчване на самата заповед, която е отделен документ. Обстоятелството, че в закона е направено разграничение между поканата за доброволно изпълнение и заповедта за изпълнение, копие от която е задължително приложение към поканата, сочи, че поканата не може да замести заповедта за изпълнение, независимо, че инкорпорира част от нейното съществено съдържание.

Срокът за възражение срещу издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК тече от връчването й на длъжника от съдебния изпълнител, на което не се приравнява, нито връчването на поканата за доброволно изпълнение, в която е посочена заповедта за изпълнение, страните и задължението, без заповедта да е приложената към поканата, нито подаването на молба за издаване на препис от заповедта за изпълнение. От поканата за доброволно изпълнение не се установява на длъжника - касатор да е връчена процесната заповед за изпълнение, с оглед посоченото в нея, че се връчва друга заповед за изпълнение. Липсват данни въз основа на подадената от касатора молба да му е издаден препис от заповедта за изпълнение, като не може да бъде споделено становището на въззивния съд, че от самото подаване на молбата за препис започва да тече срокът за възражение срещу заповедта, тъй като законът обуславя течението на срока от връчване на заповедта за изпълнение, а не от знанието на длъжника за наличие на издадена срещу него заповед за изпълнение. С оглед на изложеното, възражението срещу заповедта за изпълнение е подадено от касатора в законоустановения срок по чл. 414, ал. 2 ГПК, поради което искът по чл. 422 ГПК се явява допустим."

Съгласно приетото в мотивите на т. 6 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в случаи като процесния - когато длъжникът твърди, че изобщо не е могъл да подаде възражение поради ненадлежно връчване на заповедта, налице е хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК и редът за защита е чрез подаване на възражение пред въззивния съд.Това е така,защото щом законът прави разграничение между поканата за доброволно изпълнение и самата заповед за изпълнение ,като задължава съдебния изпълнител заедно с поканата за доброволно изпълнение да връчи и самата заповед ,представляваща отделен документ,това означава ,че фактът на връчването на поканата за доброволно изпълнение ,независимо от това ,че възпроизвежда съдържанието на заповедта за изпълнение ,не е достатъчен за установяване ,че е изпълнено задължението за връчване на самата заповед .И ако не се установи по категоричен начин ,че заповедта е връчена заедно с ПДИ,това е достатьчно да се приеме ,че заповедта не е връчена надлежно по смисъла на чл. 423 ал. 1 т. 1 ГПК .   Както се сочи в реш 12/02.10.2012 г. по к.д. № 4/2012 г.на КС наРБългария :"По своята същност заповедното производство е специално съдебно          производство, предназначено да създаде необходимото валидно съдебно изпълнително основание в случай на налично изискуемо вземане, принадлежащо към някоя от категориите по чл. 410 ГПК, което по дефиниция длъжникът не оспорва, но и не изпълнява. В хипотезата на презумптивно безспорни вземания в зависимост от позицията на длъжника и собствените си виждания за развитието на процеса, включително и начина на предпочитаното удовлетворяване, кредиторът решава дали да инициира тази диференцирана процедура, или да се насочи към общия исков процес, в рамките на който да постигне осъдително решение, съдебна спогодба по реда на чл. 234 ГПК, решение при признание на иска (чл. 237 ГПК) или неприсъствено решение (чл. 238 ГПК). ....Уреденото с действащия ГПК заповедно производство отговаря на европейските тенденции за опростяване и скъсяване на съдебните процедури, прогласени и с Регламент (ЕО) № 1896/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2006 г. за създаване на процедура за европейска заповед за плащане, особено по дела, по които не съществува действителен правен спор, а съдебната намеса се налага единствено за да осигури снабдяването на кредитора с изпълнително основание, даващо му възможност да пристъпи към принудително събиране на вземането си. Уреденото с действащия ГПК заповедно производство отговаря на европейските тенденции за опростяване и скъсяване на съдебните процедури, прогласени и с Регламент (ЕО) № 1896/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2006 г. за създаване на процедура за европейска заповед за плащане, особено по дела, по които не съществува действителен правен спор, а съдебната намеса се налага единствено за да осигури снабдяването на кредитора с изпълнително основание, даващо му възможност да пристъпи към принудително събиране на вземането си."

Създаване на процедура за издаване на заповед за изпълнение предимно по дело ,по които не съществува спор и снабдяването на кредитора с изпълнително основание ,улесняваща го да пристъпи към принудителнто събиране на вземанията му ,то тази цел не може да бъде в ущърб на длъжника и предоставените му възможности за защита са предимно за случаите на оспорване на вземането на кредитора /т.е. при съществуващ спор /.Затова и разпоредбите за сроковете за възражение срещу издадената заповед следва да бъдат тълкувани в полза на длъжника .Затова и с изменението на разпоредбата на ал.5 на чл. 418 от ГПК/ДВ . 86/2017 г./ е вменено задължение на съдебния изпълнител незабавно след въчването да изпрати до съда съобщение с отбелязване на връчените документи поотделно-заповед за изпълнение и изпълнителен лист.Идеята на законодателя е била отделно връчване на заповедта за изпълнение ,независимо от връчената призовка за доброволно изпълнение и независимо от това ,че в призовката е възпроизведено съдържанието на заповедта .От значение за момента ,в който длъжникът може да подаде възражение е именно връчването на заповедта за изпълнение.

В случая бе оспорено връчването на заповедта за изпълнение и в тази връзка са събрани гласни доказателства .Връчителят на поканата за доброволно изпълнение -свид.Д. заяви _;че лично е връчила ПДИ на управителя на дружеството -молител ,но не си спомня лито пък е разглеждала придружаващите я допълнителни книжа ,прикрепени с телбод към поканата .В офиса на дружеството длъжник връчителят е отишъл заедно с адвоката на кредитора - свид. Пашов ,който обяснява ,че управителят е знаел за какво стана дума и се изненадал ,че вписаните в поканата за доброволно изпълнение суми били по- големи ,като адвокатът му обяснил ,че става дума и за разноски в заповедното производство .След това подробно обяснява за хода на изпълнителното дело и че управителят на длъжника им оказал пълно съдействие .Дали обаче в деня на връчването на ПДИ е била връчена и заповедта за изпълнение не става ясно по категоричен начин от тези показания .Разпитан в качеството си на свидетел е и адв. К.Богоева ,който заяви _;че в деня на връчването на въпросната покана за доброволно изпълнение управителят Върбанов й е звъннал по телефона и е поискал консултация по този повод.Тъй като между двете дружесдтво - "Дорослава " и "Акулите" е имало няколко висящи дела в този период управителят е заявил ,че не знае за какво точно става въпрос , защото ПДИ не е била придружена с изп.лист или друг документ. Свидетел като му казала да вземе книжата и дза проучи какво точно се е случило и на какво основание е пратена поканата,но тъй като не е била пълномощник на молителя по това дело не знае какво точно се е случило по-нататък,В крайна сметка настоящият съдебен състав счита ще не се установи по категоричен начин връчването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист ,заедно с поканата за доброволно изпълнение,независимо от бланкетното изписване на текст ,че тези документи са приложени/да не говорим ,че в текста на поканата не се сочи какво точно е приложено към нея-изпълнителен лист .заповед за изпълнение ,или и двете ,тъй като заповедта за изпълнение е поставена в скоби /.Не става ясно и за коя точно заповед за изпълнение става дума /макар че в поканата е вписан номера на частното гражданско дело /,по която е издадена ,без обаче конкретно да се посочи номера и датата на същата ..Освен това -макар и в тесктовата част на ПДИ да се споменава ле към нея има приложения ,в разписката за връчването й.подписана от управителя на дружеството -длъжник и връчителеля ,не става дума по никакъв начин за връчване на допълнителни книжа и приложение към поканата .С оглед на всичко това настоящият съдебен състав счита ле връчването на заповед за изпълнение с поканата за доброволно изпълнение е разколебано и не се установи по категоричен начин ле това връчване е станало именно с въпросната покана. .По този начин разколебана е и доказателствената сила на ПДС относно текста ле заедно с нея са връчени и други книжа -изпълнителен лист и заповед за изпълнение .Затова и следва да се приеме ле заповедта е връчена на длъжника ,когато е получил копие от пея на 29.05.2019 г.Този извод не се променя и от представеното по делото удостоверение от ДСИ,в което се сочи ле на връчителя на ПДИ е предоставена за връчване поканата ,заедно с копие от заповедта за изпълнение и изпълнителен лист,както и празна бланка за възражение по чл. 414 от ГПК доколкото не се доказа по категоричен начин ,че именно тези придружаващи поканата книжа ,и по-специално заповед за изпълнение ,са връчени на длъжника.

При това положение настоящият съдебен състав счита ,че е установена хипотезата на чл. 423 ал. 1 т. 1 ГПК -заповедта за изпълнение не е връчена надлежно на длъжника.

Възражението по чл. 423 ГПК е депозирано в съда на 30.05.2019 г.

Не могат да бъдат споделени доводите, изложени в отговора на възражението, че управителят на дружеството-длъжник е узнал за заповедта по- рано. Такива доказателства не се съдържат нито в писмените, нито в гласните доказателства, събрани в хода на настоящото производство.Връчването на книжа в изпълнителното производство ,образувано въз основа на заповедта за изпълнение и издадения изпълнителен лиет-протокол за опис,постановление за възлагане ,дори подаването на молба от адвоката за снабдяване с копие от изпълнителното дело ,не е равносилно на връчване на заповедта ,или узнаване за нея ,доколкото без връчена заповед длъжникът все още не е наясно за какво вземане точно става дума /както стана дума по-горе свид. Богоева посочи ,че между двете страни е имало и други висящи дела ,както и влезли в сила съдебни актове /респ.спогодби/,по силата на което длъжникът е следвало да заплаща на кредитора-взискател определени суми/При невъзможност да се установи чрез писмени доказателства моментът на узнаване на заповедта ,окръжният съд следва да се съобрази с твърденията на молителя по редовността на молбата по чл. 423 от ГПК

Следователно, при липса на конкретни доказателства за датата, на която длъжникът е бил уведомен за заповедта за изпълнение, следва да се приемат неговите твърдения, че това е станало най-рано на 29.05.2019 г. ,когато му е връчено копие от заповедта. Ето защо настоящият състав на въззивния съд приема, че възражението по чл. 423 ГПК е подадено в законоустановения едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение. Същото е допустимо и следва да се разгледа по същество. Нормата на чл. 423 от ГПК се явява средство за защита, когато формално удостоверените и възприети от първоинстанционния съд обстоятелства не са били в състояние да осигурят обективна възможност за длъжника да узнае съдържанието на претенцията. В производството по чл. 423 от ГПК съдът не се произнася в качеството на въззивна инстанция по правилността на първоинстанционния съдебен акт, постановен в хода на заповедното производство, а упражнява възложени му от закона правомощия за извънинстанционна проверка по повод надлежното връчване на заповедта за изпълнение на длъжника и предпоставките за реализиране на правото му на защита срещу последиците на издадената заповед. Следователно, в правомощие на въззивният съд в настоящото производство е единствено проверка наличието на предвидените в чл. 423, ал. 1 от ГПК основания. При разколебаната доказателствена сила на поканата за доброволно изпълнение относно връчването с нея на заповедта за изпълнение ,както и липса на доказателства за точно фиксиран момент на узнаването за тази заповед от длъжника,независимо от дългия период от издаването на заповедта и връчването на ПДИ до подаване на възражението ,следва да се приеме ,че срокът на искането за приемане на възражението по чл. 423 от ГПК е спазен ,поради което молбата следва да бъде уважена-възражението по чл. 423 ал. 1 т. 1 да бъде прието и делото да се върне на Районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия с указания по чл. 415 от ГПК.

С оглед на горното Бургаският окръжен съд

О  ПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА възражението на „АКУЛИТЕ“ ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление -гр.Бургас,ж.к. “Лазур“, Спортен комплекс “Лазур“, представлявано от Димитър Димитров - управител ,съдебен адрес гр.София,ул.“Позитано „ Хе 3 ,ет. 1 ,an Л-чрез ад в. Николай Пенчев Пенчев от САК по чл. 423 ал. 1 т, 1 ГПК против заповед за изпълнение на парично вземане № 2350/21.05.2014 г. издадена по ч.гр.д. № 3551/2014 г. по описа на Бургаския районен съд по реда на чл. 417 ГПК за сумата от 1 025 000 лв. -дължима главница по споразумение между страните от 28.04.2014 г. със заверка на подписите от 29.04.2014 г, на нотариус per, № 464,с район на действие-PC-Бургас ,сумата от 392 547,98 лв. - лихва до датата 30.04.2014 г. по същото споразумение ,ведно със законеата лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението -13.05.2014 г. до окончателното изплащане на сумата ,както и сумата 38 350 лв. - разноски по делото ,от които 28 350 лв. - държавна такса и 10 000 лв. - възнаграждение за адвокат.

ВРЪЩА делото на Бургаския районен съд за продължаване на производството и даване на указания по чл. 415 ал. 1 ГПК .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване .

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ:1.

                   2.

ОСОБЕНО МНЕНИЕ

на младши съдия Марина Мавродиева докладчик по в. ч. гр. д. № 1301/2019г. по описа на Окръжен съд Бургас

По същество не се присъединявам към мнението на състава, че възражението по чл. 423 ГПК е подадено в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение. В това производство следва да се установи на първо място общата предпоставка - възражението да е депозирано в едномесечен срок от узнаването и на следващо място някоя от специалните хипотези на чл. 423, ал.1 ГПК.

Предвид оспорване на връчването по делото се откри производство по чл. 193 ГПК и се събраха гласни доказателства. Намирам, че от събраните гласни доказателства не може да се приеме, че е оборена доказателствената сила на поканата за доброволно изпълнение (ПДИ). В представената покана за доброволно изпълнение се посочва връчване на заповедта за изпълнение като приложение към ПДИ, ПДИ е изготвена по образец, връчена на адресата - представляващия дружеството длъжник, ведно с всички книжа, към които ДСИ е удостоверил, че е и заповедта за изпълнение (отговор л. 27 по ч.гр.д. № 3551/2014г. на БРС и удостоверение л. 25 в.ч.гр.д. №1301/2019г. на БОС). На следващо място показанията на св. Богоева в частта относно обстоятелството, че никога не се е запознавала с изпълнителното дело са опровергани, тъй като видно от представените писмени доказателства тя е поискала да се издаде копие на изпълнителното дело, а по повод въведените твърдения, че била упълномощена за това от настоящия представител на дружеството по делото липсват доказателства.

По делото са налице доказателства, че длъжникът е узнал за заповедта още през 2014г. с връчване на поканата за доброволно изпълнение. Този извод следва на първо място от самата ПДИ, чиято доказателствена сила, считам че не е оборена, в която са посочени дължимите суми и частното гражданско дело, но което е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Още в деня на получаване на ПДИ длъжникът узнава, че срещу него е започнало принудително изпълнение за събиране на вземанията по издадена заповед и се е консултирал с адвокат, който му е указал какви действия следва да предприеме. С връчването на поканата на 26.05.2014г. длъжникът е узнал, че по ч.гр.д. № 3551/2014г. на БРС е издадена заповед за изпълнение и се насочва принудително изпълнение срещу него за събиране на вземанията. Срокът по чл. 423 ГПК е преклузивен и след неговото изтичане, за страната не съществува процесуална възможност да оспори вземането с възражение пред въззивния съд, по реда, предвиден вчл,423 от ГПК (така Определение № 383 от 21.09.2012 г. по ч.пр. д, № 405/2012 г. на Върховен касационен съд). На следващо място извършени са изпълнителни действия, за които Върбанов, като управител на дружеството длъжник, е бил уведомен - получил е призовка за извършване на опис, присъствал е на извършения опис, получил е съобщение за насрочена първа публична продан, както и съобщение за извършената публична продан. Всички тези действия са извършени в периода 2014г.- 2015 година, поради което и намирам, че не може да се приеме, че едва на 29.05.2019г. дружеството длъжник е узнало за заповедта за изпълнение и затова следваше да се приеме, че възражението е подадено извън законоопределения едномесечен срок и не следваше да бъде прието.

МЛАДШИ СЪДИЯ: