Протокол по дело №1465/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 145
Дата: 25 септември 2020 г.
Съдия: Даниела Илиева Писарова
Дело: 20203100501465
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
Регистрационния номер ще бъде генериран след предаване заГрад
подпис на актаВарна
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 23.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Даниела И. Писарова
Членове:Светлана Т. Кирякова

Цветелина Г. Хекимова
Секретар:Нели П. Катрикова Добрева
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела И. Писарова Въззивно
гражданско дело № 20203100501465 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:28 часа се явиха:
Въззивникът „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ
ВАРНА“ ЕООД , редовно призован, не се явява законен представител, представлява се от
адвокат Ж.К., редовно упълномощена и приета от съда от днес.
Въззиваемата страна НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ,
редовно призована, не се явява законен представител, представлява се от
юрисконсулт П.С., редовно упълномощена и приета от съда от днес.
Вещото лице М.Д.М., редовно уведомена по телефон на 05.08.2020г., не се явява в
съдебно заседание, не е депозирала молба по делото.
Адв. К.: Считам, че не са налице пречки по хода.
Юриск. С.: Няма пречки. Моля да се бъде даден ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице пречки по хода на делото предвид редовното
призоваване на страните, поради което

О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
съгласно Определение № 2030 от 16.07.2020 г.
1
Производството е по чл.259 ГПК. Образувано е по въззивна жалба на МБАЛ ВАРНА
ЕООД, ЕИК *********, Варна, чрез адв.Ж.К. срещу решение №875/24.02.2020г.,
постановено по ГД №5365/2019г. на XLII състав на ВРС, с което е отхвърлен изцяло
предявения от въззивника МБАЛ Варна ЕООД иск за установяване спрямо НЗОК, ЕИК
*********, че ответникът дължи на болничното заведение сумата от 3 600 лева,
представляващи неиздължено задължение за извършена дейност по клинична пътека №104,
изразяваща се в 6 отделни интервенции на стойност всяка от 600 лева за оказаната болнична
мед.помощ съгласно Договор №031016/25.02.2015г., за периода от 01.04.2015г. до
30.04.2015г. ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда
на 01.02.2019г. до окончателното изплащане, за които вземания е издадена заповед №803 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ЧГД №1669/2019г. на 21 състав на
ВРС.
В жалбата се твърди, че постановеното решение е неправилно, при неспазване на
съдопроизводствените правила и необосновано. Твърди се, че мотивите на съдебния акт са
неясни и непоследователни, съдържат вътрешни противоречия. Съдът едновременно е
приел, че извършената мед.дейност отговаря на всички изисквания на сключените
индивидуални договори от 2015г., а същевременно, че същата тази дейност не отговаря на
изискванията за заплащането и от НЗОК, предвидени в същите индивидуални договори. В
мотивите било прието, че болничната помощ е надлежно отчетена и осчетоводена, вкл. с
издадени мед.документи за извършването и, а същевременно съдът е приел, че тази дейност
не може да бъде отчитана с финансово-отчетни документи, тъй като е надлимитна.
Неправилно се твърди, че е съждението на съда, че дейността не е извършена поради
спешност за диагностика и лечение нито че представлява увеличен размер на стойността на
разходите за БМП за сметка на стойностите по приложение №2 към договора за следващите
три месеца, напр. 5% от стойността за следващо тримесечие. Съдът приел, че не са
ангажирани доказателства за това както и за оразмеряване на претенцията съгласно
посоченото по-горе нормативно предвидено увеличение на разходите. Според въззивника,
тези изводи на съда не съответстват на разпределената между страните док.тежест, тъй като
съобразно същата ищецът е следвало да установи единствено недействителността на
клаузите от договора от 2015г. с ответника. Съдът не е отчел посочените допълнително с
молба от 10.10.2019г. от ищеца факти, че извършената БП е осъществена при планов прием
на пациенти, които са имали по-дълъг период на пролежаване, а междувременно са били
приемани и обслужвани и спешни пациенти, които са изписани преди плановите. Именно
това довело до увеличаване на месечната стойност на лечението на плановите пациенти.
Твърди се, че това обстоятелство, което не е намерило отражение в доклада на съда,
представлява съществено проц.нарушение. Твърди се и друго проц.нарушение: Съдът е
приел заключението на ССЕ в т.5 от същата, въпреки липсата на даден от експерта отговор
на поставения въпрос и без изследване на хронологичните отчети на БП за м.април 2015г.,
без ежедневните електронни отчети и отчета на ЛЗ в края на месеца, а вещото лице е
анализирало общи математически стойности. Заключението е изрично оспорено в т.1 и т.5
2
от същото като е поискана допълнителна ССЕ, искане, което съдът е отхвърлил. По този
начин се твърди, че съдът е препятствал правото на защита на страната. Съдът е кредитирал
това доказателство изцяло. /ССЕ/
Поддържа се неправилно приложение от страна на съда на действащата
мат.нормативна база като съдът е приел, че се дължи заплащане единствено на отчетената в
определени стойности БП. Прави се довод, че в чл.25 от ЗЗО изрично се предвижда резерв в
бюджета на НЗОК за непредвидени и неотложни случаи. Тази опция е доразвита и в чл.26,
ал.2 от ЗЗО. Поддържа се, че заплащането на здравна помощ на ЗОЛ съгл.чл.45 ЗЗО, е
задължително от НЗОК – разпоредбата е императивна. С НРД и индивидуалните договори
не може да се игнорира императивния характер на цит. разпоредба на закона. Твърди се, че в
изпълнение на чл.52 от КРБ, при разходване на бюджета за годината по-рано, касата не
следва да отказва, а следва да използва предвидения в закона бюджетен резерв. Водеща е не
финансовата дисциплина по НРД, а спазване правата на ЗОЛ съгласно чл.52 КРБ. Поддържа
се, че в спора категорично доказани се явяват дейностите описани в чл.45 ЗЗО и НРД за
2015г. Същите са реално извършени съобразно изискванията на чл.46, ал.2 и ал.3 от ЗЗО.
Поддържа се довод, че при съвкупно тълкуване на всички приложими нормативни
актове към процесните правоотношение следва, че възложената от НЗОК на лечебното
заведение работа не е единствено в границите на посочените в Приложение №2 към
договора стойности. В Методиката за остойностяване заплащането на мед.помощ одобрена с
ПМС №57/16.03.2015г., приложима за отчитане на дейността и през процесния период,
превишаването на стойностите по приложението не е предвидено като условие за
отхвърляне на дейността. Поддържа се, че извършената от ЛЗ болнична помощ не
представлява дейност, за която не е предвидено бюджетно предвиждане. Твърди се, че ЛЗ не
е осъществило планов прием на пациенти след достигане лимита за месеца, което се е
случило при дехоспитализацията на пациент с ИЗ 1275 съгласно приложена справка на
РЗОК към приетата ССЕ. Дори да се стигне до превишаване на лимита, то НЗОК, и по –
точно НС на НЗОК може да се възползва от предвидената в чл.26, ал.2 от ЗЗО възможност.
/чл.21, ал.5 от цит.Методика за остойностяване заплащането на МП/. Поддържа се довод, че
крайният срок за заплащане на болничната помощ, извършена над тримесечните лимити,
може да се направи едва в края на годината. Едва тогава може да се извърши преценка за кои
ЛЗ е налице преразход на бюджета.
Въззивникът поддържа твърдение, че клаузите от процесния договор и допълнително
споразумение към него, които ограничават правото на изпълнителя да получи плащане по
отчетената дейност над рамките на лимита по приложение №2, са нищожни на основание
чл.26, ал.1, предложение първо от ЗЗД поради противоречие с императивни законови
разпоредби. Противоречат на чл.59 ЗЗО, на чл.35 от ЗЗО, чл.55, ал.3, т.1, 5 и т.6 от ЗЗО и
чл.25 от ЗЗО. Уговарянето на лимити на БП и плащанията на НЗОК, влиза в пряко
противоречие с чл.59, ал.2 ЗЗО и забраната договорите да се сключват при условия по –
неизгодни от приетите с НРД както и забраната, визирана в чл.55, ал.3 ЗЗО – в НРД и
3
договорите с изпълнителите на МП да не се предвиждат условия, възпрепятстващи
свободния избор от осигурени лица от изпълнители на мед.помощ, предвиждане на
максимален брой мед.дейности. Сключеният между страните договор е със специален
предмет, който следва да бъде отчетен от съда при решаване на спора.
Отделно от това, въззивникът твърди, че РС не е разгледал част от направените от
ответника възражения, вкл.това за липса на отчитане на дейността, респ. недължимост на
сумата. Поддържа се, че отчитане на лимитната дейност е обусловено от извършването му в
кратък срок съгласно чл.30, ал.2 и чл.40, ал.6 от договора между страните. Отчитането на
надлимитната дейност не е обхванато от този срок, съотв. не е налице неизпълнение на ЛЗ
да отчете в срок извършената болнична помощ, съотв. не е налице основание за отказ от
заплащането и.
Твърди се за неправилна преценката на РС, че обявяването за нищожни на т.2 и т.3 от
решение на НС на НЗОК от 27.01.2015г. поради липса на компетентност на Надзорния
съвет, съгласно решение на ВАС по адм.дело №11702/2016г., е ирелевантно. Въззивникът
поддържа, че напротив – както т.1 от решението на НЗОК, така и следващите две точки /2 и
3/ са в корелативна връзка. Двете обявени за нищожни клаузи приемат начина на
разпределяне /в %/ на средствата за 2015г. Месечните лимити за 2015г. са
незаконосъобразно определени именно поради нищожността на посочените две точки от
решението за приемане Правила за определяне и изменение на съответните лимити.
На следващо място се оспорва основателността на възражението на ответника за
погасяване по давност на претенцията. Необосновано е становището на НЗОК за
приложимост на чл.111, б.в от ЗЗД и погасяване на вземането с кратката тригодишна
давност. Поддържа се приложимост на общата норма на чл.110 ЗЗД. Неоснователни са и
изводите на ВРС относно предявения акцесорен иск, който също е основателен. Претендира
се поради изложеното отмяна на решението на РС и вместо това уважаване в пълен размер
на предявения иск. С ВЖ се прави доказателствено искане за допускане на ССЕ с изрично
посочена задача като се поддържа основание за искането по чл.266, ал.3 ГПК, допуснато от
първата инстанция процесуално нарушение.
В срока за отговор по чл.263 ГПК е постъпило възражение от НЗОК чрез
проц.представител ю.к.П.И.–С..
Поддържа се искане за отхвърляне на жалбата, съотв.законосъобразност на
постановеното решение на ВРС. Твърди се, че правилата за отчитане на извършената за
периода БП са регламентирани в разпоредбата на чл.40, ал.8-11 съгласно допълнително
споразумение от 15.04.2015г. към индивидуалния договор. Поддържа се, че съгласно прието
за безспорно обстоятелство, дейностите извършени през м.04.2020г. надхвърлят
определените в приложение №2 лимити; че са извършени за планови пациенти, а не са
спешна диагностика и лечение. Въззиваемата страна излага, че процесния договор има за
предмет престиране на болнична помощ, но само в определени стойностни рамки съгласно
4
чл.40, ал.3 от договора и чл.32, ал.13, т.6 от същия. Страната изразява съгласие с
направените от РС правни изводи относно естеството на договора и регулираната с него
дейност по предоставяне на болнична помощ на ЗОЛ. Разходването на лимитираните
бюджетни средства се подчинява на строго лимитиран финансов механизъм за
разпределянето им. Решението на РС е в съгласие с константната практика на съдилищата.
Поддържа се, че лимитирането в заплащане на БП от НЗОК не е в колизия с правата на ЗОЛ,
закрепени в ЗЗО и КРБ. /арг., макар неприложима към този момент нова норма на чл.55, ал.2
ЗЗО/ Изменението на одобрените месечни /тримесечни медицински услуги се подчинява на
строго определени правила. /напр.спешна диагностика и лечение/ Поддържа се, че
извършената БМ няма спешен характер, а от друга страна въззивникът не е навел твърдения
за обективни пречки за приложение на чл.8, ал.4 от Правилата, респ. за форсмажорни
обстоятелства съгл.чл.40, ал.10 от договора. В тази връзка въззиваемата страна прави довод,
че писмото на ищеца до ответната РЗОК за плащане на дейността е от 03.10.2018г. за
дейност през м.04.2015г. Фактурите за същата са издадени на 19.09.2018г., което е в разрез с
изискванията на чл.40 от Правилата и чл.8, ал.5 от същите.
Твърдят се за неоснователни оплакванията за допуснати от РС проц.нарушения при
разпределяне на док.тежест и допускане на допълнителна ССЕ. Твърдят се за неоснователни
оплакванията срещу аргументите на съда за ирелавнтност на адм.решение относно Решение
на НС на НЗОК. Твърди се неоснователност на искането за обявяване нищожността на
процесните клаузи от договора. Оспорва се искането за допускане на ССЕ. /в отговора е
цитирана обилна съдебна практика по идентични казуси/ Претендират се сторените
разноски.
Въззивният съд намира ВЖ за редовна и производството по същата допустимо.
Същата е подадена от надлежна страна, чрез редовно упълномощен проц.представител, в
преклузивния срок, при спазване на чл.260 и сл. ГПК. Аналогични е преценката и за
постъпилия отговор.
По направените оплаквания за допуснати от РС процесуални нарушения и по
док.искане за ССЕ:
Въззивният състав не констатира пропуски в изготвения от първата инстанция
проектодоклад, обективиран в определение №10424/13.08.2019г., в частност в
разпределената между страните доказателствена тежест. Неоснователно е оплакването в
жалбата, че съгласно този доклад, в тежест на ищеца било възложено единствено доказване
недействителността на договорни клаузи от индивидуалния договор за 2015г. Напротив,
съдът е указал в доклада си на л.80-81 тежестта на ищеца за установяване на твърдените
факти и обстоятелства, вкл. основанието и размера на претенцията.
Адв. К.: Поддържам подадената жалба.
Юриск. С.: Оспорвам жалбата.
5
Адв. К.: Нямаме други доказателствени искания към настоящия момент.
Юриск. С.: Нямам доказателствени искания.
СЪДЪТ намира, че делото не е изяснено от фактическа страна и следва да бъде
отложено за изготвяне заключение на вещото лице по назначената съдебно счетоводна
експертиза, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за ново разглеждане на 21.10.2020
година от 13:30 часа, за която дата и час страните ще се считат за редовно уведомени от
съдебно заседание, чрез процесуалните си представители.
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице М.М. за датата на следващо съдебно заседание по
телефон.
УКАЗВА на вещото лице да представи доказателства за възпрепятстването си за
явяване и представяне на заключението в днешно съдебно заседание. При липса на
представени доказателства следва да се укаже на вещото лице, че съдът може да наложи
глоба, съгласно чл.86 от ГПК.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:32 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6