№ 1158
гр. Благоевград, 17.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети ноември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Милена Каменова
като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело №
20231200501067 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 900823/04.08.2023г., подадена
от М. Б. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“*** срещу решение №
900138/15.05.2023г., постановено по гр.д.№ 668/2020г. по описа на РС С..
С въззивната жалба постановеното решение на първоинстанционният
съд се оспорва изцяло като неправилно и постановено при допуснати
съществени нарушения. Оспорва се извода на съда, че въззивната страна не е
полагал грижи за прехвърлителя на имота. Оспорват се събраните гласни
доказателства, както и за приетите от съда за установени определени факти
въз основа на доказателствата по делото. Твърди се от въззивника, че плащала
консумативи и ремонти, записала е въззваемата страна в община С. по
програма „Топъл обяд“, водила я е до болницата, когато е имала нужда от
хоспитализация, заплащала е лекарства, изпращала е средства, хранителни
продукти и препарати по Еконт. Изтъква се, че съдът не е обсъдил
представените от страната документи за направени разходи за имота,
включително и по плащане на данък гради и смет, както и без основание не са
кредитирани показанията на свидетеля М.на С..
При поддържане на твърдения в горната насока се обосновава искане за
отмяна изцяло на обжалваното решение.
Прави се доказателствено искане - за допускане на свидетели за разпит
в съдебно заседание.
В срока по чл.263 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната жалба от
насрещната страна.
Възразява се по редовността на въззивната жалба, изразяващо с в липса
на аргументи в какво конкретно се състои порочността на обжалваното
решение.
Оспорват се твърденията на въззивника, като се изтъква, че твърдения
от страна относно факти не представляват доказателство по делото. С
отговора се оспорват всички твърдения на въззивника, изложени в жалбата,
като се излагат конкретни насрещни тези и твърдения. Възразява се по
оплакването, относно некредитиране показанията на св.М.С., като се изтъква,
1
че нейните показания не са събрани по съществото на спора, а във връзка с
процедура по чл.64 ГПК – за възстановяване на срок за отговор на исковата
молба.
Изтъква се, че решението е правилно и законосъобразно,постановено
след съобразяване на събраните по делото доказателства и се иска
потвърждаването му.
Не се правят искания за събиране на доказателства.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267, във вр.
с чл.262 от ГПК намира въззивната жалба за процесуално допустима -
подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна с правен
интерес от обжалване. По делото не се налага служебно събиране на
доказателства с оглед приложение на императивна правна норма, оглед на
това следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с
призоваване на страните.
Искането на въззивната страна за допускане събиране на гласни
доказателства, следва да се остави без уважение. На основание чл.266, ал. 2
ГПК във въззивното производство страните могат да сочат и представят
доказателства само при две групи обстоятелства - ако твърдят нови
обстоятелства, които не са могли да узнаят , посочат и представят до
подаване на жалбата, съответно в срока за отговор или когато твърдят
настъпването на нововъзникнали след подаване на жалбата обстоятелства,
които искат да установят и които са от значение за делото. Втората хипотеза
на допустимо събиране на доказателства във въззивното производство е в
случаите, когато такива са поискани своевременно от страната, но поради
допуснати от първоинстанционният съд нарушения на процесуалните правила
такива не са били допуснати – арг. чл.266, ал.3 ГПК.
Поискано е допускане на свидетели, без да се конкретизира броят им,
както и фактите и обстоятелствата, които се иска да се установят с тях.
Във въззивната жалба не се твърдят обстоятелства, които са новоузнати
или нововъзникнали за страната, като и в жалбата липсва обосновано
оплакване за допуснато от първоинстанционният съд нарушение на
съдопроизводствените правила във връзка с доклада. Само при изрично
такова оплакване въззивният съд дължи даване на указания относно
възможността за предприемане на тези процесуални действия по посочване
на относими за делото доказателства, които страните са пропуснали да
извършат в първата инстанция поради порок в доклада /така т.2 от ТР
№1/2013г. на ОСГК на ВКС/. Жалбата не е нередовна по см. на чл.260, т.3
ГПК, доколкото в съдържанието й по същество се състои единствено
оплакване относно неправилно установени от първоинстанционния съд факти
в съответствие със събраните доказателства. При липса на обосноваване на
твърдение за непълнота, неточност или отсъствие на доклад и при липса на
сочене на някое от основанията по чл.266, ал.2 ГПК искането на въззивника за
събиране на гласни доказателства при въззивната проверка е неоснователно.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД на въззивна жалба с вх. № 900823/04.08.2023г., подадена от
М. Б. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“*** срещу решение №
900138/15.05.2023г., постановено по гр.д.№ 668/2020г. по описа на РС С..
ДОКЛАДВА въззивната жалба, ведно с отговора на въззиваемата
страна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за допускане
2
събиране на гласни доказателства във въззивното производство.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
18.01.2024г. от 09.00 ч., за която дата и час да се призоват страните, като им
се връчи препис от определението.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3