Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 434

    гр.Хасково, 19.07.2018год.

 

В  и м е т о  н а  н а р о д а

 

Хасковският районен съд

в публичното заседание на пети юли

през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

 

                                                          СЪДИЯ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

 

 

Секретар: Елена Стефанова

Прокурор:

като разгледа докладваното  от Съдията гр.д. № 611 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ /отм./ от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, със седалище и адрес на управление - гр.София,  Район „Триадица“, бул.“Витоша“ № 89Б, ЕИК *********, против Агенция „Пътна инфраструктура” – София за сумата 636.80 лева, от които 487.87 лева – главница и 148.93 лева – мораторна лихва.

 В исковата молба се твърди, че видно от Протокол за ПТП № 1454036/30.10.2014г., съставен от мл. автоконтрольор, сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Хасково, на 30.10.2014г. при движение по посока от гр.Харманли към Автомагистрала Марица, на 150 м. от бензиностанция „Лукойл“, управляваният от водача О.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, лек автомобил, марка и модел „Мерцедес С 500 4 Матик“, с рег. № ***********, попаднал в необозначена дупка на пътното платно с размери 1.50 м. на 1 м. и дълбочина 20 см., с предна и задна десни гуми, в резултат на което на автомобила били причинени значителни увреждания. Увреденият при ПТП лек автомобил бил собственост на „Уникредит Лизинг“ ЕАД – клон Пловдив, ЕИК 1218879480016. Лизингополучателят и водач на автомобила О.Н. имал валидна към датата на процесното ПТП застраховка „Каско+“ за този автомобил, обективирана в застрахователна полица № 440113126002212 от 13.12.2013г., която била със срок на действие от 14.12.2013г. до 13.12.2014г. След като бил уведомен за настъпване на застрахователното събитие, застрахователят образувал преписка по щета № 44011511406226. Повредите по автомобила били констатирани с опис на уврежданията по посочената щета и калкулация по щета от застрахователя /ищецът по делото/. Повредените части на автомобила, разбити по пера, били, както следва: - гума предна дясна; - гума задна дясна, а стойността за ремонт била,както следва: - сваляне/поставяне – 0.80 час х 8.00 лв./чч. или 6.40 лева; - нови части /2 бр. гуми/ - общо 481.47 лева. Обща стойност на нови части и дейности по монтаж/демонтаж: 487.87 лева. По повод на заведената щета на 05.11.2014г. бил съставен и ликвидационен акт по щета № 20700819172 по Преписка № 44011511406226 от 31.10.2014г., като бил определен общият размер на обезщетението по щетата от 487.87 лева. На 06.11.2014г. с нареждане за групово плащане застрахователят „ДЗИ-Общо застраховане“ заплатил на О.Н. сумата от 487.87 лева. Причината за настъпване на ПТП, респ. за причиняване на повреди върху застрахованото МПС, била необозначена дупка на пътното платно с размери 1.50 м. на 1 м. и дълбочина  20 см., на отсечката от пътя по посока от гр.Харманли към Автомагистрала Марица, на 150 м. от бензиностанция „Лукойл“. На основание чл.213 от КЗ /отм./ с изплащане на застрахователното обезщетение на застрахования, застрахователят е встъпил в правата на застрахованото лице и има право да претендира от причинителя на вредата пълното възстановяване на изплатената сума. В конкретния случай причинителят на вредата бил Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, тъй като същата била собственик и стопанин на пътя, на който било настъпило процесното ПТП и като такъв била длъжна да го поддържа и ремонтира, както и да осигурява възможността за неговото безопасно ползване по предназначение. Ответната агенция не била изпълнила това свое задължение, не била упражнила необходимия контрол по отношение на своите служители и/или наети от нея лица, които следвало да се грижат за общото добро състояние на пътната инфраструктура на пътя по посока от гр.Харманли към Автомагистрала Марица, отсечката на 150 м. от бензиностанция „Лукойл“. По тази причина следвало да бъде ангажирана отговорността на ответната агенция да възстанови на застрахователя пълния размер на заплатената от него сума като застрахователно обезщетение. Ищецът изпратил до ответната агенция регресна покана с изх. № 92-7533/11.11.2014г., с която й предоставило 15-дневен срок за възстановяване на сумата в размер на 502.87 лева, от които 487.87 лева – стойността на щетата и 15 лева – направени от ищеца ликвидационни разходи. Регресната покана била връчена на 13.11.2014г., видно от обратната разписка/известието за доставянето й. Въпреки редовно връчената регресна покана, към датата на предявяване на иска ответникът не бил предприел каквито и да било действия за заплащане дори на част от задължението си. Предвид изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 636.80 лева, от които 487.87 лева – стойността на заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение и 148.93 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 20.12.2014г. до 20.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.  Претендира разноски.

             Ответникът оспорва иска. 

              Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

     По делото е представен като доказателство Протокол за ПТП № 1454036/30.10.2014г., от който съдът установи, че на посочената дата в посока от гр.Харманли към АМ Марица на 150м от бензиностанция „Лукойл“ е настъпило ПТП с участник лек автомобил „Мерцедес С 500 4 Матик“ с рег. № *******, собственост на „Уникредит Лизинг“ ЕАД – клон Пловдив, като автомобилът е бил управляван от водача О.Н.,***. Като обстоятелства, причини и условия за настъпилото ПТП, е посочено, че водачът е попаднал в необозначена дупка на пътното платно с размери 1.50 м на 1м. дължина и дълбочина 20 см., с предна и задна десни гуми, като е спукал две гуми. По безспорен начин също се установи, че автомобилът, с който е настъпило пътно-транспортното произшествие, е застрахован със застраховка „Каско +” – застрахователна полица № 440113126002212 при дружеството-ищец със срок на застраховката 14.12.2013г.-13.12.2014г. Ищецът представи и писмени доказателства – Уведомление за щета № 44011511406226 по застраховка Каско+, Опис на уврежданията по същата щета, в който като щети по автомобила са описани – предна дясна гума и задна дясна гума. Представиха се доказателства – Ликвидационен акт по посочената преписка от 31.10.2014г., Калкулация по щета № 44011511406226 с посочена сума за изплащане – 487.87 лева. Като писмено доказателство по делото бе прието и нареждане за групово плащане, ведно с Опис към платежно нареждане за масов превод на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД от 06.11.2014г., видно от което е, че на лицето О.Н.Н. е преведена сумата от 487.87 лева по Щета № 44011511406226.

Ищецът е изпратил до Областно пътно управление Хасково Регресна покана, изх. № 92-7533/11.11.2014г., получена от последния на 13.11.2014г., видно от известието за доставяне, с която го е поканил в 15-дневен срок от получаване на писмото да преведе сумата от 502.87 лева, представляващи 487.87  лева – стойност на щетата и 15 лева – ликвидационни разходи.  Бяха представени като доказателство и Общи условия за застраховка Автомобилна застраховка „Каско+“ на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД.

 По делото съдът събра и гласни доказателства чрез разпита на св.П.И., който е съставил протокола за настъпилото ПТП на 30.10.2014г. Твърди, че произшествието станало на 30.10.2014г. на бензиностанция на „Лукойл“ на пътя между гр.Харманли посока автомагистрала „Марица“. Имало дупка на пътното платно, което било посочено и в самия протокол. Заявява, че подписът в протокола за „съставител“ е негов, като потвърждава изложените в същия обстоятелства.

Като квидетел по делото бе разпитан и водачът на автомобила – О.Н., който твърди, че си спомня случилото се – участвал в пътно-транспортно произшествие на 30.10.2014г. до бензиностанция на „Лукойл“ на пътя между гр.Харманли посока автомагистрала „Тракия“. Валял дъжд, автомобилът /“Мерцедес S500“/ влязъл в дупка и спукал две десни гуми – предна и задна. Тогава свидетелят се обадил на застрахователя, дошла Пътна помощ, която отвела колата в сервиз, където били сменени гумите. След това представил фактура в „ДЗИ“ и оттам му превели парите. Свидетелят заявява още, че на мястото на произшествието дошли служители на МВР, които съставили протокол.  

По делото съдът назначи авто-техническа експертиза, от заключението на която се установява, че от техническа гледна точка е възможно при осъществяване на описания механизъм на ПТП на застрахования автомобил да бъдат увредени именно частите и детайлите, за които ищецът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД – София е изплатило застрахователното обезщетение. Според вещото лице стойността на вложените при ремонта на процесния автомобил нови детайли с включен ДДС /с отчитане на физическото износване на увредените/, определена към датата на ПТП – 30.10.2014г., възлиза на 481.60 лева. Размерът на общата сума, необходима за пълното възстановяване на увредения автомобил, определен към датата на ПТП – 30.10.2014г., възлиза на 488 лева.

При така възприетата фактическа обстановка се налага извода за основателност на исковата претенция. По безспорен начин се установиха предпоставките за търсене на регресна отговорност от застрахователя  против прекия причинител на вредата на основание чл.213, ал.1 от КЗ /отм./. Доказа се, че е налице валидно сключен договор за застраховка на процесното МПС, вида на застраховката /„Каско+”/, настъпилото ПТП на 30.10.2014г., видовете щети, нанесени на автомобила /описани в протокола за ПТП, съставен на датата на настъпването му/ и причинно-следствената връзка между тях и пътно-транспортното произшествие. От своя страна ищецът установи също, че е заплатил на собственика на увредения автомобил сумата от 487.87 лева. В тази насока е представеното Нареждане за групово плащане, ведно с Опис към платежно нареждане за масов превод на „ДЗИ-Ощо застраховане“ ЕАД от 06.11.2014г., видно от което е, че на лицето О.Н.Н. е преведена сумата от 487.87 лева по Щета № 44011511406226. и по което обстоятелство страните не спорят. В изложения смисъл ще следва да се ангажира отговорността на ответната Агенция „Пътна инфраструктура”, тъй като именно тази агенция осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища съгласно чл.30 от Закона за пътищата. Съдът намира за безспорно установено, че в случая става въпрос за републикански път, тъй като същият е извън границите на урбанизираната територия, за който път не е била положена необходимата грижа да се маркират и сигнализират съществуващи неравности по пътното платно, като по този начин не се обезпечава безопасността на движението и не е било изпълнено предвиденото в чл.13, ал.1 ЗДвП задължение за предупреждаване на участниците в движението за опасности по пътя, за даване на различни предписания към тях - относно предимството, забраните, прилагането на специални правила, действията със задължителен характер, за указване на направления, посоки, обекти, както и за даване на различна допълнителна информация за улесняване на участниците в движението. Освен това съдът счита, че водачът на автомобила не е допуснал някакви нарушения на правилата за движение, тъй като по делото ответникът не ангажира такива доказателства. Не се установи водачът на автомобила да е управлявал същия с несъобразена скорост или да е пренебрегнал по някакъв начин пътната маркировка. Съдът счита, че следва да кредитира в тази насока писмените доказателства, а именно Протокол за ПТП № 1454036/30.10.2014г., в който конкретно са описани всички данни за условията, при които е настъпило то. Съдът не споделя доводите на ответника, че представеният протокол за ПТП няма доказателствена сила, тъй като бил изготвен незаконосъобразно, а именнно – бил подписан само от пострадалото лице и органите на МВР, но не и от ответника по делото. Съставеният протокол за ПТП от 30.10.2014г. и изложените в него факти, лично възприети от страна на отразилото ги длъжностно лице, имат обвързваща доказателствена сила в рамките на съдебния процес. Разпоредбата на чл.125 от ЗДвП предписва само задължителните случаи, в които при настъпило ПТП задължително се съставя протокол от органите на МВР. Тази разпоредба обаче не изключва и не забранява възможността да се изготвят протоколи и за други случаи на ПТП, извън изброените в чл.125 от ЗДвП,  която норма е от законов ред и не може да се ограничава от подзаконови актове като наредби / в случая посочената от ответника Наредба № 13-14/12.01.2009г./.

Ето защо, съдът счита, че задължение именно на ответника Агенция „Пътна инфраструктура” е да поддържа републиканската пътна мрежа в годен за ползване вид съобразно чл.30 от ЗП.  Установи се безспорно, че състоянието на процесния път /посока от гр.Харманли към АМ „Марица“, на 150м от бензиностанция „Лукойл“/ към 30.10.2014г. е било влошено и е довело обективно до настъпване на процесното ПТП. Поради това отговорността следва да се носи от стопанина на пътя – ответната институция Агенция „Пътна инфраструктура”.

          Предвид казаното, съдът намира предявения иск за основателен и доказан в пълния предявен размер от 487.87 лева, като счита, че действителният размер на причинената вреда възлиза именно на сумата 487.87 лева и в тази насока кредитира изцяло заключението на вещото лице С.П.. Същият по несъмнен начин е установил сумата, необходима за нейното репариране. Ето защо, искът против ответника Агенция Пътна инфраструктура се явява основателен и доказан и като такъв ще следва да се уважи в пълния предявен размер от 487.87 лева.

          Основателен съдът намира и иска за заплащане на лихва върху дължимото застрахователно обезщетение. Както бе посочено и по-горе, с Регресна покана от 11.11.2014г. ищецът е поканил ответника да изпълни задължението си за плащане на обезщетението в 15-дневен срок от получаване на писмото. Видно от Известие за доставяне е, че писмото е било получено от ответника на 13.11.2014г., т.е. определеният 15-дневен срок е изтекъл на 28.11.2014г., или от 29.11.2014г. ответникът е изпаднал в забава за изпълнение на паричното си задължение и дължи обезщетение на ищеца. Доколкото исковият период е от 20.12.2014г. до 20.12.2017г. съдът счита, че следва да се присъди обезщетението за забава именно за този период, като размерът на същото изчисли с помощта на общодостъпна програма и определи на сумата 148.93 лева, поради което искът се явява основателен и доказан в пълния предявен размер.     

          С оглед изхода на делото, на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 610 лева.

           

 

         Мотивиран така, съдът

 

                                                   Р    Е   Ш    И :

 

         

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура”, със седалище и адрес на управление – гр.София, бул.”Македония” № 3, ЕИК *********, да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София, Район „Триадица“, бул.“Витоша“ № 89Б, сумата от 487.87 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по Щета № 44011511406226 на лек автомобил „Мерцедес С 500 4 Матик“, с рег. № *******, собственост на „Уникредит Лизинг“ ЕАД – клон Пловдив, управляван от О.Н., ЕГН **********, причинена при ПТП на 30.10.2014г., с място -  по посока от гр.Харманли към Автомагистрала „Марица“, на 150м от бензиностанция „Лукойл“; сумата от 148.93 лева – мораторна лихва върху главницата за периода 20.12.2014г. – 20.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.12.2017г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 610 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                    СЪДИЯ : /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Е.С.