Решение по КНАХД №2011/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 и следв. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“ - София срещу Решение №176/17.06.2025г. по НАХД №62/2024г. на Районен съд – Девня, с което е отменен Електронен фиш № ********** издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който за установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП на основание чл.179, ал.3б във вр. с чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП на „Голдън Фийлд“ООД-гр.Шумен е наложена имуществена санкция в размер на 2500лв. С решението Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъдена да заплати на дружеството сумата от 550лв. за разноски.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и на процесуалния закон. Оспорват се като неправилни изводите на съда във връзка с давностните срокове по чл.34 от ЗАНН, която разпоредба не е приложима за ЕФ. Цитира се практика на съдилищата и Тълкувателно постановление №1/27.02.2015г. на ВАС и ВКС, с оглед на които за електронния фиш са приложими само давностните срокове в чл.80 и чл.81 от НК, които в случая не били изтекли. Неправилни били мотивите в решението на РС за липса на правна възможност за издаване на електронен фиш за извършено нарушение по чл.179б, ал.3 ЗДвП. Направен е анализ на разпоредбата на чл.9а от Директива 62/1999/ЕО, противоречието на която с вътрешната правна уредба и приложените разпоредби от ЗДвП счита, че неправилно е констатирано от РС, тъй като било в компетентността на СЕС. По изложените съображения се иска отмяна на решението на РС и вместо него да бъде постановено решение, с което да бъде потвърден електронния фиш като правилен и законосъобразен, издаден в съответствие с целта на закона. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условие на евентуалност, ако жалбата бъде оставена без уважение прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Ответникът – „Голдън Фийлд“ООД-гр.Шумен чрез упълномощен процесуален представител депозира писмен отговор с доводи за неоснователност на касационната жалба. Счита решението на РС-Девня за правилно и законосъобразно. Моли касационната жалба да бъде оставена без уважение, тъй като оплакванията в нея за неправилно приложение на материалния закон и процесуалните правила са неоснователни. Излагат се подробни съображения в подкрепа на решаващите мотиви в решението за незаконосъобразност на оспорения електронен фиш. Счита за правилна преценката на РС, че изискванията на член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011г. са неправилно транспонирани. Моли жалбата да бъде отхвърлена и решението на РС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Преди съдебното заседание пълномощникът депозира писмена молба, в която заявява, че поддържа отговора и моли касационната жалба да бъде отхвърлена изцяло. Претендира присъждане на дружеството на разноските за касационната инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв., заплатени съгласно представения договор за правна защита и съдействие.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на РС да бъде потвърдено като постановено при спазване на процесуалните правила и закона.

Касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна участвала в производството пред РС, за която е налице активна легитимация и правен интерес да оспори неблагоприятния за нея съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН въззивното решение подлежи на касационно оспорване на основанията в чл.348 от НПК, като касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно по аргумент от чл.218 от АПК. В жалбата се твърди неправилно приложение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила, които са основания за отмяна по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК.

Решението е валидно и допустимо.

При проверката му не се установяват допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. За съдебното заседание са призовани страните, като съдът е приел и приложил представените от тях писмени доказателства, вкл. материалите от административнонаказателната преписка. Правилно РС съобразил , че представителя на страните не са имали други искания по доказателствата и като преценил делото за изяснено от фактическа страна при събраните писмени такива в проведените две открити заседания дал ход по същество. Правилно РС преценил доказателствата и постановил решението, в което изложил установяванията за фактите и правните си изводи за незаконосъобразността на електронния фиш и на производството по издаването му.

Съгласно чл.348 ал.3 от НПК съществено нарушение на процесуални правила е когато е довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите страни и не е отстранено – т.1, ако няма мотиви или протокол за съдебното заседание на въззивната инстанция–т.2 или решението е постановено от незаконен състав. РС не е допуснал такова нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите страни, респ. до липса на мотиви или протокол за съдебно заседание в производството по което е постановено решението, нито то е постановено от незаконен състав. Поради това неоснователно е оплакването в касационната жалба, че във въззивното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и не е налице основание за отмяна на решението на РС и за връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд.

Неоснователно е и оплакването в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон. Съгласно чл.348 ал.2 от НПК неправилно приложение на закова е налице, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. Като контролно-отменителна инстанция касационният съд проверява приложението на закона въз основа на фактите установени от ВРС в решението, по аргумент от забраната в чл.220 от АПК за нови фактически установявания.

Въззивния съд приел за установена следната фактическа обстановка: на 12.11.2020г. в 07:42часа, с устройство № 10071 - елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се в землището на гр.Девня, обл. Варна, на път А–2, км.399 + 703 било установено, че по пътя с посока нарастващ километър се движило ППС – влекач с рег. № [рег. номер] с технически допустима максимална маса 18000, с 2бр. оси, категория ЕВРО 5 в състав с ремарке с технически допустима максимална маса 44000, с 5бр. оси. Установено е, че пътят е включен в обхвата на платената пътна мрежа, а за описаното ППС собственост на „Голдън Фийлд“ООД-гр.Шумен не била заплатена частично дължимата пътна такса съобразно категорията по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като за ППС имало подадена тол – декларация, но за по-малка категория .

РС установил, че извършеното е квалифицирано като нарушението на чл.102 ал.2 от ЗДвП, за което на основание чл.187а ал.2 т.3 във вр. с чл.179 ал.3б от ЗДвП на дружеството-собственик „Голдън Фийлд“ООД-гр.Шумен е наложена имуществена санкция в размер на 2500лв. с електронен фиш №********* издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/.

По делото не е имало спор между страните, че в електронния фиш е указано, че независимо от наложената имуществена санкция наказаното дружество дължи и заплащане на съответната такса по чл.10б ал.5 от Закона за пътищата съобразно категорията на притежаваното от дружеството ППС в размер на 133лева, както и че при заплащане на компенсаторна такса по чл.10 ал.2 от ЗП в размер на 750лв., нарушителят може да се освободи от административнонаказателна отговорност.

С Решението РС-Девня постановил отмяна на електронния фиш на няколко основания.

Основателно е оплакването в касационната жалба за неправилно приложение от въззивния съд на чл.34 от ЗАНН, което обусловило незаконосъобразния извод, че конкретния ЕФ е издаден след като са изтекли сроковете предвидени в чл.34, ал.1 от ЗАНН считано от датата на деянието, което е основание за отмяната му изцяло.

Въз основа на посочената от А“ПИ“ информация, че процесния електронен фиш е издаден/подписан на 07.11.2023г. в решението РС възприел тази дата като дата на издаването му и приложил чл.34, ал.1 от ЗАНН, като достигнал до извода, че от датата на извършване на нарушението – 12.11.2020г. до датата на издаване на ЕФ са изтекли давностните срокове по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Налице е неправилно приложение на закона, тъй като изискванията за спазване на сроковете в чл.34, ал.1 от ЗАНН не са приложими в производствата по издаване на електронните фишове.

Процесния ЕФ е издаден за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП според която изпълнителното деяние се изразява в допускане на движение на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, когато за превозното средство не са изпълнени задълженията за заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП – в случая такса за изминато разстояние (тол такса). Адресат на електронния фиш, респ. административнонаказателно отговорното лице, е собственикът на ППС. Същият подлежи на санкция на основание чл.179, ал.3б, вр. с чл. 187а ал.2, т.3 ЗДвП, съгласно които собственик на ППС от категорията по чл.10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от същия, се наказва с глоба в размер 2500лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500лв. Нарушение от процесния вид се установява чрез заснемане движението на ППС на определен пътен участък и в определен период, което заснемане се извършва от компонент на автоматизирана система, като датата на установяване на нарушението е задължителен реквизит и релевантна при преценка за давностния срок. За извършеното административно нарушение е генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система за събиране на пътни такси по чл.167а, ал. 3 от ЗДвП, съответен на приложените към него статични изображения във вид на снимков материал. Електронният фиш няма реквизити като дата на издаване и издател, което следва от дефинициите в §6, т.63 и т.65 от ЗДвП. Съгласно §6, т.63 от ДР на ЗДвП "електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. Съгласно §6, т.65 от ДР на ЗДвП "автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. В несъответствие на тази правна регламентация е извода на РС, че посочената от Агенция „ПИ“ дата 07.11.2023г. е дата на издаване на конкретния ЕФ. Дори тази дата да е датата на разпечатване на хартиен носител на електронното изявление, тя не може да се приравни нито на дата на издаване на АУАН, което е волеизявление на актосъставител, нито на дата на издаване на НП, което е волеизявление на административнонаказващ орган. Тъй като по дефиниция ЕФ е електронно изявление, то не се издава, а се генерира в момента на установяване и автоматично заснемане на нарушението от автоматизираното техническо средство или система, което става в момента на извършване на нарушението. Поради това единствено релевантната дата, която фигурира в електронното изявление каквото е ЕФ е датата на извършване на нарушението. Тъй като ЕФ е електронно изявление, а не волеизявление на оправомощено длъжностно лице, то няма задължителните реквизити дата на издаване, име и длъжност на издателя му и подпис на същия, които за АУАН и НП са императивно изискуеми в чл.42-43 от ЗАНН и в чл.57 от ЗАНН. Поради това за ЕФ са неприложими давностните срокове в чл.34 от ЗАНН, а намира приложение срока в чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5 от Наказателния кодекс. В този смисъл е изложеното в Тълкувателно решение №1/26.02.2014г. по т.д.№1/2013г. на ВАС, че съкратеното производство за административнонаказателната отговорност чрез издаване на електронен фиш, въведено в ЗДвП, е изключение от общите правила на ЗАНН, поставящи началото на производството с АУАН и завършването му с НП. Електронният фиш е приравнен към АУАН и НП само по отношение на правното му действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Чл.34, ал.1 ЗАНН установява сроковете за съставяне на актове за установяване на административния нарушения и издаване на наказателни постановления, които не са част от специалното производство по издаване на електронните фишове. Разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП приравнява влезлия в сила ЕФ към влязло в сила НП, т.е. единствено по отношение на неговото правно действие. Следователно що се отнася до форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване на електронни фишове, нормите на ЗАНН са неприложими, включително и преценката относно давностните срокове по чл.34 от ЗАНН. След установяване и заснемане на нарушението следва да бъде съобразен единствено общият срок за административнонаказателно преследване от 4 години и 6 месеца, предвиден в чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК, който в процесния случай не е изтекъл към датата на постановяване на решението на РС-Варна.

Касационният състав установи, че описаното в електронния фиш деяние е съставомерно, безспорно доказано и правилно квалифицирано. Правилно РС е приложил закона при формиране на извода, че ЕФ следва да се отмени поради издаването му при допуснати съществени нарушения на процедурните правила и неправилно приложение на закона, тъй като в редакцията на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП действаща към датата на конкретното деяние за нарушения, за които се прилага чл.179, ал.3б от ЗДвП не е предвидено издаване на електронен фиш, а само за нарушенията, попадащи в приложното поле на чл.179, ал.3 от ЗДвП. Основателно РС заключил, че за нарушението извършено на 12.11.2020г. правилно и законосъобразно е било да се проведе административнонаказателно производство по общия ред в ЗАНН със съставяне на АУАН и издаване на НП, а издаването на електронен фиш е незаконосъобразно.

Установените от събраните по делото доказателства факти и обстоятелства кореспондират с тези мотиви на въззивния съд за приложимото право. Основателно РС отчел, че чл.189ж, ал.1 от ЗДвП в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението, която е обнародвана в ДВк, бр.105/2018г. в сила от 01.01.2019г. не предвижда възможност за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител, за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. След като в чл.189ж, ал.1, изр.1 от ЗДвП в редакцията по време на конкретното нарушение не е предвидена такава възможност, единствената законосъобразна възможност за ангажиране на отговорността на дружеството за даденото нарушение е провеждане на производство по общия ред в ЗАНН чрез съставяне на АУАН, въз основа на който да се издаде НП. Аргумент за правилността на този извод е последвалата законодателна промяна чрез допълнението на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП обнародвано в ДВк, бр.13 от 2024г. влязло в сила от 13.02.2024г., с което е предвидена възможността при нарушение по чл.179, ал.3 - 3б, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3, да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител.

До извод за незаконосъобразност на електронния фиш РС достигнал и с оглед установеното несъответствие на чл.179, ал.3б от ЗДвП на изискванията на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. В решението е отчетено, че Директива 1999/62/ЕО не съдържа правила за определяне на санкциите на национално равнище и не предвижда изрично критерии за преценка на пропорционалността на подобни санкции, но съгласно т.39 от решението по обединени дела Euro-Team и Spiral-Gep на СЕС и в съдебната практика на СЕС е прието, че при избора на подходящите санкции държавите членки са задължени да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и неговите общи принципи, сред които са принципите на съразмерност и на пропорционалност.

Правилно РС констатирал, че изискването за спазване на тези принципи не е изпълнено при приемане на административно-наказателната разпоредба на чл.179, ал.3б ЗДвП и 187а, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от ЗДвП, т.к. в тях глобите и имуществените санкции, каквато е и санкцията наложена за процесното нарушение в размер на 2500лв. с конкретния електронен фиш са предвидени в абсолютен размер, който не дава никаква възможност при налагането им да се отчитат конкретните обстоятелства свързани с извода за обществената опасност на даденото нарушение, както и да бъдат преценявани елементи като изминатото разстояние в нарушение на изискването за заплащане на тол такси, размерът на неплатената такса, причините, поради което таксата не е заплатена, поредността на нарушението и др. Правилно РС отчел, че при така фиксирания размер на имуществената санкция и доколкото в правомощията на съда не се включва определянето на подходящ санкционен режим, а само прилагането на приетия такъв от законодателя. Обоснован е извода, че единствената възможност да се процедира в съответствие с изискванията на Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. и да се гарантира пълната ефективност на правото на Съюза и защитят предоставените на частноправните субекти права, е да бъде оставена без приложение непропорционалната национална санкционна уредба каквато в случая са чл.179, ал.3б ЗДвП, вр. чл.187а, ал.2, т.3 ЗДвП, т.к. в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на Съюза резултат.

Настоящата инстанция намира тези изводи в решението на РС за правилни и законосъобразни, поради което препраща към тях на основание чл.221, ал.2 от АПК.

Правилно РС взел предвид, че Директива 1999/62/ЕО е транспонирана с Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние - § 2 от ДР, приета на основание чл.10, ал.7 от ЗП. Тази Наредба въвежда изискванията на Директива 1999/62/ЕО относно условията, редът и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние. Съставите на административни нарушения свързани със заплащането на дължимите тол такси за изминато разстояние и предвидените за тях санкции са регламентирани в Закона за движение по пътищата, поради което същите следва да се тълкуват в съответствие с изискванията и целта на Директива 1999/62/ЕО. Предвиденото в чл.179, ал.3б от ЗДвП да се налага имуществена санкция от 2500лв. за всички нарушения не съответства на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО и на изискването държавите членки да вземат всички необходими мерки, чрез които установените наказания да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Както следва от съображение 1 към Директива 1999/62, преследваните цели в контекста на Директивата, се отнасят както до хармонизацията на системите на събиране на такси, така и до създаване на справедливи механизми за възлагане на себестойността на инфраструктурата на превозвачите с оглед отстраняване на нарушенията на конкуренцията между транспортните предприятия на държавите членки. В този контекст СЕС в т.42 от решението по обединени дела Euro-Team и Spiral-Gep е приел, че строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, включително и като гарантират реално възпиращ ефект, като същевременно съблюдават основния принцип на пропорционалност (решение от 19 октомври 2016г., EL-EM-2001, C-501/14, EU:C:2016:777, т.40). От друга страна СЕС е приел и че принципът на пропорционалност е задължителен за държавите членки, що се отнася не само до определянето на състава на нарушението и до определянето на правилата относно тежестта на глобите, но и до преценката на елементите, които могат да бъдат отчитани при определянето на глобата (решение от 19 октомври 2016г., EL-EM-2001, C-501/14, EU:C:2016:777, т.41 и решението по обединени дела Euro-Team и Spiral-Gep, т.43).

Правилно и РС установил, че тези условия не са изпълнени при приемане на националните санкционни разпоредби и конкретно на чл.179, ал.3б ЗДвП и 187а, ал.2, т.1, 2 и 3 ЗДвП, т.к. предвиждат глоби и имуществени санкции в абсолютен размер - за процесното нарушение 2500лв. без възможност при налагането им да се отчитат смекчаващи или отегчаващи отговорността обстоятелства, нито да бъдат преценявани елементи като изминато разстояние в нарушение на изискването за заплащане на тол такси, размерът на неплатената такса, причините, поради което таксата не е заплатена, поредността на нарушението и т.н.

Съгласно произнасянето по дело С-61/2023 на СЕС, чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“, с фиксиран размер. Във връзка със спазването на изискванията за пропорционалност и съразмерност в решенията на СЕС е постановено, че санкционните мерки в националното законодателство не трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко ограничителната и причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели.

Тъй като чл.179, ал.3б от ЗДвП и 187а, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от ЗДвП не допускат извършването на преценка относно тежестта на санкциите и на елементите, които могат да бъдат отчитани при определяне на техния размер, а предвиждат глоби и имуществени санкции в абсолютен размер е налице национална санкционна уредба, която е непропорционална, поради което същата следва да бъде оставена без приложение, т.к. в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на Съюза резултат.

С оглед неприложимостта на чл.179, ал.3б от ЗДвП, вр. чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП, при проверката дали съществува обща административнонаказателна разпоредба, която предвижда налагането на имуществени санкции за нарушения на ЗДвП се установи, че единствената обща административно-наказателна норма е чл.185 от ЗДвП. В нея обаче е предвидено, че за нарушение на ЗДвП и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв. – т.е. тя касае единствено налагането на административно наказание „глоба“ на физически лица и не разписва налагане на имуществена санкция на ЮЛ и ЕТ. Поради това и по аргумент от чл.83, ал.1 от ЗАНН, която изисква да са изрично уредени в закон случаите, в които се налагат санкции на ЮЛ и ЕТ, общата норма на чл.185 от ЗДвП не може да бъде приложена в случая като основание за ангажиране на обективната отговорност на юридическото лице - “Голдън фийлд“ООД и за санкционирането му за конкретното нарушение.

С оглед изложеното е налице липса на основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството-касационен ответник, поради което обжалваният пред РС-Девня електронен фиш правилно е преценен като незаконосъобразно издаден и е отменен с решението. В съответствие с този изход на спора РС уважил своевременно направеното от процесуалният представител на „Голдън Фийлд“ООД-гр.Варна искане за присъждане на заплатеното по договора за правна защита и съдействие в брой адвокатско възнаграждение в размер на 550лв.

В обобщение на изложеното касационната жалба следва да се остави без уважение, тъй като не се установиха основания за отмяна на решението на РС и то следва да бъде оставено в сила изцяло като правилно и законосъобразно.

При този изход на спора своевременно направеното искане от представителя на ответника за присъждане на разноски за настоящата инстанция следва да бъде уважено. На основание чл.63д ал.1 от ЗАНН касаторът - Агенция „Пътна инфраструктура“ – София следва да бъде осъден да заплати на „Голдън Фийлд“ООД-гр.Шумен сумата в размер на 400лв. за заплатено адвокатско възнаграждение по договора за правна защита и съдействие от 02.08.2024г. за осъществяване на процесуално представителство пред настоящата инстанция. Възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно. В настоящото съдебно производство предмет на проверка е решение за отмяна на електронен фиш, с който е наложена имуществената санкция от 2500лв., при което възнаграждението определено съгласно чл.18, ал.2 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатската работа във вр. с чл.7, ал.2, т.2 възлиза на 550лв. Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение от 400лв. е под минималния размер предвиден в Наредба №1/2004г. и се явява съответно на фактическата и правна сложност на спора и осъществената процесуална защита и съдействие от адвоката, който е депозирал писмен отговор по касационната жалба с подробни съображения и доводи.

Водим от изложеното и на основание чл.221 ал.2 изр.1 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №176/17.06.2025г. по АНД №62/2024г. на Районен съд – Девня.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.София да заплати на „Голдън Фийлд“ООД-гр.Шумен с ЕИК ********* сумата в размер на 400лв. /четиристотин лева/ за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

Решението е окончателно.