Р Е Ш Е Н И Е
№129
гр. Велико Търново10.5.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр.
Велико Търново, VIII-ми
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди
двадесет и трета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: Диана Костова
при
участието на секретаря П.И., изслуша докладваното от съдия Костова адм. дело № 180
по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 162 и сл. От ДОПК..
Образувано е по жалба на „Никополис ад Иструм 2010“ ЕООД с адрес на управление с.С.против Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-041-2600
/ 324 / 11.08.2021г., издаден от Директора на Областна дирекция на Държавен
фонд „Земеделие“ гр.Велико Търново, с което на дружеството е определено
подлежащо за възстановяване публично държавно вземане в размер на
1 506,20лв.
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност
на оспорвания АУПДВ, тъй като е допуснато съществено процесуално нарушение,
доколкото е дадена възможност на жалбоподателя да направи възражение, но
писмото не е връчено по надлежния за това ред. Освен това намира, че е нарушен
материалния закон, тъй като при установяване размера на получените европейски
средства неправилно са включени тези за 2021г. макар в чл. 8 от Регламент ЕС 1408/2013г. да е посочено, че същият се
прилага само до 2020г. Сочи се, че актът е
издаден от некомпетентен орган, при неспазване на формата на акта. Моли се за отмяна на оспорения
административен акт.
Ответникът –
Директор на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ Велико Търново –
чрез процесуален представител ... Ц.оспорва жалбата, като я намира за неоснователна
и недоказана. Смята, че актът е издаден от компетентен орган, доколкото
Директор на ДФ“Земеделие“ надлежно е делегирал правомощията си на Директор ОДЗ,
за което е представена надлежна Заповед. Освен това не са допуснати твърдените
нарушения на процесуалния и материален закон, поради което жалбата следва да се
отхвърли. Претендира разноски, вкл. И юрисконсултско възнаграждение.
Предмет
на настоящото съдебно производство e Акт за установяване на публично държавно вземане №
01-041-2600 / 324 / 11.08.2021г., издаден от Директора на Областна дирекция на
Държавен фонд „Земеделие“ гр.Велико Търново, с
който на основание чл. 20а ал. 3 във вр. с чл. 12 ал. 7 от Закона за
подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, т.8 и т. 2.2.2 във вр. с т.
3.4.1 от Указания помощи de minimis, съгласно Регламент (ЕС) № 1408/2013 на
Регистрирани по Наредба № 2 от 1999 г. земеделски стопани, отглеждащи крави
и/или юници, и/или биволи, овце-майки и/или кози майки, утвърдени на 28.01.2021
г., чл. 59 ал. 1 и ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл. 20а
ал. 1 от ЗПЗП спрямо „Никополис АД Иструм 2010“ ЕООД е определено подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане в размер на 1 506,20 лева, ведно с
лихви начиная от датата получаването на недължимо платени средства, а именно
26.02.2021 г..
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в
рамките на задължителната проверка по чл.168 от
АПК,
административния съд приема за установено от фактическа страна следното:
ЕООД „Никополис ад Иструм 2010“ е търговско дружество с управител Г.К.Т.и
регистриран земеделски производител. Г.К.Т.е регистриран като физическо лице
като земеделски производител и същевременно е управител на още 3 земеделски
производители - търговските дружества ЕООД „Агро еко 2013“, ЕООД „Зоомилк“ и
ЕООД „Агро-Солей“. Всички посочени земеделски производители в периода 2019г. –
2021г. подават заявления за подпомагане за получаване на държавна помощ „де минимис“
и получават тази държавна помощ. В подаваните заявления не декларират наличието
на свързаност помежду си. Г..Т.получава държавна помощ „де минимис“ през 2019г.
и 2020г. общо в размер на 37 452,20лв. ЕООД „Агро-солей“ получава държавна
помощ „де минимис“ през 2019г. в размер на 1 782лв. ЕООД „Агро Еко 2013“
получава държавна помощ „де минимис“ през 2020г. и 2021г. общо в размер на
9 111,55лв., от които 7 025лв. през 2021г. ЕООД „Зоомилк“ получава
държавна помощ „де минимис“ през 2019г., 2020г. и 2021г. общо в размер на
9 754,43лв., от които 7 000лв. през 2021г. ЕООД „Никополис ад Иструм
2010“ получава държавна помощ „де минимис“ през 2020г. и 2021г. общо в размер
на 3 420лв., от които 1 900лв. през 2021г.
Административният орган приема, че посочените
земеделски производители са „едно и също предприятие“ по смисъла на чл.2, § 2,
б.“а“ от Регламент 1408 / 2013г., поради което и заплатените държавни помощи за
период от три данъчни години надвишават законоустановения праг от 25 000
евро / 48 895,75лв./. Надплатената
сума по минималната помощ възлиза на 12 624,30лв. за групата. За данъчен
период 2021г. минимална помощ е изплатена на три предприятия - ЕООД „Никополис
ад Иструм 2010“, ЕООД „Зоомилк“ и ЕООД „Агро Еко 2013“ – като за всяко е определен
размер на надплатена сума. Тази надлатена сума за жалбоподателя е 1 506,20лв. и за нея е издаден процесният
акт за установяване на държавно вземане.
В хода на съдебното производство е прието без
възражение заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
кредитира като компетентно, обективно и безпристрастно дадено. Приета е и
цялата административна преписка по обжалвания акт .
Съгласно чл.166, ал.1 от ДОПК установяването на публичните вземания, каквото е и процесното на основание чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 ДОПК, се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Чл. 166, ал. 2, изречение второ от ДОПК регламентира, че ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. С изменението в ДВ бр. 51/2019 г. в специалния закон – Закона за подпомагане на земеделските производители, се създават новите алинеи 5 и 6 на чл. 20а, според които изпълнителният директор на фонда, който е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция, чл. 20а, ал. 1, издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. За установяване на компетентността на Директора на Областна дирекция на държавен фонд „Земеделие“ Велико Търново да издаде акта за установяване на държавно вземане е представена Заповед № 03 – РД / 1759 / 21.06.2021г., издадена от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, както и Заповед № 03-РД -1759/21.6.2021г. , като в т. 2, 8 и т.2.9 на основание чл.20, чл.20а и чл.12, ал.7 от Закона за подпомагане на земеделските производители Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ делегира на директорите на Областни дирекции на Държавен фонд „Земеделие“ делегира правомощията по издаване на уведомления за започване на производства по установяване на публични вземания, както и издаване на АУПДВ. Изрично в отменителното решение № 3175/27.3.2023г. по адм. д. 4765/22г. ВАС е посочил, че се касае за административно производство по повод възстановяването на възприета като неправомерно получена минимална помощ по смисъла на § 1 т. 19 във вр. с т. 15 от ДР на ЗДП, предоставена по повод подадено от „Никополис АД Иструм 2010“ ЕООД, заявление за подпомагане за 2021 г. по Схема за държавна помощ de minimis, съгласно Регламент (ЕС) № 1408/2013 на регистрираните по Наредба № 3 от 1999 г. земеделски стопани, отглеждащи крави и/или юници, и/или биволи, овце-майки и/или кози майки. Както посочва съдът националната институционална рамка за предоставянето на държавните помощи, вкл. и на минималните държавни помощи, както и редът за възстановяването на неправомерна и несъвместима държавна помощ и на неправилно използвана държавна помощ и този за възстановяването на неправомерно получена минимална помощ се съдържа в Закона за държавните помощи /ЗДП/ - чл. 1 т. 1, т. 5 и т. 6. Въпреки това, че държавните помощи (вкл. и минималните помощи) в областта на селскостопанската политика не са изцяло извън обхвата на Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/. Съгласно чл. 1 т. 1 от ЗПЗП в неговия предметен обхват попада „държавното подпомагане на земеделските стопани, включително земеделските производители“.В чл. 11 ал. 2 от ЗПЗП изрично е уредено, че ДФ „Земеделие“ „подпомага финансово регистрираните земеделски производители“, вкл. и с цел „производство и преработка на местна земеделска продукция с цел продажба на вътрешния и външните пазари“ (чл. 12 ал. 1 т. 2 от ЗПЗП), като за изпълнение на така поставените му задачи „предоставя на регистрираните по чл. 7 стопани и на лицата по чл. 11, ал. 2, т. 3 субсидии, включително за покриване изцяло или отчасти на разходите им за лихви по банкови кредити“ (чл. 12 ал. 2 т. 1 б.“а“ от ЗПЗП). Изрично с чл. 12 ал. 7 от ЗПЗП е предвидено уреждането на отношенията между Фонда и земеделските производители и по повод предоставянето на държавни помощи да се урежда с административен договор или административен акт. След като неправомерно получената помощ представлява публично вземане, което се установява от администратора на помощ чрез издаване на акт за установяване на публичното вземане по реда на Административно-процесуалния кодекс – изрична е регламентация на чл. 37 ал. 1 от Закона за държавните помощи.
Въз основа на Регламента (ЕС) № 1408/2013 г. на Комисията от 18 декември 2013 г., изменен с Регламент (ЕС) № 2019/316 от 21 февруари 2019 г. за прилагане на членове 107 и 108 от Договора за функциониране на ЕС към мощта de minimis в селскостопанския сектор, съобразно и правомощията на ДФ“Земеделие“ предоставени по силата на ЗПЗП е прието Решение по т. 1 по Протокол № 173 от 27.01.2021 г. на Управителния съвет на ДФ“Земеделие“, с което е предоставена минимална помощ de minimis съгласно Регламента (ЕС) № 1408/2013 г. на членове на регистрираните по Наредба № 3 от 1999 г. земеделски стопани, отглеждащи крави и/или юници, и/или биволи, овце-майки и/или кози майки. С решението е възложено на ДФ“Земеделие“ да изготви указания за предоставяне на помощта, като е упълномощен министърът на земеделието, храните и горите да ги утвърди, като същите са изработени по посочения ред и утвърдени от Министъра на земеделието, храните и горите на 28.01.2021 г.Касае се до схема за помощ - помощ de minimis за компенсиране на разходите до посочените размери по отглеждане на допустимия брой животни - крави и/или юници, и/или биволи, и/или овце майки и/или кози-майки, заявени за подпомагане в Кампанията за директни плащания за 2020 г., от страна на земеделските стопани, занимаващи се с първично производство на селскостопанска продукция – физически лица, еднолични търговци, юридически лица и кооперации, регистрирани като земеделски производители по реда на Наредба № 3 от 1999 г., при конкретно посочени условия, ред за кандидатстване и срокове на помощта. За „администратор на помощта“ съгласно чл. 10 от ЗДП е определен ДФ “Земеделие“ (т. 9.1 от Указанията). В хипотезата на чл. 37 ал. 1 от ЗДП принципно компетентен да издава АУПДВ е Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ в качеството му на ръководител на „администратора на помощта“, като същият разполага с правото да делегира тези си правомощия. Както е посочил ВАС понятието „делегиране“, както нееднократно е дефинирано в съдебната практика, представлява възможност, предвидена в закона, временно за определени случаи и/или период от време, административен орган да предостави част от правомощията си на обикновено подчинен нему друг административен орган (в този смисъл и мотивите на Тълкувателно № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС на съдиите). При което съдът обобщава, че е невярна тезата, че чл. 37 от ЗДП въвежда изключителна компетентност единствено за администратора на помощта да издава АУПДВ в случаи като процесния (т.е. изключва възможността за делегиране на тези правомощия), тъй като е в противоречие с нормата на чл. 20а ал. 6 във вр. с ал. 5 от ЗПЗП, която законодателна уредба, като специална спрямо ЗДП в областта на подпомагането на земеделските производители, следва да намери приложение. Или в обобщение след представяне на горепосочената Заповед е налице валидно оправомощаване на Директори на ОДЗ за издаване на АУПДВ за неправомерно получена европейска помощ, поради което актът е издаден от компетентен орган.
Настоящата схема за държавна помощ – помощ de minimis, така както бе очертан нейният предметен обхват по-горе в това изложение, обаче се субсумира изцяло в приложното поле на „краткосрочните схеми за подпомагане за държавни помощи“, По делото не се спори, че „минималната помощ“ по смисъла на § 1 т. 15 от ДР на ЗДП е вид „държавна помощ“ по смисъла на легалното определение на понятието, дадено в § 1 т. 7 от ДР на ЗДП, така както междувпрочем това е разяснено и в съображение първо от мотивите към Регламент (ЕС) № 1408/2013 на Комисията от 18 декември 2013 година относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis в селскостопанския сектор.Няма пречка помощта de minimis в селскостопанския сектор да бъде предоставена вкл. и под формата на схема за помощ (виж § 1 т. 35 от ДР на ЗПД), по аргумент вкл. и от чл. 6 § 1 от Регламент № 1408/2013 г. Най-сетне доколкото обсъжданата тук минимална помощ обхваща възстановяване на разходи, които не са инвестиционни и начина на дефиниране на сроковете на помощта, следва да се приеме, че се касае и до „краткосрочна“ схема за държавни помощи.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя ,че актът не съдържа мотиви, тъй като в него подробно са описани фактическите му констатации, които не са спорни от страните и се доказват и от изслушаната по делото СТЕ, както и правните изводи на АО, касаещи установяващи дължимостта и съответната ликвидност на публичното държавно вземане. Несъгласието с правните изводи на органа касае материалната законосъобразност на акта, а не представляват възражения за опорочена формата на акта.
По спазването на административно- процесуалните правила съдът намира следното :Процедурата по из9даване на АУПДВ е уредена в чл. 162 и сл. От ДОПК, като изрично в чл. 166, ал12 от ДОПК е посочено, че това става от органа и по реда на съответния специален закон, в случая ЗПЗП, а в ал. 2 , ако такъв ред не е уговорен се прилагат правилата на АПК. Органът е спазил изискването да уведоми жалбоподателя за започване на административното производство, визирано в чл. 26 от АПК, като на жалбоподателя е връчено писмо. На същия е предоставена и възможност да прави възражения, да дава обяснения, да представя доказателства, като непосредствено преди издаване на АУПДВ му е даден двуседмичен срок за възражение с писмо , получено на 20.7.2021г. Самият жалбоподател не се е възползвал от тази възможност, поради което съдът не намира, че съществено е било нарушено правото му на защита. В хода на производството са събрани допустими и относими доказателства, приобщени по съответния ред, и едва след изясняване на фактическата обстановка по спора на основание чл. 35 от АПК е бил издаден и оспорвания акт.
По приложението на материалния
закон. Както се посочи по горе според разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от
ЗДП "Неправомерно получената минимална помощ или помощ,
освободена от задължението за уведомяване с акт на Съвета на Европейския съюз
или на Европейската комисия, представлява публично вземане, което се установява
от администратора на помощ чрез издаване на акт за установяване на публичното
вземане по реда на Административно-процесуалния кодекс. ". Съгласно
разпоредбата на § 1, т. 19 от ЗДП "Неправомерно получена минимална
помощ" е минимална помощ, предоставена в нарушение на регламент за
минимална помощ. ".
По делото липсва спора за факти.
Установено е, че Г..Т.е регистриран като
земеделски производител, едноличен собственик и управител на дружеството –
жалбоподател, като освен това е и собственик на капитала и управител на
"Зоомилк" ЕООД, към момента на получаването на помощите de minimis
собственик на капитала и управител на Агро Еко 2013" ЕООД и управител и собственик на капитала на
"Агро Солеи" ЕООД, които обстоятелства се установяват от публичния
регистър към Агенцията по вписванията.
. При това положение е налице хипотезата на
чл. 2, § 2,
изречение последно във връзка с буква "а" на РЕГЛАМЕНТ (ЕС) №
1408/2013 НА КОМИСИЯТА от 18 декември 2013 година относно
прилагането на членове 107 и 108 от Договора за
функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis в
селскостопанския сектор. Според чл. 2, § 2, буква
"а" от този Регламент "За целите на настоящия
регламент "едно и също предприятие" означава всички предприятия,
които поддържат помежду си поне един вид от следните взаимоотношения: дадено
предприятие притежава мнозинството от гласовете на акционерите или съдружниците
в друго предприятие; ". Изречение последно от тази разпоредба предвижда
следното: "Предприятия, поддържащи едно от взаимоотношенията, посочени в
алинея първа, букви а) — г), посредством едно или няколко други предприятия,
също се разглеждат като едно и също предприятие. ". В случая изброените
дружества поддържат посочените взаимоотношения по буква "а" чрез
земеделският производител .Т., поради което те правилно са разгледани като едно
и също предприятие.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, § 2
от Регламента "Общият размер на помощта de minimis, предоставяна във всяка
държава членка на едно и също предприятие, не надхвърля 20 000 EUR за период от
три бюджетни години. ". Съответно според разпоредбата на чл. 3а от този
Регламент " Чрез дерогация от параграфи 2 и 3 дадена държава
членка може да реши, че общият размер на помощта de minimis, отпусната на едно
и също предприятие, не надхвърля 25 000 EUR за период от три бюджетни години и
че общият кумулативен размер на помощта de minimis, предоставена за период от
три бюджетни години, не надхвърля националния лимит, посочен в приложение II,
при следните условия: а) за мерки за помощта, от които се ползва само един
продуктов сектор, общата кумулативна сума, предоставяна за период от три
бюджетни години, не надхвърля секторния лимит, определен в член 2, параграф 4;
б) държавата членка разполага с национален централен регистър в съответствие с
член 6, параграф 2. ". От това следва извода, че този размер е и
максималния допустим за едно и също предприятие в рамките на трите бюджетни
години.
От представените
доказателства:приемо – предавателни протоколи за плащания от . 2019 година,
протокол за изплащане /прихващане на дължими помощи de minimis на регистрирани
земеделски стопани, отглеждащи овце –майки, които не са реализирали на пазара
минимално изискуемите количества мляко по схемата за обвързано подпомагане за
овце-майки под селекционен контрол за 2018 година, протокол № 6 за изплащане на
държавни минимални помощи съгласно Регламент /ЕС/ №
408/2013 на регистрираните земеделски стопани, отглеждащи крави и
/или юници, и/или биволи, овце – майки и/или кози – майки към 20.10.2020 годна,
протокол № 2 от 22.12.2020 година за изплащане/прихващане на дължими суми от
предоставена минимална държавна помощ съгласно Регламент
1408/2013, приемо – предавателен протокол № 1 за оторизация на
плащания № 001 от 25.02.2021 година по схемата за подпомагане на помощ de
minimis, протокол № 2 за изплащане на държавна помощ de minimis на
регистрираните земеделски стопани, отглеждащи крави и /или юници, и/или биволи,
овце – майки и/или кози – майки към 04.03.2021 година/, се установява
получаването на помощите от посочените в акта земеделски производители за
периода 2019, 2020 и 2021 години.
От заключението на експерта по
допуснатата от съда експертиза, която следва да се кредитира се установява, че Г..Т.като
земеделски производител е получил минимална помощ за 2019 година от 35 926, 24
лв, за 2020 1525,96 и 0 за 2021г.,а за трите години 2019г-2021г. общо
37 452,20 лева. Дружеството АГРО ЕКО 2013 ЕООД за същия период е получило
по схемата общо 9 111,55 лева; от които за 2020г.- 2086,55 лева , и за
2021г.- 7025 лева."ЗООМИЛК" ЕООД за същия период е получило сумата от
9 754,43 лева, както следва : минимална помощ за 2019 година от 1770 лв.,
за 2020 година от 984, 30 лв. и за 2021 година от 7000 лв. "Никополис Ад
Иструм" ЕООД е получило минимална помощ за 2020 година от 1520 лв. и за
2021 година от 1900 лв. или общо 3 420, лева, а "Агро Солей "
ЕООД е получило минимална помощ за 2019 година от 1782 лв. или общо същата
сума. Общият размер, който са получили
тези субекти, представляващи от гледна точка на Регламент /ЕС/ №
408/2013 едно и също предприятие е от 61 520, 05 лева или
31 454,77 евро, които надвишават
равностойността на сумата от 25 00 евро със сумата от 12 624, 30 лева.
Досежно размера на установената като недължима от
конкретното дружество помощ, то ВЛ констатира, че сумата, посочена за
установяване чрез АУПДВ представлява процент на надплащане, който е изчислен по
следния начин: надплатената сума е отнесена към общия размер на последно
получените средства за минимална помощ за 2021 година – 15 925 лв., като
резултатът е умножен по 100, за да се получи процентно съотношение. Полученото
процентно съотношение от 79, 27 процента е получено, като надплатената по
минималните помощи сума от общо 12 624, 30 лева е съотнесена към размера на
минималните помощи, получени за 2021 година /от 15 925 лв. / и резултатът е
умножен по 100. Това пък процентно съотношение е съотнесено към получените от
бенефициерите средства, като е констатирано, че те са в размер, както следва:
за АГРО ЕКО 2013 ЕООД - 5568, 96 лв., за
"Зоомилк" от 5 549, 14 лева и за "Никополис Ад Иструм" от 1
506, 20 лв. В случая е потвърден посочения механизъм на изчислението на
неправомерно получената минимална помощ от настоящият бенефициер, описан и в
мотивите на спорното АУПДВ. С оглед на изложеното съдът приема, че
законосъобразно е определен размера на неправомерно получената от оспорващото
дружество минимална помощ в оспорения АУПДВ.
В този смисъл е и Решение
№ 3882 от 11.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8984/2022 г., касаещо АГРО ЕКО 2013 ЕООД
По делото липсва спор, че
посочените дружества, чийто едноличен собственик на капитала е Г..Т., същият и
земеделски производител, представляват едно и също предприятие по смисъла на
чл.2, §.2 от Регламент ЕС 1408/2013г. ,
който гласи следното : 2. За целите на
настоящия регламент „едно и също предприятие“ означава всички предприятия,
които поддържат помежду си поне един вид от следните взаимоотношения:а) дадено
предприятие притежава мнозинството от гласовете на акционерите или съдружниците
в друго предприятие;б) дадено предприятие има право да назначава или отстранява
мнозинството от членовете на административния, управителния или надзорния орган
на друго предприятие;в) дадено предприятие има право да упражнява доминиращо
влияние спрямо друго предприятие по силата на договор,сключен с това
предприятие, или на разпоредба в неговия устав или учредителен акт;г) дадено
предприятие, което е акционер или съдружник в друго предприятие, контролира
самостоятелно, по силата на споразумение с останалите акционери или съдружници
в това предприятие, мнозинството от правата на глас на акционерите или
съдружниците в това предприятие.
Неоснователно е и възражението
на жалбоподателя, че нормата на чл. 8, §. 2 от Регламент (ЕС) № 1408/2013
г. на Комисията от 18 декември 2013 г.,се прилага до 31.12.2020г., поради което
не могат да се включват сумите, заплатени през 2021г. На първо място, досежно
жалбоподателя се иска възстановяване на сума, заплатена през 2020г. при
действието на същия регламент, а не както твърди жалбоподателя за 2021г. На
второ място, горепосочения Регламент е
изменен с Регламент (ЕС) № 2019/316 от 21 февруари 2019 г., като изрично
е посочено , че член 8
втората алинея се заменя със следното:„Той се прилага до 31 декември 2027 г.“
С оглед на така изложеното,
оспорваният акт се явява законосъобразен, а подадената жалба- неоснователна.
При този изход на
делото на основание чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на ответника следва да се присъдят претендираните разноски,
заплатено възнаграждение за СИЕ-300 лева, юрисконсултско възнаграждение в
размер от 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК за
всяка една от инстанциите и 12,05 лева за касационно обжалване на решението по
първоначалното производство или общо 512,05 лева.
Водим от горното,
Великотърновският административен съд, осми
състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Никополис ад Иструм 2010“ ЕООД с адрес на управление с.С.против Акт за
установяване на публично държавно вземане № 01-041-2600 / 324 / 11.08.2021г.,
издаден от Директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“
гр.Велико Търново, с което на дружеството е определено подлежащо за
възстановяване публично държавно вземане в размер на 1 506,20лв.
ОСЪЖДА Никополис ад Иструм
2010“ ЕООД с адрес на управление с.С.да заплати на ДФ "Земеделие" разноски в размер на
512,05 лева – петстотин и дванадесет лева и пет стотинки.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: