№ 15335
гр. София, 09.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря АСЯ В. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20231110153426 по описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 09.08.2025 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На двадесет и шести юни две хиляди двадесет и пета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Ася Георгиева
1
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер 53426 по описа за 2023 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на С. Й. И., с ЕГН **********, от гр.
****************************************, против „М.П.М., с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.
******************************************************, представлявано от
управителите Р.Й.Д. И Т.Г.Ч., за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 100
лв., представляваща платена от ищцата на ответника без основание неустойка по Договор за
заем № ********* от 23.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на исковата молба - 29.09.2023 г. до окончателното й изплащане плащане, както
и направените по делото разноски.
В исковата молба ищцата твърди, че на 23.12.2022 г. сключила с ответника договор за
заем в размер на 600 лв., която сума следвало да бъде върната на 13 равни двуседмични
погасителни вноски, при договорен годишен лихвен процент от 39,69 % и годишен процент
на разходите /ГПР/ от 40,11 %, а общият размерна сумата, която следвало да бъде върната на
ответника възлизала на 1 144 лв. В чл. 12 от договора било посочено, че вземането по
кредита следвало да бъде обезпечено с осигуряване на физическо лице за поръчител, който
да отговаря на изискванията на договора. Неизпълнението на задължението от страна на
потребителя в предвидения срок водело до начисляване на неустойка в размер на 477,23 лв.
Договорената неустойка следвало да бъде изплатена разсрочено с погасителните вноски.
Също така твърди, че към предявяване на иска ищцата погасила изцяло задълженията си по
договора в размер на 750 лв., от които: сумата от 600 лв. – главница, сумата от 50 лв. – лихва
и сумата от 100 лв. - неустойка. Оспорва клаузата за неустойка на чл. 12 от договора като
нищожна, поради накърняване на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5
от ЗЗП, като предвиждаща неустойка в необосновано висок размер, а също и като
противоречаща на целта на ЗПК и като противоречаща на закона. Сочи, че така
договорената неустойка надхвърля присъщата й обезпечителна функция и води до
неоснователно обогатяване за кредитора. Твърди, че клаузата за неустойка не е
индивидуално договорена, поради което я оспорва като нищожна на основание чл. 146, ал. 1
от ЗЗП. Излага подробни съображения, позовава се на съдебна практика. Ангажира
доказателства.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не изпраща представител. По
делото е депозирано становище по съществото на спора.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла
на чл. 131 от ГПК от ответното дружество „М.П.М., с който оспорва исковата претенция
2
като неоснователна. Не спори, че на 23.12.2022 г. между страните бил сключен договор за
заем, по силата на който ответното дружество предоставило на ищеца заем в размер на 600
лв., която сума се предоставяла за срок от 26 седмици, при договорен лихвен процент в
размер на 39,69 % и годишен процент на разходите в размер на 40,11 %. Твърди, че
процесният договор е сключен при индивидуални условия, а не при общи такива, като на
ищцата е предоставен стандартен европейски формуляр. Оспорва начисляване на неустойка
по договора, като твърди, че размерът на неустойката не е включен в годишния процент на
разходите по кредита. Позовава се на клаузи от договора, ЗПК и съдебната практика.
Оспорва като неоснователни възраженията на ответника, свързани с клаузи, договорени в
противоречие със закона. Сочи, че недействителността на отделна клауза не влече
нищожност на целия договор. Излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли
предявената искова претенция, претендира направените по делото разноски, прави
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не
изпраща представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.
Така предявената искова претенция е с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1
от ЗЗД. Направени са възражения по чл. 22 от ЗПК, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и
ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представения и приет като доказателство заверен препис от Договор за заем №
********* от 23.12.2022 г. се установява, че същият е сключен между „М.П.М. и С. Й. И., по
силата на който „М.П.М. предоставило на ищцата кредит в размер на 340,91 евро или
тяхната левова равностойност съгласно официалния курс на БНБ за еврото спрямо лева,
съгласно който 1 евро се разменя за 1,95583 лв., за срок от 26 седмици, при договорен
фиксиран лихвен процент от 40,11 % и годишен процент на разходите от 39,69 %, като
договорът е сключен при общи условия и при изготвен погасителен план.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се
установява, че ответното дружество не е предоставило необходимата информация за
изготвяне на експертизата, като изплатената от ищцата сума в размер на 750 лв. е
разпредена по следния начин: погасена главница в размер на 600 лв., погасена договорна
лихва в размер на 50 лв. и погасена неустойка в размер на 100 лв.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че между ищцата и „М.П.М. е бил сключен
Договор за заем № ********* от 23.12.2022 г., който намира правното си основание в чл. 9,
ал. 1 от ЗПК, който е сключен при общи условия и при изготвен погасителен план. Не се
спори, че ищцата е погасила сумата от 750 лв. Спори се относно валидността на клаузата,
предвиждаща заплащане на неустойка, както и за извършено надплащане над дължимата
3
сума въз основа на нищожна клауза.
По делото се оспорва клаузата за неустойка като нищожна поради накърняване на
добрите нрави и като неравноправна. От така посочените основания съдът намира, че първо
следва да се произнесе по основанието неравноправност. Наличието на неравноправни
клаузи в потребителски договори е предвидено в ЗЗП. Нормата на чл. 24 от ЗПК препраща
към разпоредбите на чл. 143 – 148 от ЗЗП, които уреждат случаите на неравноправни клаузи
в потребителските договори, и които норми са общи спрямо специалните норми на ЗПК.
Накърняване на добрите нрави е предвидено като основание в чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
Тази норма е обща по отношение на специалните норми в ЗЗП и в ЗПК. Ето защо съдът
намира, че първо следва да се произнесе по предявеното основание неравноправност, което
дерогира общите разпоредби на ЗЗД.
Клаузата на чл. 12, ал. 1 от процесния договор предвижда, че заемателят се задължава
в седмодневен срок от сключване на договора да осигури действието на трето физическо
лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане
на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки, а клаузата на ал. 4
предвижда, че при неизпълнение на задължението по чл. 12, ал. 1, заемателят дължи на
заемодателя неустойка в размер на 244 евро или 477,23 лв.
Съдът следва да съобрази задължителната практика на ВКС. Съгласно т. 3 от
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС
нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Кредиторът има право
на обезщетение за претърпени загуби и пропуснати ползи. Така претендираната неустойка в
договора, сключен между страните, излиза извън присъщите функции, поради което за
съда се налага извод, че същата е нищожна. Клаузата, предвиждаща неустойка е
неравноправна, доколкото ищецът не е могъл да влияе върху представените от ответното
дружество условия, при които е бил сключен договорът. Ето защо и претенцията на ищеца
за прогласяване на клаузата на чл. 12, ал. 4 в частта за заплащане на неустойка за нищожна
като неравноправна се явява основателна, поради което и следва да бъде уважена, а в
останалата част претенцията следва да бъде отхвърлена.
По отношение на второто основание, съдът намира, че искането следва да бъде
оставено без разглеждане.
По предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, съдът намира следното:
Съгласно чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД който е получил нещо без основание е длъжен
да го върне. Съобразно с разпределената доказателствена тежест по чл. 154 от ГПК
ответникът не ангажира доказателства, установяващи начислена на валидно основание такса
по договора за кредит, сключен между страните.
По отношение на претенция за заплащане на сумата от 100 лв., с която ответникът се
е обогатил неоснователно, съдът намира следното:
От събраните по делото писмени доказателства, включително и от извършеното от
4
ответника признание, за съда се налага извод, че ищцата е платила на ответника сумата от
100 лв. по нищожна клауза. Ето защо съдът намира за доказана исковата претенция по
основание и размер, поради което същата следва да бъде изцяло уважена.
С оглед основателността на главния иск, съдът намира за основателна и претенцията
за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата
претенция – 29.09.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, поради което същата
следва да бъде уважена.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът намира
същото за основателно, поради което в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски в размер на 50 лв., представляващи платена държавна такса.
На ищеца се дължат и разноски за адвокат. От представения по делото договор за правна
защита и съдействие е видно, че адвокатът е предоставил на ищцата безплатна правна
помощ по реда на чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Ето защо на процесуалния
представител на ищеца следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 480 лв. за,
представляващо минималното такова към момента на сключване на договора с начислено
ДДС, с оглед на представените по делото доказателства. В конкретния случай съдът намира
направеното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за неоснователно, с оглед на
присъденото минимално възнаграждение.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът намира
същото за неоснователно, поради което в полза на ответника разноски не следва да бъдат
присъждани.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СРС
сумата от 350 лв., представляваща дължимо възнаграждение за вещо лице.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „М.П.М., с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
******************************************************, представлявано от
управителите Р.Й.Д. И Т.Г.Ч., ДА ЗАПЛАТИ на С. Й. И., с ЕГН **********, от гр.
****************************************, сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща
платена от ищцата на ответника без основание неустойка по Договор за заем № *********
от 23.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на
исковата молба – 29.09.2023 г. до окончателното й плащане, а на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, сумата от 50 лв. /петдесет лева/, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „М.П.М., с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
5
******************************************************, представлявано от
управителите Р.Й.Д. И Т.Г.Ч., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М. В. М., от АК - Пловдив, с адрес:
гр. ******************************, сумата от 480 лв. /четиристотин и осемдесет лева/,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА „М.П.М., с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
******************************************************, представлявано от
управителите Р.Й.Д. И Т.Г.Ч., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийския районен съд, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата от 350 лв. /триста и петдесет лева/, представляваща
направени по делото разноски за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6