Р Е Ш Е Н И Е
№ 17.09.2020
година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на шестнадесети септември две хиляди и двадесета година
, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №365 по описа за 2020 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №365/2020 г по
описа на СГС е образувано :
- по въззивна
жалба на „С.И.“
ЕООД гр.София ЕИК *******срещу решение №491141 от 19.09.2018 г по гр.дело
№29402/2016 г на СРС , 72 състав , в частта , в която са отхвърлени искове на въззивника с
правно основание чл.200 ал.1 ЗЗД във вр.чл.79 ал.1 ЗЗД , чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД
да се осъди С.о.да му заплати следните суми : сумата от 16 209,51 лева
обезщетение за вреди от неизпълнение на договор от 27.11.2009 г ; сумата от 14 496,29
лева неустойка за неизпълнение на посочения договор ; сумата от 2566,66
лева лихви за забава за периода 27.01.2013 г – 06.08.2015 г върху
посоченото обезщетение за вреди ; и сумата от 3720,72 лева лихви за
забава за периода 27.01.2013 г – 06.08.2015 г върху посочената неустойка ;
- и по въззивна жалба на С.о.срещу
решението на СРС , но в частта ,
в която СО е осъдена да заплати на основание чл.200 ал.1 ЗЗД във вр.чл.79
ал.1 ЗЗД на „С.И.“ ЕООД гр.София ЕИК *******сумата от 3640,80 лева –
неплатена цена на оборудване за физкултурен салон на ** ОУ „К. Ф.“ по договор
от 27.11.2009 г , ведно със законната лихва от 07.08.2015 г до окончателното
заплащане на сумата .
Въззивникът „С.И.“ ЕООД излага доводи
за неправилност на решението на СРС / в обжалваната от него част/ , тъй като е изпълнил точно
задълженията си по договора . Анексът от 26.02.2010 г е оспорен от дружеството и
трябва да се приложи „общностното законодателство“. Дори да е сключен анексът
от 26.02.2010 г , то меродавни са акт образец 19 и приемо-предавателни
протоколи от 25.02.2010 г. Дори при отказ от поръчката се дължи приетото
изпълнение . Дължи се неустойка за забава в размер на 10 % от стойността на
договора , като възнаграждението не е заплатено в цялост и към настоящия момент
. При наличието на покана за плащане от 10.03.2010 г се дължат и лихви за
забава върху дължимите суми за обезщетение и неустойка .
Въззивникът СО излага доводи
за неправилност на решението на СРС / в обжалваната от него част/ . Неправилно СРС е игнорирал
наличието на анекс от 26.02.2010 г . Доставените изделия са малоценни и
малотрайни предмети и не могат да се закупуват със средства на СОПФ . Съгласно
ЗППК и чл.31 НВМОП средствата от специалния фонд могат да се изразходват само
за ДМА , но не и за текущи разходи . Към датата на подаване на исковата молба –
07.08.2015 г - е изтекла 3 годишна погасителна давност върху претендираните
суми , включително и върху сумата от 3640,80 лева .
Въззивниците не са подали писмени
отговори на въззивната жалба на другата страна .
Въззивните
жалби са допустими.
Решението на СРС е връчено на въззивниците на 22.10.2019 г и на 12.10.2019 г и е обжалвано в срок
съответно на 05.11.2019 г /по пощата/ и на 25.10.2019 г .
Налице
е правен интерес на въззивниците за обжалване на посочените части от решението на СРС .
След преценка на доводите в
жалбите и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
Във
връзка с чл.269 ГПК и твърдяната недопустимост и неправилност на решението на
СРС ; настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на
съдебното решение , като
в случая такива пороци не се констатират . Относно доводите за неправилност
съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи
, като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
По жалбата на СО
За да уважи иска за сумата от 3640,80
лева – неплатена цена на оборудване за физкултурен салон на **ОУ „К.Ф.“ –
СРС е приел , че с приемо-предавателен протокол от 25.01.2010 г оборудването е
било предадено на СО . Начинът за осигуряване на средствата е без значение , а
към датата на подписване на анекса СО вече е получила оборудването .
Жалбата на СО е основателна . С анекс от 26.02.2010 г страните са
се споразумели , че оборудването за спортни дейности за физкултурни салони няма да е предмет на договора , както и
че стойността на договора се редуцира на 128 772,51 лева .
След подписване на анекса договорът за
доставка на оборудването е частично развален
по взаимно съгласие . Оборудването подлежи на връщане на ищеца и не може
да се претендира на основание на договора / на договорно основание/ ,
независимо , че е налице приемо-предавателен протокол от 25.01.2010 г . Анексът
е сключен след приемо-предавателния протокол и той е меродавен за отношенията
между страните .
Недоказани са твърденията на ищеца ,
че оборудването не можело да се върне , защото „било използвано“. Дори и
използвано оборудването има стойност , а СО дължи връщането му в натура по
чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД във вр.чл.57 ЗЗД , както и разликата между тази стойност и
пазарната му цена като ново . Такъв иск обаче не е предявен . Процесният иск е
предявен на договорно основание и при липса на доказан договор трябва да
се отхвърли .
По жалбата на „С.И.“ ЕООД
С оглед отхвърляне на иска за
заплащане на сумата от 3640,80 лева – неплатена цена на оборудване за
физкултурен салон на **ОУ „К.Ф.“ , не се дължи и уговорената неустойка за забава
по договор от 27.11.2009 г , както и акцесорното вземане за иск лихви за забава
върху нея.
Сумата от 16 209,51 лева
обезщетение за вреди от неизпълнение на договор от 27.11.2009 г също не се
дължи от СО , защото не е налице неизпълнение на договор , а развален договор
по взаимно съгласие . При липса на хипотеза на неизпълнение на договор няма
основание да се присъждат имуществени вреди на изправната страна по чл.82 ЗЗД .
Отделно , това обезщетение би било погасено и по давност по чл.111 б.Б ЗЗД, тъй
като искът е предявен едва на 07.08.2015 г . Не се дължи и акцесорното вземане
на лихви за забава в размер на 2566,66 лева за периода 27.01.2013 г –
06.08.2015 г
По изложените съображения решението на
СРС трябва да се отмени в осъдителната му част , а в останалата част да се
потвърди . В частта за разноските – разноски се дължат само на ищеца ,
включително още 40 лева пред СРС , както и пред СГС .
С
оглед материалния интерес под 20 000 лева по всеки от обективно съединените искове поотделно по търговско
дело и на основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК - настоящото решение не подлежи
на касационно обжалване.
Водим
от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №491141 от 19.09.2018 г по гр.дело
№29402/2016 г на СРС , 72 състав , в частта , в която С.о.е осъдена да заплати на
„С.И.“ ЕООД гр.София ЕИК *******сумата от 3640,80 лева – неплатена цена
на оборудване за физкултурен салон на **ОУ „К.Ф.“ по договор от 27.11.2009 г ,
ведно със законната лихва от 07.08.2015 г до окончателното заплащане на сумата
; както и в частта , в която СО е осъдена да заплати на „С.И.“ ЕООД
сумата от 145,63 лева разноски пред СРС ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска на „С.И.“
ЕООД гр.София ЕИК *******да се осъди С.о.да му заплати на основание чл.200 ал.1 ЗЗД във вр.чл.79 ал.1 ЗЗД сумата от 3640,80 лева – неплатена цена на
оборудване за физкултурен салон на **ОУ „К.Ф.“ по договор от 27.11.2009 г ,
ведно със законната лихва от 07.08.2015 г до окончателното заплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА посоченото
решение на СРС в частта , в която са отхвърлени исковете на „С.И.“ ЕООД
гр.София ЕИК *******да се осъди С.о.да заплати на основание чл.200 ал.1 ЗЗД във
вр.чл.79 ал.1 ЗЗД , чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД следните суми : сумата от 16 209,51
лева обезщетение за вреди от неизпълнение на договор от 27.11.2009 г ;
сумата от 14 496,29 лева неустойка за неизпълнение на посочения
договор ; сумата от 2566,66 лева лихви за забава за периода 27.01.2013 г
– 06.08.2015 г върху посоченото обезщетение за вреди ; и сумата от 3720,72
лева лихви за забава за периода 27.01.2013 г – 06.08.2015 г върху
посочената неустойка ; както и в частта , в която „С.И.“ ЕООД гр.София
ЕИК *******е осъдено да заплати на С.о.сумата от 160 лева разноски пред
СРС .
ОСЪЖДА „С.И.“
ЕООД гр.София ЕИК *******да заплати С.о.още 40 лева разноски пред СРС и
сумата от 272,82 лева разноски
пред СГС.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.