Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 57
гр. Перник, 22.12.2017
год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият
окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание на пети октомври през две
хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател:Людмила Пейчева
при секретаря Ива
Цветкова и в присъствието на прокурора, като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 52 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Подадена е искова молба от „Енерджи 202“ ЕООД
с ЕИК: ********* чрез управителя Б.Е.Б.,*** против Община Перник, с ЕИК:
********* и с адрес: Перник, пл. „Св. Иван Рилски“ № 1 А, представлявана от кмета
В.Ц. за заплащате на сумата 120 217, 66 лева.
Ищецът твърди, че с Договор за цесия от
23.03.2017 год., сключен между него и „Алкостийл“ ЕООД, ЕИК: ********* и
съобщен на ответника на същата дата е придобил вземането на „Алкостийл“ ЕООД
срещу Община Перник, произтичащо от подписано на 22.12.2014 год. Споразумение
между ответната Община, „Алкостийл“ ЕООД и трето дружество, което е в размер на
120 217,66 лева, представляваща неизплатена част от общата сума по
Споразумението. Твърди, че съществуването на вземането е постановено с влязло в
сила решение на Пернишкия районен съд по гр. дело № 3034/2016 год. по иск на
цедента, преди цесията, срещу ответника за сумата от 5 000 лева.
Предвид изложените
съображения ищецът моли да се осъди Община Перник да му заплати сумата от
120 217,66 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда -
01.06.2017 год. до окончателното изплащане, както да заплати и
направените по делото разноски, съгласно Списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Община Перник, чрез
процесуалните си представители, оспорва предявения иск. Твърди, че е налице
погасителна давност за това вземане, която е изтекла преди подписване на
Споразумението от 2014 год., което е водело и до неговата нищожност поради
липса на предмет и оттук до нищожност на Договора за цесия между ищеца и
„Алкостийл ЕООД от 2017 год. Посочва, че има предходно постановено решение по
процесния спор по търговско дело № 342/2014 год. на Пернишкия окръжен съд,
което е влязло в сила. Ответникът оспорва да е налице сила на пресъдено нещо
доколкото решенето по частичния иск не формира сила на пресъдено нещо по иска
за остатъка, както и поради разликата в страните по делото пред районния съд и
настоящото дело.
В допълнителната искова
молба ищецът твърди, че Споразумението от 22.12.2014 год. представлява отказ от
изтекла в негова полза давност, поради което ново позоваване на давност,
каквото е направено с отговора, не е допустимо.
В допълнителния отговор
ответникът оспорва да е налице отказ от изтекла давност, както и че отказ,
макар да съдържа признание на вземането не прекъсва давност, защото тя вече е
изтекла.
Община Перник, чрез
процесуалните си представители, моли да се постанови решение по същество на
спора, с което да се отхвърли исковата претенция и ищецът да заплати разноските
по делото, съгласно представения Списък по чл. 80 ГПК.
Пернишкият окръжен съд, като преценява
събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл. 12 и
чл. 235 ГПК, приема за установено и доказано следното:
Не се спори
по делото, че силата на пресъдено нещо на Решение № 530 от 06.11.2014 год.,
постановено по гр. дело № 342/2014 год. по описа на Пернишкия окръжен съд, касае обстоятелството, че вземането на
„Алкостийл" ЕООД е погасено по давност, поради което и искът му е
отхвърлен. Това решение е постановено преди сключване на Споразумението
от 22.12.2014 год. и е подписано от Община Перник и „Алкостийл" ЕООД. В
решението е посочено, че давностният срок е изтекъл на 02.11.2012 год., поради
което признанието на длъжника по смисъла на чл.116, б."а" ЗЗД е
направено след изтичане на този срок, поради което същото няма правно действие.
Наред с
това Договора за цесия от 23.03.2017 год. е сключен между „Алкостийл" ЕООД
и „Енерджи 202" ЕООД, след влизане в сила на Решение № 530 от 06.11.2014
год., постановено по гр. дело № 342/2014 год. по описа на Пернишкия окръжен
съд. Следователно цедентът е прехвърлил
погасено по давност вземане, а посочения договор е нищожен, поради
невъзможен предмет по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. първо ЗЗД.
Следователно,
към датата на подписването на договора за цесия вземане не е съществувало, а
освен това не е имало и престиране на уговорената и дължима от цесионера цена
на прехвърленото вземане. С това облигационната връзка между първоначалния
кредитор и длъжника е била прекратена поради погасяване на материалното му
право на вземане чрез изпълнение. При това положение вземането не само вече не
е в патримониума на цедента и не може да бъде реализирано от него, а не съществува
изобщо, т.е. не е част от гражданския оборот. При липсата на вземане към
момента на сключване на цесионния договор се касае за начална пълна
невъзможност – липса на предмет. /Решение
№ 95 от 09.07.2015 г. на ВКС по т.д. № 2416/2014 г. ІІ т.о., ТК/.
Следва да
се посочи, че между нормата на чл. 26 ал. 2 предл. първо ЗЗД - липса на предмет
и чл.100 ал.1 ЗЗД няма колизия, тъй като двете намират приложение в различни
хипотези. На нищожност по чл. 26 ЗЗД
може да се позове всяко трето за цесионната сделка лице, а за
вътрешните отношения между страните по цесията е приложима нормата на чл. 100
ал. 1 ЗЗД.
Съгласно
Решение № 390 от 03.01.2016 г. на САС, постановено по в.т.д. № 3181/2014 год., цесията
е способ за прехвърляне на субективни права по силата на който настъпва промяна
в субектите на облигационното правоотношение, доколкото кредитор по вземането
става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си. В този смисъл
тя има правните последици на активна субективна новация. От транслативния ефект
на договора следва, че негов предмет могат да бъдат само прехвърлими права,
респ. вземания, възможността за чието прехвърляне не е изключена от закона,
респ. такива, чиято непрехвърлимост не е установена по договорен път, или не
следва от тяхното естество /чл. 99, ал. 1 ЗЗД/. Цесионният договор е
консенсуален и комутативен - страните по него следва да постигнат съгласие
относно съществените белези на конкретното вземане - правоотношението, от което
е възникнало и неговия размер или начина на определянето му. Това следва както
от характера на договора за цесия като каузална сделка, условие за чиято
действителност е наличието на основание, изразяващо се в уговорените с него
насрещни престации, още и обстоятелството, че той по необходимост предполага
съществуването на вземане, произтичащо от друго правоотношение между цедента и
длъжника. В доктрината и съдебната практика се приема, че независимо от
различните основания за сключване на цесионния договор при продажба или замяна, при дарение или в хипотезата на даване вместо
изпълнение, определеността, съответно определяемостта на съдържанието на
престацията е предпоставка за действителността на договора за цесия. Съгласно
нормата на чл. 100, ал. 1 ЗЗД, ако прехвърлянето е възмездно, кредиторът
отговаря за съществуването на вземането по време на прехвърлянето. От това
следва, че предмет на възмездно
прехвърляне могат да бъдат само вземания, които съществуват към датата на
сключване на цесионния договор, а не и такова, които се очаква да възникнат.
Съгласно
Решение № 32 от 09. 09. 2010 г. по т. д. № 438/2009 г., Т. К., II т.о., цедираните бъдещи вземания по
договор с продължително действие, какъвто е и договорът за изработка от
22.06.2012 г. са неопределяеми, доколкото възникването им е обвързано от
изпълнението на възложената работа от изпълнителя и от приемането от
възложителя, т.е. от действията на трети лица. Според решението, което е
задължително за настоящата инстанция, съобразно т. 2 на Тълкувателно решение №
1 от 19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2009 год., тази
неопределеност на прехвърлените бъдещи вземания води до недействителност на
цесията. Ето защо, ако прехвърленото
вземане не съществува към датата на сключване на цесионния договор, той е
нищожен поради невъзможен, респ. липсващ предмет, по смисъла на
чл. 26, ал. 2, предл. първо ЗЗД.
Предвид
изложеното следва да се приеме, че Споразумението от 22.12.2014 год. и договора за цесия от
23.03.2017 год., от които ищецът
пртендира да черпи права, касаят погасено по давност вземане. Поради това договорът е с
невъзможен предмет и възражението на ответника за изтекла погасителна давност е
основателно.
Съдът счита, че изявлението за признаване на дълга,
направено след изтичане на срока на погасителната давност, не съставлява отказ
от изтекла давност, не отговаря на изискванията на чл. 44 ЗЗД, като не съдържа
изричен отказ в Споразумението от 2014 год., нито препятства възможността на
Община Перник да упражни правото си на възражение за изтекла погасителна давност,
което е направено с отговора на исковата молба. Наред с това претендираното
вземане не може да се търси по принудителен път с постановяване на осъдително
решение. Поради това твърденията на ищеца за отказ от погасителна давност, извършен със
Споразумението от 11.12.2014 год. са неоснователни.
По
делото е установено, че с решение № 1255 от 14.12.2016 год. по гр. дело №
3034/2016 год. по описа на Пернишкия районен съд, Община Перник е осъдена да
заплати на „Алкостийл” ЕООД сумата от 5 000 лева, като частичен иск за сумата
от общо 125 217,66 лева дължима по сключеното Споразумение от 22.12.2014
год. Постановеното решение е потвърдено с Решение № 101 от 10.04.2017 год. по
въз. гр. дело № 78/2017 год. на Пернишкия окръжен съд, влязло в сила на
10.04.2017 год. В този смисъл следва да се посочи, че силата на пресъдено нещо се разпростира и
обвързва само същите страни, за същото искане и на същото основание /чл. 298,
ал.1 ГПК/. В случая „Енерджи 202" ЕООД не е страна в производството по
гр. дело № 3034/2016 год. на Пернишкия районен съд. Също така силата на
пресъдено нещо не се простира върху
останалия непредявен размер, още по - малко върху страна, която не е участвала в
процеса.
Съгласно
разпоредбата на чл. 298, ал.1 и ал.2 ГПК
съдебните решения са задължителни за страните и техните наследници и
правоприемници. Правилото урежда изрично и изчерпателно адресатите на силата на
пресъдено нещо. Праводателите на страните не са посочени между лицата, за които
решенията са задължителни. Следователно съдебните решения не са задължителни за
праводателите на страните и те не са обвързани от тях.
Наред с
това силата на пресъдено нещо обвързва само насрещните /противопоставените/
страни в правния спор - ищеца и ответника. Тя не важи между лицата, които стоят
заедно на едната страна на процесуалното правоотношение - няколко ищци или
няколко ответници. Другарите помежду си не са обвързани от силата на пресъдено
нещо /Решение № 50 от 08.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6235/2013 г., ІІ г.о.,
ГК/.
Задължението на съда да
зачете силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение е регламентирано в чл.
297 ГПК. Когато се разрешава правен спор и по преюдициалното правоотношение има
влязло в сила съдебно решение, съдът е длъжен да го зачете и да не приема нещо
различно. Това задължение възниква само тогава, когато има пълна идентичност
между предмета на делото, по което е постановено влязлото в сила решение и
преюдициалното правоотношение, което се разглежда във висящия спор. В този
смисъл е Решение № 133 от 14.03.2011 г. на ВКС по гр.д. № 2020/2009 г., І г.о.,
ГК/.
Съдът
намира за неоснователни твърденията на ищеца, че с подписване на Споразумението
от 22.12.2014 год. задължението на Община Перник е новирано.
По въпроса
за характера на споразумение, с което страните изменят предшестващ дълг по
размер, като прибавят изтекли лихви и уговарят нов падеж, и съставлява ли то
договор за новация и настъпват ли последиците на чл. 107 ЗЗД - погасяване на
старото задължение и възникване на ново, в съдебната практика е прието, че изменението
на договора по отношение размера на задължението, сроковете за плащане и
лихвата, не може да се приеме като намерение за новация, водещо до обективна
новация и погасяване на съществуващото предходно задължение. В този смисъл е Решение
№ 130 от 24.03.2009 г. по т. д. № 650/2008 г. на ВКС, ТК ІІ т.о., Решение № 138
от 22.08.2013 г. по т. д. № 27/2012 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 110 от
17.07.2015 г. по т.д. № 1568/2014 г. на ВКС, І т.о. Също така разсроченото
задължение на длъжника по договора не води до обективна новация и погасяване на
съществуващото предходно задължение. Способите за преструктуриране на едно
парично задължение, включително разсрочването му, изменението на сроковете за
плащане не са индиция за наличие на воля у съконтрахентите за подновяването му
по смисъла на чл. 107 ЗЗД /Решение № 130 от 24.03.2009 г. по т.д. № 650/2008 г.
на ВКС, ТК, ІІ т.о./.
Наред с
това отсрочването, разсрочването или
друго преструктуриране на задължение по договор в рамките на общия размер на
дълга, което не е съпроводено с ясно изразена воля на страните за погасяване на
породените от договора задължения и за поемане в замяна на тях на ново
задължение, различно по основание или предмет, не представлява обективна
новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД
/Решение № 69 от 30.03.2017 г. на ВКС по т.д. № 602/2016 г., ІІ т.о., ТК/.
Предвид изложеното съдът счита, че
предявения иск е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото „Енерджи 202”
ЕООД следва да заплати на Община Перник юрисконсултско възнаграждение в размер
на 300 лева, съгласно представен Списък на разноските по чл. 80 ГПК.
В този смисъл, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
предявения иск от „Енерджи
202“ ЕООД, с ЕИК: ********* чрез управителя Б.Е.Б.,*** за осъждане на Община
Перник, с ЕИК: ********* и с адрес: Перник, пл. „Св. Иван Рилски“ № 1 А,
представлявана от кмета В.Ц., да заплати сумата 120 217,66 лева, произхождащи
от Споразумение от 22.12.2014 год. между „Алкостийл” ЕООД и Община Перник,
ведно със законната лихва за забава, считано от датата на депозиране на
исковата молба - 01.06.2017 год. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
„Енерджи 202“ ЕООД, с
ЕИК: ********* чрез управителя Б.Е.Б.,*** да заплати на Община Перник, с ЕИК:
********* и с адрес: Перник, пл. „Св. Иван Рилски“ № 1 А, представлявана от
кмета В.Ц., юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, съгласно
представен Списък на разноските по чл. 80 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: