№ 3
гр. Свищов, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и
четвърти септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Стела Д. Бъчварова
при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева
като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело №
20214150100458 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск с правно основание чл.128, ал.1 от СК.
Ищцата Р. Г. ЗЛ. твърди, че синът й Б. КР. ЗЛ. и ответницата Ф. М. С. са
живели на семейни начала за кратък период от време, като от връзката им се е
родило детето Б.Б. З. с ЕГН **********. Ищцата е негова баба по бащина
линия. Малолетният Б. се родил недоносен, което наложило поставянето му в
кувьоз, като на 26.08.2019 г. детето било изписано от болницата.
Твърди, че на 04.10.2019 г. майката на детето заминала за гр. Свищов,
без да уведоми за това бащата. Детето се събудило за поредното хранене, но
бащата нямал никаква връзка с майката, тъй като телефонът й бил изключен и
не могъл сам да се справи сам със ситуацията, поради което потърсил своята
майка за помощ. Ищцата отишла в апартамента си в ж.к. Люлин, който била
предоставила на ответниците за живеене, и със съгласието на сина си взела
внука си и го прибрала в своя апартамент в ж.к. Хиподрума. Твърди, че
оттогава до навършването на 1 г. и 4 м. на детето, ищцата е тази, която е
полагала изцяло грижите за отглеждането и възпитанието на детето. Заявява,
че в този период от време, майката е виждала детето няколко пъти за по
няколко часа, а от 06.07.2020 г., след като дошла да направи нотариално
1
заверено пълномощно на ищцата за упражняване на родителските права
спрямо детето и да я представлява, където е необходимо във връзка с нуждите
на малолетния Б., в продължение на 4 месеца, нито е виждала детето, нито се
е обаждала на ищцата, за да се поинтересува за него.
Въпреки, че майката не е участвала активно в грижите за детето от
неговото раждане и е отсъствала трайно от живота му, тя била подпомагана
финансово многократно, за да може майката, която не е трудово ангажирана,
да изхранва както себе си, така и другото си по-голямо дете от друг партньор,
а и за да може да ходи в гр.София. По този начин ищцата се е надявала, че с
изпратените й средства, ответницата ще ходи да вижда детето Б., в случай, че
това е причината да не го посещава. Отделно от това ответницата правила
многократни опити да изнудва, както ищцата, така и нейния син, за да получи
средства от тях, които били за цели, различни от тези за отглеждане на детето
й. Заявява, че получила неформална информация, че ответницата е осъждана
многократно, като се водят и досьдебни производства срещу нея в гр.
Свищов.
Междувременно, докато бабата по бащина линия полагала грижи за
детето, което силно се привързало към нея, тя подала молби до ДСП за
настаняване на малолетния Б. при нея, като към момента на подаване
исковата молба било извършвано проучване относно родителския капацитет
на майката.
Твърди, че на 07.11.2020 г. ответницата отишла в гр.София с „цел да
опознае детето си“. Престоят й бил 3 дни, през които всеки ден се виждали за
няколко часа с ищцата. При разговор с нея, ответницата съобщила, че желае
да вземе детето само за една-две седмици, за да го запознае с майка си и че е
наясно, че ищцата отглежда детето й в отлични условия и че в гр.София е по-
добре за него.
В тази връзка, ищцата обяснила на ответницата какво обича детето,
режимът, който има, хигиенните навици, на които го е научила, миене на
зъбки, къпане всеки ден и други важни за детето неща. На 10.11.2020 г.
ответницата казала на ищцата, че ще пътува с такси за гр.Свищов, но
впоследствие дошли двама мъже да я вземат с кола заедно с детето. Оттогава
ищцата всеки ден й звъняла, за да разбере как е детето и всеки път, когато
малкият Б. я виждал на камерата, протягал ръчички и започвал да плаче. Към
2
края на втората седмица, съгласно уговорката, ищцата се обадила на
ответницата, за да я попита в кой ден ще доведе детето, но тя отклонила
въпроса и казала да минат още няколко дни и тогава. Два дни по-късно
ответницата й казала, че няма интернет и затова не може да види детето.
Поради тази причина ищцата заредила телефона на ответницата с ваучер и на
21.11.2020 г. й звъннала сутринта и така в продължение на целия ден й
звъняла, но тя не вдигала. Вечерта към 21,30 часа й се обадила в нетрезво
състояние и й казала, че няма да върне детето, че няма да види детето никога,
че тя била майка и ще прави с него, каквото си поиска.
От този ден нататък ищцата нямала никаква информация за детето и не
можела да го види, тъй като ответницата не отговаряла на обажданията й.
Моли съда да постанови решение, с което да определи режим на лични
отношения на ищцата с малолетното дете както следва:
Бабата Р. Г. ЗЛ., ЕГН **********, да вижда и взима при себе си детето
Б.Б. З., ЕГН **********, всяка трета седмица от седмица, за времето от 10:00
часа в петък до 18:00 часа в неделя, с преспиване, 10 дни през зимата, 10 дни
през пролетта, както и два пъти по 10 дни през лятото., с което да му
предостави упражняването на родителските права по отношение на
малолетните деца, те да живеят на неговия адрес. Претендира деловодни
разноски.
В предоставения й срок по чл. 131 от ГПК, ответницата е депозирала
отговор на исковата молба. Счита така предявения иск за неоснователен. По
отношение на описаните в исковата молба факти, заявява, че не оспорва
обстоятелството, че с покойния Б. КР. ЗЛ. съжителствали на семейни начала в
периода 2018-2019 г., както и от това съжителство на 09.08.2019 г. е родено
малолетното дете Б.Б. З., с ЕГН **********, за което е съставен акт за
раждане № 720 /20.08.2019 г. на Столична община, 19-район, Люлин.
Безспорно било, че от март 2020 г. с бащата на детето се разделили
окончателно. Не спори, че ищцата Р. Г. ЗЛ. е майка на покойния Б.К. Г., както
и че първоначално детето е отглеждано в София от ищцата. Оспорва
твърдението, че това е било обусловено от проявена безотговорност от нейна
страна като родител и от липса на качества да отглежда и възпитава детето.
Оспорва и всички други факти изложени в исковата молба. Заявява, че
съжителстването с бащата на детето било прекратено поради системен
3
физически и психически тормоз от негова страна. Заявява, че редовно била
пребивана и заключвана в ползваното от тях жилище в район „Люлин” в град
София, без достъп до телефон и без социални контакти. Съжителствали с
бащата на Б. и с детето й И.И.С., родена на 26.01.2013 г. от друг баща. Детето
било очевидец на тормоза, на който била подлагана. С течение на времето
синът на ищцата започнал да тормози и нейното дете, което я принудило да се
премести с дъщеря си на адреса й в град Свищов. След това бащата на сина й
започнал да я моли да се завърне при него и обещавал да има коректно
отношение към нея. За да отгледа детето Б., чието раждане предстояло, в
семейна среда, решила да даде нов шанс на баща му и се завърнала при него.
Детето се родило в град София. След това бащата на детето бил задържан и
по негови твърдения, обвинен в престъпление, свързано с наркотици, като му
била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”.
Първоначално детето се отглеждало от ищцата Р. Г. ЗЛ.. Това
положение й било наложено насилствено от сина й и от нея. Затова потърсила
съдействието на Софийската районна прокуратура и на Агенцията за закрила
на детето. Пред Софийска районна прокуратура била образувана преписка №
42936/ 26.10.2020 г. по жалбата й за препятстването да отглеждам сина си Б..
Със съдействието на Агенцията за закрила на детето синът й Б. е при
ответницата от 10.11.2020 г. и тя полага грижите за отглеждането и
възпитанието му. Това се случило, след като от Агенцията за закрила на
детето обстойно било изследвано и констатирано наличието на необходимия
за това родителски капацитет и много добрите условия, които предоставя за
отглеждане на детето, както и липсата на причини детето да не се отглежда от
майката.
Твърди, че на 24.11.2020г. бащата на детето й се обадил по телефона и
заявил, че незабавно трябва да върне детето Б. при майката му в гр.София,
която да отглежда детето докато той е в ареста, както и че именно той ще
отглежда детето, когато бъде освободен. По тази причина завела гр.д.
№1148/2020 г. по описа на Районен съд - Свищов. Твърди, че дотогава била
препятствана да упражнява родителските права. Била системно заплашвана да
не търси детето и да не правя опити да отглежда сина си. Въпреки това, не
била прекъсвала контактите с детето, докато то пребивавало в гр.София при
ищцата и деляла времето между двете си деца.
4
Заявява, че понастоящем ползва жилище в град Свищов, което е
собствено на сестра й Р.М. С., която живее и работи в чужбина. Тя й е
предоставила жилището за удовлетворяване на жилищните й нужди.
Жилището било в много добро състояние и обзаведено с необходимите
мебели и техника за домакинството, хигиенно-битовите условия за живот
били много добри, децата имали обособена стая, която е обзаведена според
нуждите, присъщи на възрастта им. В грижите за двете й деца ответницата
била подпомагана от майка си.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковата
претенция. В условията на алтернативност моли на ищцата да бъде определен
режим за лични контакти с малолетното дете Б., родено на 09.08.2019 г., както
следва: всяка трета седмица от месеца от 10,00 часа в петък до 18,00 часа в
неделя, с преспиване на детето в гр. Свищов в присъствието на майката или
на посочено от нея лице.
В съдебно заседание ищцата не се явява, представлява се от
упълномощените повереници адв. Г.Г. от САК и К.Т. от САК и поддържа
исковата си молба, като моли претенцията да бъде уважена.
В съдебно заседание ответницата се явява лично и се представлява от
упълномощения адв. П.Д. от ВТАК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност и на основание чл.235 от ГПК, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а и от представените удостоверения за
раждане, издадени по Акт за раждане №54/19.01.1987г. на Столична община,
район Люлин и Акт за раждане №720/20.08.2019 г. на Столична община, 19-
район Люлин се установява, че ищцата Р. Г. ЗЛ., с ЕГН ********** е
прародител по бащина линия на малолетното дете Б.Б. З., с ЕГН **********,
роден на 19.08.2019г. от родители – баща Б. КР. ЗЛ., с ЕГН ********** и
майка Ф. М. С., с ЕГН **********.
По делото са изискани и изготвени социални доклади от ДСП
гр.Свищов и от ДСП гр.София, Красно село. От тях се установява, че
социалните служби и в двата града са били сезирани от страните по повод
отношенията между тях още преди завеждане на исковата молба по
настоящото дело.
5
От доклада на ДСП Красно село се установява, че родителите на
малолетния Б.З. не са имали сключен граждански брак. Съжителствали са
около една година, като са се разделяли на няколко пъти. Разделили са се
окончателно през месец октомври 2019г. като детето е оставено на грижите на
баба си Р.З. от гр.София. Майката се установява да живее в гр.Свищов. На
26.10.2010г. в ДСП Красно село постъпило заявление от Р.З., с която заявила,
че желае детето да бъде настанено за постоянно за отглеждане в семейството
й, тъй като го отглежда от двумесчната му възраст. Същевременно майката
сезирала дирекцията, че детето е отвлечено от З. и желаела съдействие за
връщане на детето. Била проведена обща среща между двете в Отдел
„Закрила на детето“, при което станало ясно, че майката е напуснала бащата
без предупреждение и без да вземе детето, когато то е било на двумесечна
възраст, а впоследствие е подписала нотариално заверено пълномощно, с
което е упълномощила З. да я представлява където е необходимо, да
извършва медицински процедури на детето и да кандидатства за детска ясла.
Според З. детето било родено недоносено и не можело добре да си движи
едната ръка. При проведената среща било договорено, че детето ще остане
известно време при З., а майката ще го посещава периодично, докато детето
свикне с нея. Впоследствие майката не спазила постигната договорка и на
втората среща отвела детето. Посочено е, че основните грижи за детето от
м.октомври 2019г. до м.октомври 2020г. са полагани от Р.З.. Посочено е още в
социалния доклад, че при работа с детето през 2020 г. социалните работници
са констатирали, че детето е спокойно и контактно, прави разлика между
познато и непознато лице.
В заключение е посочено, че към настоящия момент връзката между
детето и неговата баба по бащина линия е прекъсната. В интерес на детето е
да поддържа връзка с роднините си по бащина линия за правилното му
емоционално развитие и социално приемане в общността.
В изготвения от ДСП Свищов доклад, освен социалното проучване,
също аналогично и на предходния доклад на ДСП Красно село, е направено
описание на хронологията на отношенията между страните от момента на
сезиране на дирекцията с тях. Посочено е, че майката Ф.С. разказва, че
запознанството й с Б. КР. ЗЛ. датира от много години, но са заживели на
семейни начела през 2018 година в дома на г-н З., Съжителят й още в
6
началото не е приел добре дъщеря й И. (дете от друга предходна връзка),
отнасял се е лошо с нея, което е пораждало много разногласия. Нещата
ескалирали след като се родил синът им Б.. Два месеца по късно - през месец
октомври 2019 г., Ф.С. се принудила да остави за известно време И. при
своята майка в град Свищов. Това наложило постоянно да пътува между
София и Свищов. Въпреки, че освободила семейството на Б. КР. ЗЛ. от
присъствието на момиченцето, отношенията между младата майка, съжителя
й и неговите роднини не се подобрили. С. споделила, че Р.З. майка на Б. КР.
ЗЛ. постоянно я обиждала и нападала и е действала обсебващо по отношение
на внука си Б..
През месец март 2020 г. С. и Б.З. окончателно се разделят, като бебето
Б. остава в дома на прародителите по бащина линия в гр. София. В предвид
голямото разстояние между гр. Свищов и гр. София, майката рядко е
посещавала сина си. След като Ф.С. е узнала, че бащата е задържан в
следствения арест е посетила детето през м. юли 2020 г. Прародителят я
уверил, че е въпрос на дни бащата на детето да бъде освободен от ареста, като
й е необходимо пълномощно, за да запише детето Б. в детска ясла. Майката
дала съгласието си в нотариално заверено пълномощно.
През месец октомври С. отново посещава сина си. След като разбира, че
бащата все още е задържан в ареста и наблюдението й, че детето постепенно
се отчуждава, решава да вземе детето си в град Свищов и да се грижи за него.
Тогава възниква конфликта между прародителя и майката.
След задържането на бащата в следствен арест, З. е изразила желание
детето да бъде настанено в семейната й среда по административен ред. От
ДСП - Красно село изискват от ДСП Свищов да извърши социално проучване
на Ф. М. С.. ОЗД при ДСП - Свищов изразила становище, че майката Ф. М. С.
разполага с подходящи жилищни условия, подкрепяща среда и знания да
полага грижи за сина си, да задоволява по адекватен начин основните му
жизнени потребности, както и да осигури безопасна и сигурна семейна среда
за детето Б.Б. З..
На 20.11.2020 г. постъпила молба - искане от Р. Г. ЗЛ., в която
изразявала съмнения, относно качеството на полаганите грижи за детето и
родителския капацитет на майката. Извършена била оценка на сигнала и не
бил установен риск за живота и здравето на детето. Майката имала
7
родителски умения и била в състояние да полага адекватни грижи за детето.
Констатирана била необходимост от ползване на СУ, с цел подкрепа и
доразвиване на родителски умения в грижата за детето. Родителят бил
консултиран за възможността за ползване на СУ в ЦОП - Свищов по
Програма за ранно детско развитие, семейно консултиране и подкрепа в
грижите за детето.
На 01.12.2020 г. в ОЗД при ДСП - Свищов отново постъпила молба-
искане от Р.З.. В искането си тя моли да бъде издадена заповед за настаняване
на детето Б.З. в семейната й среда. При извършеното проучване не са
констатирани факти и обстоятелства налагащи предприемането на мярка за
закрила по чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗД - настаняване в семейство на роднини или
близки.
На 31.12.2020 г. в ОЗД при ДСП - Свищов бил регистриран нов сигнал
от Р. Г. ЗЛ.. В сигнала си З. желаела да се извърши задълбочена проверка и в
случай, че ОЗД прецени, че са налице предвидените в закона предпоставки да
се инициира производство по ЗЗД за настаняване на детето в семейството й,
както и да се предприемат необходимите действия по компетентност, във
връзка с образуване на производство по лишаване от родителски права на
двамата родители по отношение на сина им Б.Б. З.. Като причина за
исканията си, З. изтъквала ниския (според нея) родителски капацитет на
майката и трайната невъзможност на бащата да полага грижи за сина си,
поради задържането му в следствен арест. Със същото искане З. е сезирала и
РП гр. В. Търново, ТО-Свищов.
На 01.03.2021 г. в ОЗД - Свищов постъпила молба от З. с изложени нови
обстоятелства, а именно: бащата Б. КР. ЗЛ. е починал на 14.02.2021 г. З.
изразявала съмнения за намеренията на майката Ф.С. да се установи с детето
в Кралство Нидерландия, където майката не разполагала със собствени
средства, работа, жилище и подпомагаща среда. В посочената молба З.
уведомявала за подадено искане до Началника на РУ - Свищов за
предоставяне на полицейска закрила на детето чрез някоя от мерките по чл. 4
от Наредбата за условията и реда за предоставяне на полицейска закрила.
Молела, в случай, че в хода на социалното проучване се установят данни по
чл. 11 от ЗЗД да се уведомят компетентните органи и институции с оглед
предприемане на действия за закрила на детето по чл. 76а от Закона за
8
българските лични документи. При извършеното социално проучване не били
констатирани обстоятелства по чл. 11 от ЗЗД, налагащи уведомяване на
компетентните органи по чл. 76а от Закона за българските лични документи.
Детето не е въвличано в дейности, неблагоприятни за неговото физическо,
психическо, нравствено и образователно развитие; върху детето не са
прилагани методи на възпитание нарушаващите неговото достойнство,
физическо, психическо или друго насилие и форми на въздействие,
противоречащи на неговите интереси; нямало данни да е въвличано в просия,
проституция, разпространяване на порнографски материали и получаване на
неправомерни материални доходи, не е упражнявано сексуално насилие и не е
въвличано в политически, религиозни и синдикални дейности. Не били
констатирани обстоятелства налагащи предоставянето на полицейска закрила
на детето.
На 12.03.2021 г. в ОЗД бил постъпил поредния сигнал от З., в който на
база старата информация от предишни регистрирани молби, сигнали и
предоставени й отговори на същите, изказвала съмнение от качеството на
извършената социална работа и извършеното социално проучване по
отношение на майката. З. твърдяла, че с поведението си не цели да попречи на
майката да полага грижи за детето си или да я компрометира, а да получи
сигурността, че детето не се отглежда в рискова среда, предвид доскорошното
минало на С..
Според социалните работници З. не осъзнавала, че доскорошното
минало поведение на С. е било подтиквано от сина й по време на съвместното
им съжителство, което поведение будело съмнение за родителския капацитет
на З. и качествата й на подкрепяща среда за времето на съжителство на
двамата родители. С цел опазване на авторитета на З. и паметта на сина й, С.
не споделяла за нанасяният от негова страна "системен физически и
психически тормоз" върху нея, преди и след раждането на детето Б., което е и
причина за раздялата им.
След този анализ и извършеното социално проучване отново,
служителите на ДСП –Свищов посочили в заключение, че за детето Б.З. е
осигурена спокойна и сигурна семейна среда, качествено и навременно
задоволяване на всички потребности, адекватни грижи за здравето,
индивидуално внимание и любов.
9
Между майката и детето съществувала привързаност, която му
осигурява емоционален комфорт, чувство на безопасност и подкрепа. Според
социалните работници наличието на такава връзка е от изключително
значение за правилното развитие на детето Б.Б. З.. По отношение на искания
от г-жа З. режим на лични контакти с детето Б.З., ОЗД при ДСП - Свищов е на
мнение, че той не е съобразен с ниската възраст на детето и образователната
му заетост и като се вземе в предвид силната емоционална връзка между
детето и родителя, той ще ограничи възможността на майката да упражнява
пълноценно родителските си права и задължения, което ще доведе до
пропуски в грижите за Б..
От събраните гласни доказателства посредством разпита на свидетелите
А. З. и С. З. се установява, че ответницата Ф.С. и синът на ищцата имали
връзка, от която през лятото на 2019г. се родило детето Б.. Детето се родило в
осмия месец от бременността на майката и било изписано месец след
раждането. Освен недоносено, ръката на детето при раждането била извадена
от рамото. Майката – ответницата Ф.С. и детето Б., заедно с по-голямото й
дете от друга връзка И. живеели в дома на бащата, който се намирал в ж.к.
Люлин в гр.София. На 04.10.2019г. майката казала на бащата, че отива да
вземе дъщеря си от детска градина и повече не се върнала. В същата вечер
бащата на детето Б. се обадил на своята доведена сестра – свидетелката А. З. и
я помолил да му помогне с бебето. Свидетелката отишла в дома на брат си,
където установила, че детето е оставено на неговите грижи, а след нея отишла
и ищцата. Последната взела детето и от този момент започнала да го отглежда
в дома си ж.к. Хиподрума, като си взела отпуск и била подпомагана от
останалите членове на семейството й. В дома си ищцата направила детска
стая за детето и му осигурила всякакви удобства, грижела се ежедневно за
него, водела го на рехабилитационни процедури. Според свидетелките
ищцата се привързала толкава много за детето, че се грижела за него повече
отколкото ако то било нейно дете. Това продължило около година. През това
време майката не посещавала детето и не се интересувала от него. Била
ходила на два пъти до София, но за да уреди документите на по-голямото си
дете и малкия Б. и практически Б. не познавал своята майка. Последната била
направила пълномощно на бабата Р., с който й разрешавала да се грижи за
детето, да го води на лекар и на детска ясла. След година ответницата решила
да вземе детето си от нея, като според свидетелката А. З. ответницата
10
уведомила ДСП, че издирва детето си. В социалната служба детето показало,
че е привързано към своята баба, тъй като не се отделяло от нея и не
показало, че познава майка си.
Според свидетелките, след като на 07.10.2020г. майката отвела детето
със себе си в гр. Свищов, ищцата повече не е виждала детето. Свидетелките
излагат, че през лятото на настоящата година майката се съгласила ищцата да
се види с детето. Ответницата дори изразила съчувствие към Р., с оглед
смъртта на бащата на детето. Пред свидетелите заявила, че я разбира като
майка и е съгласна да посети гр.Свищов и да се види с детето. В един летен
ден Р.З. заедно със свидетелката А. З., двете й деца и съпруга й, като и
свидетелката С. З. отишли в гр. Свищов според уговорката, която имали с
ответницата. Когато пристигнали в града, ответницата не отговорила на
телефонното обаждане и със СМС съобщение ги уведомила, че не е в града и
била заминала на планина. Според свидетелката С. З., майка й – ищцата Р.З.
направила и други опити да се види с детето, но ответницата или не й
отговаряла на повикванията или не била в обхват. Ищцата зареждала ваучери
за мобИ. интернет на ответницата с цел да се види с детето, но и това не се
случило. Свидетелката изнесе, че ищцата се е консултирала с нея, а след това
разбрала, че е подала сигнал до омбудсмана, за да се консултира за правата
си, тъй като била научила, че майката има намерение да напусне страната с
детето. Според свидетелката преди да почине бащата на детето и нейн брат е
имало дело срещу него в гр. Свищов по повод подадена от ответницата жалба
срещу него. Не знае какво точно се е случило, но според нея било „дума
срещу дума“. Според свидетелката А. З. делото срещу брат й било за побой,
както и че същия бил задържан.
Според свидетелката МИ.а А. – майка на ответницата, детето Б. живее
заедно със своята майка от 10-11 месеца. Преди това дето живяло при другата
си баба в гр.София. Свидетелката изнесе, че отношенията между ищцата и
ответницата в този период не били добри, но поддържали контакти. Знаела от
дъщеря си, че ищцата не я харесва и я обиждала често, обвинявала я, че не се
грижи за детето и не става за майка. От нея знаела, че след раждането на
детето ищцата го взела да го отглежда, като го връщала на родителите само за
ден-два. Знае, че бащата е упражнявал насилие спрямо майката. Била
свидетел на акт на насилие осъществен от него и в гр.Свищов – тогава той
11
заплашвал дъщеря й с нож. В деня на изписването й от родилния дом в гр.
София се бил се заканил, че ще й счупи врата, на която закана свидетелката
станала също пряк очевидец. За да си върне детето, майката търсила
съдействие на държавни институции, тъй като ищцата не й го давала. Дори и
след като детето било дадено на майката, ответницата Р.З. продължила да
подава сигнали до държавни институции, в които да твърди, че майката
нямала условия да го отглежда. По този повод социалните работници идвали
в дома им и извършили проверка. Според свидетелката детето вече няма
проблеми с ръката и посещава детска яслена група. Свидетелката изнесе, че
живее заедно с дъщеря си и двете й деца в дома на другата си дъщеря, която
им помага финансово. Според свидетелката детето не се отделяло от майка
си. Когато оставало само с нея започвало да търси майка си и да плаче за нея.
Свидетелката Л. Г.а – приятелка на ответницата и нейната майка,
изнесе, че често си ходели на гости. Била с впечатление, че детето никога не
се отделя от своята майка и сестричката си. Станала свидетел на случай, в
който децата – нейното внуче и децата на ответницата играели в съседна стая
и Б. се разплакал за майка си.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи: С разпоредбата на чл.128 СК е признато самостоятелно право
на бабата и дядото да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето
да им определи мерки на лични отношения с него, като единственото
предвидено условие е - това да е в интерес на детето. Производството е
спорна съдебна администрация и при решаването на делото съдът се
ръководи от интереса на детето.
При определянето на мерки за лични отношения на бабата и дядото с
детето, съобразно чл. 128 СК за съда съществува задължение, съобразно
ангажираните по делото доказателства, да определи за всеки отделен случай
мерките за лични отношения, след преценка на конкретният интерес на
детето. В съдебната практика понятието „интерес на детето” се определя като
осигурена възможност то да расте, да се отглежда и възпитава в сигурна и
спокойна среда, заобиколено от близки хора, по начин, който предпоставя
неговото нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и
социално развитие и му създава условия за съобразено с нуждите и
наклонностите му образование и възпитание, така че то да се подготви за
12
живота като отговорна и самостоятелна личност.
Съгласно §1, т. 5 ДР на ЗЗДет, преценката за най-добър интерес на
детето се основава на желанията и чувствата му, физическите, психически и
емоционални потребности, възрастта, пола, миналото и други негови
характеристики, опасността или вредата, която му е причинена или има
опасност да бъде причинена, както и всички други обстоятелства, имащи
отношение към детето.
Мерките за лични отношения на бабата и дядото с детето следва да се
определят при съвкупната преценка на посочените обстоятелства. Интересът
на всяко дете е да расте в нормална семейна среда, като контактува с
родителите си и с роднините от майчина и бащина страна. По този начин
детето получава възпитание, подкрепа, придобива опит за различни житейски
ситуации. Отчуждението от близките, включително от дядото и бабата от
майчина и бащина страна не е в интерес на детето, освен когато те вредят на
развитието и възпитанието му.
От съвкупната преценка на ангажираните по делото доказателства съдът
съобрази, че към момента на приключване на съдебното дирене в настоящото
производство отношенията между ищцата и останалия жив родител на
малолетното дете Б.Б. З. от влошени са ескалирали до конфликтни. Съдебната
практика обаче приема, че когато става въпрос за баба и дядо на детето, то
интересът му да контактува с тях се преценява на плоскостта на установените
качества на бабата и дядото да отглеждат и възпитават детето и на влиянието,
което те могат да окажат върху неговата личност. Поради това отношенията
между бабата и дядото и родителите на детето нямат главно значение. Те
може да са влошени и дори конфликтни, но това не означава, че детето няма
интерес да общува с родните си баба и дядо. Ето защо,при преценката дали да
се уважи предявения иск в настоящия казус, съдът съобрази създалите се
конфликтни отношения между ищцата – баба по бащина линия на детето и
ответницата – майка на детето. Същите установяват, че ответницата се
противопоставя на личните отношения на ищцата с нейния внук. В случая
съдът съобрази останалите критерии. На тази плоскост прецени, че ищцата
притежава необходимите качества да отглежда, възпитава и придава опит на
малолетното дете Б.З.. Същото следва както от изразеното становище на
социалните работници от ДСП Красно село, така и от гласните доказателства
13
по делото. Установи се, че в продължение на цяла година от двумесечната му
възраст на детето, което обстоятелство не се оспорва от ответницата, същата е
полагала всекидневно грижи за него. Ноторно известно е, че отглеждането на
пеленаче изисква изключително много енергия и усилия, свързани с
денонощна грижа към детето, още повече, че от доказателствата се установи,
че детето Б. е роден недоносен и с двигателни проблеми. Въпреки това,
ищцата е съумяла да създаде условия за отглеждане на детето Б. в
собственото си жилище, грижела се е за него в продължение на една година,
водела го е на рехабилитация. Същото се установява както от свидетелските
показания на водените от нея свидетели, чиито показания съдът преценява по
реда на чл.172 от ГПК, така и от посоченото в социалния доклад на ДСП
Красно село, че при работа с детето през 2020 г. социалните работници са
констатирали, че детето е спокойно и контактно, прави разлика между
познато и непознато лице. Анализът на тези доказателство води до
безпротиворечивия извод, че ищцата притежава качества да отглежда и
възпитава детето. Съдът преценява, че влошените отношения на майката с
прародителя по бащина линия по никакъв начин не биха въздействали
отрицателно върху психическото или физическото развитие на детето,
доколкото такива не се извеждат нито от събраните писмени и гласни
доказателства, нито от изготвените социални доклади. Не без значение е и
обстоятелството, че ищцата е единственият близък роднина на детето Б. по
бащина линия, доколкото бащата на детето е починал. В този смисъл в
интерес на детето е да има лични отношения със своята баба по бащина
линия.
Прието е, че при определяне на конкретен режим на лични отношения
на дете с баба и дядо следва да се вземат предвид възрастта на детето, нивото
на физическото и емоционално развитие на същото, отношението му към
бабата и дядото, техните качества да го отглеждат и възпитават, влиянието,
което те могат да оказват за развитието на неговата личност. Въз основа на
събраните в хода на процеса доказателства, съдът намира, че мнението на
социалните работници от ДСП Свищов, изразено в изготвения от тях доклад,
а именно, че поискания от ищцата режим не е съобразен с ниската възраст на
детето и образователната му заетост, също и предвид силната емоционална
връзка между детето и родителя, той ще ограничи възможността на майката
да упражнява пълноценно родителските си права и задължения, което ще
14
доведе до пропуски в грижите за Б., не е съобразено с посочените критерии. В
случая следва да се съобрази, че детето действително е в ниска възраст, но не
дотолкова ниска, че да не може да общува с други хора извън кръга на
неговата майка. То вече посещава яслена група, което създава навици у него
за социална ориентираност. Освен това детето живее със своята майка и по-
голяма сестра, но и с прародителя си по майчина линия. Последната бе
разпитана в качеството свидетел и заяви, че детето било оставяно при нея.
Следователно то има създадени навици да общува с прародител. Съдът
намира, че контактите на детето с ищцата по никакъв начин няма да
ограничат родителските права на майката. Напротив, традиционно в
българското семейство прародителите са тези, които най-много подпомагат
родителите в отглеждането на децата им. Установи се, че ищцата има
качествата да възпитава своя внук и е създала изключително добри условия за
отглеждане на детето в домашната й среда. Освен това семейството на ищцата
–дъщерите и техните деца желаят контакти с детето, когато то е при своята
баба, което ще допринесе за неговото емоционално развитие. При това
положение в интерес на детето е съдът да определи режим на лични
отношения, който ще бъде пълноценен за детето. Съдът намира, че поискания
от ищцата режим на лични отношения – да вижда и взима детето всяка трета
седмица от месеца за времето от 10,00ч. в петък до 18,00ч. в неделя с
преспиване, не е съобразен нито с възрастта на детето, нито с неговия дневен
режим за тази възраст. Освен това разстоянието между гр. Свищов и гр.
София, което съдът определя за голямо, а пътуването и натоварващо, особено
за дете в тази възраст, ще затрудни съществено такъв контакт. Следва да се
посочи, че и детето не е общувало от повече от година с ищцата, което
обуславя съдът да определи и първоначален режим за периода на адаптация
на детето с ищцата. Ето защо, съдът намира, че следва да определи режим на
лични отношения на детето с ищцата през първите три месеца по обичайното
местопребиваване на детето - всека трета неделя от месеца за времето от
09,00 ч. до 12,00ч. в присъствието на неговата майка Ф. М. С.. След тези три
месеца в продължение на една година отново личните отношения да се
осъществяват по обичайното местопребиваване на детето - всяка трета
седмица от месеца за времето от 10,00ч. в събота до 16,00ч. в неделя с
преспиване, като взема и връща детето от и на адреса на майката. След
изтичане на този период от една година - всяка трета седмица от месеца за
15
времето от 10,00ч. в събота до 18,00ч. в неделя с преспиване, като взема и
връща детето от и на адреса на майката, 25 дни през лятото, когато майката не
ползва платен годишен отпуск. Този режим съдът съобрази, че отговаря на
интересите на детето и който съдът постанови съобразно неговата възраст и
развитие.
За пълнота следва да се посочи, че всяка от страните може да поиска
изменение на решението при промяна на обстоятелствата.
По отношение на искането за предварително изпълнение на решението
съдът намира същото за неоснователно. По силата на разпоредбата чл. 242,
ал. 2, т. 3 ГПК съдът може да допусне по искане на ищеца предварително
изпълнение на решението и когато от закъснението на изпълнението може да
последват значителни и непоправими вреди за ищеца или самото изпълнение
би станало невъзможно, или значително би се затруднило. В случая не се
представиха доказателства, от които да се направи извод за наличие на една
посочените хипотези. По никакъв начин не би се нарушил интересът на
детето, доколкото в това производство същото е определящо за съда.
С оглед изхода на делото в тежест на ответника следва да се възложат
направените разноски от ищеца за адвокатско възнаграждение и ДТ.
Производствата по спорна съдебна администрация на отношенията родители
и деца и на лични отношения на близки с деца не са изрично уредени в
процесуалния закон, нито има специални норми относно отговорността за
разноски по тези производства, поради което и при тях намират приложение
общите правила на чл. 78 ГПК, съгласно които отговорността за разноски
почива на изискването за отговорност за вреди от неоснователни действия.
Доколкото администрацията на тези граждански правоотношения се
извършва изцяло по преценка на съда, изхождайки изключително от интереса
на детето, то при уважаване на такъв иск и определяне размера на дължимите
разноски, е без значение обстоятелството, че съдът е определил режим
различен от поискания в исковата молба. При уважаване на такъв иск на
ищеца не се дължат разноски единствено в хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК -
когато ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и
ако изрично признае иска (Определение № 252 ОТ 25.09.2015 г. по ч. гр. д. №
3895/2015 г., на ВКС). Съдът намира, че същите се дължат в размер на 60 лв.
за държавна такса (чл.3 от ТД) и 950 лв. – адвокатско възнаграждение.
16
Водим от горното и на основание чл.128, ал.1 от Семейния кодекс, съдът
РЕШИ:
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.128, ал.1 от СК режим на лични
отношения на Р. Г. ЗЛ., с ЕГН **********, с адрес ***** с нейния внук Б.Б.
З. с ЕГН ********** както следва:
-През първите три месеца личните отношения да се осъществяват по
обичайното местопребиваване на детето в гр.Свищов - всяка трета неделя от
месеца за времето от 09,00 ч. до 12,00ч. в присъствието на неговата майка Ф.
М. С..
-След изтичане на този период от три месеца в продължение на една
година личните отношения да се осъществяват по обичайното
местопребиваване на детето в гр.Свищов - всяка трета седмица от месеца за
времето от 10,00ч. в събота до 16,00ч. в неделя с преспиване, като взема и
връща детето от и на адреса на майката.
-След изтичане на този период от една година личните отношения да се
осъществяват - всяка трета седмица от месеца за времето от 10,00ч. в събота
до 18,00ч. в неделя с преспиване, като взема и връща детето от и на адреса на
майката, 25 дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен
отпуск.
ОТХВЪРЛЯ искането за допускане на предварително изпълнение на
решението, на основание чл. 242, ал. 2, т. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Ф. М. С. с ЕГН **********, с адрес ***** да заплати на Р. Г.
ЗЛ., с ЕГН **********, с адрес ***** направените по делото разноски в
размер на 950 (деветстотин и петдесет) лева адвокатско възнаграждение и 60
(шестдесет) лева за държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
17