П Р О Т О К О Л

 

 

ГР. СЛИВНИЦА  29.01.2019 г.

 

РАЙОНЕН СЪД - СЛИВНИЦА, ІІІ-ти състав в публично съдебно заседание на 29.01.2019 г. в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА ВЕЛИКОВА

 

при секретаря Мария И. и с участието на Мария Калпачка  прокурор към РП-Сливница, сложи за разглеждане докладваното от съдията Великова ч.н.д. № 54 по описа за 2019 г.

        

Производството е по реда на чл. 223 НПК

 

На именното повикване в 16:00 часа се явиха лицата по списъка за призоваване:

 

Явява се прокурор Калпачка, наблюдаващ прокурор по Досъдебно производство № 25/2019 г.  по описа на РУ – Сливница, пр. пр. № 131/2019 г. по описа на РП Сливница.

Явява се свидетелката А.А.И..

В залата се явяват и обв. Манол Лозанов Найденов, представен чрез началника на ареста в гр. София, бул. „Г. М. Димитров” № 42 – лично и с адвокат Александров – САК, служебен защитник на същия от досъдебното производство.

Прокурор Калпачка: Уважаема г-жо Председател заявявам, че по делото има привлечено обвиняемо лице. Представям протокол за разпит на обвиняемият.

 

СЪДЪТ ИЗСЛУШВА СТАНОВИЩЕТО НА СТРАНИТЕ ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО В ДНЕШНОТО СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ:

 

Прокурор Калпачка: Да се даде ход на делото.

Свидетелката А.А.И.: Да се даде ход на делото.

Адв. Александров: Да се даде ход на делото.

Обвиняемият Манол Найденов: Да се даде ход на делото.

 

 

СЪДЪТ, след като взе предвид обстоятелството, че наблюдаващият прокурор по досъдебно производство № 25/2019 г. по описа на РУ-Сливница при ОДМВР-София, пр. пр. № 131/2019 г. по описа на РП Сливница и свидетелят, който следва да се разпита при условията на чл. 223 НПК, се явяват в днешното съдебно заседание, както и че по делото има привлечен обвиняем, счита че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

 

ОПРЕДЕЛИ

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА постъпилото искане за разпит на свидетеля пред съдия по реда на чл. 223 НПК.

Прокурор Калпачка: Поддържам така направеното искане за разпит на свидетел по реда на чл. 223 НПК.

Адв. Александров: Да се разпита свидетелката.

Обвиняемият Манол Найденов: Да се разпита свидетелката.

 

СЪДЪТ

 

ОПРЕДЕЛИ

 

СНЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛКАТА:

А.А.И.- 41 г., неженена, ЕГН: **********, с адрес ***, живее на съпружески начала с обвиняемия.

СЪДЪТ разясни на свидетеля текстово разпоредбите на чл. 119, 121, 122 НПК, както и наказателната отговорност, която носи по чл. 290 НК.

Свидетелката А.А.И.: Ясни са ми правата и задълженията. Разбирам, че има право да откажа да свидетелствам. Желая да дам показания. Обещавам да говоря истината.

СЪДЪТ на основание чл. 274, ал. 1  НПК разясни на страните правото за отводи на състава на съда.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания за отводи.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

 

ПРИСТЪПИ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛКАТА А.А.И.:

Прокурор Калпачка: Разкажете от колко време познавате Манол Найденов, какви са отношенията Ви,  какво се случи на 25 януари?

Свидетелката А.А.И.: Познавам Манол от около 2000-та година. От 14 години с него живеем заедно на семейни начала. От съвместното ни съжителство имаме родени 3 /три/ деца - едно на 14 години, едно на 12 години и едно на 8 години. От самото начало Манол не пиеше, но впоследствие започна да пие  и да ме тормози психически и физически.

Случвало се е Манол да ми посяга, като за тези случаи дори съм подавала жалба в полицията.

Близките ми са запознати с това, което се случваше. И родителите на Манол, и моите родители знаеха за това, което се случва, като многократно съм го напускала, но след една две седмици, след като той започва отново ме търси, пак сме се събирали.

Считам, че причината Манол да ми посяга е основно ревност, тъй като той ревнува от всичко.Ако поздравя някой или говоря с някой той ме ревнува. Подозираше веднага, че имам връзка с този човек. Проверяваше ми телефона включително разговорите и съобщенията.

Досега Манол не се беше се държал по този начин, толкова грубо.

Знам, че беше взел една флашка в нас, с която ме подслушваше. Флашката служеше за записване на това какво се случва в дома ни. По цяла нощ той седеше със слушалки и слушаше записите и в случай, че чуе някакъв шум ми казваше, че в дома ни и влизал някой и започваше да ме бие и тормози с цел да разбере кой е бил. Не мога да кажа кога Манол е започнал да ме записва, но от около 2 /два/ месеца забелязах, че започна да слуша записите по цяла нощ, а той ми е казвал, че има хиляди записи вероятно още от лятото на миналата година.

 С Манол живеем в нашето семейно жилище, находящо се в гр. Сливица, ул.  „Иван Вазов № 23, вх. А, ет. 3, ап. 9. Жилището се състои от хол, детска стая и кухня, като има и баня и тоалетна, които са в едно помещение, и също и два коридора. Като се влезе през входната врата направо има коридор, след това надясно има малък коридор, който води към кухнята, срещу големия коридор е хола, т.е. пада се срещу входната врата.  Детската се пада в малкото коридорче, където има врата вляво. Банята се намира в големия коридор вдясно. В жилището има тераса, до която достъпът се осъществява през хола. Входната врата на жилището се заключва, като до 21-ви или 22- ри този месец и аз имах ключ от нея, но тогава Манол смени патрона, като не ми даде ключ от него. Считам, че той го направи, за да ограничи достъпа ми да излизам навън. Манол се страхуваше че, ако изляза ще отида в полицията, тъй като вече имах множество наранявания по себе си.

В продължение на месеци Манол ме изкарваше извън Сливница. Няколко пъти се е случвало да ме кара от Сливница към м. „Барата”. Карал ме е по стария път за София. Последните дни ме караше над с. Опицвет, като цяло на отдалечени места където няма да минават коли и хора. Това продължи да се случва и след като Манол смени ключалката. В тези случаи, когато ме караше на тези отдалечени места, Манол ме изнудваше да си призная кой е влизал вкъщи, с кого му изневерявам, защото някаква гледачка му беше напълнила главата с глупости, което в допълнение към флашката го правеше подозрителен. Аз до последно отричах, че такова нещо се е случило, но той ми каза, че с малко бой явно няма да си призная, като използва думата „инкяр”, което означава, че до последно ще държа и няма да си призная. В един момент, само и само да ме остави на мира, аз реших да призная, но той започна да иска подробности. Правеше записи на всичко което казвам. Когато бяхме в колата ме удряше с една черна бухала и дървен прът, като черната бухалка последно я скри преди да го хванат. Удрял ме е и със запалка, метална запалка в главата, а също и с бокс, който той изхвърли по пътя за София, малко след фирма „Боди”, която се намира на стария път за София. С бокса ми беше разцепил главата на 3 /три/ места. Мисля, че това се случи на 22-ри януари, но не съм сигурна нито за часовете, нито дните. Аз от 1 /един/ месец съм без телефон и телевизор и не съм правилно ориентирана за времето. Телефонът ми се даваше, само за да се обадя на моите родители, за да им кажа, че съм добре, за да не ме търсят, като говорех от неговата ръка и, в случай че кажа нещо различно, ми казваше, че ще приключа, че ще ми се случи нещо лошо. Усещах го като заплаха и затова не казвах нищо допълнително, а само, че съм добре. За да не ме виждат родителите ми, той ми даваше от време на време да им се обаждам, защото иначе щяха да видят синините и в какво положение съм. Синините бяха навсякъде включително и по лицето. Когато ме биеше, ме биеше през дрехите, но в случаите, когато използваше бухалка, се получаваха синини. Случвало се е да ме стиска за врата за да не мога да дишам, като от това също останаха следи. Гасил си е пурата в лицето и в ръцете ми, от което също имам следи (свидетелката показва лявата част на врата си където се забелязва кръвонасядане, а също и ръцете си, като на лявата и дясната се забелязват кафяви петна с размери от около 7 мм до 1 см.).

Когато Манол ме биеше, децата най-често са били в другата стая, тъй като Манол в повечето случаи ги гонеше в другата стая. Той ги гонеше и ако някое от децата се разплаче, той удряше и него. Питаше децата „Тая ли курва ще защитаваш?”.

В повечето пъти, когато ме биеше, ми запушваше устата, за да не викам, и също така ме предупреждаваше да не викам, като ми казваше, че няма кой да ме чуе и няма кой да ми помогне. Ако някой се намеси, заплашва, че ще запали целия блок. Заплашваше, че ще ме убие и хвърли във варниците, за да няма труп, за да няма доказателства. Биеше ме с една дървена пръчка, която, след като аз скрих, тоя намери другата, която е по – дебела, и ме биеше и с нея, а също и с колана си, като държа да уточня, че болката от ударите с по-тънката пръчка беше по силна.

Последните дни намеси и комшията, като ме принуди да кажа какъв е номерът му, въпреки че аз нямам никаква представа какъв е. С цел да ме принуди да му кажа какъв е номерът започна да стиска ухото ми, лявото ми ухо, като стискаше много силно и ми причини това (свидетелката показва лявото си ухо, което е с морав цвят и видимо подуто).

През последните две седмици майката на Манол живееше при нас. Тя се казва Райна Манолова Евтимова. Тя спеше в стаята при децата, а ние с Манол спяхме в хола. Преди Манол да смени ключалката и майка му имаше ключ, но, след като смени ключалката, мисля, че и тя остана без ключ, тъй като ключовете мисля, че бяха 3 /три/. Манол взе един за себе и даде на децата, но на мен не ми даде. Манол забраняваше на децата ключовете да стоят на вратата, за да не мога да изляза. Майката на Манол излизаше от апартамента, ходеше на работа, но единственото, което е казвала на Манол е да не ме убива.

Ние с Манол се прибирахме рано сутринта, след като бяхме обикаляли по пътищата, където ме биеше, за да не слушат вкъщи. През деня, когато в къщи нямаше никой, продължаваше да ме тормози там. Повечето пъти, към момента когато сме се прибирали, майката на Манол вече не беше в апартамента и не знам как е излизала от там. Но е възможно тя да е имала ключ, а може на едно от децата да не е дал, защото последния ден в петък на 25- ти, тя го отключи за да избяга от апартамента, след като аз го бях заключила.

Когато успях да избягам, Манол не беше спал 3-4 дни и беше преуморен. Излезе за малко, при което ме заключи в детската стая, за да не викам за помощ, като наред с това свали и дръжката на прозореца, за да няма от къде да викам или поне така предполагам. Ходи да вземе някакво писмо, отключи ме от детската стая и легна да спи там. Аз му казах, че ще стана, за да си направя нещо за ядене и, докато беше заспал, взех от якето му ключа  и напуснах апартамента, като го заключих.

Аз исках да напусна жилището ни, но Манол не ми даваше и ми казваше, че ще ме пусне само след като ми минат синините, но те нямаше как да минат тъй като боят продължаваше ежедневно. Аз вече бях много изнемощяла, не се хранех, не спях, като последния път, след като ме удари в бъбреци, се чувствах сякаш ще припадна. Болката от удара в бъбреците продължава и в момента при всяко сядане и ставане.

По същия повод, заради неговата ревност, през декември месец ме удари с юмрук в кръста и ми спука таза, като имам и снимка на таза ми, но не я намерих онзи ден, за да я представя в полицията. Днес също си направих снимка на ръката, като същата ще представя на съдебния лекар, за да може да установи какво е счупването. На място ми казаха, че има две счупвания, които са се получили вследствие на това, че той ми огъваше пръстите на обратно.

Когато Манол ме биеше, това продължаваше около 10-15 мин, след което спираше и пак продължаваше. В последно време ме блъскаше към багажника на колата, която е комби. Няколко пъти ме удряше в него, риташе ме в корема, в главата, включително и в областта на лицето. С нож ме е бол по ръцете. Искаше да ме обезобрази, като ми бръснеше лицето, което се е случвало с машинката, за да ме направи да приличам на мъж, за да не ме погледне никой. Заплашвал ме, че ще ме залее с киселина, но това не се е случвало.

Декември месец, докато Манол свърши обекта, възложен на строителната му фирма, той ме водеше с него, като и там ме е бил пред хората, но аз не ги познавам. Един от неговите работници, който познавам, също е бил свидетел на това как Манол ме бие в колата, но не знам дали ще свидетелства. Знам само, че малкото му име е Григор.

През последния месец и половина Манол спря да ходи на работа и си стоеше вкъщи, а вечер и нощем излизахме, като ме водеше и в казиното с него. Където и да ходеше, ако не ме заключи вкъщи, ме взимаше с него. След като смени ключалката, също се е случвало да ме води в казиното в с. Петърч, като там също ме е бил. Момчетата от казиното го предупредиха, че ще дойде охраната, след което боя продължи в колата, но незнам дали това се вижда на камерата. В самото казино ме е удрял само със шамари няколко пъти. Няколко пъти ме е качвал над с. Опицвет, над горичката, като спира там и  започва да ме бие и тормози, за да му призная за някакви несъществуващи изневери. Казваше ми, ако няма любовник, да си измислям, за да знае той кой е.

Някаква гледачка му беше казала, че му изневерявам. Беше му казала някакви букви и за всяка буква ме биеше, за да му кажа с кого съм била. Знам, че беше записал гледачката, която му била казала, че съм била на някакъв паметник с някакъв мъж през нощта, като ме водеше и по паметниците да събира салфетки, да събира ДНК, дали аз съм била там.

В момента Манол не пие. Пиеше преди години. Мисля, че през лятото спря алкохола. Смятам, че взима и някакви наркотици, защото смятам, че именно това го докарваше до лудост особено като ме измъчваше, а това му доставяше удоволствие или поне според мен е така, тъй като, докато се случваше, той се смееше. Например, докато ми стискаше ухото, седеше над главата ми и се смееше. Слагаше ме на леглото, като заставаше върху мене, и с двата си крака ме затискаше, за да не мога да мърдам и, докато ми стискаше ухото, се смееше. Вероятно му доставя удоволствие да изпитвам болка.

Веднъж ми набута в устата някакво кубче от тези неща, смятам че беше наркотик. Каза ми да го изпия, тъй като било като лекарство и от него щяла да ми мине болката. Това се случи преди окол 10 /десет/ дни.

 Децата ни сами ходят и сами се прибират от училище. Децата си живеят в апартамента, но единия от дните, в който бях затворена, след като децата излязоха в грипна ваканция, не съм сигурна кой ден е било, може би беше сряда, едното дете отиде с чичо си на село Ракита, а другите двама на с. Драготинци при родителите ми. Ние по това време бяхме навън, тъй като Манол ме изкара извън Сливница докато децата заминат. Бяхме на стария път за София. След като му се обадиха, че вече са излезли, той ме прибра. Тогава, когато ме беше изкарал, искаше да ме запали като ми поля обувките с нафта и бензин. Поля и панталоните ми. Не ме е палил, но дрехите ми още миришат на бензин. Считам, че по този начин той се опитваше просто психически да ме манипулира. Съмняваше се, че имам в къщи скрити телефони и скрити записващи устройства, като преобръщаше всички шкафове, за да търси такива, след което ме биеше да му кажа къде ги крия, но аз, ако имах такъв телефон, щях още по- рано да се обяд в полицията.

Двете по- малки деца са били изпратени от брат си при моите родители, които са се обадили да ги вземе, а и след това големият ми син е отишъл с чичо си в с .Ракита. Децата са говорили с моите родители. Те на мен телефон не са ми давали, защото Манол им е забранил да ми го дават. След като са говорили с тях са се разбрали да отидат при тях заради грипната ваканция, след което аз казах  на Манол, че децата ще ходят при родителите ми и той ми каза, че излизаме от апартамента докато не ги взимат. Вероятно мислеше, че нещо съм говорила с нашите и те ще разберат какво се случва.

На въпрос на адв. Александров свидетелката А.И. отговори: Преди години съм търсила помощ по ЗЗДН. Подавала съм в РС Сливница жалби. Исках ограничителна заповед, но нещо все не беше дописано и 3 /три/ пъти ми я връщаха и накрая се отказах. Не мога да кажа каква точно е причината да се връщам толкова пъти при Манол. Може би причината беше, че се надявах, че той ще се промени, че ще ми повярва. Имах чувства към него, а имаме и деца, след като ме закара на детектор на лъжата и каза, и че детекторът съм излъгала, вече разбрах, че той никога няма да ми повярва. Твърдеше, че резултатите са изопачени, че хората там са дали такива отговори от съжаление, защото и там като ходихме бях посинена.

СЪДЪТ ОТПРАВЯ ПОСЛЕДНО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ НА ОБВИНЯЕМИЯТ Манол Лозанов Найденов ДА СПАЗВА РЕДА В ЗАЛАТА!

На въпрос на адв. Александров свидетелката А.И. отговори: Манол веднъж ми каза, че иска да напусне жилището и си беше събрал багажа, но аз му казах, че това си е негово жилище и няма смисъл да върви по улиците, като му предложих да намерим компромис, като например да живеем на приятелски начала, заради децата. Правил е и други изпълнения искаше да се беси. Връзва се по паметници и какво ли още не. Вкъщи в хола има едно метално нещо, на което Манол се е случвало да закачва въже и иска да се беси пред мен. Или пък заключва вратата на хола, която е със стъкло, като ме оставя навън, за да гледам какво прави и пак слага въжето на въпросното метално нещо, което наподобява кука.

Само когато Манол излизаше някъде, ме затваряше в определена стая, а през другото време просто стоях затворена в апартамента, докато той беше там.

В рамките на тези 3 /три/ дни, след като Манол смени ключалката, където и да е ходил Манол, съм била с него. Водил ме е в казиното и навсякъде. Да закара Дейвид по прякор „Тучко“ в София бях и аз в колата, навсякъде бях с него. Ако се налагаше да слиза от колата заключваше колата и ме оставяше вътре или ме взимаше с него, за да съм плътно до него.

 В последните месеци Манол много често употребяваше наркотици, като не се хранеше и не спеше.

Адв. Александров: Нямам повече въпроси.

На въпроси на обвиняемия Манол Лозанов Найденов свидетелката А.А.И. отговори: През 2008 г. бях бременна, но казах на Манол, че ще си правя операция от киста, въпреки че исках да направя аборт, защото не исках повече деца от него. Той се усъмни за операцията и се прибра,  и разбра, че ще правя аборт. Това, че през последните месеци преди да забременея не се е прибирал, не е вярно. Прибирал се е мисля, че се беше прибирал предишния месец.

Нямам снимка на комшията вкъщи и нямам нищо общо с него. Знам за кой комшия става въпрос, защото от месец ме бие заради него. Според него на флашката се чува неговият глас, само че, ако искате, може да разпитате и комшията и той ще потвърди, че не е идвал нито аз съм ходила в тях. Комшията се казва Румен мисля, че са разпитвани и те.

Всички записи, които има Манол, са изтръгвани с бой и затова съм казвала и неща, които не са се случвали, включително, че обичам комшията Румен, и всякакви глупости, че съм била с него, че е влизал в нас, и всичко друго, което той искаше да чуе.

Спя до обвиняемия. Случвало се е да ме гони и после ме вика. Праща ме да спя на друго място и после ме вика до него. Това беше в началото преди да започнат разправиите.

Не си спомням да съм казвала на Манол, че ще се самоубия, ако не се върне, но съм му казвала да не прави глупости, защото той ме е заплашвал, че ще се самоубие.

Може да има неща, които пропускам, но се касае за много месеци и затова няма как да бъда съвсем изчерпателна.

Прокурор Калпачка: Нямам други въпроси.

Свидетелката А.А.И.: Нямам какво да добавя.

Разпитът приключи в 17:35 часа.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 17: 35 часа.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

СЕКРЕТАР: