Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 548
29.07.2022 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково
в открито
съдебно заседание на двадесети юли две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Пенка Костова
Членове: Антоанета Митрушева
Биляна Икономова
при
секретаря Гергана Тенева
и в
присъствието на прокурора Н.Т.,
като
разгледа докладваното от съдия А.
Митрушева
АНД (К) № 498 по описа на
Административен съд – Хасково за 2022 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба, подадена от П.В.Щ., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез Адвокатско
дружество „Г. и М.“,
представлявано от адв.К.Г., срещу Решение № 115/18.04.2022 г., постановено от Районен
съд - Хасково по АНД № 20225640200051/2022 г.
Касационният
жалбоподател твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно, доколкото при
съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването
на наказателното постановление били допуснати съществени процесуални нарушения.
В хода на проверката било установено, че управляваното от касационния
жалбоподателя моторно превозно средство не било обявено за издирване, но не
било и регистрирано, като водачът разполагал с необходимата правоспособност за
управление на МПС. Срещу жалбоподателя и в негово присъствие бил съставен Акт
за установяване на административно нарушение серия № GA № 449451 за нарушение
по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Впоследствие административнонаказателното
производство за посоченото в чл. 140, ал. 1 от ЗДвП нарушение било прекратено
поради това, че деянието съставлява престъпление, а материалите били изпратени
на РП - Хасково по компетентност. След разглеждане на преписката прокурор от РП
- Хасково приел, че макар и деянието формално да осъществява признаците на
престъпление по чл. 345, ал. 2, във вр. ал. 1 от НК, то поради своята
малозначителност се характеризира с явно незначителна степен на обществена
опасност и това, на основание чл. 24, ал. 1, предл. 2 от НПК, изключвало
определянето му като престъпление. При издаването на наказателното
постановление административно-наказващият орган възприел изцяло описаната в
АУАН фактическа обстановка, но наложил процесните санкции, вписвайки, че издава
наказателно постановление на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, във връзка с
Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 14.11.2021 г. и
за реализиране на административнонаказателна отговорност, представляващо пр.
пр. вх. № 4608/2021 г. по описа на РП - Хасково. След издаване на
постановлението освен административнонаказващия орган, следвало да бъдат
уведомени собственика на лекия автомобил и жалбоподателя за отказа да се
образува досъдебно производство, които имали право да обжалват този акт.
Доколкото последните не били уведомени, прокурорското постановление не било
влязло в законна сила и не следвало да се издава постановление от „Пътна Полиция“.
На
следващо място, видно от издаденото НП, в същото било посочено, че
Постановлението за отказ е издадено на 14.11.2021 г., но от направената
„календарна справка“ ставало ясно, че посочената дата се пада в почивен ден
/неделя/, предвид което била допусната грешка, представляваща основание за
отмяна на издаденото НП.
Твърди
се още, че с издаване на НП било допуснато нарушение на принципа на „non bis in
idem“ в аспекта на кръга от въпроси, разгледани в Тълкувателно решение № 3 от
22.12.2015 г. на ВКС по ТД № 3/2015 г., ОСНК. Видно от постановлението на РП -
Хасково, прокурорът отказал да образува досъдебно производство, тъй като било
прието, че деянието не съставлява престъпление. Съставът на вмененото за
извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП можел да се наруши веднъж, ако
превозното средство, което е управлявано, не е надлежно регистрирано, като в
този случай нямало как да има регистрационни табели, тоест липсата на
регистрация поглъщала управлението без регистрационни табели. Втората хипотеза
на правната норма на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП касаела случаите, когато няма
поставени на определените за това места регистрационни табели, въпреки че МПС е
регистрирано. Последното обаче не било приложимо към престъплението по чл. 345,
ал. 2 от НК, при което било криминализирано единствено и само управлението на
нерегистрирано МПС, но не и управлението на МПС без регистрационни табели.
Поради това АНО или не следвало да
прекратява първоначално образуваното като административнонаказателно
производство, започнато с АУАН GA № 449451/19.05.2021 г., или след
прекратяването на наказателното производство от прокурора и изпращането на
делото за реализиране на административнонаказателна отговорност, следвало да
издаде НП, в което нарушението да съответства на деянието, за което било водено
и прекратено наказателното производство, а именно за управление на МПС, без
същото да е надлежно регистрирано. Внимателният прочит на санкционния акт
сочел, че в съдържателната му част наказващият орган описал и двете форми на
нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, макар нерегистрирането по надлежния ред
на превозното средство да поглъща липсата на поставени регистрационни табели, а
наложил наказание за управление на нерегистрирано МПС. Отделно от това, в
обстоятелствената част на издаденото в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН
наказателно постановление наказващият орган изложил фактически обстоятелства по
извършване на друго нарушение, свързани с управление на МПС от неправоспособен
водач, които нямали отношение към административнонаказателното обвинение, за
което бил наказан със санкционния акт. По този начин се стигнало до съществен
порок в издаденото НП, а именно противоречие между неговата обстоятелствена и
диспозитивна част, защото административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
била ангажирана за това, че управлява процесния лек автомобил без
регистрационна табела, а с диспозитива на НП бил наказан за управление на МПС,
което не е регистрирано по надлежния ред, предвид наложената санкция по първото
предложение на текста на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Безспорно било, че
несъответствието между фактическото и правно административнонаказателно
обвинение е винаги съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на
защита на санкционираното лице и възможността му да разбере за какво нарушение
е привлечен да отговаря, поради което и се явявало самостоятелно основание за
отмяна на НП.
С
оглед на така изложеното, се моли за отмяна на Наказателно постановление №
21-1253-002758/06.12.2021 г., издадено от ОДМВР Хасково, с-р „Пътна Полиция” и
за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на
жалбоподателя пред двете съдебни инстанции.
ОТВЕТНИКЪТ
по касационната жалба – Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Хасково
не се явява и не изпраща процесуален представител, съответно не изразява
становище по основателността на касационната жалба.
Представителят
на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – Хасково счита обжалваното решение за правилно и
законосъобразно и като такова, предлага да бъде оставено в сила.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна
страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следните
съображения:
С
атакуваното съдебно решение Районен съд – Хасково е потвърдил Наказателно
постановление № 21-1253-002758/06.12.2021 г. на Началник сектор ПП при ОДМВР –Хасково,
с което на
основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца. За да постанови решението си, съдът е приел за установено от
фактическа страна, че на 19.05.2021 г. около 07:15 часа в гр.Х., на ул*** в посока магазин “Ч.“, при извършена проверка на
управлявания от жалбоподателя автомобил се установило, че лекият автомобил
„Мерцедес“ е без peгистрационни табели и не е регистриран по надлежния ред. На
нарушителя бил съставен АУАН. Впоследствие административнонаказателното производство
било прекратено по отношение на нарушението по чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП
и преписката изпратена по компетентност на РП - Хасково. С постановление на РП -
Хасково от 14.11.2021 г. било прекратено образуваното досъдебно производство и
преписката - изпратена на КАТ за произнасяне, като в тази връзка било издадено
процесното НП на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН.
От
правна страна съдът е приел, че при издаването на НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Ясно и точно била посочена датата на нарушението и
мястото на извършването му, били описани обстоятелствата и фактите, при които
било извършено нарушението. Посочени били и всички елементи от обективна страна
на нарушението. Правилна била правната квалификация на нарушението. НП било
издадено от надлежен орган и в законоустановените срокове. Това, че
постановлението на РП – Хасково, с което се отказвало образуването на ДП, било
издадено в почивен ден не го правело незаконосъобразно или нищожно, тъй като
било издадено от надлежен орган в кръга на неговите правомощия, а
жалбоподателят имал правото да обжалва това постановление по реда на
инстанционния контрол, което не бил сторил и за което нямало представени
доказателства по делото. Съдът е намерил, че в конкретния случай не е нарушено
правилото "ne bis in idem". След като бил налице отказ да се образува
наказателно производство, в случая не било налице едновременно ангажиране на
наказателната и административно наказателната отговорност на лицето за едно и
също деяние. По същество съдът е намерил за безспорно доказано извършването на
нарушението - управление на нерегистрирано
моторно превозно средство.
Настоящата
инстанция намира, че решението на Районен съд – Хасково е постановено в
съответствие и при правилно приложение на закона.
Изцяло
се споделя извода на въззивния съд, че наказателното постановление е издадено в
съответствие със законово регламентираните изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН досежно неговото съдържание. В обстоятелствената част на наказателното
постановление се съдържа описание на съставомерните елементи на деянието, както
и на всички релевантни за ангажирането на отговорността обстоятелства по
повдигнатото административнонаказателно обвинение. Противно на твърдяното от
касатора, в НП се съдържа описание на нарушението, с посочване на всички
обстоятелства, свързани с обективните признаци от състава на това нарушение,
като основен елемент от императивния реквизит по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, а
възраженията на касационния жалбоподател за наличието на противоречие в
описанието на нарушението и неяснота, довели до ограничаване правото му на
защита, са абсолютно несъстоятелни.
Липсват допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
санкционното производство. Касационният състав счита, че санкционното
производство е протекло при стриктно съблюдаване на изискванията на ЗАНН, като
до издаване на НП се е стигнало, след като е била образувана преписка вх. № 4608/2021
г. по описа на Районна прокуратура - Хасково, която е приключила на 14.11.2021
г. с отказ за образуване на досъдебно производство и върната на сектор
"Пътна полиция" към ОДМВР - Хасково, с оглед преценка за търсене на
административнонаказателна отговорност. В рамките на регламентирания законов
срок надлежно оправомощеният административнонаказващ орган е пристъпил към
ангажиране на отговорността на дееца. Административнонаказващият орган изрично
е посочил, че наказателното постановление се издава в
административнонаказателно производство, образувано по реда на чл.
36, ал. 2 от ЗАНН, като е изложил и
конкретните индивидуализиращи данни за прокурорското постановление за отказ да
се образува наказателно производство.
Фактически, правно и доказателствено обоснован е и направеният от съда извод, че извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение е доказано по безспорен начин. При подробно изяснена фактическа обстановка въззивният съд е постановил правилни изводи по съществото на спора, които изцяло се споделят от настоящата инстанция. Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. При неизпълнение на това задължение се прилага санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, която гласи, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Надлежен ред за регистриране на МПС е редът, предвиден в ЗДвП и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. В процесния случай касаторът е имал качеството на водач на МПС, а административнонаказателно отговорното лице по смисъла на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е именно лицето, управлявало МПС. Това води до извода, че правилно е ангажирана неговата отговорност. Фактите еднозначно сочат, че управляваният от него автомобил не е бил надлежно регистриран, а и това обстоятелство не е било спорно пред районния съд. С тази постъпка касаторът е нарушил правилото за поведение, въведено с нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Деянието е описано в НП коректно и непротиворечиво се разбира, че касаторът е наказан, защото е управлявал МПС, което няма надлежна регистрация, точно както изисква санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. На деянието е дадена правилна правна квалификация. Тези съображения са достатъчни, за да бъдат отхвърлени възраженията на касатора, че липсва тъждество между правната норма и словесното описание на нарушението.
Не
е налице и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК за отмяна на
обжалваното решение - допуснато от въззивния съд съществено нарушение на
процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 - т. 4 от НПК.
Разгледани, подложени на преценка и отхвърлени като неоснователни са всички
възражения на санкционираното лице, като в изпълнение на изискването на чл.
339, ал. 2 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, съдебното решение съдържа мотиви
защо не се приемат доводите, изложени в подкрепа на подадената жалба. При
формирането на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са
установени порочни действия на въззивния съд, съответно не са констатирани
порочни съдопроизводствени действия при разглеждане на делото и постановяване
на съдебното решение.
С
оглед на изложените съображения, съдът намира че не са налице твърдените
касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо,
постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния закон и при
спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 115/18.04.2022 г., постановено от Районен съд - Хасково по АНД №
20225640200051/2022 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.