Р Е Ш Е Н И Е № 1043
19.07.2018г,
гр.Пловдив
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно
гражданско отделение,
девети граждански състав, в закрито заседание на деветнадесети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Надежда
Дзивкова
като разгледа
докладваното от съдията Ф.Рабчева гр.д.№ 1651/ 2018г.
по описа на ПдОС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство по чл.437,
ал.1 и сл. ГПК.
Делото е образувано по постъпила жалба
на Е.А. Т. *** против акт на съдебния
изпълнител, изразяващ се в наложена с ПДИ изх.№ 29980/ 07.06.2018г. възбрана
върху недвижим имот, представляващ ½ ид.част от сграда с идентификатор №
56784.554.21.3., с адм.адрес гр. П., ул. *** по изп.д.№ 20188210401055 по описа
на ЧСИ П.Илиев, с рег.№ 821 на КЧСИ, район на действие ОС Пловдив. По изложени
доводи за несеквестеруемост на описания недвижим имот се иска отмяна на
наложената с акта на съдебния изпълнител възбрана върху имота.
Постъпило
е възражение от адв. Р.С., като пълномощник на взискателя по изп.дело, с което
се изразява становище за недопустимост на
жалбата, като се иска да се остави без разглеждане.
Налице
са мотиви по чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ
П.Илиев, в които мотивира становище за допустимост , но неоснователност
на жалбата.
Пловдивски
окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства намери следното:
Жалбоподателката е длъжник в
изпълнителното производство, инициирано
от взискателя В.М.Т. против Е. А.Т. *** за събиране на вземане по
изп.лист от 16.04.2018г , издаден по
адм. Д.№ 2365/ 2014г. по описа на Адм.съд – Пловдив и адм.д.№ 11575/2016г. по
описа на ВАС на РБ в размер на 600 лева.
Жалбоподателката се явява длъжник в изпълнителното производство
и легитимирана на основание чл.435, ал.2, т. 2 ГПК да обжалва насочването на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквестеруемо. Съобразно т.1 на
Тълкувателно решение №2 от 2013г на ОСГТК
по тълк.д.№ 2/2013г от 26.06.2015г принудителното изпълнение се насочва
върху отделен имуществен обект с налагането на запор или възбрана върху този
обект. В случая след образуване на
изпълнителното дело по молба на взискателя
е наложена възбрана върху
описания недвижим имот по искане
на съдебния изпълнител от 07.06.2018г.,
за което жалбоподателката уведомена с изпратената и получена редовно на
19.06.2018г. ПДИ , поради което депозираната чрез Окръжен съд – Пловдив на
26.07.2018г. жалба се явява процесуално допустима както с оглед срока по
чл.436, ал.1 ГПК, така и с оглед наличието на хипотезата на чл.435, ал.2, т.2 ГПК.
С жалбата
жалбоподателката изразява доводи за несеквестеруемост на описания
недвижим имот по смисъла на чл.444 ГПК, съставляващ жилище и семейна къща за семейството на жалбоподателката, състоящо
се от съпруга й Г. Т. и дъщеря й М. Т., и двамата инвалидизирани съобразно
решения на ТЕЛК. В този смисъл се
извършва позоваване на разпоредбата на
чл.444, т.7 ГПК относно случаите, в
които длъжникът може да се позове на несеквестеруемостта в случаите относно жилището на длъжника , ако
той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно нямат друго
жилище, независимо от това дали длъжникът живее в него, както и ако
жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на
семейството му, определени по наредба на МС, надхвърляща част от него, като се
продава ако са налице условията по чл.39, ал.2 ЗС.
С
налагане на възбрана върху описания недвижим имот е насочено принудителното
изпълнение върху него като обект на изпълнение, съобразно т.1 от цитираното ТР
№2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Недвижимият имот е с характеристиките на непотребима
вещ, налагането на възбрана върху която
в принудителното изпълнение не се явява несъвместима с несеквестеруемостта ,
съобразно т.1 от същото Тълкувателно решение №2/2013г. от 26.06.2015г. на ОСГТК
на ВКС до момента, в който изпълнителното производство не продължи с провеждане
на изпълнителни действия, целящи осребряване на процесното имущество за
удовлетворяване вземането на взискателя.
В този смисъл самото налагане на възбраната върху недвижимия имот към
настоящия момент запазва и своя обезпечителен характер, свързан с възпрепятстване
разпоредителната власт на длъжниците върху описания имот, но също така се явява
допустимо изпълнително действие на съдебния изпълнител, тъй като не е несъвместима
с несеквестеруемостта на имота към момента, по смисъла на цитираната
тълкувателна практика на ВКС.
По
така изложените съображения жалбата се явява допустима, но по същество неоснователна, поради което обжалваният
акт на съдебния изпълнител следва да бъде потвърден.
Водим
от горното и на основание чл.437, ал. 3 и ал.4 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наложената от съдебен изпълнител възбрана
върху недвижим имот, представляващ ½ ид.част от сграда с идентификатор №
56784.554.21.3. по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-64/ 05.10.2006г. на ИД на
АГКК, с административен адрес гр. П., ул. *** по изп.д.№ 20188210401055 по
описа на ЧСИ П.Илиев, с рег.№ 821 на КЧСИ, район на действие ОС Пловдив, за
която длъжникът уведомен с ПДИ изх.№ 29980/ 07.06.2018г.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4, пр.2 ГПК.
Председател: Членове: