Р
Е Ш Е
Н И Е
№………………….. …………..
2019 година,
гр.ВАРНА
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Варна, второ отделение, ХХХІІ-ри състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
В съдебно заседание, проведено на 06.03.2019 г.при секретар Мая Вълева изслуша докладваното от
председателя административно дело № 3083/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 АПК, във връзка с чл. 103, ал.1, т.1 от
ЗДСл.
Инициирано е по жалба от С.Г.В., ЕГН********** ***, действащ чрез
пълномощник адв.В., против Заповед
№33-1646/30.08.2018г. издадена от Изпълнителен Директор на Национална агенция
по приходите, с която е прекратено
служебно му правоотношение на основание
чл.103, ал.1 от ЗДСл.
В жалбата са изложени
доводи за незаконосъобразност поради противоречие на оспорената заповед
с материалния закон и извършени нарушения на процесуалните правила. Като
фактически обстоятелства жалбоподателят изтъква, че след като е подал заявление
вх.№2578 от 24.08.2018г., с което е
направил предложение до органа по назначението за прекратяване на
служебното му правоотношение по реда на чл.103, ал.1, т.1 в десет дневния срок по същата норма органът
по назначаването не е взел отношение- не
го е уведомил дали приема предложението или не.
На 14.09.2018г. В. е подал ново заявление
вх.№21948 от същата дата, с което
оттеглил направеното от него предложение, като заявил изрично, че до
момента не е уведомен съгласно изискванията на цитираната норма. Продължил е да
изпълнява задълженията си по служебното правоотношение, ползвал отпуск поради
временна неработоспособност за периода 28.08.2018г.-08.09.2018г., като след завръщането му на работа на 25.09.2018г.
му е връчен обходен лист; заповедта за прекратяване на служебното
правоотношение му е връчена на 26.09.2018г. Същата е издадена на 30.08.2018г. Твърди се антидатиране.
Въз основа на горното е формиран петитум
с искане за отмяна на оспорената заповед
Ответникът при предоставената му по реда на чл. 163, ал.2 от АПК не изразява становище по наведените
в жалбата доводи, не изпраща представител на първото по делото
открито съдебно заседание.
В хода по съществото на спора пледира
за отхвърляне на жалбата като
неоснователна. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание на
06.03.2019 г. във фазата по съществото на спора процесуалният представител на
ответника заявява, следното: Заповедта се
извежда с дата, когато същата се разписва от органът по назначаването в случая Изпълнителния директор
на НАП. По тази причина самият номер и дата се изписват допълнително, когато
това вече е факт, а не когато същата се съставя.
По отношение номера на самата заповед,
както и извеждането й, същата е цитирана в писмо от Изпълнителния директор на
НАП до служителя, в което се посочва, че същият не приема заявлението за
оттегляне на заявлението за прекратяване. Счита, че служителят може валидно да оттегли същото заявление
за прекратяване на служебно правоотношение най-късно до датата, на която предложението
му е прието, в случая до издаване на заповедта
за прекратяване на служебните правоотношение.
Настоящият съдебен състав, като
анализира доказателствата и съобрази доводите на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
Фактите по случая са следните:
Съгласно Заповед № 173/19.05.2009
г. на Изпълнителния директор на НАП- София, считано от 01.06.2009 г. С.Г.В. е
назначен за държавен служител на
длъжност „инспектор по приходите“ за
неопределено време.
Със заповед № 789/19.11.2009 г.
Изпълнителният директор на НАП
прекратил служебното правоотношение със С.В. на основание чл. 107, ал.1,
т.3 от ЗДСл.
Със заповед № 85.33/25.07.2012 г. въз основа на влязло в сила решение №
10359/16.07.2012 г. на ВАС, с което горната заповед е отменена като
незаконосъобразна, Ст.В. е възстановен
на заеманата от него длъжност „инспектор по приходите“.
Със Заявление вх.№ 20574/24.08.2018 г. В. отправил искане
до Изпълнителния директор на ТД на НАП София (орган по назначаването) за прекратяване на
служебното му правоотношение по взаимно съгласие на основание чл. 103, ал.1,
т.1 от ЗДСл. Заявлението по характер и правен ефект представлява предложение за прекратяване на
правоотношението и е получено на същата дата – 24.08.2018 г., видно
от представената на л.46 от делото
работна карта, с маркиране „ за предприемане на действия по компетентност“,
потвърждава се и от представените в хода на съдебното производство разпечатки
от програмния продукт „Хермес“ , в който се генерират и поддържат електронни служебни досиета на служителите на ТД на НАП.
По този факт спор между страните не съществува, видно и от
изявлението на процесуалния представител на ответника в открито съдебно
заседание на 06.03.2019 г.
Със Заявление вх.№ 21948/14.09.2018 г.
Ст.В. е направил волеизявление за оттегляне на отправеното от него на
24.08.2018 г. предложение за прекратяване на служебното му правоотношение с ТД
на НАП. Това заявление е получено от органа по назначаването на същата дата –
14.09.2018 г., видно от регистрирането в електронното досие на В. в програмния продукт „Хермес“ (л.48 от делото). Според изявлението на процесуалния
представител на ответника, съдържащо се в протокола от открито съдебно
заседание на 06.03.2018 г. моментът на
получаване на заявлението за оттегляне на предложението е 19.09.2018 г., тъй
като имало служебна кореспонденция –
имейл от същата дата, с който същото било изпратено на централното управление
(л. 49).
С подложената на съдебен контрол Заповед
№ 33-1646/30.08.2018 г . изпълнителният директор на ТД на НАП София прекратява
служебното правоотношение със С.В. на основание чл. 103, ал.1, т.1 от ЗДСл
- по взаимно съгласие, изрично записано в нея.
Заповедта е връчена на В. на 26.09.2018
г. в 16:40 ч., подписана е с изрично писмено възражение :“Със Заявление вх.№ 21948/14.09.2018 г. оттеглих направеното
предложение по чл. 103, ал.1, т.1от
ЗДСл. Считам, че настоящата заповед е издадена неоснователно“.
С писмо изх.№ М-24-03-866-1/25.09.2018
г. изпълнителният директор уведомил Ст.В., че депозираното от него заявление от
24.08.2018 г. за прекратяване на служебното правоотношение е надлежно одобрено
и съответно е издадена заповед № 33-1646/30.08.2018 . Следва да се отбележи, че
това писмо е връчено на В. едва на 04.10.2018 г. – след като вече е получил
процесната заповед. Видно от цялостното му съдържание органът по назначаването признава
приемането на заявлението за оттегляне, като посочва датата 19.09.2018 г. и . Намира същото за
неоснователно, тъй като не били посочени конкретни мотиви и поради това не го
уважава.
При тези факти съдът приема следното от
правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 103, ал.
1, т. 1 от ЗДСл, служебното
правоотношение се прекратява по взаимно съгласие на страните, изразено писмено;
страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по
него – независимо положително или отрицателно - и да уведоми другата страна в
десетдневен срок от получаването му; ако тя не направи това, се счита, че
предложението не е прието. Законодателят
изчерпателно е посочил задълженията на страните по служебното правоотношение,
за да е несъмнено, че насрещните им волеизявления за прекратяване на договора съвпадат. Затова той
поставя изискване за писмено изразяване на постигнатото съгласие и взаимно уведомяване на страните за
предприетите действия. На задълженията на предложителя да направи писмено
искане за прекратяване на трудовия договор и да го изпрати на другата страна, са възложени насрещни задължения на последната
да приеме предложението и в
десетдневен срок да уведоми писмено предложителя за взетото отношение. Двете
предпоставки - приемане на предложението и уведомяване за това предложителя -
следва да съществуват кумулативно, така както кумулативно са поставени
условията за наличие на писмено предложение и изпращането му на другата
страна.
Липсата на която и да е от тези предпоставки е
достатъчна да обоснове извода, че
взаимно съгласие на страните за прекратяване на договора не е
постигнато. Законодателят свързва последиците от неизпълнението им с презумпция
за неприемане на предложението. С така
регламентираната процедура, най-вече с
въведения 10 дневен срок за приемане и вземане на отношение (изпращане на
писмен отговор) по направеното предложение
законодателят цели да ограничи максимално периода на правна несигурност
за развитието на служебното правоотношение както и да гарантира на страната,
отправила предложението възможност за защита, евентуално предприемане на
последващи действия относно същото
правоотношение.
Ако страната, до която е отправено
предложението не изрази изрично писмено становище в рамките на
10-дневния срок от получаването му, законът предвижда, че предложението не е
прието. Законодателят приравнява липсата на уведомление за приемане на
заявление с предложение за прекратяване
на едно служебно правоотношение на отказ
за приемане.
По силата на цитираната правна норма
органът по назначаването е бил длъжен да вземе отношение по направеното
предложение и да писмено и изрично да уведоми за това държавния служител в
определени от законодателя 10 дневен
срок.
В разглеждания случай за изпълнителния
директор на ТД на НАП София този срок, изчислен съгласно правилата на ГПК,
започва да тече от деня, следващ датата
на постъпване на предложението -24.08.2018 г., т.е. началният му момент е
25.08.2018 г. а крайният дата, на която
изтича е
03.09.2018 г. От страна на ответника не се ангажираха доказателства, а и
не се въведе твърдение, че в рамките на така изчисленият срок – до 03.09.2018 г
същият да е уведомил по някакъв начин служителя Ст.В., че приема отправеното от
него предложение. С изтичане на срока и при положение, че предложението не е
прието, органът по назначаването не може да прекрати служебното правоотношение
по взаимно съгласие. Съдът счита, че правният ефект на отказа вече е настъпил към датата 04.09.2018 г.
Относно
коментираното писмо №
М-24-03-866-1/25.09.2018 г., връчено на служителя на 04.10.2018 г.: При
съдържащото се в него изрично изявление на органа по назначаването, че то е във
връзка със заявлението на В. от 24.08.2018 г. за прекратяване на
правоотношението, съдът намира, че с
него не може да се постигне правния
ефект на изрично писмено уведомяване на
предложителя ва становището на насрещната страна, тъй като писмото е изготвено,
датирано и най-вече връчено повече от месец след изтичане на установения от
законодателя 10-дневен срок.
Това писмо не променя извода за настъпил
ефект на отказ за приемане на предложението. При това без всякакво значение е
обстоятелството, че заповедта за
прекратяване на служебното правоотношение, обосноваваща се на чл. 103, ал.1 т.1 от ЗДСл, е издадена в
рамките на 10 дневния срок.
Напълно несъстоятелна е тезата, поддържаната от процесуалния представител на
АО в хода по съществото на спора,
че валидно оттегляне на заявлението за
прекратяване на служебното правоотношение
служителят можел да направи „най-късно до датата, на която предложението му е прието, в случая
до издаването на заповедта за прекратяване на служебните правоотношения.“ Горното
представлява превратно и крайно неправилно тълкувание на правната
норма. Както вече беше изтъкнато по-горе, за да е налице постигнато взаимно
съгласие , т.е. да е налице пълно
съвпадение на насрещните волеизявления на страните, следва първо да е изпълнена
точно предвидената от законодателя
процедура по писмено уведомяване за становището на приелата предложението
страна - в случая Изпълнителният
директор на ТД на НАП София в определения за това 10 дневен срок. Заповедта за
прекратяване на служебното правоотношение не съчетава в себе си едновременно и
задължителното процесуално действие по уведомяване за евентуалното приемане на
отправеното предложение и крайния правен резултат по същество. Уведомяването е
самостоятелна съществена част от процедурата по прекратяване на служебно
правоотношение с оглед постигане на взаимно съгласие.
С изтичане на срока и при ясната
липса на изпълнение на процедурата по
уведомяване за взетото отношение по отправеното предложение, ефектът от което е отказ
за приемане и той е настъпил, то органът по назначаването не може да прекрати
служебното правоотношение по взаимно съгласие тъй като такова не е постигнато.
Така
проведеното производство по чл. 103, ал.1, т.1 от ЗДСл. е изцяло опорочено, прекратеното с процесната заповед на изпълнителния директор
на ТД на НАП София служебното правоотношение със Ст.В. на същото правно
основание – по взаимно съгласие - е
незаконосъобразно, поради липсва една от предпоставките, които законът визира в
коментираната норма и поради това налага
отмяна на акта.
Предвид приетия по спора краен правен
резултат и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, съдът го
намира за основателно и доказано, следва
да се уважи в пълен размер.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл.172, ал. 2 предложение второ от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №33-1646/30.08.2018г. издадена от Изпълнителен
Директор на Национална агенция по приходите,
с която служебното правоотношение
на С.Г.В. *** е прекратено на основание чл. 103, ал.1, т.1 от ЗДСл.
На основание чл. 143, ал.1 от АПК
ОСЪЖДА
ТД на НАП София да заплати на С.Г.В. ***,
ЕГН**********, сумата от 600
(шестстотин) лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС с касационна жалба в 14 дневен срок
от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА