№ 87
гр. С., 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ, в публично заседание на първи
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Никола Г. Маринов
при участието на секретаря Христина П. Панайотова
като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Административно
наказателно дело № 20232230200053 по описа за 2023 година
Производството е по повод жалба на К. И. Я. против наказателно
постановление №22- 0804- 003970/21.10.2022г., издадено от началника на РУ
на МВР- С., с което на жалбоподателя за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП
са наложени наказания на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП, а именно
„Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 6 месеца и са му отнети общо 10 контролни точки на
основание Наредба №Із- 2539 от 17.12.2012г. на МВР. Моли наказателното
постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно призован и своевременно призован се явява
лично в съдебно заседание. Счита наказателното постановление за
незаконосъобразно и моли съда да го отмени.
Органът, издал обжалваното наказателно постановление, редовно
призован изпраща свой представител, който не се явява. Изпраща писмено
становище по същество на делото, с което моли наказателното постановление
да се потвърди като законосъобразно.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 19.09.2022г. около 20,45 часа полицейски служители, свидетелите Ц.
И. и И. Д. изпълнявали служебните си задължения по контролиране
1
спазването на реда и правилата от гражданите в гр. С.. Докато патрулирали
по ул. „Самуиловско шосе“ видели, че срещу тях се движи бавно лек
автомобил „Пежо 307 SW“. Когато двете коли се разминали, служителите на
реда видели, че този автомобил няма поставени регистрационни табели,
поради което го спрели за проверка. Автомобилът бил с рама
№VF33HRHYB83273452. Установили, че водач на този автомобил е
жалбоподателя К. И. Я. и че лекият автомобил не е регистриран по надлежния
ред. Жалбоподателят не представил и контролен талон към свидетелството за
управление на МПС. Той обяснил, че е организирал закупуването на колата за
жената, с която живеел на семейни начала. Моторното превозно средство е
било докарано на платформа до с. Крушаре като по време за превозването му
шофьорът на платформата и жалбоподателят не се разбрали за заплащането за
тази услуга и К. Я. се отказал от превоза. Поради това колата била
разтоварена от платформата до автоморга „Енчеви“ на бул. „Самуиловско
шосе“. Жалбоподателят обяснил, че това е причината да се движи с
автомобила и че имал намерение да я придвижи до КАТ- С. за да я регистрира
по надлежния ред на следващия ден.
Свидетелят Ц. И. приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на
чл.140, ал.1 от ЗДвП и разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. За тези
нарушения съставил акт за установяване на административно нарушение на
жалбоподателя.
Образувано било Бързо производство №1378/2022г. по описа на РУ на
МВР- С., вх. №5019/2022г. по описа на РП- С. срещу К. И. Я. за престъпление
по чл.345, ал.2 от НК, което било прекратено с Постановление от 27.09.2022г.
от РП- С. поради липса на осъществено престъпление от общ характер. Било
изпратено на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- С. за
преценка относно необходимостта от ангажиране на административно
наказателна отговорност по отношение на жалбоподателя.
Въз основа на постановлението от 27.09.2022г. на РП- С. впоследствие
началникът на РУ на МВР- С. възприел същата фактическа обстановка като
издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.175,
ал.3, предл.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя наказания „Глоба“ в размер
на 200 (двеста) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Отнел му общо 10 контролни
2
точки на основание Наредба №Із- 2539 от 17.12.2012г. на МВР.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в четиринадесетдневния преклузивен
срок от лице, имащо правен интерес от обжалването и разгледана по
същество е неоснователна.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели изцяло, тъй
като те са безпротиворечиви, логични, последователни и относими към
предмета на делото.
Съдът кредитира и писмените доказателства, присъединени към
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.
Съдът счита, че правилно е описано в обжалваното наказателно
постановление нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, тъй като от събраните
по делото доказателства по несъмнен начин се установи, че жалбоподателят е
управлявал на 19.09.2022г. около 20,45 часа по ул. „Самуиловско шосе“
моторно превозно средство „Пежо 307 SW“ с рама №VF33HRHYB83273452,
което не е регистрирано по надлежния ред.
Това по несъмнен начин се установи от показанията на свидетелите Ц.
И. и И. К..
В разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП е предвидено, че по пътищата,
отворени за обществено ползване се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. Както бе посочено по- горе
по делото се установи по несъмнен начин, че жалбоподателят се е движел с
управляваното от него моторно превозно средство по ул. „Самуиловско шосе“
като в настоящия случай е без значение дали това е било в пътния банкет
отстрани на пътното платно или не, в каквато насока е възражението на
жалбоподателя. Настоящият състав намира това възражение за
неоснователно. В действителност законът говори за пътища, отворени за
обществено ползване, което на практика означава всички пътища. За да е
налице яснота по отношение какво законът има предвид за „път“, е посочено,
че по смисъла на § 6, т.1 от ДР на ЗДвП- път е всяка земна площ или
съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на
пътни превозни средства или на пешеходци. Съгласно разпоредбата на чл.5,
3
ал.1 от Закона за пътищата- пътищата имат следните елементи- обхват на
пътя, пътни съоръжения, пътни принадлежности, а съгласно ал.2 и ал.4 от
същия закон обхватът на пътя е площта, върху която са разположени земното
платно и ограничителните ивици от двете му страни, всяка с широчина до 2
метра. По смисъла на § 1, т.2 от ДР на Закона за пътищата „земно платно“ е
част от повърхността в обхвата на пътя, върху която са разположени:
платното (платната) за движение; разделителните ивици; банкетите;
тротоарите; разделителните и направляващите острови; зелените площи;
крайпътните отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите и другите
конструктивни елементи на пътя. В този смисъл дори и жалбоподателят да е
управлявал МПС в банкета, отстрани на ул. „Самуиловско шосе“, той
представлява част от пътя.
Относно другото възражение от страна на жалбоподателя за недоказано
управление от страна на жалбоподателя, съдът също счита за неоснователно.
Това, че жалбоподателят е управлявал цитираното МПС се доказва от
показанията на разпитаните в съдебно заседание полицейски служители Ц. И.
и И. К., чиито показания, както бе посочено по- горе съдът кредитира изцяло.
Полицаите са категорични, че жалбоподателят се е движел с МПС „Пежо 307
SW“ по ул. „Самуиловско шосе“ в посока гр. С. и след като е забелязан от тях
водачът на нерегистрирания автомобил действително отбива и спира близо до
автобусната спирка до завод „Язаки“ с включени светлини и работещ
двигател.
По отношение на следващите възражения на жалбоподателя за
непосочване на отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства и
необсъждане на субективната страна на отговорността му, които водели до
процесуални нарушения, съдът също счита за неоснователни. Наказателното
постановление съдържа всички изискуеми реквизити, съгласно разпоредбата
на чл.57, ал.1 от ЗАНН. Наказващият орган не дължи обстойно изложение на
смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, още повече в
случаи като настоящия, наказанията „Глоба“ и „Лишаване от право на
управление на МПС“ на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП са
определени в съответните законови минимуми, т. е. не е допуснато
нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН. Като по отношение
на субективната страна на административнонаказателната отговорност на
4
жалбоподателя, административнонаказващият орган е описал в издаденото
наказателно постановление, че жалбоподателят е извършил виновно
нарушението но чл.140, ал.1 от ЗДвП, т. е. това не е пропуснато. За
ангажиране на административнонаказателната отговорност за нарушението
по чл.140, ал.1 от ЗДвП е достатъчно да е установено управление на МПС,
което не е регистрирано по надлежния ред като е без значение дали
изминатото разстояние от страна на жалбоподателя е било няколко метра или
километър, преди да бъде установен от органите на реда.
При издаването на атакуваното наказателно постановление не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
доведат до отмяна на наказателното постановление. Правилно е определена
санкцията на нарушителя и същата отговаря на вината и на допуснатото
нарушение. Ето защо съдът счита наказателното постановление за
законосъобразно и като такова следва да го потвърди изцяло.
Ръководен от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №22- 0804- 003970/21.10.2022г. на началника на
РУ на МВР- С., с което на К. И. Я. с ЕГН ********** на основание чл.175,
ал.3, предл.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба“ в
размер на 200 (двеста) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от ШЕСТ месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от същия закон и са му отнети
общо 10 контролни точки на основание Наредба №Із- 2539 от 17.12.2012г. на
МВР като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд- гр. С. в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
5