Решение по дело №1738/2021 на Софийски градски съд

                             Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 12.10.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-Брачни състави, І- ви въззивен брачен състав, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА

                                               ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА                                                                 ТАНЯ КАНДИЛОВА                    

         при секретаря Нели Първанова, като разгледа докладваното от съдия К. Хасъмска  въззивно гр. дело № 1738 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на молителите А.Н.М., действащ лично и в качеството му на баща и законен представител на малолетното дете Д. А.М., срещу решение № 20277354/15.12.2020 г., постановено по гр. д. № 69843/2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 86 състав, с което съдът е оставил без уважение молбата им за издаване  заповед за съдебна защита, срещу Н. Е.П.. Въззивниците считат, че  решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат съображенията си. Молят решението да бъде отменено и съдът да постанови друго, с което да издаде заповед за защита в полза на молителите, като наложи на ответниците мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 5 от ЗЗДН.

Въззиваемата страна Н. Е.П., с възражението срещу въззивната жалба, моли решението да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски.

За съдебно заседание въззивниците, редовно уведомени, не се явяват, не изпращат представител и не изразяват становище по жалбата.

В съдебно заседание въззиваемата страна моли решението да бъде потврърдено. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от молителите в първоинстанционното производство, които имат правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.

С молба от 03.12.2019 г. А.Н.М., действащ лично и в качеството му на баща и законен представител на малолетното дете Д. А.М., са поискали да се издаде заповед за защита в тяхна полза, срещу Н. Е.П., с която първия молител е съжителствал в условия на фактическо съпружеско съжителство и която е майка на детето Д.- втория молител, описвайки в какво са се изразявали актовете на насилие по отношение на всеки от тях, извършени от ответницата на 29.11.2019 г.

С решение № 20277354/15.12.2020 г., постановено по гр. д. № 69843/2019 г., СРС, ІІІ ГО, 86 състав е оставил без уважение молбата им за издаване  заповед за съдебна защита и е осъдил молителя А.Н.М. да заплати държавна такса по сметка на СРС в размер на 50 лв. и разноски в размер на 600 лв.

Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:

Наведените във въззивната жалба  доводи,  че съдът е постановил акта си при нарушаване на съдопроизводствените правила, приемайки неправилно и необосновано за недоказани фактическите и правни основания на молбата за защита, настоящия съдебен състав счита за неоснователни.

С допустимите от ЗЗДН доказателствени средства молителят следва да проведе главно и пълно доказване на твърденията си в сезиращата съда молба- чл. 154, ал. 1 от ГПК, указващ доказателствената тежест в процеса. При недоказване на твърденията на страната, от които за същата произтичат благоприятни правни последици, какъвто е настоящия случай, молбата се оставя без уважение- както правилно е процедирал и първоинстанционния  съд.

На декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не може да бъде придадена силата на доказателствено средство съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН и на основание само на нея- съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН да бъде издадена заповед за защита, тъй като в настоящия случай е налице свидетел, присъствал  по времето и на мястото, където се твърди, че е извършено насилието- т. е. има други доказателства по смисъла на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН.

В случая молителите са довели за разпит свидетеля Любомир Александров, поради което е невъзможно на основание само на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, съдът за издаде заповед за защита в полза на декларатора по делото и пострадало лице, тъй като е имало свидетел- очевидец през времето, когато се твърди да е извършено насилието. Свидетелят не установява нанасяне на удари от ответницата по гърба на А.Н.М. и дърпане на същия, дърпане на детето по дясната му ръка, крясъци от ответницата на испански език и развален английски език, с негативен оттенък и заплашителен тон, възприети частично от А.Н.М., а само разправия между родителите на детето и дърпане на последното от двамата, посягане от молителката към гърба на А.Н.М. и опит да го достигне, както и, че детето е плачело.

           Не се ангажираха и писмени доказателства за извършени от ответницата спрямо Д. А.М. актове на домашно насилие (СМУ №Ж-84/2019 г. установява единствено причинените увреждания на конкретно лице, възможността те да са се получили по описания от него начин и време, но не установява авторството на причинителя им).

 В производството по ЗЗДН се изследва дали са извършени конкретни актове на домашно насилие от лице срещу друго лице, за които законът изисква да се намират или да се намирали в определена връзка-това е предметът на делото. И настоящия съдебен състав счита, че не следва да се използва специалния ЗЗДН, смисълът на който е да защити действителни жертви на домашно насилие и да предотврати бъдещи актове на домашно насилие с предвидените в него специфични мерки за закрила при наличието на спорове между страните за родителски права и междуличностни конфликти.

Поради изложеното, съдът счита, че обжалваното решение е постановено в съответствие с всички събрани относими по делото доказателства. Правните изводи на първостепенния съд кореспондират с доказателствата по делото, съдът е изложил съображенията си, въз основа на които е достигнал до конкретния правен извод- недоказаност на твърденията в молбата за защита, поради което неоснователно е посоченото в жалбата оплакване за необоснованост на решението.

И във въззивната инстанция не бяха ангажирани доказателства, обуславящи основателността на жалбата.

Съобразно изложеното, първоинстанционното решение следва да се остави в сила.

При този изход на делото въззивникът А.Н.М., на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН дължи заплащане на държавна такса за въззивната жалба по сметка на СГС в размер на 12,50 лв.,  а двамата въззивници дължат разноски за платено адвокатско възнаграждение на насрещната страна в размер на 1200 лв.

          Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р Е Ш И :

 

          ОСТАВЯ В СИЛА решение № 20277354/15.12.2020 г., постановено по гр. д. № 69843/2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 86 състав.

         ОСЪЖДА А.Н.М., с ЕГН********** да заплати държавна такса за въззивната жалба по сметка на СГС в размер на 12,50 лв. 

         ОСЪЖДА А.Н.М., с ЕГН********** и Д. А.М., ЕГН**********, действащ чрез неговия баща и законен представител А.Н.М., с ЕГН********** да заплатят на Н. Е.П., родена на *** г. сумата от 1200 лв.- разноски по делото.  

          РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                                         

                                                         

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ:1.                2.