Р Е Ш
Е Н И Е-31
Гр.В.
11.февруари 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският
окръжен съд гражданско отделение в открито заседание на трети
февруари две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател : С. С.
Членове :1. Г. Й.
2.Д. В.
при секретаря В. У. .........................................
и с участието на прокурора.....................................................................
изслуша
докладваното от съдията Й. гр.д. №8 по
описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на Дял
втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.
С
Решение №724/29.10.2020 г. по гр.д.№655/2020 г. по описа на Районен
съд-В. е признато,че уволнението на К.С.А.
с ЕГН: ****** и адрес *** ,ж.к----, извършено със Заповед №
ПО-02-14-22/09.03.2020 г. на основание чл.328, ал.1,т.2 от КТ на Кмета на о. В.
е незаконно и е отменена същата заповед.
Възстановен е К.С.А. с ЕГН ****** на предишната работа
на длъжността “изпълнител-домакин и шофьор” .
Осъдена е О. В.
ЕИК. и адрес гр.В. да заплати на К.С.А. с ЕГН: ********** обезщетение за
оставане без работа поради незаконното уволнение за периода 10.03.2020г. до
10.09.2020г. в нетен размер 4471.20 лева, ведно със законната лихва, считано от
предявяване на иска на 08.05.2020 г. до окончателното издължаване.
Осъдена е О. В.
ЕИК. и адрес гр.В. да заплати на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС
Д.Т. в размер на 238.84 лева и възнаграждение на вещо лице 90.00 лева.
Така
постановеното от първоинстанционния съд решение
е обжалвано от От О..В.,представлавана
от д-р Ц. Ц.Кмет на О. В., пл… чрез
пълномощник – И. Д.- старши експерт „Принудително изпълнение“ в отдел „МДТ“
Поддържа се ,че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано .
На първо място се иска да се има предвид ,че в
процесното решение първоинстанционият съд неправилно и необосновано е признал
за незаконно уволнението и го е отменил поради обстоятелството, че
работодателят не е извършил подбор в съответствие с разпоредбата на чл. 329 от
Кодекса на труда. Твърди се ,че съдът е достигнал до този погрешен извод, тъй
като не е анализирал в цялост съобразени по делото доказателства. Неправилно
съдът бил приел, че при прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца К.С.А.,
заемащ длъжността „Изпълнител- домакин и шофьор“ в отдел „Финансово-счетоводни
дейности и бюджет“, работодателят е следвало да извърши подбор.Видно от Решение
№3, прието с Протокол №2 /07.02.2020г. на Общински съвет В., представено и
прието по делото като писмено доказателство, била утвърдена нова структура на
общинската администрация на Община В. С него била закрита длъжността
„Изпълнител- домакин и шофьор“ в отдел „Финансово-счетоводни дейности и
бюджет“, както и била премахната
дирекция „Финансово-стопанска дейност“.
Със Заповед № РД-02-11-210/02.03.2020 г. на Кмета на
община В., приета като писмено доказателство по делото, било утвърдено ново
длъжностно разписание, считано от 09.03.2020 г. Видно от представените и приети
по делото длъжностни характеристики на служители в отдел „Финансово-счетоводни
дейности и бюджет“, трудовите функции на длъжността не се осъществявали от нито
една от другите длъжности, а същата била трансформирана в старши специалист
„Транспортна техника, движима собственост и материално техническа база“.
Сравнявайки наименованията на длъжностите нива от КДА/КДД за заеманата от ищеца
длъжност „изпълнител“ било необходимо ново „Изпълнител“, докато за старши
специалист „Транспортна техника, движима собственост и материално техническа
база“- ниво „Специалист 2“. Естеството на изпълняваните от ищеца задължения,
както и факта, че длъжността му е била единствена с тези функции, предполагали
невъзможността възлагането има да бъде прехвърлено на друго лице поради
несъвместимостта в техния характер.
В представеното по делото и прието писмено доказателство-
доклад на В. Д.- Секретар на община В. до Кмета на община В. относно
оптимизиране на работата на Общинската администрация, ясно били изложени
мотивите за съкращение на щатните бройки и други структурни и организационни промени
в Общината. Предвидено било повишаване на отговорностите и задълженията: „ще
отговаря за транспортната техника на Община В., ще носи отговорност за движима
собственост- компютри, оборудване по проекти и др., както и за
материално-техническата база, и не на последно място ще води отчетността, свързана
с това..“, налагала необходимостта от премахване на длъжността „изпълнител“ и
трансформирането и в „старши специалист“, което било свързано с техническа
обработка на документите, с практическото прилагане на законодателството, със
систематизирането на информация. След извършен анализ на дейностите, които са
задължение на администрацията, можело да се направи аргументиран извод относно
необходимостта от такива структурни промени заради неефективното изпълнение на
задачи и дейности. Това налагало утвърждаването на ново длъжностно разписание,
според което някои длъжности подлежат на закриване.
От това според въззивника следвал единствено верният
извод, че работодателят е извършил реално съкращение на щата. Към дата на
прекратяване на трудовото правоотношение било налице действително премахване за
в бъдеще на длъжността „Изпълнител- домакин и шофьор“. Във връзка с горното се
поддържа ,че твърдението на ищеца в
исковата молба, че не е извършено реално съкращение на щата от страна на работодателя
Община Видин ,било неоснователно.
От горното ставало ясно, че е неправилен изводът на
първоинстанционния съд, че „преди да пристъпи към уволнението на ищеца,
работодателят е следвало да извърши подбор измежду служителите, изпълняващи
сходни трудови функции с тази на ищеца“, тъй като нямало длъжности еднородни по
своя характер и функции, както и трудовите функции на ищцата не се осъществявали
от нито една друга длъжност. Освен това и самият ищец в исковата молба и по
време на съдебния процес също не конретизирал с кои от новосъздадените длъжности е следвало
да бъде извършен подбор.
Развиват се подробни доводи относно това ,че извършването на подбор не е
задължително.Твърди се ,че подборът при уволнение на основание съкращаване на щата или при
намаляване обема на работа не е задължителен, когато се премахва единствена
щатна бройка за съответната длъжност и работникът или служителят, който я
заема, се уволнява. В тази хипотеза също така не се извършвал подбор изобщо с
всички работници или служители, чиито длъжности не се съкращават, а само с
тези, които заемат близки, сходни длъжности. Задължение за работодателя за
извършване на подбор било измежду всички негови служители с еднаква или
подходяща длъжност, работещи в това регионално звено. В конкретния случай било
налице действително премахване за в бъдеще на длъжността специалист „изпълнител-
домакин и шофьор“.
Нещо повече, когато се извършвало уволнение по
съкращение в щата, с което се премахва единствената по характера си щатна длъжност,
какъвто бил конкретният случай, работодателят по своя преценка можел да уволни
съответния работник или служител, който заема единствената длъжност, или да
направи подбор съобразно с критериите и с оглед на целите, посочени в закона.
Ако той решил да не упражнява правото си на подбор, уволненият работник или
служител не можел да оспорва уволнението като незаконно затова, че
работодателят е уволнил тъкмо него, а не е използвал правото си на подбор, в
резултат на което той би уволнил примерно някой друг работник или служител.
Това разрешение следвало от характера на субективното право на подбор,
използването на което зависело от преценката на работодателя. Решението, с
което една щатна длъжност се съкращава, не подлежало на съдебен контрол, защото
било въпрос на стопанска и управленска целесъобразност. Ищецът не бил посочил
измежду кои работници считал, че е следвало да бъде извършен подбор, при
положение, че този щат е закрит. Практиката на ВКС приемала, че е налице реално
съкращение и при извършена от работодателя трансформация - когато трудовата
функция на съкратената длъжност се прехвърля на друга длъжност със съществено
различаваща се трудова функция, както и когато тя се преразпределя между други
длъжности със съществено различаващи се трудови функции. В този случай не
възниквало задължения за работодателя да извърши подбор по чл. 329 от КТ.
/Решение № 38 от 23.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2098/2017 г., III г. о., ГК,
докладчик съдията Г. М., Решение № 153 от 24.07.2017 г. на ВКС по гр. д. №
4092/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията М. Ф./.
Отделно от горното, дори и да се приемело, че няма
реално съкращаване на щата поради предполагано от ищеца наличие на сходни
трудови функции като съдържание в други длъжности, Върховният касационен съд е
категоричен,че е „налице съкращаване в щата [...], когато трудовите
функции по съществуващата преди съкращаването длъжност са заличени и на нейно
място е създадена нова - е различна длъжностна характеристика. Дори и част от
задълженията на длъжността по стария щат да са запазени - е налице реално
съкращаване в щата, ако липсва идентичност със старата длъжностна
характеристика на съкратената длъжност.“ (Решение № 257 от 21.06.2011 г. на ВКС
по гр. д. № 1480/2010 г., III г. о., ГК).
Според Решение от 28.11.2012 г. на СРС по гр. д. №
36654/2012 г., ГК, 71-ви с-в. съкращаване в щата имало както при намаляване
бройките работници или служители, така и само при реална промяна на трудовите
функции на съществуващите бройки по щатното разписание. Във втората хипотеза
попадали както случаите, когато трудовите функции по съществуваща длъжност са
изцяло заличени и на нейно място са възложени нови, така и когато всички или
част от задълженията на една длъжност по стария щат са запазени, но не е налице
идентичност със старата длъжностна характеристика на съкратената длъжност. Така
например, възможно било трудовите функции на заличената длъжност да се
разпределени за изпълнение между други служители с различна длъжностна
характеристика... [...] Във всички случаи, когато липсва пълно съвпадение, е
налице съкращаване в щата...
Обобщено можело
според жалбоподателя да се направи следното твърдение: налице е съкращаване на
щата, когато трудовите функции по съществуващата преди съкращаването длъжност
са разпределени в други такива, стига да липсва идентичност със старата
длъжностна характеристика на съкратената длъжност. Това безспорно изключвало
вероятността за фиктивно съкращаване, тъй като в Общината не съществувало друга
длъжност с идентична характеристика, като тази на съкратения щат.
Във връзка с гореизложеното се поддържа от жалбоподателя,че
първоинстанционният съд неправилно и
необосновано е приел, че за работодателя е възникнало задължение да извърши
подбор при извършеното съкращение на щата. Използването на правото на подбор би
било неизбежно ако е налице хипотеза на
съкращение на щата, когато се засяга една или повече от множество еднородни
длъжности, например съкращава се една от двете длъжности за домакин, две от
петте щатни бройки продавачи и т.н., работодателят неизбежно трябва да извърши
подбор и да реши кой от двамата домакини или кои двама от петте продавачи и
т.н. да уволни. В тази хипотеза правото на подбор било неотменна част от
правото на уволнение, в смисъл, че правото на уволнение не може да бъдело
упражнено, без да се извърши подбор.
В конкретния случай обаче не била налице тази хипотеза, тъй като тук не се засягали
множество еднородни длъжности, а една -единствена, чийто функции не се
изпълняват от нито една друга длъжност.
Иска се да бъде постановено решение ,с което да се
отмени изцяло Решение № 724/29.10.2020
г. на Районен съд-В. по гр. дело № 655/2020 г. като неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, като вместо него се постанови друго, с което
да се признае за законно уволнението на К.С.А..
Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете
инстанции.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител
изразява в с.з. доводи относно правилността на обжалваното решение.
Видинският
окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено следното :
Подадена е пред Районен съд-В. искова
молба от К.С.А. ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени
искове за признаване на уволнение за незаконно и отмяна на заповедта за
прекратяване на трудово правоотношение, за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност, за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради
незаконното уволнение за периода 10.03.2020г.- 10.09.2020г. в брутен размер
4968.00 лева, ведно със законната лихва за забава от предявяването на иска до
окончателното издължаване.
Излага се, че на 09.03.2020 г е прекратено трудовото
правоотношение с ищеца, по силата на което същият е изпълнявал длъжността
„Изпълнител-домакин и шофьор в Отдел „Финансово -счетоводни дейности и бюджет“,
на основание чл.328, ал.1 т.2 КТ. Сочи се, че заповедта е незаконосъобразна,
тъй като не се касае за реално съкращаване на длъжността. Променено е името на
отдела, като е запазена трудовата функция като съдържание на новооткрита
длъжност или като системно възлагане на функциите за изпълнение на друг
работник. Сочи, че не е извършен подбор, както и че уволнението е целенасочено
и субективно.
Исковата молба, заедно с приложенията, на основание
чл.131, ал.1 ТПК е изпратена на ответника, който в срока по същия текст е подал
отговор и е представил писмени доказателства.
Ответникът излага, че оспорва исковата претенция за
признаване незаконосъобразността на уволнението и отмяна на заповедта. Твърди,
че заповедта е законосъобразна и обоснована. Сочи, че с решение на Общински
съвет В. е утвърдена нова структура на общинската администрация. Длъжността на
ищеца е закрита, като на мястото е разкрита нова длъжност -Старши специалист
„транспортна техника, движима собственост и материално-техническа база“.Сочи
се, че новата длъжност изисква да се изпълнява от служител с по-високо
длъжностно ниво, с оглед включените в длъжността нови трудови функции и
по-високата професионална компетентност.Сочи се още, че подбор не е
задължителен, тъй като длъжността, която е съкратена е била една на брой.
От събраните по делото доказателства Окръжен съд-В.
приема да безспорно ,че ищецът е бил в
трудово правоотношение с Община В. за длъжността „изпълнител- домакин и шофьор“
в отдел „Финансово -счетоводни дейности и бюджет“ ,което е прекратено със
Заповед № ПО-02-14-22/09.03,2020г. на основание чл.328, ал.1,т.2 от КТ, считано
от 10.03.2020г., като е посочено от фактическа страна , съкращаване в щата-
отпаднала като нормативно определена позиция и като система от функции,
задължения и изисквания.
С предизвестие от 09.03.2020г. ищецът е уведомен, че
на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ трудовото правоотношение ще бъде
прекратено след изтичане на уговорения 30 дневен срок.
От представеното длъжностно разписание на Общинска
администрация - Видин към 16.12.2019г. се установява, че в специализираната
администрация в отдел „Финансово -счетоводни дейности и бюджет“ числеността на
персонала е 9 броя, от които 1 брой „началник отдел“, 1 брой „главен експерт“,
3 броя младши експерт, 1 брой „счетоводител“ , 2 броя „старши счетоводител и 1
брой „изпълнител -домакин и шофьор “ - длъжността, изпълнявана от ищеца.
С Решение № 3, взето с Протокол № 2/07.02.2020г.
Общински съвет – В. е утвърдил структура на Общинска администрация – В. в
одобрената численост 166 щатни бройки, в т.ч. кмет на община - 1 брой, кметове
на кметства - 12 броя, заместник кмет на община - 4 броя, кметски наместници -
21 броя, обща администрация 38 щатни бройки, специализирана администрация - 89
щатни бройки.
От представената по делото структура и численост на
общинската администрация – В., се установява, че в специализираната
администрация отдел „Финансово -счетоводни дейности и бюджет“ е запазен.
Със Заповед № РД-02-11-210/02.03.2020г. на кмета на
Община В., е утвърдено длъжностно разписание, считано от 09.03.2020г.
Съгласно новото длъжностно разписание, отдел
„Финансово -счетоводни дейности и бюджет“ е с численост 8 броя длъжности- 1
брой „началник отдел“, 1 брой „главен експерт“, 3 броя „старши счетоводител“ и
1 брой „ „старши експерт“, 1 брой младши експерт“ и 1 брой „старши специалист
“транспортна техника, движима собственост и материално -техническа база“, като
длъжността на ищеца е премахната.
Видно от щатните разписания за съкратената длъжност не
се изисква образователно квалификационна степен, ниво изпълнител и не се е изисквал
стаж. Съгласно утвърденото ново щатно разписание на длъжностите за длъжността
„старши специалист “транспортна техника, движима собственост и материално
-техническа база“, се изисква образователно ниво средно образование, ниво
специалист 2 и професионален опит 1 година. Видно от поименните щатни
разписания, в новото такова длъжността „ старши специалист “транспортна
техника, движима собственост и материално -техническа база „ е заета от нов
служител със средно образование, каквото има и ищеца. От същите се установява
още, че по старото длъжностно разписание в отдел „Човешки ресурси , деловодство
и архив и информационно обслужване“ в Обща администрация, в която е и отделът
на ищеца е съществувала длъжност „изпълнител-шофьор“, която е запазена и в новото
щатно разписание на длъжностите в отдел „Административно обслужване и
деловодство“ в Обща администрация.
Със Заповед № РД-02-11-280/26.03.2020г. на кмета на
Община В., е утвърден Устройствен правилник на ОА В. и е отменен действалия до
момента.
Представени са длъжностните характеристики за
длъжността на ищеца по старото длъжностно разписание, както и длъжностните
характеристики в отдела по новото щатно разписание за длъжностите младши
експерт, старши счетоводител, счетоводител, старши експерт и „началник отдел
ФСДБ и главен счетоводител“. Длъжностна характеристика за длъжността „старши
специалист транспортна техника, движима собственост и материално -техническа
база“ не е представена.
Вещото лице по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът възприема като обективно и компетентно изготвена и
неоспорена от страните, дава заключение за размера на БТВ на ищцата за един ден
и за един месец.
От представеното копие на трудова книжка на ищеца, се
установява, че след прекратяване на трудовото правоотношение, същият не е
полагал труд по друго трудово правоотношение и не е получавал доходи от такова.
От заключението на вещото лице ,изготвило съдебно-счетоводната експертиза се
установя, че нетния размер на обезщетението на ищеца за посочения период е 4
471.20 лева, като същото е посочено и по месеци за периода. Тези обстоятелства
не са спорни.
Горната фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства и по същество не
се оспорва от страните ,които спорят единствено относно приложението на
материалния закон.
Видинският
окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие от правна страна
следното :
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му
част, а по всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за
неправилност на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба,
освен в случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в жалбата
правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия
и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на
първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна
практика, обективирана в решения на Върховния касационен съд, постановени по
реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г.
о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение №
385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е
валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. Депозираната
срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от надлежна страни и
при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана
по същество, въззивната жалба се явява неоснователна, поради следните
съображения:
С оглед на установените факти и обстоятелства по спора
Окръжен съд-В. споделя крайния извод на районния съд ,че не е налице законосъобразно прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца. Не е представена от ответната страна длъжностна
характеристика за длъжността „изпълнител-шофьор“ в отдел „Човешки ресурси ,
деловодство и архив и информационно обслужване“ в Обща администрация, в която е
и отделът на ищеца, за да се установи дали съкратената длъжност на ищеца и
посочената не са сходни , доколкото и двете са с еднакво наименование и изисквания за заемане и дали е следвало да
бъде извършен подбор от работодателя,поради което на основание Чл.161 ал.1 ГПК фактът за съвпадане на естеството на трудовите
задължения на двете длъжности следва да се счита за доказан .Въззивната
инстанция счита за необходимо да отбележи освен това ,че от поименното
разписание на длъжностите на Общинска администрация –В. –страници 4 и 5 е видно
,че класификаторите на двете длъжности по НКПД съвпадат (44193009),което говори
за пълна идентичност на двете длъжности.
Постоянна и последователна е съдебната практика на ВКС
, че когато работодателят съкращава една или повече, но не всички от няколко
еднакви или сходни длъжности, е задължен да упражни правото си на подбор, за да
останат на работа тези, които имат по - висока квалификация и работят по -
добре. В тези случаи подборът е задължителен, тъй като работодателят следва да
подбере съобразно двата императивно установени икономически критерия в чл. 329
от КТ, кои от работниците или служителите, осъществяващи еднакви или сходни
трудови функции, да остави на работа на несъкратените щатни бройки и кои от тях
да уволни - според броя на съкратените щатни бройки-в този смисъл е например Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. на
ВКС по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГК, докладчик съдията С. Ч..
Страните спорят относно това когато съкращението засяга не цялото
предприятие на работодателя, а негово обособено, относително самостоятелно
структурно звено /поделение, клон, цех, отдел, сектор, група и пр./дали работодателят е длъжен да извърши подбора само в рамките на обособената структура -само
измежду работниците и служителите, осъществяващи еднородни трудови функции в
това обособено звено или трябва да включи в подбора и работниците и служителите
, осъществяващи еднородни трудови функции
в други обособени звена. Спорен е всъщност и въпросът какво
следва да се разбира под понятието обособено звено –дали това е най-малката
структурна единица ,в която работи работникът или служителят ,или това е
по-горната структурна единица ,включваща в състава си няколко по-малки
структурни единици .В конкретния случай е спорно дали структурната единица е
отдел „Финансово-счетоводни дейности и бюджет „ или е „Обща администрация „;може
да се защити и тезата ,че подборът следва да се извърши и след работниците и
служителите в Обща администрация и тези в Специализирана администрация .Крайният
извод е коренно различен в зависимост от това какво се включва в понятието
„структурно звено“.Въззивникът по същество защитава във въззивната жалба довода
,че при съкращение в структурното звено „отдел“ следва да се извърши подбор
единствено измежду служителите в този отдел и че при наличието на само една
длъжност работодателят не е длъжен да прави подбор .Районният съд е приел по
същество ,че под понятието „структурна единица“ следва да се включат всички
отдели в Обща администрация .
Въззивният съд намира за правилно второто становище
поради следното :
Съгласно задължителната практика на ВКС (обективирана например в Определение № 871 от
17.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2583/2019 г., III г. о., ГК, докладчик съдията
М. Р.) работодателят е длъжен да
извърши подбор при закриване на определено структурно звено, ако в оставащите
такива на предприятието /в същото населено място/ съществуват длъжности за
същите или несъществено отличаващи се трудови функции; той, обаче, не е длъжен,
нито може да направи подбор между работници и служители с място на работа
според трудовите договори в различни населени места, тъй като не може
едностранно да променя мястото и характера на работа, определени в сключения
договор /реш. № 290/11.07.12 по г. д. № 882/11, ІV ГО, реш. № 329/13.07.11 по
г. д. № 1073/10, ІV Г0/. От друга страна, подбор по смисъла на чл. 329 КТ не се
извършва между служители в рамките на структурно обособено звено на едно
предприятие, когато единични щатни бройки се намират в различни населени места
в страната; такъв следва да се извърши само между работници или служители в
рамките на съответното структурно обособено звено за съответния район или
населено място, при наличие на повече от една щатна бройка за определена
длъжност.
От посочената по-горе задължителна практика на ВКС
следва ,че в настоящия случай работодателят е следвало да извърши подбор между
всички служители с идентични длъжности с НКПД 44193009 ,упражняващи трудовите
си функции на територията на гр.Видин независимо от това в кое структурно звено
работят (Обща администрация,Специализирана
администрация,отдел,сектор,дирекция).Както
се посочи по-горе ,от длъжностните разписания е видно, че двете посочени
по-горе длъжности са идентични ,поради което преди да пристъпи към уволнението на ищеца,
работодателят е следвало да извърши подбор измежду служителите на Община В. ,
изпълняващи същите или сходни трудови функции
с тези на ищеца на територията на гр.В.. Липсата на подбор по чл. 329 от КТ
опорочава прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца и същото следва да
бъде признато за незаконно само на това основание.
С оглед на горното е правилен изводът на
първоинстанционния съд,че искът с правно
основание чл.344, ал. 1 ,т. 1 КТ е основателен и че следва да бъде уважен,а
поради акцесорния си характер на
обективно съединения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ следва да се
уважи и иска за присъждане на обезщетение за оставане без работа на ищеца за
посочения период, в резултат на незаконосъобразното уволнение.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
С оглед изхода на делото и на основание Чл.38 ал.2
Закона за адвокатурата Община В. ЕИК. и
адрес гр.В. следва да бъде осъдена да заплати на адв.П. П. от АК-В.
възнаграждение за процесуално представителство пред Окръжен съд-В. в размер на
650 лв.
Водим от горното и на основание Чл. 272 ГПК Съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №724/29.10.2020 г. по
гр.д.№655/2020 г. по описа на Районен съд-В.
ОСЪЖДА Община В. ЕИК . и адрес гр.В. да заплати на адв.П.
П. от АК-В. възнаграждение за процесуално представителство пред Окръжен съд-В.
в размер на 650 лв.
Решението
подлежи на касационно
обжалване по силата на Чл.280 ал.2 т.3 ГПК в едномесечен срок от връчване на препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :