№ 1283
гр. София, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20211110215232 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на /фирма/, с ЕИК ХХХХ, срещу наказателно постановление № Р-10-
774/15.10.2021 г., издадено от М.А.Ф в качеството си на заместник председател на
Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Надзор на инвестиционната
дейност”, с което на основание чл. 83, чл. 53 и чл. 27 от ЗАНН, чл. 15, ал. 1, т. 7 от ЗКФН и
чл. 222, ал. 1, пр. 2 от ЗППЦК, на /фирма/, е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 5000 (пет хиляди) лева за извършено нарушение на чл.
100н, ал. 2 във вр. с ал. 5, вр. с чл. 100т, ал. 1 от ЗППЦК.
Подадена е жалба от санкционираното търговско дружество. В нея се сочи, че НП било
неправилно и незаконосъобразно. Изтъква се, че разпоредбата на чл. 100т, ал. 1 от ЗППЦК
не предвижда задължение за публичното дружество в алтернативна форма, а в кумулативна,
поради което неправилно поведението на дружеството било квалифицирано като нарушение
на две разпоредби, което се сочи, че представлява неотстраним порок на НП съгласно
разпоредбата на чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН. Твърди се, че за едно и също нарушение КФН е
съставила на дружеството две наказателни постановления. Релевирани са доводи, че при
описанието на фактическата обстановка административнонаказващият орган не е
конкретизирал датата и начинът на извършване на проверката, при която е установено дали
дружеството е изпълнило своето задължение, като се твърди, че същото нарушение е
допуснато и в съставения АУАН. Иска се съдът да приложи разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН, ако евентуално намери, че е налице извършено формално административно
нарушение.
1
В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява.
Въззиваемата страна - КФН, представлявана от юрисконсулт Г, който оспорва жалбата. В
дадения ход по същество същият пледира наказателното постановление да бъде потвърдено,
изтъква, че забавянето на санкционираното дружество да представи отчет е значително и
отчетът е представен едва след откриване на производство по налагане на ПАМ. Представя
писмени бележки. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Видно от датата на издаване на обжалваното наказателно постановление /15.10.2021 г./,
датата на връчване на същото /20.10.2021 г./ и датата на депозиране на жалбата срещу него
/02.11.2021 г./, съдът приема, че жалбата е постъпила в законовия 14-дневен срок от
връчването му, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
Търговското дружество ХХХХХ притежава статут на публично дружество (вписано е като
такова в регистъра за публичните дружества) и като такова е адресат на нормите на ЗППЦК
и подзаконовите актове, свързани с неговото приложение.
При осъществена на място в КФН проверка на годишните консолидирани финансови отчети
за дейността за 2020 г., постъпили в КФН чрез електронната система E-register, е
установено, че ХХХХХ не е подало годишен консолидиран финансов отчет за дейността си
за 2020 г. в нормативно установения за това срок – 120 дни от завършването на финансовата
година. Било констатирано, че отчетът е бил подаден със закъснение, като същият е бил
представен пред КФН на 23.06.2021 г. Доколкото законът визира 120-дневен срок за
подаване на този отчет от края на финансовата година, то отчетът е следвало да бъде
подаден до 05.05.2021 г., т.е. подаден е с четиридесет и девет дни закъснение.
Ето защо, контролните органи на въззиваемата страна са приели, че като не изпълнило в
указания в закона срок своето задължение, дружеството жалбоподател е осъществило
състава на нарушението по чл. 100н, ал. 2 във вр. с ал. 5, вр. с чл. 100т, ал. 1, поради което
свидетелят С.З.-П съставила на дружеството АУАН № Р-06-443/27.05.2021 г., като същият е
бил връчен на упълномощен представител на дружеството.
Наказващият орган възприел изцяло установената от контролните органи фактическа
обстановка и издал атакуваното НП № Р-10-417/06.07.2016 г. като приел, че е нарушението е
извършено в гр. София на 06.05.2021 г. НП е връчено надлежно на 20.10.2021г. на
дружеството нарушител по пощата.
Настоящият съдебен състав намира, че така изложената фактическа обстановка е установена
по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства, а именно:
показанията на свидетеля С.З.-П; писмена кореспонденция между КФН и /фирма/,
номенклатура на КФН относно представяната по електронен път в КФН информация –
2
заверено копие, разпечатка от единната система за предоставяне на информация по
електронен път в КФН, както и останалите писмени доказателства по делото, надлежно
приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК.
Съдът кредитира напълно показанията на свидетелката С.З.-П, като намира същите за пълни,
логични и последователни. Установената от съда фактическа обстановка, която изцяло
кореспондира с описаната такава в процесните АУАН и НП, се доказва по категоричен
начин от приетите по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства, приложени към
административнонаказателната преписка. Съдът кредитира приложените по делото писмени
доказателства, доколкото същите са пряко относими към предмета на доказване по делото и
не се оборват от други доказателствени източници.
Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Като инстанция по същество в производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН,
районният съд осъществява цялостна проверка във връзка с правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. В този
смисъл от приложените по делото писмени доказателства се установява, че актосъставителят
по делото е оправомощен да извършва проверки във връзка с упражняването на контрол за
спазване разпоредбите на ЗППЦК. В изпълнение на това свое правомощие, свидетелят С.З.-
П, в качеството си на контролен орган, съставя АУАН за извършени нарушения, попадащи в
приложното поле на разпоредбата на чл. 221 ЗППЦК. По делото е приложена Заповед № З-
61/17.03.2021 г., видно от която С.З.-П е компетентна да констатира нарушения и да съставя
актове за нарушения на редица нормативни актове, в това число и на ЗППЦК, като с оглед
датата на съставяне на процесния АУАН – 27.05.2021 г., се обуславя извод, че той е
съставен в периода на действие на тази заповед. В тази връзка съдът намира за
неоснователни доводите на жалбоподателя, че по делото не се установява дали процесният
АУАН е съставен от компетентен орган. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган по смисъла на чл. 222, ал. 1, изр. 2 от ЗППЦК – Мария Филипова, която е
заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната
дейност”. Съдът намира, че АУАН и оспорваното НП отговарят по форма и съдържание на
изискванията по чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, издадени са от надлежни органи, при
спазване на установения за това ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата
на чл. 34, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН, надлежно връчени са на нарушителя, с оглед гарантиране
на неговите права.
Наред с това, съставените АУАН и НП отговарят на изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал.
1, т. 5 от ЗАНН. И двата акта съдържат по идентичен начин изчерпателно описание на
констатираното нарушение, включително мястото и времето на извършването му. Налице е
също съответствие между фактическото описание на нарушението и неговата правна
/цифрова/ квалификация. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че не е посочена
датата на която е извършена проверка на санкционирания субект. В ЗАНН отсъства
изискване за такъв задължителен реквизит на наказателното постановление. В същото е
3
посочена датата, на която административнонаказващият орган е приел, че е извършено
нарушението – 06.05.2021 г. Доколкото АУАН за това нарушение е съставен през същия
месец – на 27.05.2021 г., се обуславя извод, че е спазен предвиденият в ЗАНН тримесечен
срок за съставяне на акта.
Поради тези причини съдът намира, че административнонаказващият орган не е извършил
нарушения при провеждане на процедурата по съставяне на обжалваното наказателно
постановление.
Съгласно нормата на чл. 100н, ал. 2 от ЗППЦК: „Емитентът, който е задължен да
изготвя консолидиран финансов отчет, е длъжен да разкрива публично годишния
консолидиран финансов отчет за дейността си в срок до 120 дни от завършването на
финансовата година.”
От доказателствата по делото се установява, че действително наказаното дружество не е
изпълнило законовото си задължение да подаде в срок годишен консолидиран финансов
отчет за дейността си за 2020 г. Такъв отчет е бил подаден, но едва на 23.06.2021 г. с 49 дни
закъснение (след започване на производство за налагане на ПАМ, което се установява от
приложеното по делото писмо на КФН от 17.05.2021 г.).
Осъщественото нарушение е формално и e обективно извършено с неизпълнението в
указания срок на задълженията, визирани чл. 100н, ал. 2 от ЗППЦК. Обстоятелството, че все
пак такъв отчет е бил представен е ирелевантно към състава на нарушението, защото е
подаден извън законоустановения срок, с 49 дни закъснение.
Съдът намира за неоснователни изложените в жалбата доводи.
На първо място от текста на разпоредбата на чл. 100т, ал. 1, изр. 1 от ЗППЦК
недвусмислено, предвид използвания съюз „и“, следва, че регулираната информация трябва
да бъде сведена до знанието както на КФН, така и на обществеността. Следователно
разпоредбата предвижда две отделни задължения. Нещо повече, невъзможно е тези две
задължения да бъдат изпълнени едновременно, с едно и също действие, от адресатите на
разпоредбата, доколкото законът предвижда различен ред за това, а именно годишните
финансови отчети се представят пред КФН посредством системата e-register, което е
предвидено в чл. 100т, ал. 4 от ЗППЦК и чл. 43 от Наредба № 2/17.09.2003 г. на КФН, а
същата информация се разкрива пред обществеността чрез информационна агенция или
друга медия – чл. 100т, ал. 3, изр. 2 от ЗППЦК и чл. 43а от Наредба № 2/17.09.2003 г. на
КФН.
Изложените аргументи обосновават извод и за неоснователност на възражението на
жалбоподателя, че за едно и също нарушение е санкциониран два пъти. От съдържанието на
обжалваното наказателно постановление№ Р-10-774/15.10.2021 г., издадено от М.А.Ф в
качеството си на заместник председател на Комисията за финансов надзор (КФН), се
установява, че с него жалбоподателят е санкциониран за непредставяне на годишен
консолидиран финансов отчет за 2020 г. пред КФН, а от съдържанието на приложеното по
делото НП № Р-10-773/15.10.2021 г. се установява, че с него на жалбоподателя е наложено
4
административно наказание за неизпълнение на задължението му да представи такъв отчет
пред обществеността. Доколкото е било констатирано от КФН неизпълнение на две
различни задължение, не е допуснато нарушение на закона, като на основание чл. 18 от
ЗАНН за всяко едно нарушение е наложена отделна санкция.
Предвид обстоятелството, че отговорността на юридическите лица е обективна /безвиновна/,
субективната съставомерност на деянието не следва да бъде обсъждана изобщо.
Що се отнася до конкретно наложената на жалбоподателя имуществена санкция от 5000 (пет
хиляди) лева, съдът намира, че същото е наложено в минимален по закон размер, поради
което се явява съответно на извършеното нарушение. Според разпоредбата на чл. 221а, ал. 2
от ЗППЦК „За нарушения по ал. 1 на юридическо лице се налага имуществена санкция в
размер: 1. от 5000 до 20 000 000 лв. или до 5 на сто от общия годишен оборот в съответствие
с последния изготвен годишен финансов отчет, приет от управителния орган“.
С оглед цитираните разпоредби, съдът намира, че правилно АНО е наложил
административно наказание „имуществена санкция“ в минималния по закон размер – 5000
лева, доколкото нарушението и нарушителят се явяват установени безспорно.
В заключение съдът следва да отбележи, че процесното нарушение не може да се
квалифицира като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като засяга важни
обществени отношения и е с типичната обществена опасност и вредни последици за
нарушенията от този тип. Констатираното нарушение не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност спрямо други административни нарушения от същия вид.
Обстоятелството, че все пак е бил изпратен финансовият отчет не може да доведе само по
себе си до маловажност на извършеното нарушение. То има значение и е взето предвид от
АНО при определяне размера на наказанието, което следва да се наложи за осъщественото
административно нарушение и именно затова е наложено минималното предвидено в закона
наказание. Въпросът за маловажност на нарушението би могъл да се обсъжда, ако отчетът е
подаден в рамките на 2-3, до 5 дни, след изтичане на срока за това, но в настоящия случай
това е станало след 49 дни и то след като е започнало административнонаказателно
производство. По делото е приложено и друго НП (номер Р-10-625/26.11.2020 г., вляло в
сила на 27.07.2021 г., видно от което жлбоподателят е санкциониран и преди за същото по
вид нарушение, а именно за непредставяне на годишен финансов отчет за 2019 г.), от което
се обуславя извод за трайно противоправно поведение на санкционираното дружество във
връзка с извършване на нарушения от този вид.
При тези съображения, съдът намира, че наказателното постановление е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 5 вр. с ал. 1 от ЗАНН в полза на
въззиваемата страна КФН следва да бъде присъдена сумата в размер на 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, определена от съда в този размер, съобразно с
фактическата и правна сложност на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Софийският районен съд, 109
5
състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Р-10-774/15.10.2021 г., издадено от М.А.Ф
в качеството си на заместник председател на Комисията за финансов надзор (КФН),
ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, с което на основание чл. 83,
чл. 53 и чл. 27 от ЗАНН, чл. 15, ал. 1, т. 7 от ЗКФН и чл. 222, ал. 1, пр. 2 от ЗППЦК, на
/фирма/, с ЕИК ХХХХ, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 5000 (пет хиляди) лева за извършено нарушение на чл. 100н, ал. 2 във вр. с ал. 5,
вр. с чл. 100т, ал. 1 от ЗППЦК, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 5 вр. с ал. 1 от ЗАНН, /фирма/, с ЕИК ХХХХ, да
заплати в полза на въззиваемата страна КФН сумата в размер на 100 (сто) лв. за
юрисконсултско възнаграждение
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6