РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 03.06.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Цецка Шутева като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5658 по описа
за 2020 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от Е.П.П. ЕГН********** с постоянен адрес *** против „***” ООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
*** и с адрес за кореспонденция с НАП на територията на България, ***, представлявано от управителите си *** и *** - заедно и поотделно, обективно кумулативно съединени
осъдителни искове, както следва: иск с правно основание чл. 221, вр.327, ал.1,
т.2 КТ и чл.86 ЗЗД в размер на 627.99
лева, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие, ведно със законната
лихва върху сумата, в размер на 87,22 лева, считано от 18.06.2019 г. до датата
на депозиране на исковата молба; иск с правно основание чл. 224,
ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 627,98 лв., представляващи обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск от 18 дни, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 18.06.2019 г. до датата на депозиране на ИМ в размер на 60
лева;
иск с правно основание чл. 128, т.2, и чл.86 ЗЗД с искане да бъде
осъден ответникът да заплати на ищеца сума размер на 190,45 лева,
представляваща неплатено трудово възнаграждение за м. март 2019 г. ведно със
законната лихва върху същото в размер на 30,58 лева, считано от 01.04.2019 г.
до датата на депозиране на ИМ, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на депозиране на ИМ в съда до окончателното плащане.
В обстоятелствената
част на молбата
излага, че е работил в ответното дружество, където е заемал длъжността о „Техннолог-кординатор” с код по НКПД 3119302. Твърди, че със Заповед
от 17.06.2019 г. е прекратено
ТПО на основание чл. 327, ал.1 т.2 от КТ, считано от 17.06.2019г. Сочи, че съгласно
разпоредбата на чл. 224, ал.1 от КТ работодателят му дължи обезщетение за неизползван платен отпуск, в размер на осемнадесет дни върху брутното трудово възнаграждение в размер на 627.98 лв.,
както и на основание чл.221, ал.1 от КТ обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието
- в размер на 627.99 лв.
Излага и, че ответникът не му
е изплатил и трудово му възнаграждение за месец март
2019 г. в размер на брутното трудово възнаграждение - 190.45 лв. Претендира
и присъждане на мораторна лихва в следните размери: за обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ, считано от 18.06.2019 г. до датата на
завеждане на ИМ в размер на 60.00 лв.; за иска
по чл.221, ал.1 от КТ, считано от 18.06.2019 г. до датата на
завеждане на ИМ в размер на 87.22 лв.
и по чл.128 вр. чл.245 от КТ – 30,58 лв.,
считано от 01.04.2019 г. до датата на
ИМ. Поради изложеното моли съда
да уважи предявените искове.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявените искове и да
му присъди разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е
реализирал правото си да депозира отговор на исковата молба.
В проведеното по
делото о.с.з. ответникът не изпраща представител.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, а и се установява от приобщените по делото
доказателства, че ищецът е работил при ответника на длъжност „технолог-
координатор“.
Установява се от приложената по делото извлечение от трудова книжка на ищеца, че трудовото му правоотношение с
ответника е прекратено на 01.08.2017 г. на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ.
По делото е изслушана и ССЕ, заключението по която съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните по делото. От
заключението на същата се установява, че: размерът на дължимото обезщетение на
основание чл.224, ал.1 КТ за 18 дни е в размер на 627,98 лева /брутна сума/ и
сума за получаване в размер на 565,18 лева / 627,98 – 62,80 лева ДДФЛ; че процесната сума е начислена във ведомост за РЗ за м. юни
2019 г./; обезщетението за забава върху сумата от 565,18 лева за процесния период е в размер на 78,50 лева; размерът на
неплатеното трудово възнаграждение за м. март 2019 е в размер на 190,45 лева, а
мораторната лихва е в размер на 30,58 лева; размерът
на дължимото обезщетение по чл.221, ал.1 КТ е в размер на 697,76 лева и сума за
получаване в размер на 627,99 лева / 697,76 лева – 69,77 лева ДДФЛ; че лихвата
за забава е в размер на 87,22 лева; че сумата по чл.221, ал.1 КТ е начислена
във ведомост за РЗ за м.06,2019 г.
В проведеното по делото о.с.з. ВЛ сочи, че процесните
суми не са изплатени на ищеца.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни
изводи:
По предявеният иск с правно основание чл. 128
т.2, вр. чл.242, ал.1 КТ.
За
успешното провеждане на предявения иск в тежест на ищецът е да установи: факта,
че между него и ответника е възникнало валидно трудово правоотношения, по
силата на които е заема длъжността технолог- координатор“; че през претендирания
период от време е полагал труд по силата на последното; както и размера на
договореното и дължимо между страните месечно трудово възнаграждение.
В тежест
на ответника е да докаже, че е заплатил дължимото възнаграждение, тъй като
твърдението, че не е изплатено, е отрицателен факт, тежестта за доказване на
който се носи от отсрещната страна. Ответникът не е ангажирал такива
доказателства. От заключението на вещото лице, неоспорено от страните по делото
се установява, че неизплатеното ТВ на ищеца за м. март 2019 г. е в размер на 190,45
лева. Поради изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл.128, т.2 вр. чл.242 от КТ е основателен
и доказан и следва да бъде
уважен. Сумата се дължи ведно със
законната лихва от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане на
сумата.
Искът по
чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява акцесорен по отношение на предявения иск по чл.242 КТ и от уважаването на последния зависи съдбата на акцесорния иск. Уважаването
на иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД зависи и от доказването на обстоятелствата и
фактите, релевантни за неговата основателност. Съгласно чл.242 от КТ положеният
труд по трудово правоотношение е възмезден, а съгласно нормата на чл.128, ал.2
от КТ, работодателят е длъжен да заплаща в установените срокове уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа, като в противен случай изпада в
забава и без да е нужна покана. По изложените съображения, искът се явява
основателен и доказан. ВЛ е изчислило лихва за забава в размер на 30,58 лева,
до който размер следва да бъде уважен предявеният иск.
По предявеният иск с правно основание чл. 224, ал.1 КТ
За да
възникне правото на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е
необходимо трудовото правоотношение на работника/служителя да е прекратено, и
работникът да не е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск за
календарната година на прекратяването или за предходни години. Съгласно чл.155,
ал.1 вр.ал.4 от КТ, всеки работник или служител има право на платен годишен
отпуск, като размерът на основния платен годишен отпуск не е по-малко от 20
работни дни. Съгласно чл.173 от КТ платеният отпуск се ползва от работника с
писмено разрешение от работодателя.
За успешното провеждане на предявените искове
ищецът следва да установи, че полагаемият
отпуск е в твърдения размер и, че трудовото правоотношение е прекратено на
посоченото основание.
Ответникът следва да установи точно изпълнение на
задължението си за заплащане на дължимото обезщетение.
Не е спорно по делото и се установява от събраните
писмени доказателства, че трудовото правоотношение е прекратено на 17.06.2019 г
Установи
се от заключението на вещото лице, че ищецът не е използвал платен годишен
отпуск и има право на обезщетение за неизползването му в размер на 627,98 лева
брутно или чисто за получаване в размер на 565,18 лева. Поради изложеното
настоящият състав на съда счита, че предявеният иск с правно
основание чл.224, ал.1 от КТ е основателен и доказан и следва да бъде уважен до сумата от 565,18 лева, аз а
горницата до 627,98 лева да бъде отхвърлен като неоснователен. Настоящият
състав на съда намира, че доколкото процесната сума а
начислена във ведомостта за заплати на ответното дружество за м. юни 2019 г.
върху нея се дължи ДДФЛ, поради което
сумата, която следва да бъде присъдена е в размер на 565,18 лева. Сумата се
дължи ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ до окончателното
изплащане на сумата.
Искът по
чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява акцесорен по отношение на
предявения иск по чл.224 КТ и от уважаването на последния зависи съдбата на акцесорния иск. По изложените по – горе съображения, искът по чл.224 КТ се
явява основателен и доказан. ВЛ е изчислило лихва за забава за процесния период от 18.06.2019 г. до 29.10.2020 г. в размер
на 78,50 лева, до който размер следва да бъде уважен предявеният иск.
По предявения
иск с правно основание чл. 221, вр.327, ал.1, т.2 КТ и чл.86 ЗЗД
Трудовият договор на ищеца е прекратен на основание чл. 327,
ал.1, т.2 т. 2 КТ, поради забавяне изплащането на трудовото възнаграждение. При
прекратяване на трудовото правоотношение на това основание, съгласно чл. 221,
ал. 1 КТ работникът или служителят има право на обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието. По делото се
установи, че трудовото правоотношение на ищеца с ответника е прекратено именно
на основание чл.327, т.2 КТ. Съгласно вещото лице БТВ на ищеца е в размер на 627,99
лв. Искът се явява основателен и доказан до посочения размер, като следва да
бъде уважен в предявения си размер. Сумата
се дължи ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ до окончателното
изплащане на сумата.
Искът по
чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява акцесорен по отношение на
предявения иск по чл.128, т.2 КТ и от уважаването на последния зависи съдбата
на акцесорния иск. По изложените по – горе съображения, искът по чл.128, т.2 КТ
се явява основателен и доказан. ВЛ е изчислило лихва за забава за процесния период от 18.06.2019 г. до 29.10.2020 г. в размер
на 87,22 лева, до който размер следва да бъде уважен предявеният иск.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.6 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПлРС разноски в общ размер на 225,34 лева, от които
дължима държавна такса в размер на 105,34 лв. и 120 лева за ССЕ.
Съобразно уважената част от иска на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 96,18 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА „***” ООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
*** и с адрес за кореспонденция с НАП на територията на България, *** да заплати на Е.П.П. ЕГН********** с постоянен
адрес ***, сума в размер на 627.99 лева, представляваща обезщетение
за неспазено предизвестие, както и сума
в размер на 87,22 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата, считано от 18.06.2019 г. до
датата на депозиране на исковата молба - 29.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 627,99 лева, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 221, вр.327, ал.1, т.2 КТ и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „***” ООД, с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** и с адрес за кореспонденция
с НАП на територията на България, *** да заплати Е.П.П. ЕГН********** с постоянен адрес *** на основание чл. 224, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД сумата от 565,18 лв.,
представляващи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 18 дни,
както и сума в размер на 60 лева,
представляваща лихва за забава, считано от 18.06.2019 г. до датата на
депозиране на ИМ -29.10.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 565,18 лева, считано от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за разликата до претендираната главница от 627,98
лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „***” ООД, с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** и с адрес за кореспонденция
с НАП на територията на България, *** да заплати на Е.П.П. ЕГН********** с постоянен адрес *** сума в размер на 190,45 лева, представляваща неплатено
трудово възнаграждение за м. март 2019 г., както и сума в размер на 30,58 лева, представляваща лихва за
забава, считано от 01.04.2019 г. до датата на депозиране на ИМ -29.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 190,45
лева, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.128, т.2 КТ и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „***” ООД, с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** и с адрес за кореспонденция
с НАП на територията на България, ***, да заплати Е.П.П. ЕГН********** с постоянен адрес *** сума в размер на 96,18 лева, представляващи сторените по
делото разноски, на основание чл.78,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „***” ООД, с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление
*** и с адрес за кореспонденция с НАП на територията на България, ***, да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна
такса в размер на 105,34 лв. и направените разноски за вещо лице в размер на
120 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок, считано от датата на съобщаването му страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: