№ 868
гр. София, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Невена Б. Г.ева
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20231000500708 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С Решение № 4002/30.12.2022 г., постановено по гр.д.№ 6193/2021 г.,
СГС, І-2 състав е осъдил ЗД „БУЛ ИНС“ АД да заплати на М. Н. И. сумата от
20 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в следствие станало на 12.06.2018 г. пътнотранспортно
произшествие, ведно със законната лихва върху присъденото застрахователно
обезщетение, считано от 02.10.2020 г. до окончателното изплащане, като е
отхвърлил исковата претенция за разликата над присъдената сума от 20 000
лв. до пълния претендиран размер от 30 000 лв., ведно със законната лихва. С
решението съдът е разпределил разноските между страните, съобразно изхода
на делото.
Срещу така постановеното решение и в неговата осъдителна част за
сумата от 20 000 лв., ведно със законната лихва от 02.10.2020 г., и в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба № 7251/26.01.20203 г.
(пощенско клеймо от 25.01.2023 г.), подадена от ответника ЗД „БУЛ ИНС“
АД чрез пълномощника адвокат И. надлежно упълномощен с пълномощно
приложено по първоинстанционното дело /л.40/.
1
Твърди се, че СГС е допуснал нарушения на материалния и
процесуалния закони, като е постановил неправилно решение, в противоречие
със събраните по делото доказателства. Поддържа се липсата на категорични
доказателства за ПТП с конкретен механизъм. При условията на евентуалност
се поддържа твърдението за случайно събитие по смисъла на чл.15 НК.
Оспорва се наличието на причинна връзка. Изразява се несъгласие с изводите
на съда при прилагането на чл.52 ЗЗД. Излагат се подробни съображения по
съществото на спора.
Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и да постанови
друго, с което да отхвърли изцяло исковата претенция. Претендира заплащане
на сторените разноски пред двете съдебни инстанции в цялост, включително
за адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор
от въззиваемата страна-ищцата М. Н. И. чрез процесуалния й представител
адвокат Д. с надлежно учредена представителна власт с пълномощно
приложено към първоинстанционното дело /л.22/. Оспорва изцяло въззивната
жалба по съображения подробно изложени и касаещи спора по същество.
Моли съда да остави жалбата на ответника без уважение и да потвърди
решението в обжалваната му част. Претендира направените разноски. Прави
евентуално възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на въззивника.
С оглед така очертания предмет на въззивното производство Решение
№ 4002/30.12.2022 г., постановено по гр.д.№ 6193/2021 г., СГС, І-2 състав, в
частта, с която исковата претенция за неимуществени вреди е отхвърлена за
разликата над присъдената сума от 20 000 лв. до пълния претендиран размер
от 30 000 лв., ведно със законната лихва, е влязло в сила на 07.02.2023 г. като
необжалвано.
В съдебно заседание, страните редовно призовани, не изпращат
представители. Излагат становище по същество на спора в писмени молби, с
които представят и списъци на разноски.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по
реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и
на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
2
Софийски градски съд е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016
г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД предявени от М. Н. И. против
ЗД „БУЛ ИНС“ АД.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният
съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:
От приобщеното към доказателствата по делото копие на ДП №
276/2018 г. по описа на РП-Елин Пелин, пр.пр.№ 659/2018 г. на Районна
прокуратурата Елин Пелин и свидетелските показания на Г. А. Л., се
установява, че на 12.06.2018 г. около 17 часа, на кръстовището на с.Саранци и
с.Чеканчево, общ.Горна Малина, е настъпило пътно транспортно
произшествие между л.а.м. „Ауди А80“ с рег.№ ***, управляван от А. Н. Г.,
който автомобил е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество, обективирана в застрахователна
полица № BG/02/118000896921, с начало на покритие от 21.03.2018 г. до
06.07.2018 г., когато е прекратена, и л.а.м „Ауди А4“ с рег.№ ***, управляван
от свидетеля Г. А. Л., в който автомобил на предна дясна седалка пътувала и
ищцата И., която живее на семейна начала със свидетеля Л.. След
произшествието участниците в произшествието не са уведомили органите на
КАТ, поради което и протокол за оглед на местопроизшествие не е съставян.
Едва една година по-късно след произшествието, на 13.06.2019 г. е съставен
протокол за следствен експеримент, с участието на двамата водачи А. Н. Г. и
Г. А. Л., съставен е и фотоалбум. На място двамата водачи са посочили къде е
настъпил удара между управляваните от тях превозни средства, а именно: по
дължина на платното за движение-на пътя от с.Саранци към кръстовището, на
около 19 м преди кръстовището откъм с.Саранци и по широчината на
платното за движение-на около един метър в дясно от левия край на
асфалтовото покритие на платното за движение по отношение на горната
посока. Според показанията на свидетеля Л., ударът за л.а.м „Ауди А4“ с рег.
№ *** е в неговата предна лява част, съответно за л.а.м „Ауди А4“ с рег.№
*** в неговата предна дясна част.
Установено е, че л.а.м „Ауди А4“ с рег.№ ***, в който е пътувала
ищцата се е движел в посока от с.Чеканчево към с.Саранци, а л.а.м. „Ауди
А80“ с рег.№ *** в посока от с.Саранци към с.Макоцево. Пътят е извън
3
населено място, като между третокласен път SFO 3173 (І-6, Долни Богоров-
Пирдоп/Саранци-Макоцево) и третокласен път SFO 3174 (Саранци-
Чеканчево) в община Горна Малина, обл.София, е изградено У-образно
неурегулирано с пътни знаци и пътна маркировка кръстовище. Пътят SFO
3174 (Саранци-Чеканчево), по който се е движил автомобила, в който е
пътувала ищцата, представлява разклонение надясно на пътя SFO 3173
(Саранци-Макоцево), по който се е движел лек автомобил Ауди А80, като в
мястото на отклоняване е изграден триъгълен разделителен остров с връх в
мястото на отклоняване на път SFO 3174 от път SFO 3173 и основа, отделена
от останалата територия чрез асфалтиран участък.
При тези данни и съобразно приетото пред първоинстанционния съд
основно и допълнително заключение на САТЕ, когато лек автомобил Ауди
А4 се намира от мястото на удара (определено от двамата водачи чрез
следствен експеримент) на отстояние 19,19 м и е около края на разделителния
остров, а лек автомобил Ауди А80 се е намирал от мястото на удара на
отстояние 20,05 м, водачът на лек автомобил Ауди А80 предприема
извършване на маневра влизане в завоя наляво с цел да продължи по път SFO
3173 в посока с.Макоцево. От своя страна водачът на лек автомобил Ауди А4
предприема извършване на маневра влизане в завоя надясно с цел да
продължи движението си по път SFO 3173 в посока обратна на с.Макоцево
(Макоцево-Саранци). И двата автомобила са се движели със скорост от
порядъка на 40 км/ч., при което настъпва удар между тях. Контактът е между
предната лява част на лек автомобил Ауди А4 и предна дясна част на лек
автомобил Ауди А80. Ударът и за двата автомобила е челен и кос.
Веднага след произшествието, ищцата е откарана в УМБАЛ „Царица
Йонна-ИСУЛ“ гр.София. Видно от лист № 141400/12.06.2018 г. ищцата е
прегледана и предвид обстоятелството, че е била бременна пети лунарен
месец, е насочена за преглед в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, където след
направата на рентгенови снимки и проведени консултации с акушер-
гинеколог, хирург и неврохирург, е установено счупване на долния край на
дясна лъчева кост, за което е проведено консервативно лечение с наместване
на счупването и поставяне на гипсова имобилизация на дясна гривнена става
и предмишница.
Със заключението на приетата пред първоинстанционния съд СМЕ се
4
установява наличието на пряка причинна връзка между настъпилото
произшествие и счупването на долния край на дясна лъчева кост на ищцата.
При обичайни травми възстановителният период е в рамките до четири
месеца. Ищцата е търпяла болки в увредената ръка първите две седмици от
имобилизацията и около четири седмици след свалянето й. След изтичане на
възстановителният период, ищцата е напълно възстановена и няма трайни
остатъчни увреждания. Налице е запазен обем на движение в дясна гривнена
става, болезнен в крайните си фази, най-вече за въртеливи движения.
Свидетелят Л. установява, че непосредствено след ПТП ищцата била
много уплашена, най-вече заради това че е бременна. Установява, че ищцата
имала нужда от чужда помощ за къпане и хранене първите два месеца. След
махането на гипса, се родил и синът им, поради което свидетелят помагал
непрекъснато, защото ръката я е боляла. И до днес при натоварване и рязка
смяна на температурите ищцата има болки в ръката. Около шестия месец след
произшествието, ищцата започнала да се грижи напълно самостоятелно за
себе си и детето.
При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният
съд е приел за безспорно установено извършването на деликт от
застрахования при ответното дружество водач, както и че справедливият
размер на обезщетение възлиза на сумата от 20 000 лв.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема следното от правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана да обжалва страна-ответникът в първоинстанционното
производство и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ
на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна
жалба е процесуално допустима.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
5
От правна страна предявеният иск за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в
сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
На първо място така предявеният иск е процесуално допустим.
На 02.10.2020 г. ищцата е предявила извънсъдебно претенцията си пред
ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл.496,
ал.1 от КЗ, изтекъл на 04.01.2021 г. (първият работен ден след изтичане на
срока в неприсъствен ден), ответникът не е определил и не е изплатил
застрахователно обезщетение. Искът е предявен пред първоинстанционния
съд на 14.05.2021 г. т.е. след изтичане на законоустановения тримесечен срок,
поради което се явява процесуално допустим.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по
правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
Настоящият съдебен състав намира, че с доказателствата по делото е
установено виновното и противоправно поведение на застрахования по
ответното дружество водач на л.а.м. „Ауди А80“ с рег.№ ***.
С поведението си същият е нарушил нормата на чл. 48 от ЗДвП, респ.
чл.103, т.1 от ППЗДвП. Тези норми уреждат реда за преминаване на водачите
през нерегулирани кръстовища при спазване на правилото на дясно стоящия,
а именно: на кръстовище на равнозначни пътища, т.е. няма сигнализиран път с
предимство, водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне
пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната му
страна.
Като не е спрял и не е пропуснал идващия му от дясно лек автомобил
Ауди А4, водачът на лек автомобил Ауди А80 е допуснал нарушение в пряка
причинна връзка от което е последвал удар между двете превозни средства и
6
телесно увреждане за ищцата. Видно от заключението на САТЕ, ударът за
водача на лек автомобил Ауди А80 е бил предотвратим, ако беше изпълнил
задължението си да предприеме спиране с максимална интензивност.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира за неоснователни
възраженията изложени във въззивната жалба относно липсата на
противоправно поведение на застрахования при ответното дружество водач,
както и че в случая е осъществена хипотезата на чл.15 от НК.
Действително и с оглед на обстоятелството, че двамата водачи не са
уведомили своевременно компетентните органи за настъпване на
произшествието, не са налице множество обективни данни за механизма на
настъпването му. Но са налице достатъчно доказателства, че на посочената
дата и място, между двата автомобила е настъпило пътнотранспортно
произшествие, в пряка причинна връзка от което за ищцата са настъпили
телесни увреждания. Дори и да бъде установено друго място на удара, не това
посочено от двамата водачи, то вината на водача на Ауди А80 няма да бъде
изключена. Може да се установи и вина от другия водач на лек автомобил
Ауди А4, т.е. да се установи наличие на така нареченото независимо
съпричиняване, но това обстоятелство е ирелевантно за отговорността на
ответното застрахователно дружество, доколкото при съпричиняването на
вредоносен резултат от двама делинквенти се поражда солидарна отговорност
само за причинителите на вредата съгласно чл. 53 ЗЗД, но не и за техните
застрахователи поради липсата на изрично предвидените в чл. 121 ЗЗД
предпоставки за възникване на солидарност. В отношенията с пострадалия
обаче отговорността на застрахователите не е разделна, защото
застрахователят отговаря за всичко, за което отговаря и застрахованият -
делинквент, като обемът на отговорността му е ограничен единствено до
застрахователната сума.
С постановеното по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 121 от
18.09.2014 г., по т. д. № 2859/2013 г. на I т. о. на ВКС е прието, че при
съпричиняване, при условията на чл. 53 ЗЗД, на увреждането от няколко
деликвенти, застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите", сключена с един от тях, отговаря спрямо увреденото лице
за пълния размер на вредата до размера на застрахователната сума, а не
съобразно приноса за увреждането на застрахования при него делинквент.
7
По горните съображения, въззивният съд намира, че предявеният иск е
основателен.
Неоснователни са и възраженията на въззивника относно присъдения от
първоинстанционния съд размер на застрахователно обезщетение.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят
характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или
са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
Настоящият съдебен състав намира, че определеният от
първоинстанционния съд размер на обезщетението от 20 000 лв. е справедлив,
като при определянето му съобразява обстоятелството, че в следствие на
претърпяното ПТП ищцата на 28 години и бременна в пети лунарен месец,
към датата на произшествието, е претърпяла телесно увреждане, за което е
проведено консервативно лечение с гипсова имобилизация. След ПТП ищцата
била силно уплашена и притеснена, най-вече заради обстоятелството, че е
бременна и се е страхувала за бебето. Възстановителният период продължил
четири месеца, като през първите два месеца ищцата се нуждаела от чужда
помощ при къпане и хранене. Макар и напълно възстановена към момента,
ищцата има болки в ръката при натоварване и рязка смяна на температурите,
както и болезненост при движение на гривнената става в крайните фази, най-
вече за въртеливи движения.
Като изхожда от установените по делото факти, относно действително
претърпените болки и страдания от ищцата, вследствие търпените от нея
8
болки и страдания, изведени както от доказателствата по делото, така и на
база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият
състав намира, че определеното по-горе обезщетение не е завишено по своя
размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречи
на принципа на справедливостта.
По отговорността за разноските:
При този изход на делото, въззивникът ще следва да бъде осъден да
заплати на адвокат Й., осъществявал безплатна правна помощ на основание
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, съобразно договор за правна защита и съдействие от
12.05.2023 г., адвокатско възнаграждение в размер на 2 200 лв. Същото е
определено при материален интерес от 20 000 лв. и на основание чл.7, ал.2,
т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4002/30.12.2022 г., постановено по гр.д.№
6193/2021 г., СГС, І-2 състав в обжалвана част.
Решението в останалата част като не обжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, дружество вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 да заплати на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат Г. Й. Й.-САК,
гр.***, бул. „***“ № ***, ет.***, ап.*** адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред САС в размер на 2 200 лв. /две хиляди и
двеста лв./
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10