№ 653
гр.
Плевен, 22.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори
касационен състав, в открито съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:Даниела
Дилова
Членове:
Цветелина Кънева
Венелин Николаев
при секретаря Цветанка Дачева и с участието
на прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен Иван
Шарков като разгледа докладваното от
съдия Николаев касационно
административно-наказателно дело №671по описа за 2020 г. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и следващите
от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2
от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба
на Община Плевен, чрез главен юрисконсулт П.П. срещу Решение №402/21.07.2020
г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 420/2020г. по описа на
съда.
С решението си съдът е отменил Наказателно
постановление № 163/29.07.2019г. на Заместник кмета на Община Плевен, с което
на Ф.А.С. *** на осн. чл. 25 ал. 1 от Наредба № 1 за обществения ред и опазване
на общинските и други имоти за общо ползване на територията на Община Плевен е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. за нарушение на
чл. 3 т. 1 от Наредба № 1 на ОбС-Плевен, затова че на 29.06.2019г. в 23:30ч. в
гр. Плевен, ул. „12-ти август“ № 17 нарушава нощната тишина като пуска силна
музика и вика на висок глас, с което пречи на живущите в околните сгради.
Касаторът обжалва решението с доводи за
неговата неправилност поради нарушение на закона – касационно отменително
основание по чл. 348 ал.1, т. 1 от НПК. Счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено
при неправилно тълкуване и оценка на доказателствата. Твърди, че заключенията
на съда за допуснати процесуални нарушения при предявяване и връчване на препис
от акта, които опорочават издаденото наказателно постановление, са
несъстоятелни и в противоречие с доказателствата по делото.
Навежда доводи, че АУАН 103з от 29.06.2019г. е съставен от служители
на Първо РУ при ОД на МВР Плевен, съдържа всички необходими
реквизити. Сочи , че в акта по надлежен начин, с подписа на нарочен свидетел е
удостоверен отказ на нарушителя да подпише акта и да получи препис от него.
Оспорват се правните изводи на съда
относно нарушаване на правото на защита на наказаното лице. Претендира
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева за двете инстанции. Иска
отмяна на решението, по същество – да бъде потвърдено НП.
Ответникът по касация – Ф.А.С. не се явява и не се представлява.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен
дава заключение, че касационната жалба е
основателна, като мотивите за това са подробно изложени в нея и предлага да
бъде уважена.
Настоящият състав на Административен
съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната
жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон,
въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Решението на Районен съд – Плевен е
валидно, допустимо, но неправилно с оглед доказателствата по делото и закона.
Въз
основа на събраните по делото доказателства съдът е приел, за установено, че Ф. С.
на 29.06.2019г. около 23:50 часа в гр. Плевен, ул. „12-ти август“ №17 е
нарушавал нощната тишина, като пускал силна музика и викал на висок глас, с
което пречил на живущите в околните сгради. Съдът е кредитирал показанията на свидетелите
А. Н. К. и Ж. Ц. Ж. като е приел, че същите са конкретни, ясни и последователни.
При така
установената фактическа обстановка, съдът е отменил НП като незаконосъобразно
на процесуално основание, с мотив, че отказът на наказаното лице да подпише и
получи препис от акта не е бил удостоверен с подписа на друг свидетел, различен
от актосъставителя и свидетеля по акта, което се подкрепяло и от свидетелските
показания. Този извод не кореспондира с доказателствата по делото и е
необоснован.
Видно от съдържанието на акта, той е
съставен и подписан от Ангел Коцев – актосъставител, в присъствието на Ж. Ж. –
свидетел-очевидец при установяване на нарушението и съставянето на акта, който
също го е подписал. А отказът на нарушителя да подпише и получи препис от акта
е удостоверен с подписа на друг свидетел – А. К., с което са изпълнени
изискванията на чл. 43 ал.2 и ал.5 ЗАНН. Това се потвърждава от показанията и
на разпитаните двама свидетели – К. и Ж.. От показанията на св. А. Н. К., дадени на
26.05.2020г. в открито съдебно
заседание по н.а.х.д.№402/2019 г. по описа на РС-Плевен, се установява, че заедно с Ж. Ж. е А. К. са били
изпратени от ОДЧ на Първо РУ Плевен на подаден сигнал за нарушаване на нощната
тишина.
Свидетелят дава показания, че Ф.А. е
заявил, че няма да подпише АУАН.
Настоящият съдебен състав не
споделя изводите на въззивния съд за
извършените нарушения и намира, че са налице основания за уважаване на
касационната жалба.
Настоящият
съдебен състав намира описаното
в НП нарушение и извършването му от жалбоподателя за доказани по
несъмнен начин.
На посочените
в АУАН и НП време и място жалбоподателят е нарушил. 3 т. 1
от Наредба № 1 на ОбС-Плевен, по силата на която: На територията на Община Плевен се забранява
вдигането на шум и извършване на производствена дейност и ремонтни работи,
които нарушават тишината, спокойствието или безопасността на обитателите в
жилищните сгради, както и упражняването на занаят, предизвикващ безпокойство,
по – голямо от обикновеното за останалите обитатели и нарушаващ спокойствието
на живеещите в жилищните сгради, в часовете:
-в работни дни от 14:00 до 16:00 часа и от
23:00 до 08:00 часа
-в почивни
и празнични дни от 13:30 до
16:30 часа и от 23:00 до 08:00 часа
когато следващият го ден също е празничен или почивен.
С оглед на
изложеното, настоящата касационна инстанция намира, че административнонаказващият
орган правилно е приел, че Савчев е осъществил състава на нарушението, за което
е санкциониран, правилно е издирил и съответната санкционна
разпоредба и е определил размера на наложената санкция в предвидения в
разпоредбата размер.
Съдът намира, че при определяне на наказанието
административно наказващият орган не е съобразил в достатъчна степен разпоредбата на чл.27
от ЗАНН, съгласно която при определяне
на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Същевременно, имайки предвид, че в чл.25,
ал.1, т.1 от горепосочената Наредба се предвижда наказание
глоба в размер 150 до 1000 лева, а от друга страна липсата на
доказателства, Ф.С. да е имал други подобни прояви, т.е. конкретното нарушение
за него се явява първо по ред, конкретните обстоятелства и мотивите при които е
извършено деянието, съдът намира, че наложеното наказание ”глоба” в размер на
1000 лева се явява необосновано завишено по размер.
Ето защо, обжалваното НП следва
да бъде изменено, като размерът на наложеното наказание ”глоба” бъде намален,
при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, от 1000, 00 лева на 150, 00
лева.
Съдът намира, че с този размер на
наказание целите на наказанието визирани в ЗАНН ще се постигнат в пълнота.
При този изход на делото касаторът има
право на разноски. Претенциите за разноски са направени своевременно и пред
двете съдебни инстанции. Същите следва да бъдат присъдени в размер на 200
лева, която сума представлява юрисконсултско възнаграждение, определено въз
основа на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ за процесуално
представителство в производството по
н.а.х.д.№402/2020г.
по описа на Районен съд гр. Плевен и к. адм дело №671/2020г. на Административен
съд Плевен .
Предвид
изложеното Ф.А. следва да бъде осъден да заплати в полза на Община Плевен разноски по делото в размер на 200 лева.
Водим от горното и на основание и чл.
222, ал.1 от АПК, Административен
съд Плевен, втори касационен състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение №402/21.07.2020 г.,
постановено по н.а.х.д. № 420/2020г. по
описа на Районен съд – Плевен и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ наказателно
постановление № 163/29.07.2019г. на Заместник кмета на Община Плевен, с което
на Ф.А.С. *** на осн. чл. 25 ал. 1 от Наредба № 1 за обществения ред и опазване
на общинските и други имоти за общо ползване на територията на Община Плевен е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв., като намалява
размера на наложената глоба от 1000, 00 /хиляда/ на 150, 00/ сто петдесет/ лева.
ОСЪЖДА Ф.А.С., ЕГН ********* ***
да заплати на Община Плевен деловодни
разноски в размер на 200, 00/ двеста / лева за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от
решението на осн. чл. 138, ал.1 АПК да
се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ ЧЛЕНОВЕ:
1. /П/ 2.
/П/