Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 548
гр. Перник,
04.01.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно
заседание на десети декември две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА
При секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА, като разгледа
административно дело № 608/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от АПК, във
вр. с чл. 215 от ЗУТ.
Образувано е по жалба, подадена от Т.Г.К., ЕГН **********,
в качеството и на майка и законен представител на ненавършилите пълнолетие Б.Н.Б.,
ЕГН ********** и Г.Н.Б., ЕГН **********, всички с адрес: *** против Заповед №
332/12.03.2020 г., издадена от кмета на община Перник, с която на основание чл.
225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено жалбоподателите,
в качеството им на собственици, да премахнат доброволно строеж „Покрив на
жилищна сграда с идентификатор ****”,
намиращ се в УПИ **** кв. ****по плана на гр. Перник, представляващ имот с
идентификатор ****, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Перник, с административен адрес: гр. Перник, ул. ****.
Изложени са оплаквания за незаконосъобразност на
оспорения акт, поради немотивираност, нарушаване на
административно-производствените правила, материална незаконосъобразност и
несъответствие с целта на закона. Твърди се, че за извършения ремонт на покрив не
е необходимо одобряването на строителни книжа, тъй като е при условията на
аварийна ситуация по смисъла на чл. 148, ал. 6 от ЗУТ и не представлява
„строеж” съгласно § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Сочи се, че оспорената заповед не е
съобразена с изискването за пропорционалност при засягане правата на
гражданите, което е нарушение на чл. 8 от Конвенцията за защита на човека и
основните свободи, в който смисъл е Решение от 24.04.2012 г. на ЕСПЧ по жалба
25446/2006 г. Навежда се възражение за неяснота на разпореденото задължение.
Сочи се, че жалбоподателите не разполагат със средства за изпълнение на
заповедта, тъй като всички налични такива са вложени в процесния ремонт, както
и че премахването на строежа е неподходящо да се осъществява в есенно-зимния
сезон. Искането към съда е да отмени оспорения административен акт и да присъди
направените съдебни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателите, чрез пълномощника им
– адвокат Й. поддържат жалбата и молят обжалваната заповед да бъде отменена и
да им бъдат присъдени направените разноски.
В съдебно заседание ответникът – кмет на община Перник,
чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Е., оспорва жалбата. Счита административният
акт за законосъобразен. Искането към съда е да отхвърли оспорването като
неоснователно. Заявена е претенция за присъждане на съдебни разноски.
Административен
съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и
прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК
приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна
следното:
Административната
преписка е образувана по повод писмо вх. № 19/ТР3519/07.08.2019 г. на вр. и. д.
началник РДНСК – Перник, с което е изпратена по компетентност жалба с вх. №
П-428-19-00-912/30.07.2019 г., подадена от В.Р.И., в която подателят и твърди,
че е собственик на ½ ид. ч. от жилищна сграда, построена в поземлен имот
с идентификатор ****и съсобственикът му, без негово съгласие е направил нов
покрив, като е променил стрехите, височината, квадратурата и конструкцията му.
При извършена
проверка по документи – писмо изх. № 19/ВП – 1754/14.08.2019 г. на ДМПТ при
община Перник, нотариален акт № ****г., нотариален акт **** г. е установено, че
собственици на сградите построени в имот с идентификатор ****са както следва:
на сграда с идентификатор ****.1 – В.Р.И. и на сграда с идентификатор **** –
ненавършилите пълнолетие Г.Н.Б. и Б.Н.Б., със законни представители – техните
родители – Т.Г.К. и Н. Б. К..
С писмо изх. № 19/ТР
– 3519-1/16.08.2019 г. на община Перник, връчено на 27.08.2019 г. на Г. и Б. Б.,
чрез тяхната майка и законен представител – Т.Г.К., те са уведомени за
постъпилата жалба и за времето за извършване на проверка на място – 17.09.2019
г. от 10.00 ч.
На 17.09.2019 г.
служители по контрол на строителството при ИПКС на община Перник, в
присъствието на В.Р.И. и Н. Б. К. са извършили проверка на място, за която е
съставен констативен протокол № 1-19/ТР-3519/17.09.2019 г. В него е отразено,
че контролната дейност касае строеж – покрив на жилищна сграда, находяща се в
УПИ **** кв. ****по плана на гр. Перник, **** и ****. Посочено е, че покривите
на намиращите се имота сгради с идентификатори 2 и 3 са ремонтирани, като са
подменени дървените елементи и покритието от керемиди е заменено с воалит.
Изпълнена е облицовка от OSB плоскости. За
жилищната сграда са представени одобрен архитектурен проект със ситуация от
13.04.1964 г. и разрешение за строеж № 14.04.1964. Към констативния протокол е
изготвен снимков материал. Подписан е от съставителите и присъствалите лица.
На 12.12.2019 г.
служители в отдел ИПКС и СИ при община Перник, в присъствието на В.И.и Т.К. са
извършили повторна проверка на място – в УПИ ІV – 4663, кв. 138 по плана на гр.
Перник и построените в него сгради с идентификатори ****.1 и ****. За
проверката е съставен констативен протокол № 2-19/ТР-3519/12.12.2019 г., в
който е отразено, че в имота е изградена жилищна сграда, представляваща източен
и западен близнак. Покривът на западната част е премахнат и от 4-скатен по
проект е изграден 2-скатен, с размери 6.32/12.00 м и височина до било 2.50 м, с
надзид от около 1 м. Новоизграденият покрив е от дървена покривна конструкция,
покрита с облицовка от OSB плоскости и битумни керемиди. Дължината на стрехата,
която е разположена над външни стълби и входно антре е 2.40 м. Отводняването е
посредством улуци и водосточни тръби, заустени в канализацията. Строителството
на покрива е извършено през 2018 г. без строителни книжа. Протоколът е подписан
от съставителите и присъствалите лица.
Въз основа на
извършените проверки на място и по документи, компетентните за това съгласно
чл. 223, ал. 2 от ЗУТ длъжностни лица - Д.К.– старши специалист в отдел ИПКС и Д.Т.
– старши специалист в отдел ИПКС на община Перник са съставили констативен акт
№ 3-19/ТР-3519/19.12.2019 г. В него е отразено, че е извършена проверка на
„Покрив на жилищна сграда с идентификатор ****”, намиращ се в УПИ **** кв. ****по
плана на гр. Перник, представляващ имот с идентификатор ****съгласно
кадастралната карта на гр. Перник, с административен адрес: гр. Перник, ул. ****.
Установено е, че имотът е съсобствен на В.Р.И. и малолетните Б.Н.Б. и Г.Н.Б..
Строежът е собствен на малолетните Б. и Г. Б., представлявани от тяхната майка Т.К..
Констатирано е, че за цялата сграда е одобрен проект от 13.04.1964 г. и е
издадено разрешение за строеж от 14.04.1964 г. Издаден е протокол за откриване
на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво от 1964 г. Въз
основа на тях е изградена жилищна сграда, обособена в две части и
идентификатори съгласно КК на гр. Перник: ****.1 – източна част и **** –
западна част. Покривът на западната част с идентификатор **** е премахнат и е
изграден отново, като от 4-скатен по проект е направен 2-скатен. Размерите му
са 6.32/12.00 м, с височина 2.50 м до било. Изпълнен е надзид откъм северната и
южната страна с височина около 1.00 м. Покривът е изграден от дървена покривна
конструкция, с облицовка от OSB плоскости, покрит с битумни керемиди. Дължината на
стрехата, която е разположена над външни стълби и входно антре е 2.40 м.
Отводняването е посредством улуци и водосточни тръби, заустени в канализацията.
Строителството на покрива е извършено през 2018 г. без строителни книжа. В
констативния акт е направен извод за извършено нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ – извършване на строеж, за който не са издавани строителни книжа. Разяснена
е възможността за подаване на възражения срещу констатациите в 7-дневен срок.
С писмо изх. №
19/ТР-3519-6/14.01.2020 г. констативният акт е изпратен за връчване на
собствениците на строежа и на В.И., като е дадена възможност на първите да
представят декларация за времето на извършването му. Писмото е връчено на
жалбоподателите чрез техния баща – Н.К.на 21.01.2020 г. В указания срок е
представена декларация, с нотариална заверка на подписите на Д.М.Д. и Б.И.К., в
която те заявяват, че са участвали в извършването на процесния строеж и това е
станало през месец септември 2018 г.
С констативен
протокол № 4-19/ТР-3519/06.02.2020 г., съставен от двама служители от отдел
ИПКС при община Перник е установено, че в срока по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ срещу
констативния акт не са постъпили възражения.
На 12.03.2020 г. кметът на община Перник е издал
оспорената заповед № 332/12.03.2020 г., с която на основание чл. 225а, ал. 1,
във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено на Б.Н.Б. и Г.Н.Б., чрез
тяхната майка и законен представител Т.Г.К., в качеството им на собственици да
премахнат доброволно строеж „Покрив на жилищна сграда с идентификатор ****”, намиращ се в УПИ ****
кв. ****по плана на гр. Перник, представляващ имот с идентификатор ****,
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Перник, с административен
адрес: гр. Перник, ул. ****. В мотивите и е прието, че извършените строително
монтажни работи представляват „реконструкция” по смисъла на § 5, т. 44 от ДР на
ЗУТ и за тях се изисква издаване на разрешение за строеж.
В хода на съдебното производство са събрани гласни
доказателства посредством разпита на Б. Б.И.К.. Съдът кредитира показанията му
като ясни и последователни, дадени за непосредствено възприети факти. От тях се
установява, че свидетелят е участвал в извършването на строителните дейности. Те
са били необходими, тъй като съществуващият
покрив е бил с изгнили греди, счупени керемиди и плоча, пропускаща вода. Лошото
му състояние е застрашавало целостта на сградата и жилищните помещения в нея. Рушала се е мазилката в стаите на втория етаж,
компроментирана е била целостта на външното стълбище, върху което се е стичала
вода, събираща се на покрива. Това е наложило премахване на стария 4-скатен
покрив и изграждане на нов 2-скатен. Изцяло са подменени керемидите и е доизградена
съществуващата стена между западната и източната част на подпокривното
пространство. Ремонтиран и измазан е комина над западната част на сградата.
Покривът е изграден с по-дълга козирка, за да бъде запазена целостта на
стълбището.
По делото е назначена и приета
съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лица С.В.А.. Съдът кредитира изводите на експерта, като обективни
и обосновани, дадени с необходимите професионални знания и опит. От
заключението потвърждават обстоятелствата, установени в хода на
административното производство. Строежът е извършен в западната част на къща –
вертикален близнак с идентификатор **** и представлява премахване на
четирискатен покрив и новото му изграждане като двускатен. Новоизградената
покривна конструкция е дървена, с
облицовка от OSB плоскости и
покритие от битумни керемиди. Запазена е височината до било. Над входното антре
и външните стълби на сградата е удължена стрехата на 2.40 м. Изводите на вещото
лица са, че извършените СМР не компроментират, натоварват или променят
конструкцията на някоя от двете сгради с идентификатори ****.1 и ****, не е
променена застроената площ и не е увеличено натоварването им, изграденият
надзид не представлява подобрение, а необходими СМР, тъй като не е носещ
конструктивен елемент и не е необходимо изчисление за неговото армиране. При
изслушването в съдебно заседание експертът е посочил, че не са заменяни основни
и конструктивни елементи, както и че възстановяването на покрива, във вида
преди извършването на СМР, е възможно без цялостното му премахване, а само до
частта, необходима за обособяването от двускатен в четирискатен.
При така
установените факти, Административен съд – Перник, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание
чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери
законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК,
намери следното:
Жалбата е подадена от лица по чл. 147, ал. 1 от АПК,
чиито права се засягат от оспорения акт, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във
вр. с чл. 215, ал. 4 от ЗУТ и срещу подлежаща на съдебен контрол заповед на
основание чл. 215, ал. 1, във вр. с чл. 214, т. 3 от ЗУТ, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по
същество е основателна, по следните съображения:
Оспорената заповед е издадена
от кмета на община Перник, в съответствие с предоставената му в чл. 225а, ал. 1
от ЗУТ материална и териториална компетентност, във връзка с недопускането и
отстраняването на незаконно строителство на територията на общината.
Спазена e изискуемата съгласно чл.
225а, ал. 1 от ЗУТ писмена форма. Чл. 59, ал. 2, т. 1 - т. 8 от АПК предвижда
задължителните реквизити за административните актове, издадени в писмена форма.
В т. 4 като такива са посочени фактическите
и правните основания. За да съответства на това изискване, административният
акт трябва да съдържа ясно и конкретно означение на обстоятелствата, на които
се основава, както и правната норма, която ги субсимира. В оспорената заповед
са възпроизведени констатациите, отразени в протколите от извършените проверки
на място и в констативния акт. Посочено е, че покривът на западната част на
къщата вертикален близнак е премахнат и изграден отново, като от четирискатен е
направен двускатен, представляващ дървена покривна конструкция, с облицовка OBS плоскости, покрит с битумни
керемиди. Изпълнен е надзид с височина от около 1 м и е удължена стрехата над
външните стълби и входното антре. Прието е, че новоизграденият покрив
представлява реконструкция по смисъла на § 5, т. 44 от ДР на ЗУТ.
От изложените в заповедта факти не става ясно,
кои от изброените в нея СМР са преценени като реконструкция. Отразени са
техническите характеристики на покрива към момента на проверките, но не е
конкретизирано кои от тях обуславят квалифицирането му като „реконструкция” по
смисъла на § 5, т. 44 от ДР на ЗУТ и изключват третирането му като „текущ
ремонт” съгласно легалното определение на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ. В тази връзка
настоящият състав приема, че отсъствието на конкретизиция относно частта на
строежа, която е приета за незаконна представлява неспазване на изискването за
съдържание на издадения акт, в частност – за неговата мотивираност по чл. 59,
ал. 2, т. 4 от АПК. /в този смисъл е Решение № 12883 от 20.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2310/2020 г./.
Отсъствието на мотиви е самостоятелно основание по чл. 146, т. 2 от АПК за
незаконосъобразност на административния акт.
Отделно от горното, следва да се посочи, че спорният
въпрос по делото е дали изпълнените СМР представляват „реконструкция” или
„текущ ремонт” съгласно легалните определения, дадени в съответно в § 5, т. 44
от ДР на ЗУТ и § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ. Разрешаването му е от значение за
решаващия извод на съда, тъй като по силата на чл. 151, ал. 1, т. 1 от ЗУТ за
извършването на „текущ ремонт” не се изисква разрешение за строеж, докато за
изпълнението на СМР, представляващи реконструкция е приложимо общото правило на
чл. 148, ал. 1 от ЗУТ за изпълнението им след издаване на разрешение от
компетентния за това орган.
Съгласно § 5, т. 44 от ДР на ЗУТ „реконструкция” е възстановяване,
замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации и
изпълнението на нови такива, с които се увеличават носимоспособността,
устойчивостта и трайността на строежите.
От заключението на вещото лице С.А. по безспорен начин се
установява, че изпълнените от жалбоподателите СМР не засягат конструкцията или
основни части на сграда с идентификатор **** или на сграда с идентификатор ****.1, не
се компроментира състоянието им, не се увеличава натоварването им, не се
променят застроените им площи. Затова съдът счита, че новоизграденият покрив не
може да се квалифицира като реконструкция по смисъла на § 5, т. 44 от ДР,
независимо от констатираните различия в техническите му характеристики,
сравнение с премахнатия такъв.
Съгласно
§ 5, т. 43 от ДР на ЗУТ „текущ ремонт” е подобряването и поддържането в
изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и
вътрешни преустройства, при които не се: засяга конструкцията на сградата;
извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и
направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата; променя предназначението
на помещенията и натоварванията в тях.
От
показанията на разпитания свидетел и заключението на вещото лице се установява,
че в настоящия случай извършването на процесните СМР е било наложително, тъй
като съществуващият покрив е бил изцяло компроментиран и запазването му в това
състояние е поставяло в риск целостта на сградата и намиращите се в нея жилищни
помещения. Изпълнените строителни дейности са довели до подобряване и
поддържане в изправност на сградата. С тях не е засегната конструкцията и, не
са преместени или премахнати съществуващи
зидове, нито са направени отвори в такива, не е променено
предназначението на помещенията или натоварването в тях.
Следователно процесните СМР отговарят на критериите,
посочени в § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ и не водят до промени в техническите
характеристики на сградата, изброени, в условията на алтернативност в букви а),
б), в) от същата норма и затова представляват „текущ ремонт” по смисъла на ЗУТ.
Чл. 151, ал. 1, т.
1 от ЗУТ предвижда изключение от правилото на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ за
извършването на стоежа след неговото разрешаване, когато той представлява „текущ
ремонт”. В случая за изпълнените от жалбоподателите дейности е приложимо
посоченото изключение и за извършването им не е необходимо издаването на разрешение
по реда на чл. 148 от ЗУТ. По тази причина отсъствието на такова, който факт е
безспорен по делото, не обуславя квалифицирането на строежа като незаконен по
смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Като е приел противното и е
разпоредил премахването му, административният орган е издал акт, който
противоречи на материалните разпоредби на закона.
Същият е в
нарушение и
на основните принципи на административното право за
добросъвестно, разумно и справедливо упражняване на правомощията и за
съразмерност между защитаваните и засегнатите права и интереси, регламентирани чл.
6, ал. 1 и 2 АПК.
Отсъствието на конкретизация
кои от извършените СМР представляват реконструкция и съответно коя е незаконната част
от строежа и следващото от това разпореждане за премахване на целия
новоизграден покрив, засяга
права и законни интереси на жалбоподателите в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която е издаден акта, което обосновава
противоречие на заповедта с материалния закон и
неговата цел.
Този извод на съда е в съответствие със становището на вещото лице, че
съществуващото преди СМР положение/вид, размер и технически характеристики на
покрива/ може да бъде възстановено с частичното премахване на новоизградения покрив
и не е необходимо цялостното му разрушаване.
Предвид всичко изложено, настоящият състав на
Административен съд – Перник, намира, че са налице основания по чл. 146, т. 5 и
т. 6 от АПК за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна.
С оглед изхода от делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателите следва да бъдат присъдени направените от тях
разноски в общ размер на 1020 лв. – 20 лв. – държавна такса, 400 лв. –
възнаграждение за вещо лице и 600 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Предвид изложеното
и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Перник
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Заповед № 332/12.03.2020 г., издадена от кмета на
община Перник, с която на основание чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2,
т. 2 от ЗУТ е наредено на ненавършилите пълнолетие Б.Н.Б., ЕГН ********** и Г.Н.Б.,
ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител Т.Г.К., ЕГН **********,
всички с адрес: ***, в качеството им на собственици, да премахнат доброволно
строеж - „Покрив на жилищна сграда с
идентификатор ****”, намиращ се в УПИ **** кв. ****по плана на гр. Перник,
представляващ имот с идентификатор ****, съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Перник, с административен адрес: гр. Перник, ул. ****,
като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА община Перник да заплати на Б.Н.Б.,
ЕГН ********** и Г.Н.Б., ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен
представител Т.Г.К., ЕГН **********, всички с адрес: *** сумата от общо 1020
лв. /хиляда и двадесет лева/, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/