№ 16706
гр. София, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20231110133480 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД искова
молба срещу Н. А. Е., с която са предявени обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на
ищцовото дружество сумите както следва: 2 509,80 лв. – стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 16.06.2023 г. до
окончателно изплащане на сумата, 311,37 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021
г. – 19.05.2023 г., 43,05 лв. – стойността на услуга за дялово разпределение за периода
от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 16.06.2023 г. до окончателно изплащане на сумата и 9,25 лв. –
мораторна лихва за периода от 16.07.2020 г. до 19.05.2023 г. върху главницата за услуга
дялово разпределение.
Ищецът твърди, че ответникът, като собственик на процесния апартамент има
качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал.
1 ЗЕ. Сочи се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е
необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /влезли в
сила на 11.07.2016 г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на
интернет страницата на ищцовото дружество. Поддържа, че е доставил за процесния
период топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди се, че след като не е заплатил дължимите се суми за доставена
топлинна енергия и дялово разпределение ответникът е изпаднал в забава, като в тази
връзка е формулирана акцесорна претенция за лихва в индивидуализираните в
исковата молба размери. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорва като неоснователни. Ответницата твърди, че в
процесния имот радиаторите са демонтирани и оспорва дължимостта на сумите. Сочи
1
също, че във входа се краде ТЕ и счита, че стойността на последната се разпределя
пропорционално между останалите собственици в блока. Моли съда да отхвърли
предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно
регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че клиенти
(потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение
по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците
или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или
вещно право на ползване.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Предмет на настоящото производство са задължения за доставена топлинна
енергия и услуга дялово разпределение за недвижим имот с абонатен №
******,представляващ ап. 9, находящ се в /адрес/.
От приложеното на л. 10 копие на Заповед № РД41-1483/25.09.1987г. се
установява, че процесният апартамент е определен за обезщетение на А.А.А..
От приложеното на л. 11 копие на удостоверение за наследници е видно, че
А.А.А., ЕГН **********, е починала на 04.12.2015г., като същата наследена от
ответника Н. А. Е., респективно последната по силата на наследствено правоприемство
е придобила правото на собственост върху процесния апартамент.
По изложената аргументация следва извода, че през исковия период ответникът
2
Н. Е. е имала качеството потребител на топлинна енергия.
За пълнота следва да се отбележи, че имотът, индивидуализиран в заповедта за
обезщетение /л. 10/ и имотът предмет на настоящото производство са идентични,
доколкото от приложеното на л. 9 писмо от Столична община, р-н „И.“ се установява,
че жк. „В.И.“ към настоящия момент е с нов административен адрес – гр. София, жк.
„С.Т.“.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице
по съдебно-техническата експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът
кредитира изцяло, като пълно, ясно и изготвено от лице притежаващо нужния опит и
професионална квалификация, се установява, че процесният имот е обслужван от две
абонатни станции с отделни топломери, показания на които се събират и общо
количество ТЕ се разпределя между всички абонати. От отчетеното количество ТЕ са
приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на
топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители за
отопление и БГВ. От заключението става ясно, че в процесния имот 6-те отоплителни
тела са били демонтирани преди процесния период, за което са предоставени отчетни
формуляри, като за периода 20/21г. не е осигурен достъп до имота. Експертът е
посочил, че през имота преминават транзитно щрангове за втория кръг на
отоплителната система, като за същите има служебно изчисление на база инсталирана
мощност. Видно от заключението през процесния период ТЕ за отопление отдадена от
сградна инсталация е изчислена по формула приложена в Наредба № 16-
334/06.04.2007г. В процесния имот има поставени два броя водомери за топла вода,
като вещото лице сочи, че изчисленията извършени от ФДР са в съответствие с
действащата Наредба № Е-РД-04.1/12.03.2020г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2
ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от Закона топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Дължимите се годишни такси за извършваната услуга за дялово
разпределение съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „Т.С.” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение.
От приложеното на л. 13 по делото копие на Договор №1697/23.08.2002г., се
установява, че между процесната ЕС и фирма „Б. Б.“ О., е сключен договор за дялово
разпределение, въз основа на взето решение на ЕС /протокол л. 15/.
От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице,
притежаващо нужния опит и професионална квалификация се установява, че
дължимите се суми за доставена топлинна енергия в размер на 2 509.80лв. и дялово
разпределение в размер на 43.05лв. не са платени.
По гореизложената аргументация следва извода за основателност на заявените
искови претенции.
3
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Претенцията за мораторна лихва върху главницата за доставена, но незаплатена
топлинна енергия за исковия период 15.09.2021г. – 19.05.2023г., се явява частично
основателна. Видно от заключението на вещото лице по изготвената ССчЕ размерът на
мораторната лихва за исковия период е 305.53лв., респективно акцесорната претенция
се явява частично основателна за сумата от 305.53лв., като над тази сума до
максимално предявения размер от 311.37лв. или за разликата от 5.84лв., искът е
неоснователен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение, поради което акцесорната претенция за лихва върху дяловото
разпределение се явява неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора с оглед уважената и отхвърлената част на исковите
претенции следва да бъдат разпределени разноските по делото.
Предявени са искови претенции в общ размер на 2 873.47лв., уважената част е в
размер на 2858.38лв., респективно отхвърлената част е в размер на 15.09лв., при
каквото съотношение следва да бъдат разпределени разноските по делото.
На ищеца следва да се признаят разноски в общ размер на 1064.94лв., от които
700.00лв. – депозит вещи лица, 100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение и
264.94лв. – внесена държавна такса.
На основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца
разноски с оглед уважената част на исковете в размер на 1059.35лв.
В полза на ответника не следва да се присъждат разноски с оглед отхвърлената
част на иска, доколкото не се доказа извършването на такИ., нито се претендират
разноски.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. А. Е., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, на основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумите както следва: 2 509.80 лв. –
стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. –
м.04.2022г., до обект с абонатен № ******, представляващ ап. 9, находящ се в
/адрес/, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
16.06.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, 305.53лв. – мораторна лихва за
периода 15.09.2021г. – 19.05.2023г. и 43.05 лв. – стойността на услуга за дялово
разпределение за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 16.06.2023 г. до окончателно изплащане на
сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху стойността на доставената
топлинна енергия, в частта, за сумата от 5.84лв., както и иска за сумата от 9.25 лв. –
мораторна лихва за периода от 16.07.2020 г. до 19.05.2023 г. върху главницата за услуга
дялово разпределение, като неоснователни.
ОСЪЖДА Н. А. Е., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, сумата от 1059.35лв. – разноски с оглед
уважената част на исковете.
4
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на
ищеца – „Б.“ О..
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5