Р Е Ш
Е Н И Е № 260107
Град
Несебър, 19.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на пети февруари, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
При секретаря Красимира Любенова, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров административно наказателно дело № 1134 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г.С.А. с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Наказателно постановление № 16-0304-003585 от 16.03.2020г., с което: 1) на основание чл.185 от ЗДвП му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 20 лева за нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП, и 2) на основание чл.177, ал.5, предл. 1, вр.ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 1 000 лева за нарушение по чл.150А, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят твърди, че наказателното постановление (НП) е незаконосъобразно и моли за неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощен адвокат, който заявява, че поддържа жалбата и че обжалва и двете наложени с постановлението наказания за двете отделни нарушения. Позовава се на допуснати съществени процесуалния нарушения предвид, че в акта за установяване на административно нарушение (АУАН), въз основа на който е издадено НП, е посочено, че жалбоподателят е нарушил чл.150, ал.1 от ЗДвП, докато с наказателното постановление му е наложено наказание за нарушение по чл.150А, ал.1 от ЗДвП, по който начин се нарушавало правото му на защита, тъй като е бил в невъзможност да разбере какво конкретно нарушение му е вменено и да организира защитата си, като се позовава и на последвалото изменение през 2018г. на чл.150А, ал.1 от ЗДвП, когато за първи път с тази разпоредба е въведено като нарушение управление на МПС със Свидетелство на управление, чийто срок е изтекъл, докато нарушението е извършено преди това – на 09.02.2016г. По отношение на нарушението по чл.147, ал.1 от ЗДвП се отбелязва, че жалбоподателят не е собственик на управляваното от него МПС, а освен това не е посочен и срокът, до който автомобилът е следвало да премине годишен технически преглед и откогато не жалбоподателят е бил в нарушение, тъй като единствено собственикът има задължение на представи автомобила за преминаване на преглед. Моли постановлението да бъде отменено или да бъдат намалени размерите на санкциите. Претендира разноски.
Административно наказващият орган не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител. С отделно писмено становище, подадено от юристконсулт от ОДМВР Бургас, се заявява, че жалбата е неоснователна. Намира нарушенията за доказани от събраните доказателства, както и че в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на наказаното лице. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Съдът след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупността им, намира за установени следните факти:
За времето от 19:30 часа на 08.02.2016г. до 07:30 часа да 09.02.2016г. Д.К.Д. – мл. автоконтрольор при РУ Несебър и П.П.Н.– мл. инспектор при РУ Несебър, са изпълнявали служебните си задължения, като са организирали КПП на пътна отсечка село Равда – град Несебър, до бензиностанция “Петрол”, където около 01:20 часа спрели за проверка лек автомобил “Опел Кадет” с рег.№ ...... След проверка на документите на автомобила и водача установили, че собственик на автомобила е Ю.И.от град Бургас, и че същият се е управлявал от жалбоподателя Г.С.А.. Същият не представил Свидетелство за управление на МПС, като след последвала справка, контролните органи установили, че водачът е лишен от правоуправление, по която причина му е указано, че не може да продължи да управлява автомобила и че за да се придвижи той, е необходимо да бъде осигурен правоспособен водач. Установили са също, че към момента на проверката автомобилът не е преминал годишен технически преглед, като срокът за това е бил изтекъл.
Д.К.Д. е съставил АУАН Серия Г, бл.№ 463585/09.02.2016г., в който е посочено, че Г.С.А. е лишен от правоуправление, а според съдържанието на акта на 09.02.2016г. около 01:20 часа на пътна отсечка село Равда – град Несебър, до бензиностанция “Петрол”, същият управлява лек автомобил “Опел Кадет” с рег.№ ....., собственост на Ю.И.от град Бургас, като не представя свидетелство за управление с контролен талон към него, по който начин е бил неправоспособен водач, а установеното нарушение е квалифицирано по чл.150 от ЗДвП. За второто нарушение, според описанието на което МПС не е представено на задължителен годишен технически преглед, което е следвало да бъде извършено в срок до месец ноември 2015г., актосъставителят е посочил правна квалификация по чл.147, ал.1 от ЗДвП. За управлението на МПС без Г.С.А. да е бил правоспособен водач, е било образувано ДП № 304 ЗМ-98/2016г. по описа на РУ Несебър, вх.№ 218/2016г. на РП-Бургас, за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, като извършено в едногодишен срок след като водачът е наказван за същото деяние. Прокурорът е прекратил наказателното производство с постановление от 21.02.2020г., като е приел, че срокът на валидност на притежаваното от Г.С.А. СУМПС е изтекъл на 20.01.2015г., а на 22.07.2015г. при проверка е било установено, че същият управлява МПС със СУМПС № ********* с изтекъл срок на валидност, и когато то му е било иззето със съставен АУАН и издадена Заповед за прилагане на ПАМ. Последвалото НП № 15-0304-001927 е било издадено на 05.08.2015г., връчено му е на 26.08.2015г. и е влязло в законна сила на 28.12.2015г., с което е бил наказан по чл.150А, ал.1 от ЗДвП. За да прекрати наказателното производство прокурорът е приел, че е налице маловажен случай по смисъла на чл.9, ал.2 от НК.
В акта, съставен от Д.К.Д., е отразено, че с посоченото наказателно постановление Г.С.А. е бил наказан на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП.
След прекратяване на наказателното производство П.И.К.на длъжност Началник Сектор към ОДМВР Бургас, е решил да издаде обжалваното наказателно постановление, с което е наложил санкциите.
При описание на нарушението по чл.150А, ал.1 от ЗДвП е посочено, че причината за непредставянето при проверката на СУМПС и контролен талон към него е, че водачът е “лишен”, освен това СУМПС е било временно отнето по чл.171, т.4 и че нарушението е извършено в условията на повторност.
Разпитан в качеството му на свидетел, актосъставителят потвърждава обстоятелствата, които е установил при проверката, и че същите съответстват на констатациите, отразени в съставения от него АУАН.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи.
Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес да оспорва наказателното постановление, и в законоустановения 7-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима – НП е връчено на наказаното лице на 17.11.2020г., а жалбата срещу него е подадена на 24.11.2020г.
Налицее противоречие в дадената правна квалификация на нарушението, тъй като в акта е посочена такава по чл.150, ал.1 от ЗДвП, докато едва в наказателното постановление наказващият орган за първи път е приел, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл.150А, ал.1 от ЗДвП, каквото нарушение не му е било вменявано дотогава, т.е. в хода на административно наказателното производство, и срещу която той не е имал възможност да се защитава.
Административно наказващият орган не е приложил разпоредбата на чл.150А, ал.1 от ЗДвП в редакцията ДВ, бр.54 от 2010г., в сила от 19.01.2013г., действала към момента на извършване на нарушението, според която „За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство”, по който начин е нарушил материалния закон, независимо, че правилно е приложил санкционната разпоредба на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП. Безспорно и доказано по делото е, че А. на 09.02.2016г. не е притежавал валидно СУМПС за категорията на МПС, което е управлявал, тъй като издаденото му такова е било с изтекъл срок на валидност на 20.01.2015г., а освен това по тази причина същото му е било временно отнето по реда на чл.171, ал.1, т.4 от ЗДвП, чрез изземването му със Заповед за налагане на принудителна административна мярка, поради неизпълнение на задължението по чл.157, ал.4 (да върне СУМПС като водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобита правоспособност).
След като обаче наказващият орган е приложил разпоредбата на чл.150А, ал.1 от ЗДвП в сега действащата й редакция (изм. ДВ, бр.2 от 2018г., в сила от 03.01.2018г.) настоящият съдебен състав не приема, че наказателното постановление е издадено при условията на чл.53, ал.2 от ЗДвП, при допусната нередовност в акта, независимо, че това не е отбелязано в него, тъй като в обстоятелствата по нарушението, изложени в него, са внесени допълнителни обстоятелства по нов фактически състав, които не са били констатирани с акта. Освен това неправилно приложение на материалния закон, в постановлението се съдържат съществени процесуалния нарушения. Те се изразяват и в едновременното посочване в постановлението, че А. е “ЛИШЕН”, по която причина не представя при проверката СУМПС и КТ, и че това СУМПС временно е отнето по реда на чл.171, т.4. Тези две от изброените в чл.150А, ал.1 от ЗДвП хипотези са ясно разграничени от законодателя в тази разпоредба, но създаденото от наказващия орган противоречие чрез едновременното им посочване като основание за налагане на санкцията по чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, лишава жалбоподателя от правото му на защита, тъй като е в невъзможност да разбере какво конкретно нарушение му е вменено, т.е. коя от хипотезите на сега действащата разпоредба на чл.150А, ал.1 от ЗДвП е приложена. Лишаването от право да управлява МПС по смисъла на ЗДвП е временна невъзможност на едно лице да управлява, която може да бъде наложена по административен или по съдебен ред. СУМПС на А. е било отнето по реда на чл.171, т.4 от ЗДвП, което обстоятелство също е посочено като основание за да се приеме от наказващия орган, че е нарушен чл.150А, ал.1 от ЗДвП и за приложението на санкцията по чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, но тези две хипотези са разграничени в чл.150А, ал.1 от ЗДвП ,като в случая едновременното им приложение, и при условие, че едната не се е осъществила, което обстоятелство наред с факта, че сега действащата редакция на тази разпоредба не е действала към 09.02.2016г., означава, че неправилното приложение на материалния закон и същественото процесуално нарушение, изразяващо се в излагането на противоречиви постановки и невярно отразени обстоятелства, са довели до издаване на незаконосъобразно постановление касателно нарушението по чл.150А, ал.1 от ЗДвП.
Относно предявеното нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП:
Разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗДвП предвижда, че регистрираните моторни превозни средства подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата изправност. По делото се установи, че Г.С.А. е управлявал на 09.02.2016г. чуждо МПС, което не е преминало годишен технически преглед и по този начин той е осъществил съставомерно деяние по чл.147, ал.1 от ЗДВП. Правилно е наложена глоба в размер на 20 лева на основание чл.185 от ЗДвП, като същият не е собственик и не може да носи отговорност по чл.181, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актосъставителят е посочил, че автомобилът е следвало да премине техническия преглед до края на месец ноември 2015г., което е установил при проверката.
Налице е обаче обстоятелство, изключващо отговорността на жалбоподателя. Производството срещу жалбоподателя Г.С.А. е започнало със съставения на 09.02.2016г. акт за установяване на административно нарушение за извършени от същия нарушения по чл.150, ал.1 от ЗДвП и по чл.147, ал.1 от ЗДвП. Съгласно предписанията на Тълкувателно постановление № 1 о 27.02.2015г. на ВКС по тълк. дело № 1/2014г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд, имащ задължителната си сила за съдилищата по приложението на закона, разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс, т.е. давност следва да тече и по отношение на административните нарушения. За процесното административно нарушение давността следва да се съобразява с разпоредбите на чл.80, ал.1, т.5 от НК, според която давностният срок е тригодишен. Този срок е започнал да тече от 09.02.2016г., като дотогава е бил прекъсван със съставянето на АУАН, с образуването на досъдебно производство, а впоследствие с издаването на обжалваното наказателно постановление на 16.03.2020г. и връчването му на 17.11.2020г. Към настоящия момент е изтекъл срока на абсолютната погасителна давност по смисъла на чл.81, ал.3 от НПК, който в случая е четири години и половина, и който срок е изтекъл на 09.08.2020г., т.е. преди връчването на НП, при условие на спирана и прекъсвана давност. Поради това е отпаднала възможността спрямо евентуалния извършител да може да бъде извършено наказателно преследване, което е самостоятелно основание за отмяна на издаденото НП и прекратяване на цялото административно наказателно производство.
При тези съображения съдът намира, че с оглед субсидиарното приложение на НПК по силата на чл.84 от ЗАНН, въззивната инстанция следва да отмени НП и да прекрати административно наказателното производство.
Съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него разноски за платено адвокатско в размер на 300 лева (чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения), която сума е в минималния размер.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1, ал.3, чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.334, т.4 и чл.24, т.3 т НПК, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 16-0304-003585 / 16.03.2020г., издадено от П.И.К.на длъжност Началник Сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което на Г.С.А. с ЕГН **********, с адрес: ***: 1) на основание чл.185 от ЗДвП му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 20 лева за нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП, и 2) на основание чл.177, ал.5, предл. 1, вр.ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 1 000 лева за нарушение по чл.150А, ал.1 от ЗДвП.
Прекратява административно наказателно производство по АНД № 1134/2020г. по описа на Несебърския районен съд.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Бургас ДА ЗАПЛАТИ на Г.С.А. с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 300 лв. (триста лева), представляваща направени по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: