Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ … …

 

град Кърджали, 15.11.2023 год.

 

В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

Кърджалийският административен съд, ………....….. в публично заседание …......

на двадесет и осми септември ........................................……………………….......….…….…...…

през 2023/две хиляди двадесет и трета/ година, в състав:

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  В.  АТАНАСОВ

                                                                      

 

при секретаря …………………………………...…….…. Мелиха Халил, ..........................................

като разгледа докладваното от ........................... съдията В. Атанасов ..................... 

административно дело №181 ..... по описа за ........................ 2023 година ....................

и за да  се  произнесе,  взе  предвид  следното:

 

Производството е административно, по реда на Раздел І на Глава Х /чл.145 и следв./ от АПК, във вр. с чл.124, ал.1 от Закона за държавния служител/ЗДСл/.

Делото е образувано по жалба от С.Я.П., ЕГН **********, с посочен в жалбата адрес: ***, подадена чрез В.И.Д. - адвокат при ***, личен адвокатски номер ***, със служебен адрес: ***, в качеството му на процесуален представител, против Заповед №8121К-3330 от 03.04.2023 год., издадена от министъра на вътрешните работи, с която, на основание чл.90, ал.1, т.5 и чл.92, ал.1, във вр. с чл.6, ал.1 от ЗДСл и в сроковете по чл.94, ал.1 от ЗДСл, на жалбоподателката С.Я.П., като държавен служител - *** в сектор „***” при ОДМВР - Кърджали, с ранг ***, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, за извършените от държавния служител дисциплинарни нарушения по чл.89, ал.2. т.1 и т.5, във вр. с ал.1 от ЗДСл, във вр. с чл.21, ал.2 от ЗДСл и чл.24, ал.1 от ЗДСл и във вр. с чл.28, ал.1, предл.2/второ/ от ЗДСл и на основание чл.107, ал.1, т.З от ЗДСл, е прекратено едностранно без предизвестие служебното правоотношение на служителя с МВР.

Жалбоподателката П. заявява в жалбата, че в законоустановения срок обжалва Заповед №8121К-3330 от 03.04.2023 год. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяване на служебното ми правоотношение, като счита атакуваната заповед за незаконосъобразна и неправилна. Твърди, че същата е постановена при съществени процесуални нарушения, като изложените мотиви за вземане на крайното решение по наложеното наказание са неоснователни и не са съобразени с фактите по дисциплинарната проверка, изложените мотиви не били съобразени с нормативната уредба и правната логика, а същевременно били допуснати процесуални нарушения, които са ограничили правата на жалбоподателката в значителна степен – при недостиг на доказателства и недооценка на такива, при която била постановена заповедта, както и твърди, че въпреки направените искания и изложените в обяснения доводи, АНО/вероятно се има предвид дисциплинарнонаказващият орган/ не ги съобразил и не е събрал поисканите релевантни доказателства. Жалбоподателката твърди, че след като се запознала с доказателствата, направила искания и оспорвания, които не били съобразени от АНО и в тази връзка следвало да бъде посочено, че не били уважени оспорванията и не били събрани доказателства за основни факти и обстоятелства, при липсата на които е постановен неправилен акт - посочената заповед. Според жалбоподателката, обсъждайки изложените в заповедта мотиви се установявало, че АНО основно и в най-важна степен обсъжда и кредитира приложени доказателства относно установено наличие на етилов алкохол в кръвта с концентрация 2.75 на хиляда, което било установено с Протокол за химико-токсикологично изследване №160 от 21.11.2022 год. Твърди, че именно във връзка с това изследване били направени искания и изложени твърдения, които не са били уважени, не били събрани доказателства и не били обсъдени същите. Заявява, че в тази връзка оспорва всички документи, изготвени и приложени по проверката, като твърди, че процедурата по проверката й, вземането на биологични проби от кръв и последвалото им изследване не са извършени съгласно изискванията на нормативната уредба в тази връзка и не са спазени изискванията на Наредба №1 от 19 юли 2017 год. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. При това положение твърди, че не могат да бъдат кредитирани заключенията в изготвения Протокол за химическо или химико-токсикологично изследване, както и твърди, че изготвилият това заключение - Д.Н., не разполага със знания и експертизата за изготвянето на такива изследвания. Твърди също, че мястото, начина и средствата при изготвяне на въпросното заключение не са съобразени със законовите изисквания, като нито машините, нито материалите, нито другите средства, били годни да бъдат изследвани подобни проби и да бъдат кредитирани по какъвто и да било начин. Сочи, че от Протокол за химико-токсикологично изследване №160 от 21.11.2022 год. било видно, че не са спазени изискванията на чл.24 от Наредбата, като не били осъществени две измервания и не били посочени показанията на тези две изследвания, като да бъде вписан като резултат съгласно разпоредбата на чл.24, ал.3 от Наредбата. На следващо място сочи, че видно от изготвена СМЕ по писмени данни №147/2022 год., при поемане на посочените от експерта количества лекарства, то концентрацията на алкохол в кръвта би била около 1.97 промила и не ставало ясно от това заключение, 1.97 промила по какъв начин се съпоставят на 2.75 на хиляда, посочени в Протокол за химико-токсикологично изследване №160 от 21.11.2022 год. На следващо място в жалбата се сочи, че от събраните и обсъдени от АНО доказателства се установявало, че С.Я.П. е изряден служител в МВР от дълги години, като има многократни признания и награди и че винаги е изпълнявала стриктно задълженията си по служба и няма наложено нито едно дисциплинарно наказание в тази връзка, независимо от заеманите позиции в МВР, като тези факти и обстоятелства също не били обсъдени от АНО. Твърди се, че неправилно АНО е възприел по отношение на твърденията на служители, дали обяснения, че са усетили миризми на спирт и алкохол, идващи от нея, че същите напълно подкрепят установеното от други доказателства и в тази връзка, жалбоподателката твърди, че не е била в близост до никой от тези служители, че те да могат да усетят миризми, още повече, че това били и субективни твърдения за чувства и възприятия на всеки отделен човек. Счита също, че по въпросната дисциплинарна преписка са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване на правото на защита. По-нататък в жалбата жалбоподателката сте позовава на презумпцията за невинност или презумпция за невиновност (на латински: praesumptio innocentiae), която била отраслов правен принцип в пеналистиката.

По-нататък жалбоподателката счита, че с издадената заповед е нарушен и материалния закон, тъй като наказващият орган изначално приел, че е извършено дисциплинарно нарушение, защото П. е обвиняема за извършено престъпление и че основните доказателствата, на които се позовава издателят на оспорваната заповед изцяло се припокривали с доказателствата по следственото дело, като се цитира постановлението за привличане на обвиняем и взетата мярка за неотклонение. Излага се довод, че ако вмененото на служителя престъпление действително е извършено от него, то това би представлявало освен престъпление и тежко дисциплинарно нарушение, но само фактите, въз основа на които се гради обвинението, при липса на влязла в сила осъдителна присъда, не могат да бъдат основание за налагане на дисциплинарно наказание за нарушение, което за да е налице, трябва да е извършено и самото престъпление. Сочи се, че в случая не е налице влязла в сила присъда, за да се приеме, че извършеното деяние е престъпление и не се доказало и че поведението на жалбоподателката безспорно е насочено към извършване на правонарушение. Безспорно ясно било и положението, според което държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност и че предвид независимия характер на дисциплинарната отговорност за реализиране на дисциплинарната отговорност било без значение дали деянието, във връзка с което същата е ангажирана, представлява същевременно и престъпление или административно нарушение. Следвал да се има предвид обаче и фактът, че независимият характер на дисциплинарното производство по реда на ЗДСл предполагал задължително извършването на самостоятелна проверка от страна на субекта на дисциплинарна власт относно изясняване на релевантните факти и обстоятелства, свързани с установяване на деянието и неговия извършител. Сочи се, че в разпоредбата на закона е предвидено, че за разкриване на обективната истина могат да се използват всички начини и средства, допустими от закон, като наказващият орган е длъжен да събере и оцени всички доказателства, включително събраните при одити или други проверки, както и доказателствата, посочени и поискани от държавния служител и че в съответствие с посочените разпоредби, допустимо е прилагането към дисциплинарната преписка и позоваването от страна на дисциплинарно наказващия орган на събрани по надлежния процесуален ред доказателства в рамките на друго производство, в случая - образуваното следствено дело. Налагал се извод, че за да обоснове наложеното наказание, ответникът бил приел за установени и доказани факти, които имат характер на престъпни обстоятелства, при липса на влязла в сила осъдителна присъда относно тези обстоятелства, а не било спорно, че няма влязла в сила присъда по образуваното наказателно производство, включително и към настоящия момент. Сочи се, че съгласно законовата презумпция П. следва да се счита за невинна до доказване на противното, а по същество служителят бил уволнен именно заради „извършването на деяние“, попадащо изцяло в хипотезата на визираното по-горе престъпление, т.е. уволнението му било резултат на недоказано виновно извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на закона. Жалбоподателката намира за нужно да посочи, че престъпления и престъпни обстоятелства, съгласно българското законодателство, могат да се установяват само по два начина - от наказателния съд, чрез осъдителна присъда или по реда на чл.124, ал.5 от ГПК, при изчерпателно изброени хипотези, в които граждански съд може да се произнесе по предявен иск за установяване на престъпно обстоятелство и никой друг - било то административен орган или съд, различен от посочените по-горе, не разполагал с компетентността да установява престъпни обстоятелства дори и инцидентно във връзка с решаването на друг спор, който му е подведомствен или подсъден. Сочи, че приемането на обратното би довело до нарушаване на презумпцията за невиновност и че ако бъде спазена презумпцията за невиновност, то нямало как да се приеме, че П. е извършила посоченото в заповедта тежко нарушение. Счита също, че от събраните доказателства, като се изключат тези досежно направените по-горе оспорвания, то се установява, че С.П. не е извършила такова тежко нарушение, което да доведе до налагане на най-тежкото наказание. Видно било, че не са извършени никакви нарушения, нито по смисъла на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, нито по смисъла на Закона за държавния служител. В жалбата са направени множество доказателствени искания, касаещи взетата от жалбоподателката кръвна проба и нейното транспортиране и изследване, както и е направено искане за допускане от съда и възлагане на повторен анализ на контролната проба, която се съхранява. Направено е и допълнително искане за допускане и назначаване на ДНК експертиза, която да установи и отговори на въпроса, установеното ДНК в контролната проба дали е на жалбоподателката С.Я.П., като за целта бъде отделено минимално количество от контролната проба, за извършване на експертизата. С жалбата моли за отмяна на оспорената заповед поради нищожност и незаконосъобразност, като издадена в нарушение на материалния и процесуалния закон и при допуснати съществени нарушения. Претендират се и сторените разноски.

Призована редовно за съдебните заседания, жалбоподателката С.Я.П. *** се явява лично и с редовно упълномощения си процесуален представител – адвокат В.И.Д. от ***, който заявява, че поддържа изцяло жалбата, по изложените в нея съображения, както и че поддържа направените доказателствени искания. Заявява, че не поддържа и оттегля направеното доказателствено искане за изготвяне на нова експертиза на алкохолната кръвна проба.

Излага довод, че видно от издадената атакуваната пред съда заповед, основното и единствено нарушение, което се сочи като причина за издаване на заповедта и за прекратяване на правоотношението с жалбоподателката, било именно извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и именно описаното в постановлението за прекратяване, е престъпление, т.е. при издаване на тази заповед, министърът, въпреки, че няма влязъл в сила законен съдебен акт, който да постановява, че определено лице е виновно в извършване на определено деяние и престъпление, както е посочено в случая, приел, че това е така. Твърди, че министърът не се е съобразил с императивната разпоредба на закона, която повелява, всеки човек е невинен до доказване на противното с влязла в сила присъда, т.е. това била презумпцията за невиновност и че именно на министъра на МВР следвало да бъде пределно ясна тази презумпция за невиновност и най-вече, той трябвало да я съблюдава, което не бил сторил с издадената заповед. Твърди също, че се установява, че жалбоподателката не е осъществила това престъпление към настоящия момент и към момента на издаване атакуваната заповед, т.е. законът задължавал да се приеме, че тя не е извършила такова нарушение и престъпление в случая, а твърденията, противно на тази презумпция за невиновност, са несъстоятелни, незаконосъобразни и неправилни, същите не били съобразени именно с повелята на закона и в тази връзка, не били съобразени и с разпоредбите на Конституцията на РБългария, че всеки трябва да се смята за невинен до доказване на противното с влязла в сила присъда. Отново сочи, че основна причина за налагане на това дисциплинарно наказание е именно това, което посочил до момента и което всъщност не е налице и не е било налице, както към момента на издаване на заповедта, така и към настоящия момент. Твърди, че се установили и допълнителни доказателства, от които било видно, че извършилият изследването на пробите служител на МВР не притежава изискуемата от съответната Наредба квалификация, за да извърши такива изследвания, а именно, само и единствено бакалавърска степен – ***. Сочи ,че видно от дипломата за завършено образование, въпросният служител е с професия и завършено образование – *** и нещо повече, от приложените доказателства се установявало също, че въпросните технически устройства, с които са осъществени изследванията, не били преминали първоначално въвеждане в експлоатация и последващ контролен технически преглед за установяване, дали същите измерват правилно, а това било абсолютно задължително и в случая нямало доказателства в тази връзка. Заявява, че поради това оспорват и тези факти и обстоятелства, изложени по дисциплинарно-наказателната преписка, т.е. нямало основание да се приеме, че извършените проби са осъществени съгласно изискванията и нормативната уредба и съответната наредба за осъществяване на такава дейност и другите подзаконови нормативни актове. Твърди също, че не било установено категорично, по какъв начин са пренесени пробите, въпреки наличието на доказателства, че ОДМВР – Кърджали притежава съответни чанти, за които обаче се установило, че не поддържат по никакъв начин изискуемата от наредбата температура, т.е. и в тази насока оспорва, че пробите са годни за изследване, изобщо като цяло и именно затова се отказали от искането си за повторни изследвания, защото същите биха били безпредметни. Поради това, моли да се приеме, че са налице необходимите основания за отмяна на атакуваната заповед за уволнение, като незаконосъобразна и неправилна, тъй като същата не е съобразена с изискванията на закона и подзаконовите нормативни актове, не е съобразена с презумпцията за невиновност, не е съобразена в тази връзка и с фактите, изложени от самия министър, че П. е дългогодишен служител, награждаван многократно – ***, като не са й налагани никакви дисциплинарни наказания до момента, т.е. тя била един изряден и добър служител на МВР и не е заслужавала такова негативно отношение и нещо повече, такова отношение, което е неоснователно. Отново моли съда да отмени атакуваната заповед, като сочи, че в самата жалба са претендирани и сторените разноски и моли да бъдат присъди, като представя на съда списък на разноските по чл.80 от ГПК, в смисъл на реално сторените разноски. Моли за срок, определен от съда, за представяне на допълнителни писмени бележки.

Ответникът по жалбата – министърът на вътрешните работи, редовно призован за съдебното заседание, не се явява, се представлява в първото съдебно заседание от надлежно упълномощения си процесуален представител Б. Б. П. – служител с юридическа правоспособност, началник на отдел в дирекция „Правно-нормативна дейност” при МВР, която оспорва жалбата и я счита за неоснователна. В последното съдебно заседание се представлява от друг процесуален представител – Д. Н. Б., която сочи, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, в изискуемата форма и съдържание и при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Намира за нужно да напомни, че в това е производство по ЗДСл, а не по НК и че предмет на съдебен контрол в настоящия случай са констатирани дисциплинарни нарушения от г-жа П. по този закон и съответно – по Кодекса на поведението на служителите в държавната администрация, а не на НК. Счита, че в случая е налице безспорно нарушаване на заповеди на горестоящия орган, за спазване на определено поведение, както е налице и безспорно доказване на уронване престижа на службата от всички събрани по делото доказателства, како намира, че всички тези обстоятелства се установяват безспорно от описаните в заповедта и събраните по административната преписка материали. Излага аргумент, че дисциплинарната процедура е проведена при строго спазване на административните правила по ЗДСл, служителката е била изслушвана, давана й е била възможност да се запознава с материалите, като счита, че в случая не е необходимо, за налагането на дисциплинарно наказание, да бъде налице влязла в сила присъда, нито министърът следва да се съобрази като орган по назначаването, дали действително е реализирано някакво престъпление, а единствено и само дали е налице дисциплинарно нарушение, каквото в случая е установено. Моли да се обърне внимание, че в представената диплома за висше образование на Д. К. Д., е записана професионална квалификация „***”, а не „***”. Моли съда да отхвърли така предявената жалба и да потвърди заповедта на министъра на вътрешните работи, като правилна и законосъобразна.

В предоставен от съда срок представя и писмени бележки, в които излага подробни доводи и аргументи в подкрепа на оспорената заповед.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Обжалваната Заповед №8121К-3330 от 03.04.2023 год., издадена от министъра на вътрешните работи, е била връчена срещу подпис, лично на жалбоподателката С.Я.П., видно от извършеното отбелязване на последната й страница/л.33/, на датата 03.04.2023 год., в 15:450 часа. Жалбата срещу нея е подадена по пощата, чрез куриерска фирма „Еконт експрес“, като видно от представената товарителница с баркод *** на същата куриерска фирма/л.316/, пощенската пратка, съдържаща жалбата против Заповед №8121К-3330 от 03.04.2023 год., издадена от министъра на вътрешните работи, адресирана до МВР - град София, ***, е приета на датата 18.04.2023 година. От това следва, че жалбата е подадена на 15-ия/петнадесетия/ календарен ден след връчването на заповедта, но датата 17.04.2023 год. е била официален почивен ден/16.04.2023 год. е бил официален празник – Великден/, от което пък следва, че жалбата е подадена в първия присъствен ден след почивния ден, а именно – на 18.04.2023 год./вторник/, с което е спазен законоустановения 14/четиринадесет/-дневен срок за обжалване на същата по съдебен ред. Жалбата, освен това, е подадена против акт, подлежащ на съдебен контрол по смисъла на чл.211 от ЗМВР, по предвидения в закона ред – чрез административния орган, чиито акт се оспорва, до местно компетентния административен съд, в предвидената писмена форма и изискуемото се съдържание, от лице - неин пряк адресат, на което лице, с тази заповед е наложено дисциплинарното наказание „уволнение” и за което, в този смисъл, тя е неблагоприятна, поради което жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Административен съд - Кърджали, като обсъди и анализира събраните по делото писмени доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото между страните не се спори, че оспорващата заповедта С.Я.П., е държавен служител, *** в сектор „*** при ОДМВР -Кърджали, с ранг *** и че към датата 21.11.2022 год., посочен като дата на извършване на описаните в заповедта деяния, същата е заемала посочената длъжност в Областна дирекция на МВР – Кърджали.

В оспорената Заповед №8121К-3330 от 03.04.2023 год., издадена от министъра на вътрешните работи/л.12-л.32/, е посочено, че със Заповед №8121K-1689/28.02.2023 год. на министъра на вътрешните работи/л.68/, е разпоредено на Дисциплинарния съвет в МВР, назначен със Заповед №8121з-350/25.03.2022 год. на министъра на вътрешните работи/л.73-л.76/, да образува дисциплинарно дело срещу С.П., *** в сектор *** при ОДМВР - Кърджали, която заема длъжност по чл.142, ал.1, т.2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), със статут по ЗДСл, с оглед разпоредбата на ал.4 на същия текст от закона. Поводът за образуване на дисциплинарното дело е направеното в докладна записка peг.№292р-3678/02.02.2023 год. по описа на ОДМВР – Кърджали/л.70-л.72/, предложение. С нея, директорът на тази структура по чл.37 от ЗМВР е уведомява, че с докладна записка peг.№1300р-7239/22.11.2022 год. от началника на сектор „Пътна полиция“ – Кърджали/л.81/ е информиран, че на 21.11.2022 год., около *** часа, в ***, на ул.„***”, в близост до ***, *** Е. С. Н. и *** Р. Я. П., заемащи длъжности *** в сектора, спират за проверка лек автомобил, марка „Фолксваген”, модел „***“, с peг.№***, собствеността Я. В. Д. от ***, управляван от колегата им С.Я.П. ***. Водачът (С.П.) отказала извършването на проверка с техническо средство „Дрегер 7510“, за което бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН), серия ** №*** от 21.11.2022 год. за извършено нарушение по чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата/л.84/. Спрямо П. била приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП - временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС), със Заповед за прилагане на ПАМ №22-1300-000439 от 21.11.2022 год./л.90/. Издаден й бил талон за медицинско изследване с №***/л.87-л.88/, взета й била кръв за химичен анализ/Протокол за медицинско изследване и вземане на биоилогични проби за употреба на алкохол Амб.№181 от 21.11.2022 год./л.89/, като след извършено химико-токсикологично изследване (Протокол №160 от 21.11.2022 год.)/рег.№1300р-7223 от 21.11.2023 год. на ОДМВР – Кърджали/л.94/ било установено наличие на етилов алкохол в кръвта с концентрация (в количество) 2.75 на хиляда. С мотивирана резолюция №22-1300-М000231 от 21.11.2022 год. било прекратено административнонаказателното производство (ДНП) по АУАН, серия ** №*** от 21.11.2022 год., като на водача С.П. бил съставен нов АУАН, серия ** №*** от 21.11.2022 год., по чл.5 ал.3, т.1 от ЗДвП – за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда/л.85/. Административнонаказателното производство по АУАН, серия ** №*** от 21.11.2022 год. също било прекратено, на основание чл.54, ал.1, т.9 , във връзка с чл.33, ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания, с мотивирана резолюция №22-1300-М000232 от 21.11.2022 год. на началник сектор „Пътна полиция“ – Кърджали/л.83/. По отношение на С.П. е била издадена и Заповед Рег.№292зз-31 от 21.11.2022 год. за задържане на лице, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, във връзка с образуваното ЗМ №**/*** год., за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК – управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация 2.75 на хиляда/л.189/, като от заповедта става ясно, че същата е била задържана в 15:30 часа на 21.11.2022 год. и е била освободена на следващия ден, в 15:00 часа.

По случая била извършена проверка по образуваната преписка с Вх.№292зм-130/21.11.2022 год. по описа на ОДМВР - Кърджали, която била приключена със Справка Рег.№1300р-7226 от 21.11.2022 год. на началник група в сектор „Пътна полиция“ – Кърджали/л.82/ и била изпратена на органите на Прокуратурата, с мнение за образуване на наказателно производство (НП) - следствено дело, за извършено от С.Я.П. престъпление по чл.343б, ал.1 от Наказателния кодекс. В резултат било образувано досъдебно производство - следствено дело №**/*** год. по описа на Окръжен следствен отдел (ОСлО) при Окръжна прокуратура - Кърджали. Извършеното от служителя деяние станало достояние на други органи на МВР, на органите на Прокуратурата и на обществеността чрез публикации и репортажи в средствата за масово осведомяване/л.113-л.138/. Случаят придобил широк обществен отзвук с остра критика, обидно отношение към органите на МВР и негодувание към факта, че именно служител на МВР си е позволил престъпно и морално укоримо поведение.

По повод посоченото, със Заповед №292з-2261 от 22.11.2022 год. на директора на ОДМВР – Кърджали/л.79-л.80/, на комисия с определен в заповедта поименен състав, е било разпоредено да извърши проверка, за извършени виновно нарушения на служебните задължения от С.П., с която заповед, С.П. се е запознала на датата 23.11.2022 год., в 08:42 часа, което е удостоверено и с подписа й/л.80/. Резултатите от проверката били обективирани от комисията в Справка с Рeг.№292р-2424/23.01.2023 год. по описа на ОДМВР - Кърджали, от извършена проверка за извършени дисциплинарни нарушения на служебната дисциплина от държавен служител от Областна дирекция на МВР – Кърджали/л.250-л.273/. С тази справка и със събраните материали при проверката, С.П. също се е запознала, на датата 24.01.2023 год., в 16:00 часа, което също е удостоверено с вписване на името й и подписа й/л.273/.

След образуване на дисциплинарното дело, Дисциплинарният съвет към МВР е предприел действия по изясняване на фактите и обстоятелствата по извършеното от служителя деяние. След анализ и преценка на приложените по административната преписка писмени доказателства, в изпълнение на нормативно установената от ЗДСл процедура, Дисциплинарният съвет в МВР е приел Решение с Рeг.№8121р-5498/13.03.2023 год. по описа на МВР, по дисциплинарно дело, образувано по Заповед №8121K-1689/28.02.2023 год. на министъра на вътрешните работи/л.50-л.61/, в което е изразил становище относно наличието на основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя, което съобразявайки доказателствената съвкупност, приемам за правилно. С това решение е предложено на министъра на вътрешните работи, в качеството на дисциплинарно наказващ орган по силата на чл.92, ал.1, във вр. с чл.6, ал.1 от ЗДСл, на основание чл.90, ал.1, т.5 от ЗДСл., да наложи дисциплинарно наказание „уволнение”, за осъществените от С.П. виновни нарушения на служебните й задължения (по чл.89, ал.2, т.1 и т.5, във вр. с aл.1 от ЗДСл - „неизпълнение на служебните задължения“ и „неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и да прекрати едностранно, без предизвестие, служебното правоотношение на С.П. с МВР, на основание чл.107, ал.1, т.3 от ЗДСл. Решението е било докладвано на министъра на вътрешните работи с докладна записка от председателя на Дисциплинарния съвет, с Рeг.№8121р-5713/16.03.2023 год. по описа на МВР/л.47-л.49/.

В мотивите към оспорената заповед е отразено, че след като е приел решението и се е запознал, анализирал, обсъдил и оценил всички събрани писмени доказателства, приложени по административната преписка, поотделно и в тяхната съвкупност, дисциплинарно наказващият орган е извършил преценка на осъщественото от С.П. деяние, което представлява виновни нарушения на служебните й задължения и че съобразявайки доказателствената съвкупност, е приел за правилно установена фактическата обстановка, подробно описана в справката от проверката и в Решението с Рег.№8121р-5498/13.03.2023 год. по описа на МВР, а изводите й предложенията в тях, е приел за обосновани.

В мотивите към оспорената заповед са описани подробно и детайлно всички писмени доказателства от образуваното по случая административнонаказателно производство, всички писмени доказателства и материали, събрани в хода на разпоредената дисциплинарна проверка със Заповед №292з-2261 от 22.11.2022 год. на директора на ОДМВР – Кърджали, както и е посочено, че е приложена и документацията, изготвена по повод осъщественото задържане на С.П., на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР и че са приобщени и материали от образуваното по случая ДП №**/*** год. по описа на ОСлО - Кърджали, пр.пр.№3542/2022 год. по описа на РП - Кърджали, вкл. и постановлението за привличане на С.П., в качеството на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение „подписка“ от 23.12.2022 год., протокол за разпит на обвиняем от 23.12.2022 год. Описано е също, че към материалите е приложена изготвената по случая Съдебно-медицинска експертиза по писмени данни №147/2022 год., изготвена от д-р Н. М., *** при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД ***, с Рeг.№292000-24065/13.12.2022 год. по описа на ОДМВР – Кърджали/л.184-л.186/, назначена в хода на административното производство с Постановление с peг.№292р-31743 от 09.12.2022 год. по описа на ОДМВР – Кърджали/л.182-л.183/.

Въз основа на доказателствената съвкупност, дисциплинарно наказващият орган е приел за установена следната фактическа обстановка, касаеща осъществяването на дисциплинарните нарушения, описана в мотивите към оспорената заповед:

Ha 21.11.2022 год., С.П. е следвало да се яви на работното си място в сградата на ОДМВР - Кърджали. С оглед разпоредбата на чл.107, ал.1, изр.1/първо/ от Правилника за устройството и дейността на МВР, работното време на държавните служители по чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР при 5-дневна работна седмица е 8 (осем) часа дневно и 40 (четиридесет) часа седмично, от 8:30 часа до 17:30 часа, с обедна почивка от 12:00 до 13:00 часа. Около 07:10 часа на същия ден, П. позвънила на С. Ч. М. - *** в сектор *** (длъжностно лице *** в сектор ***, съгласно Заповед №292з-1840/30.09.2022 год. на директора на ОДМВР - Кърджали), с искане да напише от нейно име заявление за ползване на 2 (два) дни платен годишен отпуск и да го представи за подпис на директора на Областната дирекция, заблуждавайки я, че прекият й ръководител Т. А. - *** *** при ОДМВР - Кърджали, е в платен годишен отпуск и не следва да се търси нейното съгласие и разрешение. Служителят П. оправдава искането си за пускане от нейно име на заявление за платен годишен отпуск в деня на ползването му с това, че си е „***“. При разговора, на водещия отпуските служител, направило впечатление, че говорът на С.П. бил забавен, а това казва, звучало несвързано. След пристигането си на работното място, С. М. уведомила Т. А. - *** *** при ОДМВР - Кърджали, за искането на С.П.. Поради това, че не е бил спазен установения в тази структура на МВР ред за разрешаване и ползване на платен годишен отпуск от служителя (след своевременно депозирано писмено заявление от самия служител, съгласувано с прекия ръководител и последващо писмено разрешение от ръководителя на структурата по чл.37 от ЗМВР), С.П. била уведомена по телефона от прекия си ръководител (Т. А.), че следва да дойде лично в сградата на ОДМВР - Кърджали и сама да подаде заявлението си, като при този разговор служителят отново несвързано обяснил на началника на сектор ***, че ***, но ще дойде в дирекцията да подаде заявлението си за отпуск. След проведения разговор между нея и Т. А., около 09:00 часа, С.П. тръгнала от дома си, находящ се в ***, към сградата на ОДМВР - Кърджали, с лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „***“, с peг.№***, цвят ***, собственост на *** - Я. В. Д.. В района на *** в ***, до пресечката за ***, управлявайки посочения автомобил, П. допуснала пътно-транспортно произшествие (ПТП) с товарен автомобил „MAH“, с peг.№***, който извършвал товарна дейност на пътя. Водачът на последния - Н. С. Х. от ***, посочил пред проверяващата комисия, че при разговор със С.П., същата му обещала, че ще плати всички щети, причинени от нея по камиона му и поискала да не викат полиция, изглеждала притеснена и объркана. Обяснила, че е служител в МВР и „ще оправи всичко“. Разменили си телефонните номера, като според шофьора на товарния автомобил, нейният телефонен номер бил: ***. След това П. потеглила в посока ***. Н. Х. в сведението си споделил, че след 2 (два) или 3 (три) дни тя го потърсила и му платила щетите, в размер на *** (***) лева. Видно от справката от проверката, С.П. не е докладвала по надлежния ред в МВР за причиненото от нея ПТП, но е споделила на другия водач, че е служител на МВР. Така, въпреки, че е допуснала ПТП, тя е продължила да управлява посоченият лек автомобил, като пристигайки с него пред ОДМВР - Кърджали, П. го паркирала на паркинга на ОДМВР - Кърджали, по начин, по който частично пречела на движението.

В 09:37 часа, С.П. влязла в сградата на ОДМВР - Кърджали, след което попълнила заявление за ползване на нормативно установен отпуск (платен годишен), като се наложило неколкократно да го коригира, поради допуснати от нея грешки в него. Видно от самото заявление с peг.№292р-29485/21.11.2022 год. по описа на ОДМВР – Кърджали/л.230/, П. е написала, че желае да ползва платен годишен отпуск в размер на 2 (два) работни дни, „считано от 21.11.2022 год. до 22.10.2022 год.“, а в частта за даване на разрешение, над името и длъжността на За директор, е написала „5 ... работни дни ..., считано от 24.10.2022 год. до 28.10.2022 год.“. За времето, прекарано в сградата на ОДМВР - Кърджали, П. е била видяна и е разговаряла със свои колеги, на които е направило впечатление, че се държи неадекватно, изпитва затруднения при вербалната си комуникация с тях и при някои физически дейности, като част от тях доловили и миризма на спирт в близост до нея.

Впоследствие, в 10:27 часа, С.П. напуснала сградата на ОДМВР - Кърджали, качила се в същия автомобил, собственост на баща й и потеглила. Около 10:30 часа, *** - Е. Н. и Р. П., които били в наряд и изпълнявали задълженията си по контрол на пътното движение в централната градска част на град Кърджали, видели и спрели за проверка лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „***“, с peг.№***, цвят ***, собственост на Я. Д., управлявам от С.Я.П., на който автомобил, по предната дясна страна е имало побитости и деформации от претърпян удар. В хода на проверката, *** установили, че автомобилът е управляван от тяхната колежка от ОДМВР - Кърджали – жалбоподателката С.П.. Поведението й било неадекватно, имала забавени движения и говор и била във видимо нетрезво състояние, като се усещала миризма на алкохол в издишания от нея въздух. П. не успяла да изпълни проверката за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, ARNA - 0150 и отказала следващи опити, като в резултат на това, срещу нея било образувано АНП за извършено нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП и бил съставен АУАН с бл.№*** от 21.11.2022 год. Издаден й бил и талон за медицинско изследване с бл.№*** и 8 броя холограмни стикери. Наложена й била и ПАМ със ЗППАМ №22-1300-000439 от 21.11.2022 год., с която, на основание чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП, временно й било отнето СУМПС. С.П. се явила в определеното време в МСО - МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД ***, в 12:20 часа, където в присъствието на полицаите Н. и П. й била взета кръв за химичен анализ, като пробите били транспортирани от двамата полицаи до РУ - Кърджали за съхранение. От протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол или наркотични вещества и/или техни аналози, с амб.№***, подписан от д-р Ф. И. А. било установено, че в т.14.2., по отношение на въпроса „Употребени лекарствени продукти през последните 24 часа“, от С.П. бил даден положителен отговор, като е посочено, че същата е употребила ***. Направено е било отбелязване, че лекарствата се приемат с лекарско предписание. В т.2.5.6. от протокола бил записан и номера на стикера, с който е запечатана пробата - „***“, като на протокола бил положен подпис както от провелото изследването медицинско лице, така и от С.П.. В проведения разговор с проверяващата комисия, д-р Ф. А. - *** при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД ***, е посочила, че й е направило впечатление, че „*** в количество ***, поради което попитала С.П., кой й е изписал ***, на което последната отговорила, че това е сторил личният й лекар. В противовес на това нейно твърдение, в устните обяснения, дадени от същата по реда на чл.93, ал.1 от ЗДСл, П. посочила, че те са й изписани от ***.

Химическият анализ на взетите проби бил извършен в сектор НТЛ към ОДМВР -Кърджали на 21.11.2022 год., като при него било установено, че съдържанието на етилов алкохол в кръвта на С.П. било с концентрация (в количество) 2.75 промила на хиляда, за което бил изготвен Протокол за извършено химико-токсикологично изследване с №160/21.11.2022 год., peг.№13000-7223 по описа на ОДМВР - Кърджали. От този протокол се установява, че в него е отразено, че в химическата лаборатория, на 21.11.2022 год. са получени 2 (два) броя кръвни проби, запечатани със стикер „***“. Направено било заключение, че „в изпратените за изследване проби кръв, взети от лицето С.Я.П. се доказва наличие на етилов алкохол в количество 2.75 промила“. Тези данни, вкл. и обстоятелството, че кръвните проби са били запечатани със стикер с номер „***“, се потвърждавали и от снетото в хода на проверката по случая сведение от Д. Н., на длъжност „***“ в сектор *** при ОДМВР - Кърджали, регистрирано с peг.№292000-23726/09.12.2022 г. по описа на ОДМВР - Кърджали. Двата броя кръвни проби, взети от С.П., запечатани с посочения стикер, били получени в химическата лаборатория в 12:50 часа. При анализа са били пуснати 2 (две) паралелни проби, резултатът от които бил получен в 14:38 часа (2.76 на хиляда) и в 14:45 часа (2.75 на хиляда).

След получаване на резултатите, около 15:30 часа, били предприети необходимите действия от служителите, водачът да бъде установен и спрямо него да бъде започнато наказателно производство, за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. Посетен бил адреса, на който живее служителката в ***. Там полицейските служители П. и Н. установили С.П. на паркинга пред блока, в близост до автомобила й, като според тях това се е случило в момент, преди тя отново да се качи в него. След като я уведомили за резултата от изследването, С.П. *** (л. 74 том. I). Материалите по образуваната проверка по ЗМ с peг.№**/*** год. по описа на ОДМВР - Кърджали били изпратени същия ден в Районна прокуратура - Кърджали с мнение за образуване на наказателно производство (сл. дело), за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. С. Я. П. била задържана за срок до 24 часа в РУ - Кърджали със Заповед за задържане на лице с peг.№292зз-31/21.11.2022 год. (л. 108 от том II), с цел недопускане извършването на други престъпления и ограничаване възможността да изложи живота си или живота на други лица на явна опасност. На 22.11.2022 год., със С.П. била проведена беседа и от нея било снето сведение от *** В. Б.. При проведения разговор между тях, П. заявила, че е изпила ,,***“, докато в писменото си обяснение, същата заявила, че не е употребила алкохол. Посочила, че пие ***, а преди това била изпила ***. Пред *** В. Б. С.П. споделила, че употребява и ***, но в писменото си сведение не е посочила това, което е споделила пред д-р Ф. И. А. (при прегледа с амб.№181, подписан от л.11 от том I), че употребява медикаментите „***“, ***, в съчетание с „***“, ***. Жалбоподателката С.П. била освободена на 22.11.2022 год., в 15:00 часа, след като с нея била проведена беседа и с психолог за по-пълна преценка на психичното й състояние.

По случая било образувано ДП №**/*** год. по описа на ОСлО при ОП - Кърджали за това, че на 21.11.2022 год., в град Кърджали, С.Я.П. управлява моторно превозно средство - лек автомобил, марка „Фолксваген“, с peг.№***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда – 2.75 на хиляда, установено по надлежния ред - престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. С постановление за привличане на обвиняем от 23.12.2022 год./л.200-л.202/, същата била привлечена в качеството на обвиняема за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и й била взета мярка за неотклонение „Подписка“. В мотивите към заповедта е отразено, че по дисциплинарната преписка не са налични данни за приключване на досъдебното производство. По този повод, Дисциплинарният съвет в МВР в своето решение приел, че резултатът от образуваното по случая досъдебно производство поначало е без значение за дисциплинарното такова, т.к. дисциплинарна отговорност се носи от държавния служител, независимо от наказателната, като това заключение е прието за правилно от дисциплинарно наказващия орган, като е посочено, че този извод следва и от разпоредбата на чл.89, ал.4 от ЗДСл, която допуска носене на дисциплинарна отговорност от държавните служители, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност от тях.

В мотивите е отразено, че с оглед чл.36, ал.1 и ал.3 от Административно-процесуалния кодекс, доказателствата се събират служебно от административния орган и всички събрани такива се проверяват и преценяват от административния орган. Посочено е, че органът е извършил преценка на изложеното в извършената от съдебния лекар доктор Н. М., медицинска експертиза по писмени данни №147/2022 год., с вх.№292000-24065/13.12.2022 год. на ОДМВР - Кърджали. (л. 103 от том И), възложена по административното производство по търсене на дисциплинарна отговорност от служителя, в съответствие с чл.49 - 51 от АПК. От анализа на посочените материали дисциплинарно наказващият орган е приел, че приемът на етилов алкохол може да засили действието на приеманите от С.П. медикаменти (да повлиява тяхното усвояване от организма), но че последните не могат самостоятелно да образуват промили, а и приемът на *** ***, противоречи на нормалната житейска логика.

В мотивите е посочено също, че видно от приложените към материалите по административната преписка публикации от национални и местни средства за масово осведомяване, в които е отразено неправомерното деяние на С.П. и общественото отношение към същото (33 публикации в 24rodopi, Дарик, Арда нюз, Нов живот, 24 часа, Дир.бг, БГНЕС, Дунав мост. Екип фокус, Сега, Банкер, Пловдив24, Труд, Фрог Нюз, Актуално, Блиц, Новини БГ, БТА, Факти, Булфото, Господари на ефира, IDEN BG, Телеграф, GLASNEWS.BG, Ринг Таим, Трибюн и др.), случаят придобил широк обществен отзвук и че в публикациите и коментарите на граждани към тях, се съдържат остра критика, обидно отношение към органите на МВР и негодувание към факта, че именно служител на структура, чиито основно задължение е контрол върху спазването на законите и реда в Република България, си позволява подобно престъпно и морално укоримо поведение.

Въз основа на изложеното, дисциплинарно наказващият орган е посочил, че приема фактическата обстановка по случая, установена при проверката, разпоредена със Заповед №2923-2261 от 22.11.2022 год. на директора на ОДМВР – Кърджали, обективирана в справката от проверката Рeг.№292р-2424/23.01.2023 год. по описа на ОДМВР — Кърджали (л. 160 и сл. от том П), отразена и в решението на Дисциплинарния съвет в МВР, с Рeг.№8121р-5498/13.03.2023 год. по описа на МВР и че същата се потвърждава и доказва по безспорен начин от подробно описаните и обсъдени в справката и в решението писмени доказателства, събрани в хода на административното производство по установяване на дисциплинарното нарушение, приложени към административната преписка. В мотивите е прието, че тези доказателства водят до еднозначния извод, че С.Я.П., в качеството си на *** в сектор *** при ОДМВР - Кърджали, на 21.11.2022 год., в ***, в близост до ***, е управлявала лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „***“, с peг. №***, цвят ***, собственост на *** Я. Д., с наличие на концентрация на етилов алкохол в кръвта 2.75 промила на хиляда.

В мотивите към заповедта е направен пространен анализ на събраните в хода на проверката доказателства, в т.ч. резултатите от извършеното изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, така и от оспорваната от служителя Съдебномедицинска експертиза по писмени данни №147/2022 год. В мотивите подробно са обсъдени дадените от С.П. писмени обяснения по случая и изложените в тях доводи и възражения, като и е обосновано, защо не се възприемат същите. В мотивите е посочено също, че в изпълнение на императивното изискване на чл.96, ал.1 от ЗДСл, дисциплинарно наказващият орган, преди да наложи дисциплинарното наказание, е приел, обсъдил и взел предвид становището на Дисциплинарния съвет в МВР, обективирано в Решение с Рeг.№8121р-5498/13.03.2023 год. по описа на МВР, относно наличието на основание за дисциплинарна отговорност, както и относно вида и размера на съответното на извършените нарушения от С.П., дисциплинарно наказание. В мотивите са описани и анализирани нормативните и вътрешноадминистративни (служебни) актове, които имат отношение към правната квалификация на осъщественото от служителя деяние, в качеството й на *** към сектор *** при ОДМВР – Кърджали. При оценката на устните и писмените обяснения, дадени от С.Я.П., както по реда на чл.93, ал.1 от ЗДСл, така и след запознаването й с материалите от проверката по случая, дисциплинарно наказващият орган е установил, че в тях не се съдържат нови факти и обстоятелства, опровергаващи описаните в мотивите на заповедта фактически установявания, изведени от справката с резултатите от проверката и от мотивите на решението на Дисциплинарния съвет в МВР.

Дисциплинарно наказващият орган е посочил в мотивите, че намира дисциплинарното нарушение за безспорно установено и доказано от съдържащите се в административната преписка писмени доказателства и че неправомерното поведение на С.П., представляващо виновно нарушение на служебните й задължения е ясно формулирано, че са посочени конкретните разпоредби, които са нарушени от нея и за които съществува задължение за служителя да ги спазва, съобразно заеманата от нея длъжност, но тя не го е направила.

В мотивите към заповедта ясно е посочено, че преди да наложи дисциплинарното наказание, при неговото определяне, в изпълнение на задължението му по чл.91, ал.1 от ЗДСл, дисциплинарно наказващият орган е обсъдил и взел предвид:

- По отношение тежестта на нарушението – органът е приел, че доказателствата сочат на извършено от С.П. тежко дисциплинарно нарушение, че действията й са с висока обществена опасност и са въздигнати от законодателя в престъпление – 343б, ал.1 от НК (управление на МПС, с концентрация на алкохол над 1.2 на хиляда), както и че деянието е осъществено въпреки, че една от почти ежедневно разискваните теми в МВР е състоянието на пътнотранспортния травматизъм. Изложени са доводи и аргументи в подкрепа на така възприетото от дисциплинарно наказващия орган.

- По отношение на настъпилите от него последици за държавната служба – прието е, че са налични са данни за уронен престиж на службата, в частност на ОДМВР - Кърджали. Посочено е, че поведението на С.П. е станало достояние на служители на ОДМВР - Кърджали, на медицински лица, на органите на Прокуратурата и Следствието, както и на обществеността, чрез множество публикации в средствата за масово осведомяване, което е повод да се създаде негативно впечатление за работата на служителите в МВР.

- По отношение формата на вина – прието е, че служителят е извършил нарушението умишлено (евентуален умисъл при управлението на лек автомобил с концентрация на етилов алкохол в кръвта 2.75 на хиляда и по отношение на уронването на престижа), както и П. е съзнавала противоправния характер на своите действия, предвиждала е последиците от деянието и е допускала тяхното настъпване, но се е надявала те да не настъпят. Прието е също, че тя е знаела, че поведението й е незаконосъобразно и несъвместимо с моралните норми за поведение на държавните служители и е допускала, че ще доведе до уронване на престижа на службата, но се е надявала това да не се случи.

- По отношение на обстоятелствата, при които е извършено нарушението – посочено е, че С.П. е извършила дисциплинарното нарушение в качеството си на *** към сектор *** при ОДМВР - Кърджали. Отново е посочено, че деянието е извършено на 21.11.2022 год., около 10:30 часа, през работно време, в условията на поискан със заявление платен годишен отпуск, но преди заявлението да бъде прието и по него да бъде взето отношение от ръководителя на структурата (видно от поставената резолюция върху него), както и че е осъществено на място, откъдето минават майки с деца, недалеч от парково пространство, в близост до ***, в ***, в условията на проявени трайност и упоритост в действията. Отбелязано е, че веднъж вече допуснала ПТП на път за ОДМВР - Кърджали, тя е продължила да управлява автомобила, собственост на ***, до работата си, както и след това, когато полицейските органи са я спрели за проверка, при наличие на концентрация 2.75 на хиляда етилов алкохол в кръвта й.

- По отношение на цялостното служебно поведение на служителя – в мотивите е описано установеното от приложената към дисциплинарната преписка справка с peг.№292р-31089/05.12.2022 год. по описа на ОДМВР - Кърджали). Отразено е, че през периода на службата си в МВР е награждавана многократно (***), като не са й били налагани дисциплинарни наказания, но е посочено, че не само придобитото от нея образование, но и заеманите от нея длъжности през периода на службата й в МВР (по-конкретно ***, *** и ***), предполагат знанието й, че управлението на лек автомобил с концентрация над минимално определения нормативно праг от 0.5 на хиляда е противоправно деяние. Прието е, че от служителя са пренебрегнати морални норми на поведение, вменени на държавните служители с Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, че деянието й е противоправно и че фактически осъщественото от нея поведение е в обективно несъответствие с правно дължимото за държавен служител в МВР, такова.

Дисциплинарно наказващият орган е посочил, че в условията на предоставената му от закона оперативна самостоятелност, при избора на вида и размера на дисциплинарното наказание, което да бъде наложено на С.П. в настоящото производство, въпреки превеса на получените от нея отличия и загради и липсата на наложени дисциплинарни наказания по време на службата й в МВР, с оглед тежестта на осъщественото деяние и неговата висока обществена опасност, не може да обоснове налагането на по-леко наказание. Воден от посочените мотиви дисциплинарно наказващият орган е приел, че нарушенията са извършени виновно, както и е приел, че при съобразяване с обсъдените по-горе критерии, в съответствие с целта на закона (т.нар. индивидуална и генерална превенция), на служителя следва да бъде ангажирана дисциплинарната отговорност, като му се наложи наказание съответно на предложеното в становището на Дисциплинарния съвет в МВР.

Така, в крайна сметка, с оспорената заповед, при спазване на разпоредбите на чл.91, ал.1 и чл.93, ал.1 от ЗДСл, чл.96, ал.1 от ЗДСл, на основание чл.90, ал.1, т.5 и чл.92, ал.1, във вр. с чл.6, ал.1 от ЗДСл и в сроковете по чл.94, ал.1 от ЗДСл, за извършените от служителя дисциплинарни нарушения по чл.89, ал.2, т.1 и т.5, във вр. с ал.1 от ЗДСл - „неизпълнение на служебните задължения“ й „неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация“, съответно във вр. с чл.21, ал.2 от ЗДСл (не са изпълнени подт. 5.15, 5.20 и 5.24 от длъжностна характеристика на длъжността „***“ (***) в сектор *** при ОДМВР - Кърджали, peг.№292p-14260/15.06.2022 год., с която С.П. е била запозната на 28.06.2022 год.) и чл.24, ал.1 от ЗДСл – „Държавният служител е длъжен да изпълнява законосъобразните актове и заповеди на по-горестоящите органи и държавни служители“ (нарушена т.4 от Заповед №81213-396/05.08.2014 год. на министъра на вътрешните работи и не е съобразена т.7, във вр. с т.2 от разпоредително писмо на министъра на вътрешните работи, peг.№8121p-20982/12.10.2022 год. по описа на МВР) и във вр. с чл.28, ал.1, предл.2/второ/ от ЗДСл (нарушение на чл.17, ал.1 и чл.18 от КПСДА), съобразявайки принципа на съразмерност, установен от чл.6 от АПК, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” на държавния служител С.Я.П., *** в сектор„***” при ОДМВР - Кърджали, с ранг *** и на основание чл.107, ал.1, т.3 от ЗДСл, е прекратено едностранно, без предизвестие, служебното правоотношение на служителя с МВР.

В заповедта изрично е  посочено, че на основание чл.108, ал.2 от ЗДСл, държавният служител С.Я.П. не запазва придобития от нея ранг на държавна служба.

Всички посочени, респ. цитирани или описани писмени доказателства в мотивите към оспорената заповед са налични по изпратената в съда административна преписка по издаване същата и са приети като доказателство по делото.

В хода на настоящото производство, по повод доказателствени искания, направени в жалбата и поддържани в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателката, във връзка с направените в жалбата оплаквания и твърдения, с протоколно определение на съда от 08.08.2023 год., от ОДМВР – Кърджали е изискано да представи в писмен вид информация относно: - информация, свързана с наличието на професионално образователна степен – „***“ и диплома за завършено висше образование на извършилия изследването на взетата от жалбоподателката кръвна проба - Д. К. Н., както и да бъде представено копие от дипломата й за завършено висше образование, ако такава е налична в ОДМВР – Кърджали; - доказателства относно наличието на техническо средство за извършване на изследването на взети проби кръв/по газхроматографски метод/, съгласно разпоредбата на чл.22 от Наредбата, респективно, ако не е налично техническо средство газхроматограф, да бъде дадена информация с какво техническо средство се извършват изследванията на кръвните проби за наличие на алкохол в кръвта; - доказателства, че техническо средство, с което се извършват изследванията на кръвните проби за наличие на алкохол в кръвта, е преминало първоначален и последващ контрол от съответния контролен орган - Държавна агенция за метрологичен и технически надзор/или акредитиран орган от същата, който има правото да извърши такъв контрол на средството за изследване/; - документи, удостоверяващи че лицето, извършило изследването на кръвната проба, взета от жалбоподателката С.Я.П. на 21.11.2022 год., а именно - Д. К. Н., има квалификацията и съответно подготовката за работа с конкретния уред/техническото средство, с което се извършват изследванията на кръвните проби за наличие на алкохол в кръвта/; - информация за чантата (средството), с която са пренесени кръвните проби на жалбоподателката С.Я.П., от вземането им на 21.11.2022 год. в МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски” АД ***, до момента на изследването им в ОДМВР – Кърджали, респективно, информация дали същата отговаря на изискванията на Наредба №1 от 19 юли 2017 год. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози; - съхранява ли се контролната кръвна проба, взетата на 21.11.2022 год. от С.Я.П.?

В изпълнение на това протоколно определение, с писмо Рег.№292000-18840 от 23.08.2023 год. на ОДМВР – Кърджали, постъпило в съда с Вх.№2274 на 24.08.2023 год./л.343-л.344/, е предоставена изисканата информация, като към същото са приложени и документи в удостоверение на същата/л.345-л.360/.

По отношение информацията, свързана с наличието на професионално образователна степен „***“ и диплома за завършено висше образование на извършилия изследването на взетата от жалбоподателката кръвна проба - Д. К. Н., към писмото е приложено копие от диплома за висше образование е рег.№***/*** год. от Университет „***“ ***, удостоверяваща професионална квалификация „***“/л.345-л.346/; типова длъжностна характеристика на длъжността „***“, на лице работещо по трудово правоотношение в *** на МВР, с рег.№196р-5607/30.11.2020 год./л.348-л.349/ и протокол с рег.№292р-10479/09.05.2022 год. за запознаване с длъжностна характеристика, подписан от Д. К. Н./л.347/;

- по отношение информацията за наличието на техническо средство за извършване на изследването на взети проби кръв (по газхроматографски метод), съгласно чл.22 от Наредбата, към писмото са приложени писмо с вх.№292000-12338/23.08.2021 год. на ОДМВР – Кърджали, от *** ООД ***, с ЕИК ***/л.350/ и приемо-предавателен протокол от 09.07.2021 год., относно предоставянето на ОДМВР - Кърджали на хроматографска апаратура и спомагателно оборудване и по-специално, на газов хроматограф, марка „***“, модел ***, със сериен номер ***/л.351-л.354/, в изпълнение на договор за обществена поръчка №578мпд-19 от 24.03.2021 год., с възложител – Министерство на вътрешните работи;

- по отношение наличието на доказателства, че техническо средство, с което се извършват изследванията на кръвните проби за наличие на алкохол в кръвта, е преминало първоначален и последващ контрол от съответния контролен орган - Държавна агенция за метрологичен и технически надзор/или акредитиран орган от същата, който има правото да извърши такъв контрол на средството за изследване/, в писмото с Рег.№292000-18840 от 23.08.2023 год. на ОДМВР – Кърджали е посочено, че съгласно Закона за измерванията и издадената въз основа на него Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, уредът „газов хроматограф“ не е сред тях и че на същият уред е създадена калибровка за работа от сервизен инженер, като с всяка работна проба се пуска контролна такава, с която се следи за точността на измерванията. Посочено е също, че периодично на газовия хроматограф се извършва профилактика от обслужващата фирма по договора за обществена поръчка с №5785мпд-19 от 24.03.2021 год., по позиция №2 „Доставка на апаратура за анализ на алкохол в кръв за ОДМВР“. Към писмото е приложен сервизен протокол с №12081А от 15.02.2022 год. за профилактични дейности на газов хроматограф, марка „***“, модел ***, със сериен номер ***/л.355/ и сервизен протокол с №*** от 13.07.2022 год./л.356/;

- по отношение наличието на доказателства, удостоверяващи, че лицето, извършило изследването на кръвната проба, взета от жалбоподателката С.Я.П. на 21.11.2022 год., а именно - Д. К. Н., има квалификация и подготовка за работа с газов хроматограф, марка „***“, модел ***, към писмото са приложени сервизен протокол с №*** от 06.07.2022 год. за обучение на Д. Н. за работа с газов хроматограф, марка „***“, модел *** и хеспейс, обучение за работа със софтуер „***“/л.357/, който протокол е подписан от Д. К. Н. - *** в *** при ОДМВР – Кърджали и от обучаващото лице;

- по отношение изисканата информация за чантата, с която са пренесени кръвните проби на жалбоподателката С.Я.П., от вземането им на 21.11.2022 год. в МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД ***, до момента на изследването им в ОДМВР - Кърджали, респективно дали същата отговаря на изискванията на Наредба №1 от 19.07.2017 год. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози, към писмото на ОДМВР – Кърджали е приложено писмо с рег.№329р-31282/11.07.2019 год. на директора на ГД „Национална полиция“, до директорите на ОДМВР – СДМВР, в което е посочено, че със средства от Фонд за безопасност на движението е изпълнена обществена поръчка по договор №5785мпд-17 от 09.05.2019 год., с предмет: „Закупуване на чанти за съхранение и пренос на кръвни проби и проби с урина за нуждите на СДВР и ОДМВР” и че обществената поръчка е реализирана с цел изпълнение разпоредбите на чл.19, ал.2 и чл.20, ал.2 от Наредба №1 за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, в сила от 29 септември 2017 год./обн., ДВ, бр.61 от 28 юли 2017 г., изм., ДВ, бр.81 от 02 октомври 2018 г./, като от приложеното към това писмо разпределение на тези чанти е видно, че на ОДМВР – Кърджали са разпределени 6 броя/л.358/; Гаранционна карта от 14.06.2019 год. за Чанти за съхранение и пренос на кръвни проби и проби с урина включващи охладители 2 бр., стативи - 2 бр. и дигитален термометър - 1 бр., с партиден номер: ***/л.359/ и талон от квитанция серия *-** *** от 18.07.2019 год., за получени от ОДМВР – Кърджали, от ГДНП – Полицейска техника, на 6 броя чанти за съхранение и пренос на кръвни проби и проби с урина, ведно с транспортна кутия, охладители, носачи за епруветки и дигитален термометър/л.360/;

- по отношение изисканата информация, съхранява ли се контролната кръвна проба, взета на 21.11.2022 год. от С.Я.П.,*** е посочено, че съгласно чл.26, ал.4 от Наредба №1 от 19.07.2017 год. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози, срокът на съхранение контролната проба е изтекъл, но че тя все още е налична в лабораторията на ОДМВР - Кърджали.

В съдебно заседание, от процесуалния представител на жалбоподателката е представено заверено копие от Постановление Вх.№3542/22г. от 19.07.2023 год. за прекратяване на наказателно производство на Районна прокуратура – Кърджали, с което е прекратено наказателното производство по Досъдебно производство №**/*** год. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура - Кърджали, водено за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, поради това, че обвинението не е доказано и на основание чл.243, ал.2 от НПК, е отменена взетата спрямо С.Я.П. мярка за неотклонение „подписка”/л.329-л.331/. С протоколно определение от 08.08.2023 год. е изискан от Районна прокуратура - Кърджали заверен препис от същото Постановлението за прекратяване на наказателно производство с Вх.№3542/22 год. от 19.07.2023 год., с което е прекратено наказателното производство по ДП №**/*** год. по описа на ОСлО при ОП – Кърджали, водено за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, като на същото бъде положена заверка за датата на влизането му в сила. В изпълнение на това протоколно определение, със съпроводително писмо Вх.№3542/22г. от 16.08.2023 год. на Районна прокуратура – Кърджали/л.361/ е изпратен на Административен съд – Кърджали и приет като доказателство екземпляр от това Постановление за прекратяване на наказателно производство по ДП №**/*** год. по описа на ОСлО при ОП - Кърджали, преписка с Вх.№3542/2022 год. на Районна прокуратура - Кърджали, като в писмото е посочено, че същото е влязло в сила на 02.08.2023 год. В писмото е посочено също, че понастоящем, делото се намира в Окръжна прокуратура - Кърджали, във връзка със сигнал от ОДМВР - Кърджали.

В последващо съдебно заседание, от страна на процесуалния представител на ответника по жалбата е представен и приет като доказателство заверен препис от Постановление Вх.№**/***г. от 29.08.2023 год. на заместник окръжен прокурор при Окръжна прокуратура – Кърджали/л.366-л.371/, е отменено Постановлението от 19.07.2023 год. на Районна прокуратура - Кърджали за прекратяване на наказателно производство - ДП №**/*** год. по описа на ОСлО в ОП - Кърджали, пр.вх.№3542/2022 год. на Районна прокуратура - Кърджали, водено за престъпление по 343б, ал.1 от НК, като незаконосъобразно, като е разпоредено, препис от постановлението, ведно с материалите по делото, да се изпратят на Районна прокуратура - Кърджали, за сведение и изпълнение. В мотивите към това постановление на Окръжна прокуратура – Кърджали е посочено, че след извършен служебен контрол за законосъобразност над постановлението от 19.07.2023 год. за прекратяване на воденото наказателно производство - ДП №**/*** год. по описа на ОСлО в ОП - Кърджали, същото следва да бъде отменено, като немотивирано и като такова - неправилно и незаконосъобразно. Указано е, че разследването по делото следва да продължи, като ако прокурорът от Районна прокуратура - Кърджали счита наличните доказателства за недостатъчни, то следва да се предприемат действия по разследване за допълване на доказателствения дефицит и че след изпълнение на горното, делото да се реши по същество.

При така установената фактическа обстановка и като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства и доводите на страните, Административен съд – Кърджали направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, във връзка с чл.146 от АПК, при извършване на служебната проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, съдът следва да провери дали същият е издаден от компетентен орган, в законосъобразна форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона.

По отношение компетентността на органа, издал административния акт, предмет на настоящия съдебен контрол, съдът приема следното:

Оспорената Заповед Рeг.№8121К – 96 от 03.04.2023 год. е издадена от министъра на вътрешните работи, като съгласно чл.92, ал.1 от Закона за държавния служител/ЗДСл/, дисциплинарните наказания се налагат от органа по назначаването, с изключение на случаите по чл.6, ал.2 и 3. Със Заповед №8121К-665 от 01.02.2017 год. на министъра на вътрешните работи/л.243/, на основание чл.9 от ЗДСл и §69 от ПЗР към ЗИДЗМВР/ДВ, бр.81 от 14.10.2016 г./, жалбоподателката П. е била назначена за държавен служител, на длъжността „*** „***“/***/ в сектор „***“ (***) към отдел „***“ при ОДМВР – Кърджали. Със Заповед №8121К-5129 от 14.06.2022 год. на ВПД административен секретар на МВР/л.245/, на основание чл.82, ал.1 от ЗДСл , във връзка с министерска заповед/МЗ/ №8121К-4401 от 27.05.2022 год. за изменение на заповед №8121К-537 от 24.02.2015 год. за утвърждаване на щат на Областна дирекция на МВР – Кърджали, министерска заповед/МЗ/ №8121з-28 от 11.01.2022 год. за възлагане на правомощия на орган по назначаването по служебно правоотношение с държавните служители по чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР, докладна записка рег.№292р-12532/31.05.2022 год. и писмено заявление от служителя с рег.№292р-12587/31.05.2022 год., жалбоподателката С.П. е преназначена от длъжност „*** в сектор „***“ (***) към отдел „***“ при ОДМВР – Кърджали, наименование на длъжностно ниво по КДА – ***, ранг ***, на длъжност „*** в сектор „***“ (***) при Областна дирекция на МВР – Кърджали, наименование на длъжностно ниво по КДА – ***, ранг ***. От горното следва, че оспорената заповед е издадена от компетентен по смисъла на чл.92, ал.1 от ЗДСл дисциплинарно наказващ орган.

Дисциплинарното наказание е наложено с мотивирана писмена заповед на дисциплинарно наказващия орган, която съдържа всички задължителни реквизити, посочени от законодателя в разпоредбата на чл.97, ал.1 от ЗДСл - от т.1 до т.7 вкл. на посочената разпоредба, като на основание чл. 97, ал. 2 от ЗДСл, заповедта е връчена лично и срещу подпис на жалбоподателката С.П..

На следващо място, обжалваният индивидуален административен акт е издаден при спазване на административнопроизводствените правила, т.е. без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. При министъра на вътрешните работи, в качеството му на дисциплинарно наказващ орган, е постъпила докладна записка с peг.№ 292р-3678/02.02.2023 год. по описа на ОДМВР – Кърджали/л.70-л.72/, в която са посочени данни, че след извършена проверка в областната дирекция е установено, че С.П. е извършила виновно неизпълнение на служебната дисциплина, като нарушението може да се определи като тежко, поради което, всички материали по проверката са изпратени на министъра на вътрешните работи, с предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу П..

На основание чл.95, ал.1 и ал.2 от ЗДСл, във вр. с чл.6, ал.1 от ЗДСл и чл.33, т.9 от ЗМВР, със Заповед №8121з-360 от 25.03.2022 год. на министъра на вътрешните работи/л.73-л.76/, в Министерството на вътрешните работи е създаден дисциплинарен съвет/ДС/, в състав от петима редовни членове, в т.ч.  председател и заместник-председател, както са определени и двама резервни членове. Дисциплинарно наказващият орган е издал и мотивирана Заповед №8121К-1689 от 28.02.2023 год./л.68/, за образуване на дисциплинарно дело срещу С.П., с която заповед е определил и срок,в който да му бъде докладвано на решението на дисциплинарния съвет  по чл.96, ал.3 от ЗДСл. и преписката.

По преписката е представен протокол peг.№8121р-4929/1 от 06.03.2023 год. от проведено заседание на дисциплинарния съвет към МВР/л.63-л.65/. Изготвено е Решение с peг.№8121р-5498 от 13.03.2023 год. на дисциплинарния съвет към МВР/л.50-л.61/, с което решение е дисциплинарно наказващият орган се е запознал на 15.03.2023 год., видно от поставената резолюция върху същото, а жалбоподателката П. се е запознала с него на 21.03.2023 год., което е удостоверено от нея със саморъчно изписаните й трите имена и положен подпис на последна страница от решението/л.61/. В изпълнение на чл.93, ал.1 от ЗДСл, на 16.03.2023 год., на С.П. е връчена покана peг.№8121р-5715/16.03.2023 год. от името на дисциплинарно наказващия орган/л.45-л.46/, в която й е указано да се яви на 21.03.2023 год., в 13:00 часа, в централната сграда на МВР, за да се запознае с материалите по дисциплинарната преписка, както и с възможността да упражни правото си да получи копия от събраните материали, като в поканата също така изрично е указано, че на същата дата – 21.03.2023 год., в 15:30 часа, следва да се яви на първия етаж в сградата на МВР, в кабинета на министъра на вътрешните работи, за изслушване, както и е указано, че ще й бъде даден срок за даване на писмени обяснения по смисъла на чл.93, ал.1 от ЗДСл, по вменените й нарушения на служебната дисциплина. определяне на срок за даване на писмени обяснения. Предвид указаното в поканата, с цел осигуряване правото на защита на С.П. в пълен обем, на 21.03.2023 год., преди изслушването, на служителя са предявени материалите, събрани в хода на дисциплинарното производството, като това обстоятелство е обективирано в протокол с peг.№8121р-6103/21.03.2023 год. на МВР, относно запознаване на държавен служител с материалите по дисциплинарна преписка/л.43-л.44/. Въз основа на отправено от С.П. устно искане да бъде представлявана в защитата си от адвокат В.И.Д. при *** адвокатска колегия (***), предявяването и запознаването с материалите по преписката е осъществено в негово присъствие, като този протокол е подписан от двама свидетели на запознаването, от жалбоподателката П. и от ангажирания от нея защитник - адвокат. С двустранно подписан протокол peг.№8121р-6272/22.03.2023 год. на МВР/л.40/, по изричното искане на П., ангажираният от нея адвокат е получил копия от всички материали по дисциплинарното дело – четири тома.

На основание чл.93, ал.1 от ЗДСл, дисциплинарно наказващият орган е изслушал устните обяснения на С.П., за което е съставен протокол peг.№8121р-6148/21.03.2023 год. относно проведено изслушване на основание чл.93, ал.1 от ЗДСл,, подписан от П. и от министъра на вътрешните работи/л.42/. В протокола е отразено изрично, че на жалбоподателката П. е предоставен срок – до 17:30 часа на 22.03.2023 год., поправен на 23.03.2023 год., за даване на писмени обяснения, за осъщественото от нея деяние, с което е нарушила служебните си задължения. Жалбоподателката С.П. е упражнила и правото си по чл.93, ал.1 от ЗДСл и е представила писмени обяснения peг.№292р-8860/23.03.2023 год. до министъра на вътрешните работи/л.37-л.39/, приети от дисциплинарно наказващия орган, видно от положената резолюция, подпис и дата върху същите. В обстоятелствената част на оспорената заповед, дисциплинарно наказващият орган много подробно и обстойно е обсъдил всички възражения и искания на жалбоподателката П., направени писмено или устно пред самия дисциплинарно наказващ орган. Всички направени от жалбоподателката възражения са отхвърлени, за което в обстоятелствената част на заповедта са изложени подробни мотиви.

Съдът намира, че са спазени и регламентираните в чл.94, ал.1 от ЗДСл срокове, в които следва да бъде наложено дисциплинарното наказание, съгласно която, дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му.

В случая се касае за нарушение на служебната дисциплина, извършено на 21.11.2022 год.,  а заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание, е издадена на 03.04.2023 год., т.е. ясно е, че не е едногодишният срок, считано от извършването на дисциплинарното нарушение. По отношение на по-краткия, двумесечен срок, считано от откриване на нарушението, следва да се посочи, че в закона липсва легална дефиниция на понятието „откриване на нарушението“, но от смисловото и логическо тълкуване на съдържанието на нормата се налага извод, че за да е открито нарушението, дисциплинарно наказващият орган следва да има яснота по основните признаци на същото - извършителят на нарушението; деянието (едно или няколко), чрез което е осъществено; времето и мястото на извършването; обстоятелствата, при които е извършено и неговите последици. В случая, по разбиране на настоящия състав, процесните дисциплинарни нарушения следва да се считат за открити на датата 02.02.2023 год., на която дата е постъпила в Министерство на вътрешните работи адресираната до дисциплинарно наказващия орган - министъра на вътрешните работи, Докладната записка с Рег.№292р-3678/02.02.2023 год., изготвена от директора на Областна дирекция на МВР – Кърджали/л.70-л.72/, ведно с приложените към нея материали от извършената проверка по случая, съгласно опис, в три тома. Процесната заповед на министъра на вътрешните работи, с която е наложено дисциплинарното наказание, е издадена на датата 03.04.2023 год., т.е. точно в последния ден на двумесечния срок, тъй като датите 01.04. и 02.04.2023 год. са били неприсъствени дни – съответно събота и неделя.

На следващо място, относно съдържанието на оспорения административен акт, съдът намира за нужно отново да посочи, че в мотивите на същата много подробно е описана установената фактическа обстановка, описана по-горе,  касателно извършените нарушения, подробно са описани обстоятелствата, при които са извършени, описани са и са анализирани всички събрани доказателства, както са обстойно обсъдени и дадените от П. писмени обяснения и направените в тях възражения, като последните не са уважени, за което също са изложени мотиви, т.е. оспорената заповед безспорно отговаря на изискванията относно нейното съдържанието й, изброени в нормата на чл.97, а.1, т.1 0 т.7 вкл. от ЗДСл, или казано по друг начин, съдържа всички тези изискуеми се реквизити.

Така, по изложените по - горе съображения, съдът намира, че при издаването на оспорената заповед и в хода на проведеното административно производство, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да съставляват основание за отмяната й, като освен това, същата е издадена в предвидената от закона форма и с изискуемото се съдържание.

По отношение материалната законосъобразност на оспорената заповед съдът намира, че от събраните доказателства и при така установената и описана по-горе фактическа обстановка се установява, че жалбоподателката С.П. е извършила нарушения по чл.89, ал.2, т.1 и т.5 – „неизпълнение на служебните задължения“ и „неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация“, във вр. с ал.1 и във вр. с чл.21, ал.2 и чл.24, ал.1 от ЗДСл. Нормата на чл.21, а.2 от ЗДСл регламентира, че „Задълженията на държавния служител се определят в неговата длъжностна характеристика.“, а на чл.24, ал.1 от с.з., че  „Държавният служител е длъжен да изпълнява законосъобразните актове и заповеди на по-горестоящите органи и държавни служители.“. В качеството си на държавен служител, жалбоподателката П. е запозната срещу подпис с Кодекса за поведение на държавния служител, видно от Протокол с Рeг.№292р-25181 от 02.12.2021 год. по описа на ОДМВР - Кърджали, относно проведено опреснително обучение на служителите от сектор *** към отдел „***“ при ОДМВР – Кърджали по Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация/л.229/, в който протокол, на ред 5 е вписано името на С.Я.П. и е положен подпис от нейна страна. Същата е запозната с писмо с Рeг.№8121р-20982/12.10.2022 год. на министъра на вътрешните работи/л.227/, относно недопускане на нарушения на служебната дисциплина от служители на МВР, свързани с употребата на алкохол, наркотични вещества или техни аналози, видно от Протокол с Рeг.№292р-26799 от 25.10.2022 год. по описа на ОДМВР – Кърджали/л.228/, за запознаване на служителите от сектор *** при ОДМВР – Кърджали с посоченото разпоредително писмо на министъра на вътрешните работи, в който протокол, на ред 5 е вписано името на С.Я.П. и е положен подпис от нейна страна. С т.2 от това писмо е разпоредено, ръководителите на структури по чл.37 от ЗМВР да създадат организация да не се допуска явяването на служители на работа в състояние, което не позволява изпълнението на служебните им задължения, за което може да се предположи, че е след употреба на алкохол, наркотични вещества или техните аналози, а с т.7 е разпоредено стриктно да се спазват Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерство на вътрешните работи и Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация/КПСДА/.

По преписката е приложена Заповед №8121з-396 от 05.08.2014 год., издадена, на основание чл.39, т.9 от ЗМВР, от министъра на вътрешните работи/л.225/, относно недопускане нарушения на служебната дисциплина от служители на МВР, свързани с употребата на алкохол, наркотични или други упойващи вещества, като с т.4 от тази заповед, изрично е забранено да се управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда или под въздействие на друго упойващо вещество, по време на изпълнение на служебните задължения, както и в извън работно време или по времето на ползване на отпуск. С т.13 от заповедта е разпоредено, със същата да се запознае целия личен състав на МВР, срещу подпис, като видно от приложения по административната преписка протокол от 22.08.2014 год., жалбоподателката С.П. се е запознала със съдържанието на тази Заповед №8121з-396 от 05.08.2014 год. на министъра на вътрешните работи, срещу подпис, на датата 22.08.2014 год./л.226/. П. е запозната срещу подпис и с длъжностната характеристика за заеманата от нея длъжност, Рeг.№292р-14260/15.06.2022 год. на ОДМВР – Кърджали, утвърдена от директора на ОДМВР – Кърджали/л.238-л.242/ и екземпляр от тази длъжностна характеристика й е връчен на датата 28.06.2022 год., което е удостоверено с подписа й/л.242/.

Относно описаните по-горе обстоятелства, касаещи запознаването на жалбоподателката С.П. с Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и с посочените актове и заповеди на по-горестоящи държавни служители, няма и спор между страните. Правилно, при това положение, е прието от дисциплинарно наказващия орган, че описаните нарушения следва да се квалифицират като такива във вр. с чл.21, ал.2 от ЗДСл, т.к. са нарушени подточки 5.15, 5.20 и 5.24 от длъжностната характеристика на длъжността *** в сектор *** при ОДМВР – Кърджали, която длъжност е заемала жалбоподателката и чл.24, ал.1 от ЗДСл, т.к. безспорно е нарушена т.4 от посочената по-горе Заповед №81213-396 от 05.08.2014 год. на министъра на вътрешните работи и не е съобразена т.7, във вр. с т.2 от посоченото разпоредително писмо на министъра на вътрешните работи с Рeг.№8121р-20982/12.10.2022 год. на МВР и във вр. с чл.28, ал.1, предл.2/второ/ от ЗДСл, съгласно което, при изпълнение на служебните си задължения и в обществения си живот, държавният служител е длъжен да има поведение, което да съответства на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, т.к. е нарушен чл.17, ал.1 от КПСДА, която регламентира, че при изпълнение на служебните си задължения и в обществения си живот служителят следва поведение, което не уронва престижа на държавната служба и чл.18 от КПСДА, съгласно който, служителят не може да участва в скандални прояви, с които би могъл да накърни престижа на държавната администрация.

В разпоредбата на чл.89, ал.1 от ЗДСЛ законодателят изрично е посочил, че държавният служител, който е нарушил виновно своите служебни задължения, се наказва с предвидените в този закон наказания, а в ал.2 са императивно изброени видовете дисциплинарни нарушения, като в т.1 е посочено „неизпълнение на служебните задължения“, а в т.5 е посочено „неспазването на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация“. От събраните в хода на извършената проверка и в хода на дисциплинарното административното производство доказателства безспорно се установява, че с поведението си жалбоподателката П. е нарушила разпоредбите на чл.17, ал.1 и чл.18 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация“. От служителя П. са пренебрегнати морални норми на поведение, вменени на държавните служители с Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, като освен това, осъщественото от нея деяние е противоправно. Фактически осъщественото от нея поведение е в обективно несъответствие с правно дължимото поведение за държавен служител в МВР. Като служител на МВР, на жалбоподателката С.П. са вменени определени вътрешно служебни и морални задължения, които тя е била длъжна да спазва, но не го е сторила на 21.11.2022 год. Съдът споделя възприетото от дисциплинарно наказващия орган, че от събраните доказателства безспорно се установява, че извършеното от П. нарушение е тежко, тъй като се касае за управление на МПС след употреба на алкохол. Това което си е позволила - да управлява лек автомобил с наличие на етилов алкохол в кръвта с концентрация 2.75 на хиляда, в качеството си на държавен служител, води до нанасяне на непоправими вреди не само за МВР, но и за държавното управление вреди, с оглед чувствителността на обществото към подобни прояви. Няма спор, че това е тема, която винаги, както към датата на извършване на нарушенията, така и към настоящия момент, е вълнувала и вълнува  обществеността и няма как, при констатиране на подобно нарушение, то да остане безнаказано. Поведението на жалбоподателката П. е уронило престижа на МВР като институция, имаща като една от основните си дейности опазване на човешкия живот и здраве и превенция на пътя, като не е спорно, че извършеното от нея е станало достояние и е било отразено в множество печатни и електронни медии, станало е известно на служители на болнични заведения и на прокуратурата.

Следва отново да се посочи, че деянието е извършено умишлено, тъй като жалбоподателката П. е съзнавала, че е управлявала МПС сред употреба и под влияние на алкохол, поради което явно и в хода на дисциплинарното производство е градила защитната си теза с твърдения за прием на огромен брой успокоителни. Правилно дисциплинарно наказващият орган не е възприел за достоверни обясненията й за употреба на ***, тъй като звучат явно неправдоподобно, както и правилно не е възприел за основателно твърдението на П., че е употребявала „***“ и „***“, тъй като в листовките на тези медикаменти ясно и изрично е записано, че след приема им не трябва да се шофира. Следва също да се отбележи, че дори и защитната й теза е непоследователна, тъй като е давала различни обяснения за състоянието си пред лекари, пред проверяващи и пред дисциплинарно наказващия орган.

В съответствие с установеното от чл.91, ал.1 от ЗДСл, при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание за това нарушение, дисциплинарно наказващият орган е обсъдил тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба – на стр.18 и стр.19 от процесната заповед/л.29, л.30/, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението/стр.19 от заповедта/л.30/ и цялостното служебно поведение на служителя С.П. – стр.19 и стр.20 от заповедта/л.30, л.31/, като съдът в пълна степен споделя изводите на дисциплинарно наказващия орган.

Съдът в настоящия състав намира, че не следва да обсъжда представените в хода на съдебното производство Постановление на Районна прокуратура - Кърджали от 19.07.2023 год. за прекратяване на наказателното производство по ДП №**/*** год. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура – Кърджали и Постановлението на Окръжна прокуратура - Кърджали за отмяна на Постановлението на Районна прокуратура - Кърджали от 19.07.2023 год. за прекратяване на наказателното производство по ДП №**/*** год. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура – Кърджали. Съдът счита че това е така, защото тези две писмени доказателства са ирелевантни за настоящия административноправен спор, тъй като се отнасят до хода на наказателно производство, водено срещу жалбоподателката П., за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, а съгласно чл.89, ал.4 от ЗДСл, държавният служител носи дисциплинарна отговорност, независимо че деянието му може да е основание за търсене от него и на друг вид отговорност.

Относно оплакванията и твърдения в жалбата, подадена от С.П. против заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, следва да се посочи, повечето от тях всъщност са твърдения за нарушения на Наредба №1 oт 19.07.2017 год. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози, досежно транспортирането на взетата на 21.11.2022 год. от П. кръвна проба и средството/чантата/, с която е транспортирана същата от МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД *** до ОДМВР – Кърджали, досежно наличието на техническо средство за осъществяване на изследването на взетата кръвна проба, както и досежно наличието на изискуемата се професионално образователна степен „***“ на лицето, извършило изследването на пробата. Съдът намира, че от изисканите и представените от ОДМВР – Кърджали, като трета, неучастваща в процеса страна, доказателства е видно и се установява по безспорен начин, че кръвната проба на жалбоподателката е взета при спазване на всички изисквания, разписани в Наредба №1 oт 19.07.2017 год. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози и в този смисъл са неоснователни твърденията в на жалбата, за нарушения при процедурата по установяване концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателката. След преценка на тези доказателства, съдът не споделя доводите, че Д. Н., на длъжност „***“ в сектор „***“ при ОДМВР - Кърджали няма нужната квалификация, опит и апаратура, за извършване на подобен род изследвания. В тази връзка следва да се посочи, че държавните служители в МВР не са различна категория граждани на Република България, което да обуславя необходимост за тях да бъдат въведени отделни начини, правила и уреди, за извършване на химически или химико-токсикологични изследвания, различни от тези, с които се осъществяват изследванията на останалите граждани, в частност на жителите на град Кърджали, за установяване на алкохол в кръвта им, като водачи на моторни превозни средства.

По отношение наличието на професионално образователна степен „***“ и диплома за завършено висше образование на извършилия изследването на взетата от жалбоподателката кръвна проба - Д. К. Н., видно от представеното заверено копие от диплома за висше образование с рег.№***/*** год. на Университет „***“ ***, Факултет „***“ е, че същата удостоверява завършена образователно-квалификационна степен „бакалавър“, с професионална квалификация „***“, от Д. К. Д. /Н./. Освен това, в типова длъжностна характеристика на длъжността „***“, на лице работещо по трудово правоотношение в *** на МВР, с рег.№196р-5607/30.11.2020 год.,в Раздел I. Изисквания за заемане на длъжността, в т.1.1 е посочена минимална образователна квалификационна степен - „бакалавър“, в т.1.2. са посочени областите на висше образование – природни науки, математика и информатика, технически науки, а в т.1.3. са посочени професионалните направления – химически науки, материали и материалознание, химични технологии. От това следва, че лицето, извършило изследването на взетата кръвна проба от жалбоподателката П. на 21.11.2022 год., притежава необходимото образование и има нужната квалификация, за извършването на такива изследвания. Относно наличието на техническо средство за осъществяване на изследването на взетата кръвна проба, от представените от ОДМВР – Кърджали доказателства става ясно, че това изследване е направено именно по газхроматографски метод и по-специално, с газов хроматограф, марка „***“, модел ***, със сериен номер ***, получен в ОДМВР – Кърджали 09.07.2021 год., с приемо-предавателен протокол от същата дата, в изпълнение на договор за обществена поръчка №5785мпд-19 от 24.03.2021 год. за доставка на хроматографска апаратура и спомагателно оборудване, с възложител - Министерство на вътрешните работи. По идентичен начин, от представените от ОДМВР – Кърджали доказателства става ясно, че взетата от П. кръвна проба е транспортирана с чанта за съхранение и пренос на кръвни проби и проби с урина, включващи охладител, стативи и дигитален термометър, както и става ясно, че в ОДМВР – Кърджали са получени 6 броя такива чанти за съхранение и пренос на кръвни проби и проби с урина, ведно с транспортна кутия, охладители, носачи за епруветки и дигитален термометър, на 18.07.2019 год., в изпълнение на договор за обществена поръчка №5785мпд-17 от 09.05.2019 год., с предмет: „Закупуване на чанти за съхранение и пренос на кръвни проби и проби с урина за нуждите на СДВР и ОДМВР”, с възложител – Министерство на вътрешните работи. При тези доказателства се налага изводът, че релевантният за реализиране на дисциплинарната отговорност на служителя факт – наличието на алкохол в кръвта на С.П. с концентрация 2.75 на хиляда, с която същата си е позволила да управлява описания лек автомобил на 21.11.2022 год. в ***, е установен по начин и със средство, които са допустими от закона.

Ето защо, предвид така изложените по-горе съображения, Административен съд - Кърджали намира, че обжалваната Заповед №8121К-3330 от 03.04.2023 год., издадена от министъра на вътрешните работи, е законосъобразна, т.к. същата е издадена от материално и териториално компетентен дисциплинарно наказващ административен орган, при спазване на установената форма и с определените от закона форма и съдържание, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и същата е съобразена и с целта на закона.

Поради това, жалбата на С.Я.П. *** - държавен служител в МВР, ***, на длъжност „***“ (***) в сектор „***” при ОДМВР - Кърджали, с ранг ***, се явява неоснователна и недоказана и като такава, следва да бъде отхвърлена с решението по настоящото дело.

Независимо от изхода на спора по настоящото дело, съдът не следва да се произнася по въпроса за деловодните разноски, тъй като присъждането на такива не е поискано от ответника по жалбата, нито в съдебно заседание от упълномощения му процесуален представител, нито в депозираната в дадения му срок писмена защита.

Мотивиран от така изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІV/четвърто/, във връзка с чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд

 

Р      Е      Ш      И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Я.П., ЕГН **********, с посочен в жалбата адрес: ***, против Заповед №8121К-3330 от 03.04.2023 год., издадена от министъра на вътрешните работи, с която, на основание чл.90, ал.1, т.5 и чл.92, ал.1, във вр. с чл.6, ал.1 от ЗДСл и в сроковете по чл.94, ал.1 от ЗДСл, на жалбоподателката С.Я.П., като държавен служител - *** в сектор „***” при ОДМВР - Кърджали, с ранг ***, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, за извършените от държавния служител дисциплинарни нарушения по чл.89, ал.2. т.1 и т.5, във вр. с ал.1 от ЗДСл, във вр. с чл.21, ал.2 от ЗДСл и чл.24, ал.1 от ЗДСл и във вр. с чл.28, ал.1, предл.2/второ/ от ЗДСл и на основание чл.107, ал.1, т.3 от ЗДСл, е прекратено едностранно без предизвестие служебното правоотношение на служителя с МВР.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България, чрез Административен съд – Кърджали, в 14/четиринадесет/-дневен срок от съобщаването или връчването му на страните.

Преписи от настоящото решение, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпратят или връчат на страните по делото.

 

 

 

 

 

                                                     С Ъ Д И Я: