№ 363
гр. София, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело №
20211001000664 по описа за 2021 година
С решение № 260 582/06.03.2021 г. поправено с решение № 260 168/
04.03.2022 по т. д. № 1008/2019 г., СГС, ТО, 6 състав е осъдил , „Сол
България“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на „Електроенергиен системен
оператор“ ЕАД на основание чл.79, ал.1 във връзка с чл. 99 ЗЗД сумата от
50 557,12 лв. представляваща дължим остатък по вземане, за което е
издадена фактура № 1118/31.10.2018 г., като е отхвърлил иска в частта над
уважения до предявения размер от 61 604,78лева, поради неоснователността
му, както и на основание чл.79, ал.1 във връзка с чл.92 ЗЗД, сумата 1 311,85
лв., представляваща неустойка за периода на забава в плащането на сумата от
61 604, 78 лв., считано от 16.11.2018г. до 11.02.2019г. и на основание чл.79,
ал.1 във връзка с чл.92 ЗЗД, да заплати сумата от 3 857,51лв., представляваща
неустойка за периода на забава от 12.02.2019 г. до 31.05.2019 г. в плащането
на сумата от 50 557,12 лв., като е отхвърлил иска над уважения до
предявения размер от 4 700, 44 лв., поради неоснователността му.
Недоволни от решението са останали и двете страни, които го обжалват
и молят да бъде отменено, с доводи за неправилност и необоснованост.
Въззивникът – ищец „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД,
1
обжалва решението в отхвърлителната му част. Счита изложените от съда
мотиви в тази част за изцяло противоречиви на ЗЗД и формираната съобразно
ТР № 3/ 2017 г. на ОСГТК на ВКС, съдебната практика. Твърди, че при
предложено от длъжника изпълнение със забава на лихвоносно парично
задължение, което не е достатъчно да покрие лихвите и главницата,
длъжникът може да посочи кой елемент погасява, но този избор не обвързвал
кредитора и той можел да извърши погасяването по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
Точно така в случая постъпил и ищецът, като кредитор. При посочено от
длъжника в платежното нареждане основание „плащане по фактури“, които
били еднакво обременителни за длъжника и по всяка една от тях имало
натрупани мораторни лихви за забава, „ЕСО“ ЕАД е приложило
предвидената в чл. 72, ал. 2 ЗЗД, поредност на погасяване, като е погасило
първо лихвите и после главниците, започвайки от най – старото по време
задължение.
Противопоставя се на изложените от съда мотиви, че между страните е
била разменена кореспонденция, която сочила, че цесионерът е отправил
недвусмислена покана до длъжника, да извърши плащане на главниците по
трите фактури, общо на сумата от 152 840, 64 лв. Заявява, че след като „ЕСО“
ЕАД в резултат на сключения договор за цесия е придобило вземания, които
са лихвоносни и които не са платени от ответника на падежа, а със забава, то
не е нужна покана към длъжника за заплащане на предвидените в договора
неустойки. Обратното, никога „ЕСО“ ЕАД не е „опрощавало“ неустойките на
„Сол България“ ЕАД, за да била приложима разпоредбата на ал. 1 на чл. 76
ЗЗД.
Въззивникът – ответник „СОЛ България“ ЕАД обжалва решението в
частта, в която исковете са уважени.
Твърди, че след като се е противопоставил на прехвърлянето на
процесните вземания, то съобразно чл. 103, ал. 3 ЗЗД длъжникът може да
извърши прихващане на задълженията си, срещу всички свои вземания към
предишния кредитор.
Поддържа становище, че правопораждащия претендираните вреди факт
е неизпълнение от „Енерджи пауър“ ЕООД на договор за доставка на
електроенергия, а не прекратяването или развалянето на договора.
Неизпълнението на договора било настъпило с отнемане на лиценза за
2
търговия на доставчика и от този момент били настъпили и вредите за
насрещната страна, т. е преди разваляне на договора, поради което не били
породени от развалянето, за да имат извъндоговорен характер и били
противопоставими на цедента с възражението за прихващане.
Застъпва разбирането, че щом като процесните вземания са
прехвърлени, след като договора за доставка на електроенергия е бил
развален, то в обема им и техните принадлежности не били включени
дължими неустойки, тъй като към момента на прехвърлянето, същите не са
били изискуеми, не са били начислени и не е действала договорната клауза,
въз основа на която могат да бъдат начислявани. Отношенията между
цесионера и длъжника не можело да се регулират от договорни клаузи, чието
действие е прекратено преди прехвърлянето на вземанията.
Отстоява тезата, че релевираното възражение за прихващане е
процесуално действие за защита срещу иска, при което за разлика от
материалноправното възражение, не се изисквало вземането е изискуемо или
ликвидно. Затова, съдът неправилно приел, че за да се извърши съдебно
прихващане е необходимо, двете насрещни вземания, да произтичат от един и
същ юридически факт.
Оспорва мотивите на съда, че нормата на 68, ал. 4 от Правилата за
търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/ се прилагат субсидиарно, като
твърди, че те имат императивен характер, защото членовете на балансираща
група на отстранения от пазара доставчик, преминавали автоматично към
балансиращата група на ДПИ, като най – ранния момент от който можели да
сключат договор с друг доставчик, това бил първия ден от следващия месец.
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна,
следното:
На 27.06.2018 г. е сключен договор между „Енерджи пауър“ ЕООД, като
продавач и „Сол България“ ЕАД, като купувач, за доставка на електрическа
енергия при цена от 77, 50 лв./ МВтч, със срок на действие на договора до
31.07.2019 г. С т.5.2.1 е договорено, че доставената електроенергия ще се
фактурира от продавача на последния ден от съответния месец, а купувачът
според т. 5.2.3 е задължен да заплати дължимата сума по издадената фактура
до 15 число на месеца, следващ доставката. Съобразно т. 5.2.5. при забава на
3
плащанията от купувача, същият дължи на продавача неустойка с
обезщетителен характер в размер на 0.07 % върху неиздължената сума, за
всеки ден забава.
Не се спори между страните, че от 24.10.2018 г. на основание чл. 68
ПТЕЕ „Енерджи пауър“ ЕООД е изведено от пазара на електроенергия като
търговски участник, поради което и от тази дата, договора със „Сол
България“ ЕАД е прекратен, а дружеството, на основание чл. 68, ал. 4 ПТЕЕ е
включено в балансиращата група на ДПИ.
За доставена през последния месец октомври електроенергия, „Енерджи
Пауър“ ЕООД е издало фактури на „Сол България“ ЕАД, както следва:
Фактура № 1112/15.10.2018 г. за доставена електроенергия за периода
01.10.2018 г. – 15.10.2018 г. на стойност 89 794, 91 лв., като във
фактурата е посочено, че срокът за плащане е в деня на издаването й
15.10.2018 г.
Фактура № 1118/31.10.2018 г. за доставена електроенергия за периода
16.10.2018 г. – 23.10.2018 г., със срок за плащане 15.11.2018 г.
Фактура № 1119/31.10.2018 г. за доставена електроенергия за периода
01.10.2018 г. – 23.10.2018 г., със срок на плащане 15.11.2018 г.
Не се спори, а и от представените по делото фактури, издадени от
„НЕК“ ЕАД се установява, че за периода от 24.10.2018 г. до 31.10.2018 г.
„СОЛ България“ ЕАД е закупило по реда на чл. 68, ал. 4 ПТЕЕ
електроенергия от ДПИ в размер на 114, 372 Мвч електроенергия, за сумата
от 21 396, 52 лв. без ДДС, която е следвало да бъде заплатена в срок до
20.11.2018 г.
От 01.11.2018 г. „Сол България“ ЕАД е закупувало електроенергия от
„ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД. Според представените по делото фактури,
първия отчетен период е закупената електроенергия за времето от 01.11.2018
г. до 30.11.2018 г. и срока за плащане е от 30.11.2018 г. до 30.12.2018 г.
На 05.11.2018 г. е сключен договор между „Енерджи пауър“ ЕООД, като
цедент и „ЕСО“ ЕАД, като цесионер, с който са прехвърлени вземанията на
цедента по Фактура № 1112/ 15.10.2018 г., Фактура № 1118/ 31.10.2018 г. и
Фактура № 1119/ 31.10.2018 г. в общ размер на 152 840, 64 лв., ведно с
принадлежностите им.
Установява се от кореспонденцията между „ЕСО“ ЕАД и „Сол
4
България“ ЕАД, че уведомлението на цесионера за извършеното
прехвърлените на вземанията е достигнало до длъжника на 27.11.2018 г.
С писмо от 29.11.2018 г. „Сол България“ ЕАД е отправило възражение
до „ЕСО“ ЕАД за размера на прехвърлените вземания, релевирайки
претърпени вреди в размер на 193 877, 23 лв. от прекратяването на договора с
„Енерджи пауър“ЕООД, преди изтичането на срока на действие, и от
включването на дружеството в балансиращата група на ДПИ, така и от
сключването на договор с нов доставчик, на по – висока цена, от договорената
преди с „Енерджи пауър“ ЕООД, поради което, прихваща вземането от
„Енерджи пауър“ ЕООД за описаните вреди, със задължението си по
цедираните вземания по фактури.
С писмо от 29.11.2018 г. „ЕСО“ ЕАД е оспорило доводите на длъжника,
за наличието на основание за извършване на прихващане и е отправило
покана до дружеството да заплати сумата от 152 840, 64 лв.
С писмо от 11.02.2019 г. до „ЕСО“ ЕАД, длъжникът е заявил, че
определя размера на щетите от прекратяване на договора с „Енерджи пауър“
ЕООД на сумата от 51 553, 10 лв. и прихваща тази сума от задължението си
към цесионера, в размер на 152 840, 62 лв. След приспадане на сумата по
прихващането, остатъка от 101 287, 54 лв. е заплатен от „Сол България“ ЕАД
в същия ден, по банкова сметка на „ЕСО“ ЕАД, като получаването на сумата
не се оспорва от ищеца.
Съобразно приетата по делото ССЕ, договорът за цесия е осчетоводен от
„ЕСО“ ЕАД на 15.11.2018 г.
Във връзка с оспорването от ответника на автентичността на договора за
цесия, по делото е приетата съдебно – графологична експертиза, според която,
положените подписи са на посочените в договора лица.
С оглед спора между страните, кои задължения, претендирани от ищеца
/главници и неустойки по чл. 5.2.5 от договора за доставка/, са погасени с
извършеното на 11.02.2019 г. плащане на сумата от 101 287, 54 лв., по делото
са приети две ССЕ, със заключения за различните варианти на погасяване –
по чл. 76, ал. 2 ЗЗД и по чл. 76, ал. 1 ЗЗД.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
По правилото на чл. 71 ЗЗД, изпълнение на срочно задължение, може да
5
бъде искано от кредитора и преди срока, когато длъжникът е станал
неплатежоспособен, или със своите действия е намалил дадените на
кредитора обезпечения, или не му е дал обещаните обезпечения. В случая,
задължението за заплащане на цената по договора за доставка на
електроенергия е срочно, тъй като с т. 5.2.1 от договора е уговорено,
продавачът да фактурира задълженията за плащане на последния ден от
месеца, през който са извършвани доставките и според т. 5.2.5 сумите по тях
се заплащат до 15 число на следващия доставките, месец. По делото не е
установена нито една от двете предпоставки, оправомощаваща кредиторът
„Енерджи пауър“ ЕООД да иска заплащане на сумата за доставената енергия
предсрочно, поради което и независимо от факта на идване на фактура №
1112 на 15.10.2018 г., вместо на 31.10.2018 г., срокът й за плащане е този,
съобразно договореното между страните, а именно, до 15.11.2018 г.
След като падежът на всички фактури е 15.11.2018 г., то към датата на
сключване на договора за цесия 05.11.2018 г., длъжникът не е бил в забава за
заплащане на главниците и към тази дата не са били изискуеми, задължения
за неустойки по т. 5.2.5 от договора за доставка.
Трайно в съдебната практика е установено разбирането, че задълженията
за неустойки, са акцесорни задължения, които съобразно чл. 99, ал. 2 ЗЗД
преминават върху новия кредитор заедно с главното вземане. Едновременно с
това обаче, могат да бъдат прехвърлени само вземания за неустойки, които
съществуват към датата на сключване на договора за цесия, но не и такива,
които не са били изискуеми. /виж определение № 539/ 10.07.2012 г. по т. д. №
844/ 2011 г. ТК, ВКС, определение № 57 от 17.12.2022 г. по т. д .№ 1617/ 2020
г. ТК, ВКС/. Задълженията за неустойка представляват граждански плодове
от вземанията и за да бъдат прехвърлени, те не могат да бъдат бъдещи
вземания, за които не е ясно, дали въобще ще възникнат. Трябва
прехвърлителя да ги е притежавал. Това е така, защото договора за цесия има
обективен характер и е комутативен, а не алеаторен. При комутативните
договори, всяка от договарящите се страни предоставя и получава
еквивалентна и реципрочна стойност. Затова и при възмездния договор за
цесия, размера на прехвърляните вземанията, трябва да бъде ясен, тъй като
той формира еквивалентността на насрещната престация – цената дължима от
купувача. Ето защо, след като към датата на сключване на договора за цесия
6
между „Енерджи пауър“ ЕООД и „ЕСО“ ЕАД, цедента не е притежавал
вземания за неустойки по т. 5.2.5 от „Сол България“ ЕАД, то такива вземания
не са прехвърляни на купувача. Доколкото впоследствие, длъжникът е
изпаднал в забава спрямо цесионера, то кредиторът има право да претендира
единствено законната лихва за забава на парични задължения по чл. 86 ЗЗД,
тъй като това задължение е регламентирано в закона, но не и неустойки по т.
5.2.5 от договора за доставка.
След като ищецът не е имал основание да начислява неустойки за забава
в размер на 0.07% върху неиздължената сума, то с извършеното от длъжника
плащане на 11.02.2019 г. на сумата от 101 287, 54 лв., вземанията по
процесните три фактури, следва да бъдат погасени по реда на чл. 76, ал. 1
ЗЗД. След пълно погасяване на най – обременителното задължение, а това е
задължението в най – голям размер - 89 794 лв. по фактура № 1112/15.10.2018
г. и с погасяване, чрез остатъка от 11 493, 54 лв. на част от следващото по
размер задължение – 61 604, 78 лв. по фактура № 1118/ 31.10.2018 г., остават
неплатени задължение в размер на 50 111, 24 лв . по фактура № 1118/
31.10.2018 г. и в пълен размер задължението по фактура № 1119/ 31.10.2018 г.
за сумата от 1 440, 94 лв. Тъй като с петитума на искова молба, както и с
уточнителната молба към нея от 01.11.2019 г., ищецът изрично е посочил, че
претендира главница само по фактура № 1118/ 31.10.2018 г., то за да не е
налице произнасяне на съда свръх петитум, иска следва да бъде уважен само
за сумата от 50 111,24 лв., толкова, колкото е вземането за главница по
фактура № 1118/ 31.10.2018 г. , но не и за сумата от 1 440, 94 лв.,
представляваща главница по фактура № 1119/ 31.10.2018 г
По изложените съображения, иска по чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 99 ЗЗД е
частично основателен за сумата в размер на 50 111, 24 лв., а иска по чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. с чл. 92 ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По възражението за прихващане на ответника със сумата от 51 553, 10
лв., представляваща обезщетение за вреди, резултат от прекратяване на
договора за доставка с „Енерджи пауър“ ЕООД:
По аргумент на чл. 103, ал. 3 ЗЗД, ако длъжникът не е приел цесията, то
той може да прихване задължението си към цесионера със свое вземане
спрямо цедента, което не произтича от същия факт, като прехвърленото
вземане, стига условията за компенсиране да са съществували преди
7
съобщаването на цесията. Тази възможност е следствие от обратното
действие на прихващането. Задълженията се смятат погасени от деня в който
прихващането е могло да бъде извършено. В случая, противопоставянето на
цесията от длъжника е обективирано в полученото от цесионера на 29.11.2018
г. писмо с изх. № 194, поради което и ответникът може да противопостави на
ищеца правопогасяващото си възражение за обезщетение от прекратяване на
договора за доставка на електроенергия, стига изискуемостта на вземането
му, да е настъпила преди 27.11.2018 г. – датата на съобщаване на цесията.
Договорът за доставка на електроенергия е договор за периодично
изпълнение, поради което и след настъпването на невъзможност за
изпълнението му от подавача, резултат от отстраняването на „Енерджи
пауър“ ЕООД от пазара на електроенергия, то договорът е прекратен. В
договора не е предвидена неустойка за продавача в тази хипотеза, поради
което и купувачът има право на обезщетение за вредите от неизпълнение по
реда на разпоредбата на чл. 88, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, която следва да бъде
приложена по аналогия, предвид липсата на изрична регламентация в закона
за случаите на прекратяване на договора.
Вземането на купувача за обезщетение е мотивирано с факта, че
договора е сключен с оглед правното качество на продавача, регистриран на
пазара на балансираща енергия като търговец на електрическа енергия, въз
основа на издадена от административен орган по определен в закона ред,
лицензия за извършване на дейността. Със сключването му, купувачът е имал
определени очаквания, че разходите му за закупуване на електрическа
енергия до 31.07.2019 г. са ясни, тъй като съгласно чл. 5.1.3, за срока на
действие на договора цената от 77, 50 МВтч не може да бъде променяна.
Прекратяването на договора на 24.10.2018 г. е изцяло резултат от поведението
на продавача и няма каквото и да е отношение към купувача, защото е
настъпило по силата за закона, след като продавачът е отстранен от
24.10.2018 г. от електроенергийния пазар.
Хипотезите на отстраняване от електроенергийния пазар са описани
изчерпателно в чл. 68 от Правилата за търговия с електрическа енергия и не
предвиждат безвиновно прекратяване на регламентираната от закона дейност
на търговския участник, поради което и първия елемент от фактическия
състав на отговорността за обезщетение - вината е налице.
8
Съобразно чл. 68, ал. 3 ПТЕЕ, при отстраняване от електроенергийния
пазар на доставчика на електрическа енергия, членовете на балансиращата
група се причисляват в балансиращата група на доставчика от последна
инстанция /ДПИ/ и имат право да прехвърлят отговорността за балансиране
на друг координатор, считано от следващия месец. Претендираното от
ответника обезщетение е обосновано точно с тази разлика в цената, между
заплатената на ДПИ и фиксираната цена по договора с „Енерджи Пауър“
ЕООД, поради което и налице е причинна връзка между прекратяването на
договора с „Енерджи Пауър“ ЕООД и претърпените от купувача щети,
изразяващи се в разликата от заплатената по – висока цена за закупената от
ДПИ електроенергия.
Не се спори по делото, а и от приетата пред първоинстанционния съд
ССЕ се установява, че за периода от 24.10.2018 г. до 31.10.2018 г. „Сол
България“ ЕАД е закупило от „НЕК“ ЕАД като ДПИ, 114, 372 Мвч
електроенергия на стойност 21 396, 52 лв. без ДДС, която съобразно данните
по представените фактури е следвало да бъде заплатена в срок до 20.11.2018
г. Разликата за това количество електроенергия между цената в договора с
„Енерджи Пауър“ ЕООД и цената по договора с НЕК възлиза на сумата от
10 412, 06 лв. и в този размер, съдът намира за доказани параметрите на
дължимото от цедента обезщетение, съпоставимо с претърпените от „Сол
България“ ЕАД негативни вреди, резултат от прекратяването на договора с
„Енерджи Пауър“ ЕООД. Задължението за заплащане на обезщетението е
изискуемо от датата на настъпване на увреждането, а това е датата, на която е
изтекъл падежът за заплащане на закупената от ДПИ електроенергия за
периода от 24.10.2018 г. до 31.10.2018 г., а именно от 18.11.2018 г.
По изложените съображения и като взе предвид, че изискуемостта на
активното вземане на длъжника в размер на 10 412, 06 лв. е настъпила преди
датата на съобщаване на цесията, САС намира, че следва да бъде уважено,
възражението за прихващане в тази част на ответника, като задължението му
към цесионера „ЕСО“ ЕАД към 18.11.2018 г. в размер на 50 111, 24 лв . по
фактура № 1118/ 31.10.2018 г., бъде намалено с вземането му към цедента
„Енерджи пауър“ ООД за обезщетение в размер на сумата от 10 412, 06 лв.
Доколкото към датата на прихващане, вземането за обезщетение не е било
ликвидно, то съобразно даденото с ТР № 2/ 2020 г. на ОСГТК разрешение,
при уважено възражение за прихващане, признатите от съда насрещни
9
вземания се смятат погасени с обратна сила от първия момент, в който
прихващането е възможно да се осъществи, т.е. когато активното вземане е
било изискуемо, а пасивното – поне изпълняемо.
В останалата част относно сумата в размер на 41 141, 04 лв.,
представляваща обезщетение, формирано от разликата между заплатената на
„ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД електроенергия за периода 01.11.2018 г. –
31.11.2018 г. и 01.12.2018 г. – 31.12.2018 г., и тази която „Сол България“ ЕАД
щеше да заплати на „Енерджи пауър“ ЕООД, съобразно по – ниските
договорени цени, възражението за прихващане, следва да бъде оставено без
уважение. Съобразно изложените по – горе мотиви, активното вземане на
длъжника за обезщетение е изискуемо от датата на увреждането, а това е
датата на която са станали изискуеми задълженията за заплащане в по – висок
размер на електроенергията от „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД, а те следват
датата 27.11.2018 г. на която е съобщена цесията, поради което и вземането за
обезщетение, не може да бъдат противопоставено на цесионера.
Ето защо, след извършеното прихващане със сумата от 10 412,06 лв.
предявения от „ЕСО“ ЕАД иск по чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 99 ЗЗД следва да бъде
уважен за сумата в размер на 39 699,18 лв., а в останалата част, до сумата в
размер на 61 604, 78 лв., иска следва да бъде отхвърлен.
Предявеният иск по чл. 92 ЗЗД за неустойка в размер на 6 012, 29 лв. е
изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен в пълния размер.
За прецизност на петитума, решението на първоинстанционния съд
следва да бъде отменено изцяло, а вместо него да се постанови ново решение,
съобразно изложените мотиви.
По направените по делото разноски
При този изход на спора, съобразно уважената част от исковете „Сол
България“ ЕАД следва да заплати на „ЕСО“ ЕАД за разноски, направени пред
двете съдебни инстанции, сумата в размер на 2 344, 07 лв. Съобразно
отхвърлената част от исковете, „ЕСО“ ЕАД следва да заплати на „Сол
България“ ЕАД за разноски, направените пред двете съдебни инстанции,
сумата в размер на 3 202, 06 лв. Изчислени по компенсация, „ЕСО“ ЕАД
следва да заплати на „Сол България“ ЕАД разноски в размер на сумата от 857,
99 лв.
10
Водим от горното, САС,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260 582/06.03.2021 г. поправено с решение №
260 168/ 04.03.2022 по т. д. № 1008/2019 г., СГС, ТО, 6 състав и вместо него
постановява:
ОСЪЖДА „Сол България“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление в гр. София 1510, район „Подуяне“, „Владайска река“ №
12 да заплати на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Цар Борис
III“ № 201 на основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 99 ЗЗД и след прихващане с
вземането на „Сол България“ ЕАД към цедента „Енерджи пауър“ ЕООД за
обезщетение на вреди от прекратяването на сключения между тези страни
договор № Е-Б-060/27.06.2018 г. за продажба на електрическа енергия, в
размер на сумата от 10 412, 06 лв., сумата в размер на 39 699,18 лв.,
представляваща незаплатена главница по фактура № 1118/31.10.2018 г., за
доставена електроенергия за периода от 16.10.2018 г. до 23.10.2018 г. по
договор № Е-Б-060/27.06.2018 г. за продажба на електрическа енергия
сключен от „Енерджи пауър“ ЕООД с ответника, което вземане е
прехвърлено на ищеца от „Енерджи пауър“ ЕООД с договор за цесия № BAL
- 007 2/05.11.2018 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба 31.05.2019 г. до окончателното заплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му предявен размер за сумата от 61 604, 78 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Електроенергиен системен оператор“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.
„Цар Борис III“ № 201 срещу „Сол България“ ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление в гр. София 1510, район „Подуяне“,
„Владайска река“ № 12 иск с правно основание чл. 92 ЗЗД вр. с чл. 99 ЗЗД за
заплащане на сумата в размер на 6 012, 29 лв., представляваща неустойка за
забава по чл. 5.2.5 от договор № Е-Б-060/27.06.2018 г. за продажба на
11
електрическа енергия сключен между „Енерджи пауър“ ЕООД и „Сол
България“ ЕАД, формирана от сбора на сумата в размер на 1 311, 85 лв. -
неустойка върху сумата от 61 604,78 лв. по фактура № 1118/ 31.10.2018 г. за
периода от 16.11.2018 г. до 11.02.2019 г и от сумата в размер на 4 700, 44 лв. -
неустойка върху остатъка от главницата по тази фактура № 1118/ 31.10.2018 г
за периода от 12.02.2019 г. до 31.05.2019 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението за прихващане на „Сол
България“ ЕАД със сумата в размер на 41 141, 04 лв., представляваща
обезщетение, формирано от разликата между заплатената на „ЧЕЗ Трейд
България“ ЕАД електроенергия за периода от 01.11.2018 г. – 31.11.2018 г. и за
периода от 01.12.2018 г. – 31.12.2018 г., и тази която „Сол България“ ЕАД
щеше да заплати на „Енерджи пауър“ ЕООД, съобразно по – ниските
договорени цени с това дружество.
ОСЪЖДА „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Цар Борис
III“ № 201 да заплати на „Сол България“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление в гр. София 1510, район „Подуяне“, „Владайска река“
№ 12 сумата в размер на 857, 99 лв. изчислени по компенсация, разноски
пред СГС и САС.
Решението е постановено при участието на „Енерджи пауър“ ЕООД /н./,
като трето лице помагач.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, по
реда на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
12
2._______________________
13