Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 08.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на деветнадесети септември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 6929
по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид:
Н.И.Н. и В.И.Н. са предявили срещу „Д.з.“
АД *** иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ за обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от смъртта на И.Н.Н. – баща на ищците, настъпила
при ПТП на 03.02.2017 г. около 14.30 ч. в гр. Пловдив, виновно причинено от М.Х.Б.
при управление на автобус с марка „Исузу“ рег. № *******, за който е сключена
застраховка „гражданска отговорност“ с ответното дружество. Първоначалната цена
на исковете е 230 000 лева за всеки от ищците, като с молба вх. № 130145
от 10.10.2018 г. ищците са намалили исковите си претенции на 80 000 лева
за всеки ищеци са направили отказ от исковете в останалата част. С протоколно
определение от 22.11.2018 г. съдът е прекратил частично производството в частта
му по исковете над сумите от 80 000 лева до пълните предявени размери от 230 000
лева. Определението е влязло в сила.
Ищците Н.И.Н. и В.И.Н. излагат, че
на 03.02.2017 г. около 14:30 ч. в гр. Пловдив на кръстовището между бул.
„Източен“ и бул. „Княгиня Мария Луиза“ делинквентът М.Х.Б. при управление на
автобус с марка „Исузу“ рег. № ******* предприел завой наляво от бул.
„Източен“ през кръстовището към бул.
„Княгиня Мария Луиза. При тази маневра водачът Б. ударил пешеходеца И.Н.Н. –
баща на ищците, при което пешеходецът попаднал под предната част на автобуса и
бива затиснат от предната лява гума. Вследствие описаното ПТП пострадалият
претърпял тежки и несъвместими с живота травми, които причинили смъртта му.
Произшествието и смъртта на пострадалия били причинени от непредпазливото и
неправомерно поведение на водача на автобуса. За МПС била сключена задължителна
застраховка „гражданска отговорност с ответника „Д.з.“ АД *** като
засраховател, обективирана в застрахователна полица № BG/08/117000118789,
сключена на 29.12.2016
г. и валидна към датата на произшествието. Ищците предявили към ответника
извънсъдебна застрахователна претенция. Ответникът отговорил с писмо от
24.04.2018 г., че не може да се поризнесе по претенцията до представяне на
влязла в сила присъда или друг съдебен акт, което ищците приели като отказ да
се изплати обезщетение.
Ищците твърдят, че в резултат на
смъртта на техния баща претърпели тежки неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от загубата на близкия им човек, негативни емоционални
преживявания, отрицателни промени в характера и поведението им.
На основание изложените
обстоятелства, ищците Н.И.Н. и В.И.Н. правят искане до съда да осъди ответника
„Д.з.“ АД *** да заплати на всеки от ищците обезщетение в размер на по 80 000
лева за претърпени болки и страдания вследствие смъртта на И.Н.Н. при ПТП на
03.02.2017 г., ведно със законната лихва върху тези суми от датата на
постановяване на отказ за изплащане на застрахователно обезщетение – 24.04.2018
г., до окончателното изплащане.
Ответникът Д.з.“ АД *** оспорва иска
със следните възражения:
- възражение
за плащане на застрахователни обезщетения по 50 000 лева на всеки от
ищците;
- възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия;
-
възражение за прекомерност на претендираното обезщетение;
-
възражение срещу претенцията за лихва, с довот за неизбадане на застрахователя
в забава.
По
делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличие на
застрахователно правоотношение по договор за застраховка „гражданска
отговорност“ с ответното дружество, обективиран в застрахователна полица № BG/08/117000118789,
сключена на 29.12.2016
г. и в сила към датата на произшествието 03.02.2017 г. (доклад на съда с
определение № 20522 от 02.10.2018 г. л. 159). Не се спори между страните
относно факта на настъпилото ПТП на 03.02.2017 г. около 14.30 ч. в гр. Пловдив
при управление на автобус с марка „Исузу“ рег. № ******* от М.Х.Б.. Приета е от
съда за безспорно установена причинната връзка между ПТП и настъпилата смърт на
пострадалия И.Н.Н., както и виновното причиняване на ПТП от водача на автобуса М.Х.Б..
Механизмът на ПТП е установен от доказателствата по приложеното НОХД № 501/2018
г. на ОС Пловдив, показанията на свидетеля Б. (с.з. 22.11.2018 г. л. 177-178) и
автотехническата експертиза по настоящото дело. Установява се, че на
кръстовището на бул. „Източен“ и бул. „Княгиня Мария Луиза“ в гр. Пловдив пострадалият
И.Н.Н. като пешеходец предприел пресичане извън пешеходна пътека, по диагонал
през кръстовището, от разделителния остров между двете платна на бул. „Източен“
към югоизточния ъгъл на кръстовището (САТЕ л. 302). След започване на
пресичането, водачът на автобус „Исузу“ рег. № ******* М.Х.Б. предприел завой
наляво от бул. „Източен“ към бул.
„Княгиня Мария Луиза. В началото на маневрата на автобуса, пешеходецът е бил
видим за водача. При пресичането на платното на бул. „Мария Луиза“ пешеходецът
попаднал пред предприемащия маневрата автобус, който в същото време нализал в
южното платно на бул. „Мария Луиза“. Автобусът ударил с предната си лява част
пешеходеца, като след падането му е бил влачен и притиснат под предната лява
част на автобуса. Получените травматични увреждания, причинили смъртта на
пострадалия, са описани в огледа и аутопсията на трупа на пострадалия,
съдържащи се в СМЕ по наказателното производство (л. 67-70).
Причинените
на ищците неимуществени вреди се установяват от показанията на свидетелката Зойка
Петрова Николова (с.з.21.02.2019 г. л. 195). Според свидетелката, ищците са
поддържали отношения на близост и взаимна грижа с баща си, а ищецът В.И.Н.
живеел заедно с него. Смъртта на пострадалия се отразила отрицателно на двамата
ищци, които тежко понесли загубата на баща си.
При
преценка на основанията за възникване на задължения на застрахователя за
заплащане на обезщетения, следва да се вземат предвид, освен вината на
застрахованото лице, и близката роднинска връзка между пострадалия и ищците и
техните отношения, установени по делото. Ищците по предявения иск за
неимуществени вреди са деца на пострадалия И.Н.Н.. Децата спадат към
най-близкия семеен кръг на пострадалото лице, като връзките помежду им се
характеризират с обич, доверие и емоционална близост. Низходящите на пострадалия, каквито са
ищците, търпят пряко, непосредствено и за продължителен
период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му. Това поражда правото на ищците да получат
застрахователно обезщетение при доказаност на претърпените вследствие
настъпилата смърт неимуществени вреди (ВС 4-61-ПП, т. ІІІ ал. 2, ВКС ТР
1-2018-ОСГТНК). Същевременно, за определяне на справедливия размер на
обезщетението, следва да се вземе предвид, че ищците са възрастни хора, които
въпреки близостта с починалия си родител, са се грижели сами за себе си и не са
разчитали изцяло на негова помощ и подкрепа. Това обуславя извода на съда, че
справедливият размер на обезщетението, което се следва на всеки от ищците, е
80 000 лева.
Така
определеното обезщетение следва да се намали, поради безспорно установеното
според съда съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. От
изготвената по делото съдебно-автотехническа експертиза се установява, че пострадалият е предприел
пресичане на кръстовището не на определеното за това място – пешеходна пътека и
светофарна уредба, въпреки че те се е намирала в непосредствена близост до него
(снимките към САТЕ). Вместо това, той е пресичал по диагонал на кръстовището,
със скорост между бърз ход и спокойно тичане („подтичвал“, според вещото лице –
л. 303), без да се огледа за преминаващи автомобили. С тези си действия
пострадалият е нарушил чл. 113 ал. 1 т. 1 и 3 от ЗДвП, които нарушения са
допринесли за настъпването на вредоносния резултат. Степента на съпричиняване
се определя от съда на 20 % и определените като справедливи обезщетения следва
да се намалят от 80 000 лева на 65 000 лева за всеки от ищците.
По
делото безспорно е установено частично плащане на застрахователно обезщетение
от ответника в размер на по 50 000 лева на всеки от ищците, в срока по чл.
496 ал. 1 от КЗ (л. 152-153). Поради това, по предявените искове с правно
основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, съдът следва да осъди ответника да заплати на
всеки от ищците обезщетение в размер на по още 15 000 лева. Исковете над
тези размери до пълните предявени размери от 80 000 лева следва да се
отхвърлят.
Върху
сумите от 15 000 лева ответникът дължи заплащане на законна лихва от дата 06.07.2018
г. до окончателното изплащане. Неоснователно ответникът „Д.з.“ АД *** се
позовава на плащане на застрахователно обезщетение, за да обоснове недължимост
на законна лихва. Определеното и изплатено от ответника застрахователно
обезщетение не е в размер, който съдът приема за справедлив, поради което
законна лихва се дължи върху размера над сумата от 50 000 лева до
определения от съда размер от 65 000 лева за всеки от ищците.
Същевременно, съдът не приема становището на ищците за наличие на отказ от заплащане
на застрахователно обезщетение с писмо от 24.04.2018 г. (л. 110).
Застрахователят е уведомил ищците за образувана преписка за щети и е поискал
предоставяне на банкови сметки на увредените лица. Това изявление не може да се
приеме като отказ за изплащане на застрахователни обезщетения. Още повече, че
след писмото от 24.04.2018 г. кореспонденцията между страните е продължила,
видно от молби на представителя на наследниците на пострадалия от 23.05.2018 г.
и 12.06.2018 г., писма отговори от застрахователя с дата 18.06.2018 г. (л.
142-147), а преписката при застрахователя е приключила с изплащане на
предложените от застрахователя суми от по 50 000 лева на всеки наследник
(л. 152-153). Поради това, законна лихва върху сумите от 15 000 лева се
дължи след датата на изтичане на тримесечния срок 05.07.2018 г. – от 06.07.2018
г., до окончателното изплащане.
На
осн. чл. 38 ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗА, ответникът следва да заплати на пълномощника
на ищците адвокат Ж.В.Т. възнаграждение в размер на общо 900 лева за безплатна
правна помощ на двамата ищци, според уважената част от исковете. Ответникът
следва да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 1200 лева върху
уважената част от исковете.
Съдът
определя в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 300
лева, от които всеки от ищците следва да заплати на ответника по 120 лева. Ищците
следва да заплатят на ответника и разноски в размер на по 180 лева всеки ищец.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда „Д.з.“ АД *** ЕИК *******,
седалище и адрес на управление:*** да заплати на Н.И.Н. ЕГН ********** и В.И.Н.
ЕГН **********, двамата с адрес за призоваване: гр. София ул. „*******четвърти
полуетаж, офис № 4 адвокат Н.Н.Д., сумите от по 15 000 (петнадесет хиляди)
лева на всеки ищец, застрахователно обезщетение за причинени неимуществени
вреди от смъртта на смъртта на И.Н.Н. – баща на ищците, настъпила при ПТП на
03.02.2017 г. около 14.30 ч. в гр. Пловдив, виновно причинено от М.Х.Б. при
управление на автобус с марка „Исузу“ рег. № *******, ведно със законната лихва
върху всяка от тези суми от 06.07.2018
г. до окончателното изплащане на сумите.
Отхвърля предявените от Н.И.Н.
и В.И.Н. срещу „Д.з.“ АД ***
искове с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ над сумите от 15 000 лева за
всеки ищец до пълните предявени размери от 80 000 лева за всеки ищец.
Осъжда „Д.з.“ АД *** да заплати на
адвокат Ж.В.Т. възнаграждение в размер на общо 900 лева за безплатна правна
помощ на двамата ищци, според уважената част от исковете.
Осъжда „Д.з.“ АД *** да заплати на
СГС държавна такса в размер на 1200 лева върху уважената част от исковете.
Осъжда
Н.И.Н. и В.И.Н. да
заплатят на „Д.з.“ АД *** юрисконсултско възнаграждение в размер на по 120 лева
всеки от ищците, и разноски в размер на по 180 лева всеки от ищците.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд н двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: