№ 1334
гр. Русе, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Дарин Н. Йорданов
при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер
като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело №
20224520101040 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове в условията на евентуалност.
Главният иск е за цялостна нищожност на договор за потребителски кредит /паричен
заем/, които е с правна квалификация чл.22 от ЗПК във вр чл.26, ал.1, пр. първо от ЗЗД
/противоречие с императивни законови норми/. Вторият /евентуален/ иск е за
нищожност на отделни клаузи в договора за потребителски кредит, който е с правна
квалификация чл.26, ал.1, пр. трето от ЗЗД /противоречие с добрите нрави/.
Претенцията на ищцата Л. Л. М. се основава на твърдения, че на *** г. е
сключила с ответника договор за потребителски кредит № *** при посочени в него
параметри. След сключване на договора ответникът започнал да начислява на ищцата и
такса „поръчител“, която не била уговорена в договора и не била включена в
Приложение № 1 към него. Общият размер на тази такса бил 736,93 лева. Същата
обаче не била включена в ГПР, съответно и в погасителния план. С оглед на това
ищцата счита, че договорът за потребителски кредит е изцяло нищожен. Излага правни
доводи в тази насока, като се позовава на чл. 22 от ЗПК. Излага подробни съображения
за нарушение на конкретните разпоредби на ЗПК, изброени в чл.22 от ЗПК като
основание за цялостна нищожност на договора. В условията на евентуалност твърди,
че ако договора не е изцяло нищожен, нищожни поради нарушение на добрите нрави
са отделни клаузи от него, а именно: клаузата включена в ДПК и в Приложение № 1
към ДПК фиксираща размера на възнаградителната лихва на 40%. Също така и
клаузата на чл. 4 от договора възлагаща в тежест на ищцата да предостави обезпечение
по кредита. Претендира за прогласяване на цялостна нищожност на договора в
1
условията на евентуалност за прогласяване нищожността на клаузата за ГПР в размер
на 40% и на клаузата на чл. 4 от договора, предвиждаща задължение за предоставяне
на обезпечение. Претендира за присъждане на разноските по делото.
Ответникът „Кредисимо“ЕАД с ЕИК ********* в срок е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва иска. Счита, че договора отговаря на законовите
изисквания и не са нарушени разпоредбите на ЗПК. По тези съображения моли иска да
бъде отхвърлен.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
Не се спори, а и от представения препис от договори автоматично генерирано
съобщение по електронна поща е видно, че на *** г. в условията на дистанционно
сключване ищцата и ответникът са сключили договор за потребителски кредит № ***
при посочени в него параметри. Същият попада под приложното поле на Закона
защита на потребителите /ЗЗП/- кредитополучателят отговоря на дефиницията за
„потребител” по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а заявителят - на дефиницията за
„търговец” по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗПП. Договорът има за предмет
предоставяне на финансови услуги, свързани с дейността на кредитна институция по
смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП. С оглед на това по отношение на договора е
приложим и ЗПК. Според чл. 22 от него, недействителен е договор за потребителски
кредит, който не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и
ал. 2, и чл. 12, ал. 1, т. 7- 9
Съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК „Договорът за потребителски кредит се сключва
в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по
договора“. В случая е спазена изискуемата писмена форма, а със заключението на
приетата по делото техническа е-за на вещото лице инж. А. Е. се установява, че е
спазено и изискването за минимален размер на шрифта на текста на договора, т.к. в
случая той е 12,5 pt.
Съгласно чл.11, ал.1, т.7 -12 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва
да съдържа определен обем информация. В случая от представените преписи от
договор и приложение №1 към него е видно, че е включена цялата изискуема
информация съобразно цитираната законова разпоредба. В самия договор изрично е
посочено, че Приложение №1 – „Условия на кредита“ е неразделна част от самия
договор. Приложението е част от документите, които са били изпратени на ищцата
след сключването на договора посредством автоматично генерирано съобщение по
електронна поща. С оглед на това съдът счита, че обстоятелството че част от
изискуемата информация е предоставена чрез приложението не е нарушение на
изискванията на чл.11, ал., т.7 – 12 от ЗПК.
2
Съгласно чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да
съдържа информация за наличието или липсата на право на отказ на потребителя от
договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за
неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да
погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на
лихвения процент на ден. В случая такава информация е предоставена чрез общите
условия /ОУ/ на ответника и по конкретно чл.4, т.4.2 от раздел VІІІ от ОУ. Съгласно
чл.11 ал.1 от ЗПК ОУ са неразделна част от договора за потребителски кредит. В
случая ОУ са част от документите, които са били изпратени на ищцата след
сключването на договора посредством автоматично генерирано съобщение по
електронна поща. С оглед на това съдът счита, че обстоятелството че изискуемата
информация по чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК е предоставена на ищцата чрез връчване на
екземпляр от ОУ не е нарушение на изискванията на чл.11, ал., т.7 – 12 от ЗПК, а по
този начин е спазено и изискването на чл.11, ал.2 от ЗПК.
Съгласно чл.12, ал.1, т.7 - 9 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва
да съдържа определена информация при предоставяне на потребителски кредит под
формата на овърдрафт. В случая сключеният между страните договор не съдържа
такива уговорки, с оглед на което не е налице задължение за спазване на изискванията
на цитираните законови разпоредби, при което положение искът за прогласяване на
цялостната нищожност на сключения между страните договор за потребителски кредит
се явява неоснователен и следва да се отхвърли. С оглед отхвърлянето на този иск
следва да се разгледа предявения в условията на евентуалност иск за прогласяване
нищожността на конкретни клаузи от договора. На първо място се поддържа, че
нищожна е уговорената с Приложение №1 към договора фиксирана лихва в размер на
40 %, което било четири пъти размера на законната лихва за забава. Съгласно чл.19,
ал.4 от ЗПК „Годишният процент на разходите (ГПР)не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България“.
В случая това изискване е спазено, т.к. видно от приложение №1 към договора ГПР е
48,21 %, което е точно под законовия максимум на ГПР, с оглед на което не е нарушен
нито закона, нито добрите нрави, т.к. става въпрос за свобода на договаряне в рамките
на допустимото от закона. На следващо място се поддържа, че нищожна е уговорката
на чл.4 от договора за потребителски кредит в частта относно възложеното задължение
на ищцата да предостави обезпечение по кредита. Съгласно тази разпоредба е
предвидено задължение за реално предоставяне на обезпечение, но „в случай че
кредитополучателят е посочил в заявлението за кредит, че ще предостави такова“
(ал.1). Това изискване само по себе си не нарушава императивни законови разпоредби
и също не противоречи на добрите нрави . Обезпечаването на задължения е допустима
договорна практика, която е и законова регламентирана в Закона за задълженията и
3
договорите – чл.133 и сл. Действително разпространена практика е включването в
договорите за потребителски кредити или ОУ към тях на клаузи, съгласно които се
дължат неустойки или се калкулират допълнителни задължения за кредитополучателя,
който не са включени в ГПР и го надвишават. В случая обаче не се претендира
прогласяване нищожността на такъв тип разпоредба, предвиждаща дължимост на
такса „поръчител“ в размер на 736,93 лева. Ищцата има право да претендира
нищожност именно на тази клауза, но в случая това не е направено, а ако таксата е
била начислявана без изобщо да е предвидена в договора, приложение №1 или ОУ, то
има право да иска връщане на недължимо платените суми, което обаче също следва да
стане в отделно производство. С оглед на изложеното съдът счита, че предявеният в
условията на евентуалност иск за нищожност на отделни клаузи от договора за
потребителски кредит също е неоснователен и следва да се отхвърли.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата дължи на ответника разноските по
делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищцата Л. Л. М., ЕГН:********** от гр.Русе срещу
ответника „Кредисимо“ЕАД-София с ЕИК ********* иск с правно основание чл.22 от
ЗПК във вр чл.26, ал.1, пр. първо от ЗЗД - за прогласяване нищожността на сключен
между страните по делото договор за потребителски кредит № *** от *** г. поради
противоречие с императивни законови норми.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищцата Л. Л. М., ЕГН:********** от гр.Русе срещу
ответника „Кредисимо“ЕАД-София с ЕИК ********* иск с правно основание чл.26,
ал.1, пр. трето от ЗЗД за прогласяване нищожността на отделни клаузи от сключен
между страните по делото договор за потребителски кредит № *** от *** г. поради
противоречие с добрите нрави, а именно -клаузата, регламентираща лихвен процент в
размер на 40,00% и чл.4 от договора, възлагащ в тежест на ищцата да предостави
обезпечение на кредита.
ОСЪЖДА Л. Л. М., ЕГН:********** от гр.Русе да заплати на „Кредисимо“ЕАД-
София с ЕИК ********* сумата в размер на 560 лв. - разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4