№ 149
гр. В., 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:С.Ж.С.
Членове:Г.П.Й.
Н.Д.Н.
при участието на секретаря И.С.К.
като разгледа докладваното от С.Ж.С. Въззивно гражданско дело №
20231300500246 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на „Д.К.Б." АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” №81Г против решение № 297
от 09.11.2022 г., постановено по гр.дело № 2267/2020г. по описа на РС-В..
С обжалваното решение РС- В. е отхвърлил предявените от ищеца установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79 от ЗЗД
против М. Р. С., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „Химик" бл. 14, вх. Д, ет. 3, ап. 69 за
сума в общ размер на 985.89 лева, от които: главница, дължима съгласно т.2 и т. 5 от
Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта D.C. и предоставяне на
Кредитен лимит /овърдрафт/ и т. 10.1 от Раздел X на Общите условия в размер на 805.41
лева и лихва, дължима съгласно т. 7 и т.8 от Договора и т. 11.1 от Раздел XI на Общите
условия, считано от 01.03.2019 г. до 30.06.2020г., в размер на 180.48 лева., за които суми е
издадена заповед за изпълнение № 1016-P3/03.07.2020 г. по ч.г.д. № 1014/2020 г. на Районен
съд - В., като неоснователни.
С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение
поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Въззивникът изразява
несъгласие с изводите на първоинстанционния съд, че не била настъпила автоматична
предсрочна изискуемост на необслужваното задължение от ответника-длъжник към
дружеството. Счита за неправилен извода на ВРС, че настъпилата предсрочна изискуемост
1
на кредита не пораждала действие, тъй като ищцовото дружество-кредитор не е заявило
правото си с нарочно волеизявление, което да е достигнало до ответника-кредитополучател
преди сезирането на съда със заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Поддържа, че първоинстанционният съд не взел предвид обстоятелството, че
дружеството било финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1, т.3 от ЗПУПС с издаден
официален лиценз от Българска Народна Банка за извършване на дейност като платежна
институция и съгласно разпоредбата на чл. 3 ЗКИ е лице, различно от банкова институция и
инвестиционен посредник.
Излага, че ВРС неправилно определил сключеният между дружеството и ответника
договор за издаване на кредитна карта и предоставяне на кредитен лимит, като договор за
банков кредит по чл.430 ТЗ, вместо като договор за заем по чл.240 ЗЗД. В тази насока
излага, че условията за настъпване на предсрочната изискуемост при двата вида договори, с
оглед качеството на кредитора, като посочва, че в процесния случай разясненията дадени в
т.18 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по т.д. № 4/201 Зг. на ОСГТК на ВКС, били
несъотносими, доколкото дружество било небанкова финансова платежна институция.
Моли Съда да отмени обжалваното решение, вместо което да постанови друго с което
да уважи предявените искове. Отправя искане за присъждане на разноски за двете съдебни
инстанция, включително и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Не представя
доказателства и не прави доказателствени искания.
В законния двуседмичен срок по чл.263 от ГПК от ответната по жалбата страна М. Р.
С., чрез назначеният му особен представител адв.Б. Б. от АК-В., е постъпил отговор на
въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложените съображения, като
неоснователна. Иска потвърждаване на постановеното от ВРС решение.
В проведеното открито съдебно заседание за въззивника „Д.К.Б." АД не се явява
процесуален представител и не се представлява.
Въззиваемата страна М. Р. С. се представлява от адв.Б. Б. от АК-В., назначена за
особен представител от първоинстанционния съд. Оспорва въззивната жалба, поддържа
депозирания отговор на въззивната жалба и пледира за потвърждаване на обжалваното
решение, като законосъобразно.
В.ският окръжен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна и е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, явява се
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
РС-В. е бил сезиран с искова молба от от „Д.К.Б." АД, ЕИК *********, с която са
2
предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1
от ГПК, във връзка чл. 79 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника М. Р.
С., че дължи на ищцовото дружество сумата в общ размер на 985.89 лева, от които:
главница, дължима съгласно т.2 и т. 5 от Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта D.C. и предоставяне на Кредитен лимит /овърдрафт/ и т. 10.1
от Раздел X на Общите условия в размер на 805.41 лева и лихва, дължима съгласно т. 7 и т.8
от Договора и т. 11.1 от Раздел XI на Общите условия, считано от 01.03.2019 г. до
30.06.2020 г., в размер на 180.48 лева., за които суми е издадена заповед за изпълнение №
1016-P3/03.07.2020 г. по ч.г.д. № 1014/2020 г. на Районен съд - В.. Претендирани са разноски
за производството по делото, както и по заповедното производство.
Обстоятелствата, на които се основават предявениите искове, са: Сключен между
страните на 03.04.18 г. Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта
D.C. и предоставяне на кредитен лимит в размер на 800.00 лева, за извършване на
безналични плащания на стоки и услуги и за теглене на пари в брой от терминално
устройство АТМ (банкомат) или ПОС. Договорът е сключен при действащите Общи
условия на ищеца, подписани са от ответника.Кредитната карата е получена от ответника с
Протокол за получаване на кредитна карта от 10.04.18 г. Ответникът не погасил по договор
сумата в общ размер на 985.89 лева, от които: 805.41 лева - главница и 180.48 лева - лихва за
периода от 01.03.2019 г. до 30.06.2020 г. Ответникът не погасявал редовно кредита, като
допуснал закъснения в погасяванията от падежа или изобщо не правел вноски. Кредитът е
станал предсрочно изискуем, съгласно чл. 13.2.1. от общите условия, съгласно който
кредитът става автоматично изцяло и предсрочно изискуем, без да се уведомява титуляря на
картата, когато е налице забава в плащането на което и да било изискуемо задължение, за
срок по-дълъг от 150 календарни дни, считано от датата на която това задължение е станало
изискуемо, т.е. 150 календарни дни, считано от 15.04.2019 г.
В срока по 131 от ГПК от ответната страна чрез назначения особен представител -
адв.Б.Б. е постъпил отговор на исковата молба с който оспорва предявените искове. Навежда
възражения за: нищожност на договора, неполучена карта, неусвояван кредит, нищожност
на чл. 13.2.1. от Общите условия към договора на основание чл. 20, ал. 1 от Закона за
потребителския кредит и противоречаща на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, за ненадлежно обявена предсрочна изискуемост,
поради което договорът не бил прекратен и искът бил преждевременен и неоснователен.
От приложеното ч.гр.д. № 1014/2020 г. по описа на Районен съд - В. се установява, че
в полза на въззивното дружество /ищеца/ е издадена заповед № 1016-P3/03.07.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу въззиваемия /ответника/ за
сумата: 985.89 лева, от които 805.41 лева просрочена главница по Договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта D.C. и предоставяне на кредитен лимит от
03.04.2018г., сключен между страните, 180.48 лева – наказателна лихва за периода от
01.03.2019 г. до 30.06.2020г. и ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда
– 30.06.2020г. до окончателното издължаване, както и разноските в размер на 25.00 лева -
3
държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника/ответника/ по реда на чл.47, ал.5
ГПК, поради което РС-В. с разпореждане от 14.10.2020г. е указал на заявителя/ищеца/ да
предяви установителен иск за вземането си в едномесечен срок съгласно чл.422 ГПК.
Вследствие на изпълнените указания е образувано настоящото производство.
Между страните пред настоящата инстанция не е спорно обстоятелството, а и от
приложените доказателства се установява, че на 03.04.2018г. е сключен Договор за издаване
на револвираща международна кредитна карта D.C. и предоставяне на кредитен лимит
/овърдрафт/ между „Д.К.Б." АД – издател и М. Р. С. - титуляр. Договорът е сключен при
общите условия Общите условия на издателя за издаване и ползване на револвиращи
международни кредитни карти D.C. и представляват неразделна част от договора, като са
подписани от страните. Въззивникът/издател/ предоставил на титуляря правото да ползва
Кредитен лимит /овърдрафт/ в размер до 800.00 лева, който може да бъде усвояван с
използване на всяка от издадените по искане на титуляря карти и при условията и реда,
предвидени в Общите условия. Съгласно приложения договор, уговореният срок на
договора за ползване и погасяване на Кредитния лимит /овърдрафта/ е до 31.03.2019 г., като
същият може да бъде подновен автоматично при условията и по реда, предвидени в Общите
условия на издателя.
С договора страните са уговорили, че за всички операции, извършени с картата,
отчетени през един отчетен период, длъжникът е имал право на гратисен период в размер до
45 дни, през който не се начислява уговорената промоционална за първата година от срока
на договора годишна лихва в размер на 12 %, при условие, че до датата на падежа на
съответния отчетен период е погасил пълния размер на всички отчетени разходи през
съответния отчетен период и в този срок не закрие вече издадената по негово искане
кредитна карта. Отчетен период е от 1-во число на всеки календарен месец до последно
число на същия календарен месец. След изтичане на отчетния период, длъжникът е
получавал извлечение по карта и е бил задължен да погасява усвоената част от кредитния
лимит, съгласно т. 10.1 от общите условия или бил е задължен да погасява минималната
погасителна вноска, съгласно буква и) на т. 1.1 от общите условия/ и т. 6 от Договора/, освен
ако не е сторил това в гратисния период и не е погасил пълния размер на разходите си.
Въззиваемият - титуляр по картата се е задължил да погасява ежемесечно
минималната погасителна вноска, която представлява 5 % от размера на главницата на
задълженията, формирани към последния ден на отчетния период, плюс всички дължими
към датата на падежа лихви, такси и комисиони. При непогасяване до датата на падежа на
пълния размер на минималната погасителна вноска, титулярят на картата има задължение да
заплаща наказателна лихва върху непогасената част на минималната погасителна вноска,
намалена с размера на дължимите към датата на падежа лихви за дните на просрочие, която
е в размер на договорената годишна лихва, плюс наказателна надбавка в размер на 6
процентни пункта, съгласно т. 7.2 от Договора, т. 11.1 от Общите условия.
4
В т. 13.2 от Общите условия към Договора е посочено, че кредитът става автоматично
изцяло и предсрочно изискуем и издателят предприема незабавно действия за принудително
събиране на вземанията си, в т.ч. и по съдебен ред, без да уведомява титуляря и без да дава
допълнителен срок за изпълнение, във всички случаи, когато, съгласно т.12.2.1., е налице
забава в плащането на което и да било изискуемо задължение на титуляра -
кредитополучателя, за срок по-дълъг от 150 календарни дни, считано от датата на която това
задължение е станало изискуемо, съгласно договора и общите условия.
Видно от Протокол за получаване на кредитна карта от 10.04.18 г. на въззиваемия е
предоставена такава с кредитен лимит в размер на 800.00 лева, за извършване на безналични
плащания на стоки и услуги и за теглене на пари в брой от терминално устройство АТМ
/банкомат/ или ПОС и въз основа на приложеното Експресно искане за издаване на кредитна
карта Diners от 01.04.18г. от титуляра.
Приложените по делото извлечения от счетоводството на кредитора/въззивника/ за
движението по партидата на кредитната карта, обхващащи периода от 01.04.18 г. до 31.10.20
г. не установяват извършените с кредитната карта операции, съдържащи данни за размера,
датата и вида на разхода/ ПОС или АТМ/, постъпления за погашение на дълга, начислени
лихви, такси, минимална погасителна вноска към дата на падеж. Видно от самите
извлечения, които по своята същност са частни документи, не носят подпис за издател,
поради което не представляват надлежно писмено доказателство по смисъла на ГПК.
Съгласно чл.180 ГПК частните документи, подписани от лицата, които са ги издали,
съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези
лица.
От заключението на приетата и неоспорена по делото съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира, като компетентно изготвено и обосновано се установява,
че: през периода от 01.04.2018г. до 31.10.2020г. ответникът е усвоил 1868.61 лева кредит и е
извършил погашения по кредита в размер на 1131.00 лева. Съгласно заключението към
30.06.2020 г. – датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда ответникът е
усвоил 1868.61 лева, от тях са издължени 1063.20 лева и са останали непогасени 805.41 лева
- главница. Вещото лице е дало заключение и за размера на дължимите лихви, според което
непогасената лихва върху редовна главница е в размер на 85.33 лева, а непогасената лихва
върху просрочена главница е 95.15 лева. Посочен е и общия размер на лихвите - 180.48 лева.
За да отхвърли предявените искове, като неоснователни, ВРС е формирал извод, че не
е настъпила предсрочната изискуемост на вземанията по кредита за ищеца. По делото
ищецът не доказал да е упражнил надлежно правото си да направи кредита предсрочно
изискуем и не обявил на длъжника предсрочната изискуемост на кредита, преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение пред. В подкрепа на този си извод ВРС
се е позовал на дадени разяснения в т.18 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 год. по
т.д. № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС, които са задължителни и в хипотезата на предявен иск
по чл. 422, ал.1 от ГПК за вземане, произтичащо от договор за кредит с уговорка, че целият
5
кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при
други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника,
вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като
кредитната институция е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и
е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.
С оглед на така установената фактическа обстановка, В.ският окръжен съд намира
следното от правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението и по допустимостта му в обжалваната част, а по всички останали въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо –
постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност,
от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в
писмена форма и е подписано.
Разгледана по същество и при така установената по делото фактическа обстановка
въззивната жалба се явява неоснователна, поради следните съображения:
Предявените искове са с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415
от ГПК, във връзка с чл. 79 от ЗЗД.
Между страните е възникнало валидно договорно правоотношение по силата на
сключения на 03.04.2018г. Договор за издаване на револвираща международна кредитна
карта D.C. и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/. Договорът е сключен при общи
условия, които са подписани от въззиваемия. Договорът се характеризира, като договор за
потребителски кредит, доколкото кредитополучателят-въззиваемия е физическо лице и има
качеството на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК. По отношение на договора са
приложими и разпоредбите на Закона за защита на потребителите, съгласно чл. 24 от ЗПК,
включително и нормите на чл. 143-146 от ЗЗП.
Безспорно по делото е доказано, че въззиваемият е усвоил кредитната сума, поради
което за него е възникнало задължение за връщането , ведно с дължимите лихви и на
уговорените падежи – 15-то число на месеца, следващ отчетния период /1.1.,б „в“ ОУ/. От
заключението по ССЕ се установява, че въззиваемият/ответникът/ към 30.06.2020 г. – датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е изплатил на
въззивника- кредитора по договора за кредит сумата от 805.41 лева - главница и лихви в общ
размер на 180.48 лева, представляващи сбор на непогасената лихва върху редовна главница
в размер на 85.33 лева и непогасената лихва върху просрочена главница е 95.15 лева. При
тези данни по делото безспорно за въззивното дружество, като заемодател, е възникнало
правото да обяви кредита за предсрочно изискуем, доколкото в т.13.2 и т.13.2.1. от общите
условия е предвидена възможност кредитодателят да обяви ползвания кредит /овърдрафт/ за
изцяло и предсрочно изискуем.
6
Спорът между страните пред настоящата инстанция се свежда до въпроса – настъпила
ли е предсрочната изискуемост на кредита преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Видно от приложените по делото Общи услови/ОУ/, които са неразделна част от
Договора, в т. 13.2 е посочено, че кредитът става автоматично изцяло и предсрочно
изискуем и издателят предприема незабавно действия за принудително събиране на
вземанията си, в т.ч. и по съдебен ред, без да уведомява титуляра и без да дава
допълнителен срок за изпълнение, във всички случаи, когато, съгласно т.13.2.1., е налице
забава в плащането на което и да било изискуемо задължение на титуляра -
кредитополучателя, за срок по-дълъг от 150 календарни дни, считано от датата на която това
задължение е станало изискуемо, съгласно договора и общите условия.
Съгласно чл.20, ал.1 от ЗПК правата, предоставени на потребителите по този закон,
не могат да се ограничават. Всяка уговорка, с която предварително се изключват или
ограничават правата на потребителите, е недействителна. Настоящият състав намира, че на
основание чл. 20, ал.1 от ЗПК посочената договорна клауза – т.13.2 от Общите условия в
частта в която е предвидено, че при предсрочна изискуемост „издателя“-кредитора не
уведомява „титуляра“-кредитополучателя е недействителна, като от ответната страна
своевременно е наведено възражение за недействителност на тази клауза с отговора на
исковата молба. Посочената договорна клауза, предвижда, че при определени условия
кредита става автоматично изцяло и предсрочно изискуем без кредитора да уведомява
длъжника,т.е клаузата e неравноправна и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя, съгласно чл.143,ал.1 във вр.143,ал.2,т.7 от ЗЗП. В
случая посочената клауза ограничава правата на кредитополучателя, като потребител и е
уговорена в полза на кредитора в Общите условия, изготвени преди сключване на договора
и въззиваемия не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, поради което и на
основание чл.146,ал.2 от ЗЗП е нищожна. Установяването на частично неравноправния
характер на клаузата относно неуведомяването на туляра-кредитополучател от издателя-
кредитор при предсрочна изискуемост на кредита позволява да се възстанови нарушената
равнопоставеност между страните, такава каквато би била без наличието на тази частично
неравноправна клауза.
Настоящият състав констатира, че в исковата молба въззивното дружество се е
позовало на цитирания по-горе текст от ОУ и поддържа твърдението, че кредитът е станал
автоматично изцяло предсрочно изискуем, след изтичането на 150 календарни дни, считано
от 15.04.2019 г. , поради непогасяване от страна на длъжника-ответника на погасителна
вноска от 39.94лв., за което е приложил извлечение №4/01.04.2019г. Въззивникът в
настоящото производство не е ангажирал доказателства и не е доказал началният момент на
преустановяване на плащанията по кредита от въззиваемия, доколкото извлечение
№4/01.04.2019г, на което се позовава, не е надлежно писмено доказателство, поради
обстоятелството, че не носи подпис за издател и не удостоверява от кое лице изхожда
съдържащото се в него изявление. Заключението на ССЕ, също не установява началния
7
момент на преустановяване обслужването на кредита от въззиваемия, поради което не е
доказано изтичането на предвидените в ОУ 150 дни забава на длъжника и възникване на
правото на ищеца/въззивника/ да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем. ССЕ
доказва размера на задължението на въззиваемия към дата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение.
По делото няма данни, а и не се твърди от въззивното дрежуство да е предприело
действия по уведомяване на въззиваемия/ответника/, че счита кредита за изцяло и
предсрочно изискуем.
Настоящият състав напълно споделя мотивите на РС-В. и намира, че по спорния
въпрос за предпоставките, при които настъпва предсрочната изискуемост на задължението
по договора за кредит са дадени задължителни за съдилищата указания с Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 год. по т.д. № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС, които намират
приложение и в хипотезата на предявен иск за установяване на вземането по издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК/в този смисъл е и решение № 123/09.11.2015 г. на
ВКС по т.д. № 2561/2014 г., II т.о., постановеното по чл. 290 от ГПК/. В т. 18 от цитираното
тълкувателно решение е посочено, предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление
само на едната страна и при наличието на две предпоставки: обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти,
обуславящи настъпването й. В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал.1 от ГПК за
вземане, произтичащо от договор за кредит с предварителна уговорка в договора, че целият
кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при
други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника,
вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като
кредитната институция е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и
е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Ако фактите, относими към настъпване и
обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения
размер и не е възникнало на предявеното основание.
ВОС счита, че разясненията в т. 18 на Тълкувателно решение № 4 от 18. 06. 2014 г. на
ОСГТК на ВКС се отнасят не само за банките, а и за небанкова финансова институция по
смисъла на чл. 3 ал. 1 от Закона за кредитните институции, каквото е въззивното дружество,
поради което възражението му в тази насока е неоснователно.
За пълното следва да се посочи, че и в Решение № 200/18.01.2019 г., постановено по
т. д. № 665/ 2018 г. по описа на ВКС, I ТО, ВКС се е произнесъл по въпроса за последиците
при уговорена в договор за заем по чл. 240 ЗЗД „автоматична“ предсрочна изискуемост. В
посоченото решение ВКС също се е позовал на разясненията в мотивите към т. 18 на
8
Тълкувателно решение № 4 от 18. 06. 2014 г. на ОСГТК на ВКС и е приел, че предсрочната
изискуемост на вземането по договор за заем за потребление по чл. 240 ЗЗД, уредена в
нормата на чл. 71 ЗЗД, представлява преобразуващо право на кредитора за изменение на
договора, което се упражнява с едностранно волеизявление. Волеизявлението следва да
достигне до насрещната страна и поражда действие, ако са били налице обективните
предпоставки за предсрочната изискуемост, уговорени в договора или предвидени в закона.
В цитираното решение ВКС изрично е посочил, че кредиторът следва да се позове на
предсрочната изискуемост, като направи изявление за това, адресирано до длъжника, не
само когато е банка, но и във всички хипотези, при което страните са предвидили, че
длъжниковата забава води до предсрочна изискуемост на цялото вземане.
Предвид изложеното и при така установената по делото фактическа обстановка,
настоящият състав намира, че към 30.06.2020г. – датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №1014/2020г на ВРС се е
осъществила само предвидената в договора обективна предпоставка за настъпване на
предсрочната изискуемост – неплащане на дължима по договора месечна вноска, но не се
твърди и няма доказателства кредиторът/въззивникът/ да е отправял и длъжникът – заемател
по договора да е получил неговото изявление за обявяване на предсрочната изискуемост,
поради което изводите на РС-В. за ненастъпване на предсрочната изискуемост на кредита са
обосновани и законосъобразни.
Като последица от ненастъпилата предсрочна изискуемост на кредита исковете за
установяване съществуването на вземането на въззивното дружество на това основание се
явяват неоснователни и недоказани. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на
първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решението
следва да се потвърди.
По разноските:
С оглед изхода на спора на въззивната страна не се следва присъждането на разноски.
Водим от горното В.ският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 297 от 09.11.2022 г. постановено по гр.д.№2267/2020г.
по описа на Районен съд-В..
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т.1
ГПК.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10