Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А
въззивен състав, в публично съдебно
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Председател: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 11185 по
описа за 2020г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 13.07.2020 год., постановено по гр. дело
№ 13243/2019г. по описа на СРС, ГО, 125 състав,
е уважен предявеният от С.К.С. срещу ЗАД
„ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за
заплащане на сумата от 1 873, 60 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в разходи за лечение на травми, претърпени в резултат на
ПТП, настъпило на 30.04.2018г. вследствие виновното противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответника,
ведно със законната лихва за забава от 06.03.2019г. до окончателното изплащане.
Със същото решение е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 432, ал.
1 от КЗ за сумата от 900 лева, представляваща разходи по фактура №
**********/02.05.2018г.
Срещу решението, в частта в която е отхвърлен иска, е подадена
в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца С.К.С.. Жалбоподателката
поддържа оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, довели до необоснованост
на формираните изводи. Счита, че претендираните за възстановяване разходи за
лечение са необходими с оглед установените по делото травматични увреждания, а
изводите на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза в обратен смисъл са
неправилни. Позовава се на нормите на чл. 24а и чл. 25 от Наредбата за
осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, съобразно които право на
пациента е да избере лекар или екип от медицински специалисти при
хоспитализирането му. Изборът на лекар е с цел провеждане на активно лекарско
наблюдение, ефикасно лечение от лекар-специалист, необходимо е било с цел
провеждане на успешна оперативна интервенция с оглед причиненото телесно
увреждане, както и предвид сложността и продължителността на извършената
оперативна интервенция, поради което е било необходим разход за възстановяване
здравето на същия. По тези съображения е направено искане за отмяна на
решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което предявения иск
да се уважи в пълен размер.
Ответникът по жалбата ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЗАД
„ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД изразява становище за неоснователност. Поддържа, че по
делото било установено, че оздравителният период при ищцата би приключил
успешно и без сторения от нея разход, който е бил изцяло по желание на
пациента. Този извод е обоснован с нормата на § 1, т. 12 от ДР на Наредба за
осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, както и предвид чл. 24а от
същата наредба. По тези съображения е мотивирано становище, че “изборът на
екип” представлява допълнителна услуга, която се получа от пациента по негово
искане срещу заплащане. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване
на решението в обжалваната му част.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл.
432, ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди,
представляващи разходи за лечение и за медицински изследвания.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за присъждане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение на травми, претърпени в резултат
на ПТП, настъпило на 30.04.2018г. Претенцията е предявена срещу застрахователя на
виновния водач по договор за застраховка „Гражданска отговорност“.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на
исковата молба, с който ответното дружество е оспорило твърдението за виновно и
противоправно поведение на водача на застрахования при него автомобил, описания
в исковата молба механизъм на произшествието и наличието на причинно-следствена
връзка между твърдените травматични увреждания и деликта. Оспорен е и претендирания
разход от 900 лева, заплатен от ищцата за избор на екип по съображения, че
същият не е бил необходим във връзка с лечението на пострадалата.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният
съд е приел наличието на кумулативните предпоставки на нормата на чл. 432, ал.
1 от КЗ – виновно и противоправно поведение на водача на застрахования при
ответното дружество по застраховка “Гражданска отговорност” автомобил,
изразяващо се в нарушаване на правилата за движение; настъпили в патримониума
на ищеца имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, медицински
прегледи и изследвания; причинно-следствена връзка между вредите и деянието.
Кредитирал е заключението на съдебно-медицинската експертиза и е приел, че
относимите разходи, които са били необходими за лечение и възстановяване на
ищеца и представляващи имуществени вреди са в размер на 1 873, 60 лева, представляща
сбор от платена сума за лекарства и медицински консумативи, до която сума е
уважил предявения иск. За разликата до пълния предявен размер претенцията е
отхвърлена по съображения, че разходът за избор на екип в размер на 900 лева не
е в причинна връзка с деликта.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
С договора за застраховка „Гражданска отговорност”,
съгласно чл. 429, ал. 1 КЗ, застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк
и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Съгласно чл.
432, ал. 1 от КЗ е признато право в полза на увреденото лице, спрямо който
застрахованият е отговорен по чл. 45 от ЗЗД, на пряк иск срещу застрахователя
за заплащане на дължимото обезщетение.
Ангажирането на отговорността на застрахователя по
„Гражданската отговорност” на причинителя на вредата /делинквент/ по чл. 432,
ал. 1 от КЗ е функционално обусловено от правото на деликтно обезщетение от
делинквента, като фактите, въз основа на които се поражда претендираното
материално право са следните: 1/. валидно възникнало правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между делинквента
и ответното застрахователно дружество към датата на настъпване на
застрахователното събитие; 2/. настъпване на застрахователно събитие – ПТП; 3/.
претърпени вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие, за които се
претендира застрахователно обезщетение /в случая имуществени вреди,
представляващи разходи за лечение и възстановяване на здравето/; 4/. предпоставките по чл. 45 от ЗЗД - противоправно деяние; вреди и причинно-следствена връзка между
поведението на застрахованото лице /дееца/ и причинените вреди. Вината се
предполага до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
Съгласно правилата
за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да проведе пълно и
главно доказване на всички посочени по-горе кумулативни предпоставки на
исковата претенция.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението и по неговата допустимост
- в обжалваната част. По останалите въпроси,
т. е. по правилността на решението, въззивният
съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай със сила на
пресъдено нещо /с оглед обстоятелството, че първоинстанционното решение, в частта, в която е уважен предявеният иск е влязло в сила/ е установено наличието на предпоставките на чл. 432 от
КЗ, ангажиращи отговорността
на ответното дружество – застраховател на деликвента Н.Г.Й.- водач на автобус
марка МАН с рег. № *** спрямо увредения ищец,
а именно: наличието на действителен застрахователен договор, с който застрахователят се е задължил да
покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от
него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, както и че в срока
на застрахователното покритие е настъпило процесното ПТП – на 30.04.2018г. около 12, 10 часа в гр. София; наличие
на предпоставките по чл. 45 от
ЗЗД, пораждащи отговорността
на застрахования причинител спрямо увредения ищец – извършване на противоправно
деяние от страна на прекия
причинител на вредите – управление на МПС в нарушение на правилата за
движение, установени в нормата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП; причиняване на ПТП и телесни увреждания на ищеца,
изразяващи се във фрактура на
дясна подбедрица; вредоносен резултат – имуществени вреди, представляващи разходи за лечение и възстановяване
на здравето на пострадалия; причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат до размер
на уважената част от иска.
Спорните между страните въпроси по същество във
въззивната инстанция са свързани с установяване на обстоятелството дали
направените от ищеца разходи, предмет на отхвърлителната част от
първоинстанционното решение, са пряка и непосредствена последица от процесния
деликт.
По делото са приети писмени доказателства средства,
които не са оспорени от ответника, и от които се установява следното:
На 30.04.2018г. С.К.С. е постъпила във ВМА - МБАЛ “София” за оперативно лечение в клиника
“Ортопедия и травматология”. Ищцата е упражнила правото си на избор на екип –
оперативни процедури с голям и много голям обем и сложност на таза и долния
крайник, за което е заплатила сумата от 900 лева, видно от представената
фактура от 02.05.2018г. и фискален бон към нея от същата дата.
По делото е прието заключение на съдебно-медицинска
експертиза, съгласно което всички разходи за медицински консумативи и лекарства,
са в причинна-връзка с полученото увреждане и проведеното лечение. Вещото лице
е направило извод за липса на причинно-следствена връзка между причинените
травматични увреждания и направения разход за избор на екип, тъй като е приел,
че е възможен оздравителен процес без пациента да упражни това свое право на избор.
Правната регламентация относно
предоставяне на услугата "избор на екип" се съдържа в § 1, т. 12 от ДР на Наредба за
осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, в която е посочено, че
"избор на лекар/екип" е изразяване на предпочитание от пациента
конкретна интервенция или друга специфична част от диагностично-лечебния процес
да му бъде предоставена/осъществена от определен лекар/екип на болницата. Чл.
24а от Наредбата предвижда, че по време на своя престой в лечебно заведение,
сключило договор с НЗОК за оказване на болнична помощ, здравноосигурените лица
имат право срещу заплащане да получат допълнително поискани услуги, включващи:
1. подобрени битови условия - самостоятелна стая, в цената на която се включват
всички допълнителни битови условия, със или без придружител по желание на
пациента; 2. допълнително обслужване, свързано с престоя на пациента в
лечебното заведение, извън осигурените здравни и общи грижи - самостоятелен сестрински
пост, допълнителен помощен персонал, меню за хранене по избор, съобразено със
съответния лечебно-диетичен режим; 3. избор на лекар или екип от медицински
специалисти. В чл. 29 от Наредбата са предвидени случаите, в които не се
допуска извършването на избор на лекар/екип, сред които са избор на лекар,
който да лекува и наблюдава пациента за цялото време на престоя му в лечебното
заведение, в т.ч. на служебно определения от лечебното заведение лекуващ лекар
на пациента; 2. когато лекарят/екипът е само един, съгласно утвърдения график в
лечебното заведение/структурата; 3. след осъществяване на конкретната
интервенция или специфичната част от диагностично-лечебния процес; 4. в
условията на спешност; 5. когато медицинските специалисти от екипа са определени
служебно от лечебното заведение да извършат назначени на пациента оперативни
или други интервенции или манипулации. В чл. 30 и 31 от Наредбата се съдържа
регламентацията относно цената на услугата.
При съвкупната преценка на цитираните
разпоредби се налага извод, че медицинската услуга "избор на
лекар/екип" е уредена като допълнително право, установено в полза на
пациента. При извършването на медицински
манипулации не само добросъвестната медицинска практика, но и законодателят е
предвидил и гарантирал правната възможност на всеки пациент да избере своя
лекуващ лекар/екип, като извършените допълнителни разходи за осъществяване на
този избор са присъщи на предоставената и ползваната медицинска услуга. Те не
представляват луксозни разноски - напр. за подобрени битови условия и
допълнително обслужване, свързани с престоя на пациента в лечебното заведение,
извън оказваната медицинска помощ - като самостоятелна стая, телефон, телевизор
и др., поради което заплатеното възнаграждение за избор
на лекуващ лекар/екип при извършване на необходимите медицински
манипулации, свързани с преодоляване последиците от настъпилите травматични
увреждания на ищеца вследствие на процесния деликт, представлява разумен
разход, поради което той е и правно обоснован. Заплатеното възнаграждение за избор на лекуващ лекар/екип от ищеца за
извършване на медицински манипулации, чрез които неговото здравословно
състояние би се подобрило, представляват имуществени вреди /под формата на
имуществени загуби/, които са в причинно-следствена връзка с осъществения от
застрахования по договор за застраховка "Гражданска отговорност"
деликт и също подлежат на обезвреда, вкл. и чрез ангажиране на
обезпечитално-гаранционната отговорност на застрахователя. Независимо от
обстоятелството, че разходите за избор на лекар/екип действително не са
задължителни, то с оглед изложените по-горе съображения, същите подлежат на
възстановяване от ответното дружество, доколкото са направени от пациента във
връзка с извършената във ВМА МБАЛ „София“ оперативна интервенция на дясната
подбедрица – кръвна репозиция с метална остеосинтеза – поставен тибиален пирон
със заключващи винтове в големия пищял, т.е. за лечение на травма, причинена от
процесното ПТП. Освен това следва да се има предвид и конкретния вид увреждане,
изискващо оперативна процедура с голям и много голям обем и сложност на таза и
долния крайник, което изрично е посочено като основание за плащане в издадената
фактура и същото не е било оспорено от ответника. По тези съображения
претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 900
лева за избор на екип е основателна.
Като е достигнал до други изводи първоинстанционният
съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в
обжалваната му част и вместо него да се постанови друго, с което претенцията да
се уважи в пълен размер.
По отношение на разноските:
Въззивницата е била
освободена от задължение за заплащане на държавна такса, поради което и на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК въззиваемата страна следва да бъде осъдена да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 25 лева – държавна
такса за въззивното производство.
В полза на адв. В.О. - процесуален
представител на въззивника, следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА, определени според чл. 7, ал. 2,
т. 1 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, който възлиза на сумата от 300 лева. Към тази сума следва да се прибави и дължимия ДДС
/доколкото по делото е представено удостоверение за регистрация на адв. О. по
ДДС/ в размер на 60 лева или общият размер на дължимото адвокатско възнаграждение
с включен ДДС е 360 лева.
Предвид изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт следва да
се присъди допълнително сумата от още 36 лева – държавна такса в първоинстанционното
производство, както и допълнително сумата от общо 162, 25 лева – възнаграждение
за вещите лица по автотехническата и медицинската експертизи.
В полза на адв. В.О. –
процесуален представител на ищеца, следва да се присъдят допълнително разноски
за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство по реда на чл.
38, ал. 2 от ЗА, определени според чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, които възлизат на сумата
от още 119, 31 лева с ДДС.
Първоинстанционното решение
следва да се отмени и в частта, в която ищецът е осъден да заплати на ответното
дружество сторените разноски в размер на 97, 35 лева.
С оглед цената на иска и предвид ограничението по чл.
280, ал. 3 от ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 147561 от 13.07.2020г.,
постановено
по гр.дело № 13243/2019г. по описа на СРС, ГО, 125 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от С.К.С. против
ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за разликата над сумата от 1 873, 60 лева до
пълния предявен размер от 2 773, 60 лева, т.е. за сумата от 900 лева, както и в частта, в която ищецът
е осъден да заплати на ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“
АД разноски за първоинстанционното производство в размер на 97, 35 лева И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК *****, седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „*****да заплати на С.К.С., ЕГН **********,***, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ допълнително сумата от още 900 /деветстотин/ лева – платен
разход за избор на екип по фактура № **********/02.05.2018г. /представляваща
разликата между дължимия
размер на вредите от 2 773, 60 лева и присъдения с решението
на СРС размер от 1 873, 60 лева/ - обезщетение
за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение на травматични
увреждания, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 30.04.2018г. в гр. София
при управление на автобус марка МАН с рег. № *****, за който е сключен договор
за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното
дружество, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.03.2019г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК *****, седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „*****да заплати на адвокат В.В.О., ЕГН
**********, с адрес
на упражняване на дейността – гр. София, ул. „*****, на основание чл. 38, ал.
2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА допълнително сумата от още 119, 31 /сто и
деветнадесет лева и 31 ст./ лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие за осъщественото процесуално представителство на С.К.С. в производството по гр.д. № 13243/2019г. по описа на СРС, ГО, 125
състав.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК *****, седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „*****да заплати на адвокат В.В.О.,
ЕГН **********, с
адрес на упражняване на дейността – гр. София, ул. „*****, на основание чл. 38,
ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА сумата от 360 /триста и шестдесет/ лева –
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие за осъщественото процесуално представителство на С.К.С. в производството по в.гр.д. № 11185/2020г. по описа на СГС, ІІ А
въззивен състав.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК *****, седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „*****на основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски
градски съд сумата от 25 /двадесет и пет/ лева, представляваща дължима
държавна такса за въззивното производство.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК *****, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „*****на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Софийски районен съд допълнително сумата от още 36 /тридесет и шест/ лева за
държавна такса в първоинстанционното производство,
както и допълнително сумата от общо 162, 25 /сто шестдесет и два лева и 25 ст./
лева – за възнаграждение за вещи лица по автотехническата
и медицинската експертизи.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.