Р Е Ш Е Н И
Е № 261770
гр. Пловдив, 18.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на седми декември две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
секретар:
Петя Мутафчиева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 20261 по описа на съда за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано въз основа на предявени от
Кооперация „Инвест груп 2010”, гр. Пловдив, ул. „Отец Паисий” № 16 А
против Г.Д.Б., ЕГН **********,*** искове с правно основани чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240 ЗЗД за установяване на
вземанията по издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.
№ 7965/ 2019 г. по описа на ПРС, както
следва: сумата от 22 501,82 лв. -
главница, дължима по Договор за заем от 03.07.2015 г., обективиран в
Нотариален акт за договорна ипотека № ***, сумата от 1350, 10 лв.- договорна
лихва, сумата от 600 лв. – такса управление на кредита, сумата от 350 лева –
такса за проучване и риск, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 21.05.2019 г. до окончателното й изплащане. Претендират се
и разноски, направени в заповедното и настоящото исково производство.
Ищецът посочва, че на 03.07.2015 г. е сключил с ответника
договор за паричен заем по силата, на който ищецът в качеството на заемодател е
предоставил на ответника в качеството на заемател сумата от 11 505 евро с
левова равностойност 22501,82 лв. с краен падеж 03.01.2016 г. Освен главницата
заемателят се е задължил да заплати и допълнителни такси, изразяващи се в такса
за проучване и риск – 350 лв. и такса за управление на кредита 600 лв. В
договора е уговорена и лихва в размер на 1350, 10 лв. за шестмесечния срок на
договора. Договорът за заем е обективиран в гореописаната договорна ипотека,
като ответникът е обезпечил задълженията си по договора за заем с ипотека на
имот, притежаван в режим на СИО. Поради
пълното неизпълнение на задълженията на ответника към ищеца, то е депозирано
заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.
417 ГПК и изпълнителен лист, което е уважено. Против заповедта е депозирано
възражение в срок, което е обусловило и правния интерес от предявяване на
исковете, предмет на настоящото производство. Моли се исковете да се уважат,
като се претендират разноски.
В
срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който оспорва
предявените искове, като неоснователни и недоказани. Твърди, че не му е
предоставена цялата сума, посочена в договора за кредит и реално предоставената
в заем сума е в размер от 10 000 лв., която той се е задължил да върне, ведно с
договорна лихва в размер от 12 500 лв. Тъй като размерът на лихвата е твърде
голям, ищецът заявил, че общата сума предоставена в заем, която ще се впише в
договора за заем ще бъде в размер от 22 500 лв. За предоставяне на заема
ответникът открил сметка в посочената от ищеца банка –Първа инвестиционна банка
АД, в която и ищецът имал открита сметка. Отишли в банката заедно със ***ата
му. Първо ищецът превел сумата от 12 400 лв., ответникът я изтеглил и я върнал
на П.А, след което той я внесъл отново по неговата сметка и след това превел сумата от 10 101 лв.,
която ответникът изтеглил и отишли при нотариус да оформят ипотеката, където ответникът заплатил всички
такси на нотариуса. Тъй като общ познат на П.А. и ответника – И.Д. гарантирал
за ответника и го свързал за получаване на кредита, то страните по договора за
заем се уговорили, че докато ответникът не е в Б. може да изпраща парите на И.Д..
Ответникът направил пет превода на И.Д., както следва: на 21.10.2015 г. – 650 евро, на 02.12.2015 г. – 400 евро, на
05.02.2016 г. – 100 евро, на 16.02.2016 г.- 200 евро, 13.04.2016 г. – 600 евро.
Били преведени суми и на П.А., както следва: сумата от 500 евро на 18.07.2016
г. и сумата от 400 евро на 05.12.2016 г. Освен това на място в заложната къща
ответникът твърди, че е заплатил сумата от 6 000 евро, за което обаче не му
била издадена разписка, тъй като касиерът отказал. Било отбелязано в компютъра.
Освен
гореизложените доводи за платени от ответника суми, ответникът твърди, че
клаузите по т. 1. от договора, уреждащи
заплащане на такса за проучване и риск и такса за управление на кредита е нищожна,
като неравноправна клауза. Сочи се,
че в случая липсват данни да са
направени разходи във връзка с проучване на заемодателя и риска. Оспорва
твърденията, че не са плащани редовно вноски по договора. Възразява срещу
твърдението, че ищецът е изпълнил точно задълженията си по договора. Сочи, че
по случая е образувана прокурорска преписка.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от
фактическа и правна страна:
За да се уважат предявените искове ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване възникване на спорните вземания и техния размер, в т.ч. наличието на валидна договореност между страните по сключен договор за заем, съответстващ на императивните изисквания в т.ч. и предаване на заемната сума в посочения размер, настъпване на падежа на претенциите, наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита с лихва, както и на договореност за заплащане на такса, като установи вземанията си и по размер.
Ответникът
следва да проведе насрещно доказване на твърденията на ищеца, както и всички
факти, които сочи да изключват,
унищожават или погасяват процесните вземания, включително и възраженията си за нищожност на отделни клаузи от договора, както и
заплащане на посочените в отговора на исковата молба суми по договора за
заем.
На 03.07.2015 г. между ищеца в качеството
на заемодател е сключен с ответника в качеството на заемател договор за паричен
заем, по силата на който страните са се договорили, че заемодателят предоставя
на заемателя сумата от 11505 евро с левова равностойност 22501,82 лв. Уговорена е годишна лихва в размер от 12 %
или 1350,10 лв, която сума се сочи, че е общата лихва, дължима по договора за
срок от 6 месеца, считано от датата на сключване на договора до крайния падеж
03.01.2016 г. Заемателят се е задължил да върне заемната сума в уговорения
срок, съгласно погасителен план, който включва дълга и други дължими такси,
както следва: такса проучване и риск в размер на 350 лв. и такса управление на
кредита в размер на 600 лв. В чл. 2 от договора е уговорено, че заемната сума
ще се преведе в деня на подписване на нотариалния акт за договорната ипотека в
полза на заемодателя за обезпечение на заема.
В чл. 3, ал. 2 от договора е уговорено, че заемодателят е длъжен при
поискване от заемателя да издаде разписка за извършените от последния плащания,
в която се отразяват – начин на плащане, датата на плащане, каква част от дълга
се погасява и точната сума и евентуални прихващания. Уговорено е право на предсрочно връщане на
заемната сума. В чл. 6 от договора е
предвидено, че при просрочие на плащането на две поредни погасителни вноски,
съгласно погасителния план, упоменат в договора, всички вземания на заемодателя
стават предсрочно изискуеми, като заемателят дължи и неустойка в размер от 25
лв. за всеки просрочен ден, като заемодателят ще покани заемателя с перпоръчано
писмо.
Гореописания договор за заем е обективиран
и в Нотариален акт за договорна ипотека
№ ***, по силата на който за
обезпечаване на вземанията по договора за заем е учредена в полза на заемодателя
договорна ипотека върху имот, придобит по време на брака в режим на СИО от
заемополучателя и ***ата му С.С.Б..
По делото е прието като писмено доказателство преводно нареждане
за сумата от 10101,82 лв. от дата 06.07.2015 г., като основание е вписано заем.
Отразено е, че сумата е платена в полза на ответника по посочената банкова
сметка. ***, но с разлика от десетина минути преди предходното платежно е
прието преводно нареждане за сумата от 12400 лв. в полза на ответника по
посочената банкова сметка. ***,82 лв.
Ответникът е представил
доказателства, които са на чужд език, поради и което са му дадени указания да
представи същите ведно с официален превод, като са указани последиците от
непредставянето им. Доколкото ответникът не е изпълнил дадените указания, то
представените документи на чужд език към отговора на исковата молба са
изключени от доказателствата по делото.
Приет е като писмено доказателство
договор за заем срещу залог между Заложна къща *** и ответника за предоставяне
на заем в размер от 18 500 лв. с
дата на отпускане 14.04.2017 г., такса съхранение 24,67 лв., 30 дни, такса 740,
10 лв., дата на връщане 14.05.2017 г., платена на 14.12.2017 г. сумата от
740,10 лв. Като дата на договора е вписана датата 04.06.2018 г. На гърба на
договора са отразени плащания по заем от 06.07.2015 г., като за периода от
06.08.2015 г. до 06.12.2016 г. са плащани суми в размер от по 800,10 лв. или
общо е платена сума в размер от 5600,70 лв. На 13.02.2017 г. е платена сума в
размер от 11581,26 лв., а на 15.03.2017 г. и на 16.10.2017 г. са отразени
плащания в размер от по 740,10 лв. Общо отразените плащания в така
представените документи са в общ размер от 18662,16 лв., като липсват подписи
на документите, поради и което същите нямат доказателствена сила за
установяване на отразените в тях обстоятелства. Ищецът оспорва така
представените доказателства за неотносими, като ответникът не установява при
разпределената му за това доказателствена тежест, че така представените документи удостоверяват заплащания по
процесния договор за заем.
Не се установява и от приетият документ от П.Г.А.
за преведени суми в полза на И.Д., че с така платените суми са погасени
задължения по процесния договор за заем.
В тази връзка бяха допуснати гласни доказателства, като въпреки дадената
възможност ответникът не осигури събирането на така допуснатите доказателства.
От
така приетия документ от *** е видно, че в полза на П.А. – *** на ищцовата
кооперация е платена сума в размер от 400 евро на 12.05.2016 г. и 500 евро на
18.07.2016 г. Във връзка с така
отразеното, ищецът не сочи да са налице други правоотношения между него и
ответника, както и лично с ***я на ищцовата кооперация.
Прието е като писмено доказателство
счетоводна справка към 20.10.2020 г. за разчети по заем, отпуснат на Г.Б., в
която се сочи, че по сметка 495 – е налице задължение на Г.Б. в общ размер от
24 801,86 лв., формирана от 22501,82 лв.- неплатена главница по договор за
заем от 03.07.2015 г. и 2300,04 лв.- незаплатени лихви и такси, която обаче
представлява едностранно изготвен от страна по делото документ и съответно не
притежава материална доказателствена сила за удостоверените в нея
обстоятелства.
След
справка в регистъра на финансовите институции, съдът установи, че ищцовата
кооперация не е вписана като финансова институция по смисъла на чл. 3а ЗКИ.
След
справка в Търговския регистър се установява, че основна дейност на ищцовата
кооперация, която се представлява от *** си П.А. е сделки с валута в наличност,
след издаване на необходимите разрешения и лицензи, посредническа и
консултантска дейност, земеделска дейност, рибовъдство, организиране на
производствена, търговска и транспортна дейност, взаимоспомагателна дейност за
членовете си съгласно чл. 36 от закона за кооперациите, както и всякакви други
дейности и услуги, незабранени от законодателството в страната. Ищцовата
кооперация е вписана в публичен регистър на обменните бюра. В този регистър е
вписана и заложна къща *** с *** П.Г.А..
Тези
обстоятелства обаче не могат да обосноват категоричен извод за основателност на
направените от ответника възражения за извършени плащания в заложна къща ***, с
които са погасени задължения по договор за кредит. Представения договор за заем
срещу залог с дата 04.06.2018 г. не е подписан от никоя от страните, поради и
което не представлява годно доказателство за отразените в него обстоятелства.
Решението
не може да се основава на предположения, поради и което в доказателствена
тежест на ответника е разпределено установяването на сочените от него в
отговора обстоятелства и са допуснати гласни доказателства в тази връзка.
Въпреки дадената възможност ответникът не успя да установи при условията на
пълно доказване по безспорен и категоричен начин твърдението си, че е извършил
посочените от него плащания на заложната къща, както и че същите са погасили
задължения именно по процесния договор за заем, обезпечен с договорна ипотека.
От
събраните по делото писмени доказателства се установява по безспорен начин
възникването на правоотношение между страните по договор за заем. Не се
установява обаче, че ищецът е финансова
институция, както и че същият предоставя кредити по занятие.
В
случая не намира приложение ЗПК, тъй като съгласно чл. 3, ал. 4 разпоредбите на
закона се прилагат за договори за потребителски кредити, които не са обезпечени
с ипотека или друго сравнимо обезпечение върху недвижим имот.
От
събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 03.07.2015 г.
между ищеца и ответника е сключен писмен договор за заем, по силата на който
ищецът се е задължил да предостави на ответника в заем сумата от 22501,82 лв.,
като престацията на заемодателя, която е част от фактическия състав на
сключения договор за заем, доколкото той е реален е договорено да се изпълни
при подписване на нотариален акт за договорно ипотека, което е направено,
съгласно приетите два броя платежни. Не се установява от приетите по делото
писмени доказателства, че на ответника е предоставена в заем сума, различна от
сбора на преведените суми по двете платежни нареждания. Фактът, че сумата е
преведена чрез два превода в кратък интервал не обуславя извод за основателност
и доказаност на твърденията на ответника, като съдебният акт не може да се
основава на предположения, а на безспорно доказани в производството факти.
Съгласно
чл. 240 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя
пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума
или вещи от същия вид, количество и качество. Заемателят дължи лихва само ако
това е уговорено писмено. В случая е налице писмена уговорка за заплащане на
лихва в размер на 12 % или обща сума от 1350,10 лв.
В
закона не е предвидено заплащане на такси за проучване и риск или такса
управление по кредита.
Действително
съгласно чл. 9 ЗЗД е налице договорна свобода, но доколкото ищецът претендира
заплащане на стойност на предоставена услуга, то следваше да установи, че тази
услуга действително е доставена, а това не беше сторено. Не става ясно по какъв начин е извършено
проучването на ответника и риска, който се поема, при условие, че липсват данни
за предоставяне на преддоговорна информация или изискване от съответните
институции на допълнителна информация. Относно таксата управление по кредита не
става ясно в какво се изразява тя и какви дейности включва в себе си. От така
изложеното може да се направи извод, че се касае за неравноправни клаузи, по
които ответникът не може да прецени икономическите последици за него и за какви
предоставени услуги са начислени тези такси.
С
оглед гореизложеното съдът счита, че следва да се отхвърли, като неоснователна
и недоказана претенцията установяване на
дължимостта на такси за проучване и
риск в размер на 350 лв. и такса управление на кредита в размер на
600 лв.
Съдът
счита, че от приетия като писмено
доказателство документ от П.Г.А. е видно, че в полза на П.А. – *** на ищцовата
кооперация е платена сума в размер от 400 евро на 12.05.2016 г. и 500 евро на
18.07.2016 г. Доколкото не се твърди, ***
на ищцовата кооперация да има правоотношения с ответника, различни от сключения
договор за кредит, то съдът счита, че следва да се приеме, че платената обща
сума в размер на 900 евро с левова
равностойност от 1760,25 лв. е за
погасяване на задължения по процесния договор за заем.
Съгласно
чл. 76, ал. 2 ЗЗД, доколкото не се сочи изрично кое задължение се погасява с
така платената сума съдът счита, че е погасена изцяло претендираната от ищеца
възнаградителната лихва в размер от 1350, 10 лв. Това разрешение е прието и в ТЪЛКУВАТЕЛНО
РЕШЕНИЕ № 3 от 27.03.2019 г. т. д. № 3/2017 г., ОСГТК НА ВКС, съгласно
което правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД
отчита интереса на кредитора - първо да се погасят лихвите, а непогасената
главница да продължи да се олихвява. С оглед така изложеното съдът счита, че
следва да се отхвърли искът за признаване на установено, че се дължи
възнаградителна лихва в размер от 1350,10 лв.
С
остатъкът от 410,15 лв. съдът счита, че се погасява частично и главницата, като
за този размер искът за установяване на дължимост на главницата следва да се
отхвърли, а за сумата от 22091,67 лв.-
главница, искът следва да се уважи, като основателен и доказан.
Съдът счита за основателно и искането за
признаване на установено, че се дължи законна лихва върху уважената главница,
считано от 21.05.2019 г. до окончателното й изплащане.
С
оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
се присъдят разноски, съразмерно на уважената част от исковата претенция.
Ищецът е представил доказателства и претендира разноски в заповедното и
исковото производство в размер на 1054 лв.- общо платена държавна такса и в
размер на 2780 лв.- общо платени адвокатски възнаграждения, от които сумата от
общо 1776,04 лв.- разноски в заповедното производство, включващи държавна такса
в размер от 496,04 лв. и адвокатско възнаграждение в размер от 1280 лв. и сумата от общо 1996,04 лв.- разноски в
исковото производство, от които сумата от 496,04 лв.- платена държавна такса и
сумата от 1500 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение. В полза на ищеца
следва да се присъди, съразмерно на уважената претенция сумата от 1582 лв. –
разноски в заповедното производство и сумата от 1778 лв.- разноски в исковото
производство.
По изложените мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.Д.Б., ЕГН **********,*** дължи на Кооперация „Инвест груп 2010”, гр. Пловдив, ул. „Отец
Паисий” № 16 А сумата от 22091,67 лв. - главница, дължима по Договор за заем от
03.07.2015 г., обективиран в Нотариален акт за договорна ипотека № ***, ведно със законната лихва върху уважената главница, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 21.05.2019 г. до окончателното й изплащане, за която сума са издадени
Заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 7965/
2019 г. по описа на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ предявените от Кооперация „Инвест груп 2010”, гр. Пловдив,
ул. „Отец Паисий” № 16 А против Г.Д.Б., ЕГН **********,*** искове за признаване на установено, че се
дължи сумата в размер от 410,15 лв (
разлика между предявена главница в размер от 22 501,82 лв. и установена
главница в размер от 22091,67 лв.) - главница
Договор за заем от 03.07.2015 г.,
обективиран в Нотариален акт за договорна ипотека № ***, сумата от 1350, 10
лв.- договорна лихва, сумата от 600 лв. – такса управление на кредита, сумата
от 350 лева – такса за проучване и риск, ведно със законната лихва върху отхвърлената
главница, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда – 21.05.2019 г. до окончателното й изплащане,
за които суми са издадени Заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.
№ 7965/ 2019 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА Г.Д.Б., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА Кооперация „Инвест груп 2010”, гр. Пловдив,
ул. „Отец Паисий” № 16 А разноски по съразмерност, както следва: сумата от 1582
лв. – разноски по ч.гр.д. № 7965/ 2019
г. по описа на ПРС и сумата от 1778 лв.-
разноски по гр.д. №20261/2019 г.
Решението подлежи на обжалване
пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ