Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ………06.2020г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Г въззивен състав, в закрито съдебно заседание на
……………………………………… юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ
НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИМЕОН СТОЙЧЕВ
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
като
разгледа докладваното от мл. съдия Димитров ч. гр. д. № 5675 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 –
438 от ГПК.
Образувано
е по жалба на „ДЗИ – О.З.“ ЕАД срещу постановление изх. № 00259/01.06.2020г.,
постановено от ЧСИ М.Д.по изп. дело № 20207870400037 по негов опис, с което
съдебният изпълнител е намалил приетото за събиране в полза на взискателя адвокатско
възнаграждение за изп. производство от
1920лв. с ДДС до 540лв. с ДДС.
В
жалбата се поддържа, че размерът от 540лв. на адвокатското възнаграждение за
взискателя се явява прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на
делото. Сочи се, че единственото извършено действие от процесуалния
представител на взискателя е подаване на молба за образуване на изп. дело. Изтъква
се, че длъжникът спада към категорията на т. нар. „сигурни платци“, както и че
дружеството не е дало повод за образуване на изп. производство и плаща
своевременно в рамките на срока за доброволно изпълнение. Ето защо се моли за
намаляване на адвокатското възнаграждение до 200лв.
Взискателят
по изпълнителното дело не е подал възражение по чл. 436, ал. 3 от ГПК.
Съдебният изпълнител излага мотиви за неоснователност
на жалбата..
Софийски градски съд, като прецени
доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна следното:
От
представените по делото доказателства се установява, че изпълнителното
производство е образувано по молба на В.Ж.В.чрез адв. Л.Г.за събиране на вземанията
по издадения на в полза на взискателя на 25.02.2020г. изп. лист. Към молбата са
приложени пълномощно за учредена представителна власт и договор за правна
защита и съдействие, съгласно който между страните е договорено и заплатено в
брой адвокатско възнаграждение в размер на 1920лв. с ДДС. С молбата за
образуване взискателят чрез процесуалния си представител е поискал да се
изпрати покана за доброволно изпълнение до длъжника и да се наложи запор върху
банковите му сметки.
На
06.03.2020г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение на
задължението в двуседмичен срок, като на същата дата е наложен запор и върху
вземанията му по банкови сметки, открити в „О.Б.Б.“ АД. На 16.03.2020г., в
изпълнение на наложения запор, е преведена цялата претендирана сума от страна
на третото задължено лице – „ОББ“ АД. Длъжникът – „ДЗИ – О.З.“ ЕАД е подал на 23.03.2020г. възражение срещу приетото за
събиране адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, като е
поискал намаляването му до 200лв. С обжалваното постановление съдебният
изпълнител го е намалил до сумата от 540лв. с ДДС. Препис от същото е връчено
на длъжника на 09.06.2020г.
При така установената фактическа
обстановка и след преценка доводите на страните и мотивите на съдебния
изпълнител, съдът намира от правна страна следното:
Частната жалба е
депозирана в законоустановения срок, изхожда от надлежна страна, подадена е
срещу подлежащ на обжалване акт – чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, като дължимата
за производството държавна такса е внесена, поради което жалбата е допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Въпросът за
разноските в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу
незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за
разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл.
79 е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част.
Преценката за
правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с
оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна
помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други
обстоятелства, определяща правната и фактическа сложност на делото. В
конкретния случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство
освен първоначалната молба за образуване на изпълнителното дело, с която е
сезиран частният съдебен изпълнител и се явява минимално необходимото действие
за започване на производството, процесуалният представител на взискателя е
подал единствено молба от 23.03.2020г. с посочване на банкови сметки за
превеждане на постъпилата сума. Други действия от страна на процесуалния
представител не са извършвани. Такива действия не са се и налагали с оглед
обстоятелството, че на 16.03.2020г. (в срока за доброволно изпълнение) по
сметка на съдебния изпълнител е постъпилата цялата сума, за чието събиране е
образувано изп. производство, включително дължимите такси и разноски. При тази
хипотеза съдът намира, че изпълнителното дело не е усложнено от фактическа и
правна страна, целта му е постигната в рамките на 10 дни от образуването и
взискателят има право на адвокатско възнаграждение единствено за образуване на
изпълнителното дело, което съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004г. (в
редакцията към процесния момент) възлиза на 200лв.
По тези
съображения, обжалваното постановление следва да бъде отменено като неправилно
и вместо него да бъде постановено намаляване на дължимите на взискателя
разноски за адвокатско възнаграждение до размер на сумата от 200лв. без ДДС или
240лв. с ДДС.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „ДЗИ – О.З.“ ЕАД
постановление изх. № 00259/01.06.2020г., постановено от ЧСИ М.Д., рег. № 787 от
РКЧСИ, по изп. дело № 20207870400037 по негов опис, с което е отказано
намаляване на приетото за събиране в изпълнителното производство адвокатско
възнаграждение в полза на взискателя за разликата над 540лв. с ДДС, и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА приетото за
събиране в изп. производство по изп. дело № 20207870400037 по описа на ЧСИ М.Д.,
рег. № 787 от РКЧСИ, район на действие СГС, адвокатско възнаграждение в полза
на взискателя от 540лв. /петстотин и
четиридесет лева/ с ДДС на 240лв.
/двеста и четиридесет лева/ с ДДС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.