РЕШЕНИЕ
№ 516
гр. Велико Търново, 20.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Велико Търново – Трети състав, в съдебно заседание на двадесети ноември
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВТИМ БАНЕВ
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладвано от съдия Банев Адм. д. № 621 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 54, ал. 6 от Закона за кадастъра и имотния регистър
/ЗКИР/.
Образувано е по жалба, подадена от Събирателно дружество „Дина“ с ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, срещу Заповед № 18-6162/ 25.07.2018 г. на началника на Служба по геодезия картография и кадастър /СГКК/ - гр. Велико Търново. С оспорената заповед, на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 и чл. 54, ал. 4 от ЗКИР, е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Велико Търново, с нанасяне на нов обект – сграда с идентификатор 10447.515.170.30, площ 20 кв. м., предназначение хангар, депо, гараж, няма данни за собственост и промени в данните за собственост и собственици за сграда с идентификатор 10447.515.170.30 – няма данни за собственост. Заповедта е издадена по Заявление вх. № 01-204793/ 05.06.2018 г. на СГКК – гр. В. Търново, подадено от П.С.П. с ЕГН **********, лично и като пълномощник на П.Д.И. с ЕГН **********.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на оспорената заповед поради провеждане на процедурата по изменение на кадастралната карта при допуснати съществени нарушения на административно производствени правила и постановяването на крайния акт в противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Развиват се доводи, че при издаването й началникът на СГКК – гр. В. Търново не е взел предвид предоставените от СД „Дина“ – гр. В. Търново писмени доказателства и обстоятелствата по преписката. По същество жалбоподателят сочи, че сграда с идентификатор 10447.515.170.30 частично /около 1 кв.м./ попада в имот с идентификатор 10447.515.171 по КК и КР на землището на гр. Велико Търново, за който събирателното дружество е предоставило пред административния орган доказателства за собственост. Изтъква, че въпросната гаражна клетка е незаконосъобразно поставена в имота му и подлежи на премахване, а относно процесната заповед – че е налице спор за материално право, съставляващ пречка за издаването й. В хода на съдебното производство оспорващото дружество, чрез пълномощника си по делото ***Й.Ц.Й. от ВТАК, поддържа жалбата по съображенията изложени в нея и с допълнителни аргументи, развити в депозирано писмено становище. Счита, че събраните по делото доказателства не удостоверяват законосъобразното построяване на нанесения в КК и КР обект, вкл. спазването на нормативно установените изисквания за това, липсват съответните строителни книжа, вкл. разрешение за строеж и протокол за строителна линия, както и данни кога е построен обектът и защо разрешението за ползване е издадено на лице, различно от титуляра на правото на строеж. С тези аргументи се иска заповедта на началника на СГКК – гр. В. Търново да бъде отменена, претендира се присъждане на направените разноски по делото.
Ответникът
- началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. В. Търново, в
депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез пълномощника си, заявява,
че оспорва жалбата като недопустима и неоснователна. Развива доводи за формална
и процесуална законосъобразност на издадената заповед, и неоснователност на
оплакванията, касаещи законността на нанесения обект. Изтъква, че посредством
одобрените с процесната заповед изменения се отстранява допусната преди това
непълнота в КК, като направените възражения от СД „Дина“ в хода на
административното производство са били обсъдени и приети за неоснователни. Развива и доводи за
неоснователност по същество на тези възражения, доколкото нанасянето на обекта
се е наложило поради допусната непълнота при първоначалното одобряване на КК и
КР, изразяваща се в ненанасяне на процесния обект. Намира за безспорно
установено съществуването на същия както към момента на одобряване на КК и КР
по чл. 49 от ЗКИР, така и към момента на издаване на обжалваната заповед.
Развива и съображения за неоснователност на доводите, касаещи законността на
строителството, като счита за доказано надлежното учредяване и реализиране
право на строеж в периода 1980 г. – 1999 година. В тази връзка намира за доказано правото на
собственост на заявителите, а претенциите на жалбоподателя - за лишени от
основания, доколкото и самият той не твърди да е собственик на частта от
стградата, попадаща в неговия имот. С тези доводи ответникът моли жалбата да бъде отхвърлена,
не претендира присъждане на разноски. С писмения отговор е направено възражение
за евентуална прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски над
законоустановения минимум.
Заинтересованите страни П.С.П., П.Д.И. ***,
редовно призовани не се явяват и не изпращат представители, не заявяват
становище по спора.
Съдът, като обсъди събраните
по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
От съдържащите се в администативната
преписка документи се установява, че със Заповед № 832/10.07.1980 г. на
председателя на Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет - Велико
Търново, е отчужден за жилищно строителство и подземен паркинг, имот на С.П.И.и
П.Д.И., намиращ се в кв. 341 по плана на гр. В. Търново, кв. „Пишмана“. Със
същата заповед са определени оценка на имота и обезщетение за собствениците му
– едно четиристайно жилище в жилищния блок, който ще се построи в отчуждения
имот и една гаражна клетка в същия квартал или в близост до жилището, което ще
се построи. Впоследствие с Решение № 228 по Протокол № 14/ 25.07.1996 г. на
Общински съвет- Велико Търново, е дадено съгласие да бъде отписан гараж № 1 от
група „В“, кв. 341, за обезщетяване на бившия собственик на отчужден имот С.П.И.,
чрез отстъпване право на строеж, а изграждането на гаража да се извърши със
собствени средства на Иванов. Последвало е издаването на Заповед № 279/
07.03.1997г. на кмета на Община Велико Търново, с която на основание посочените
два акта, на С.П.И.е отстъпено възмездно право на строеж върху общинска земя в
кв. 341 на гр. В. Търново, за пастрояване на гаражна клетка № 1 от 20,50 кв.
метра. Последвало е сключването на договор от 17.03.1997 г. между кмета на
общината и С.И., за отстъпване право на строеж върху общинска земя за
въпросната гаражна клетка, между кмета на общината и С.И. /л. 114 – л. 115 от
преписката/. В преписката се съдържат още одобрено от гл. архитект на общината
архитектурно заснемане на гаражи с № от 1 до 11 от дата 18.09.1996 г. и
Разрешение за ползване № 604/ 03.09.1999 г., издадено от началника на РДНСК –
В. Търново, на строеж „Гараж № 1“ кв. 341 по плана на гр. В. Търново, собственост
на П.С.П.. В последния документ е посочено, че строежът е изпълнен в
съответствие с Разрешение за строеж № 117/ 02.04.1997 г., протокол за
строителна линия и ниво № 48/ 02.04.1997 г. и одобрени проекти от гл. архитект
на Община Велико Търново от 18.12.1996 година.
С договор за продажба на недвижим имот –
частна общинска собственост от 15.03.2001 г., сключен между кмета на Община
Велико Търново и съдружниците в СД „Дина“ – гр. В. Търново, е придобит
новоурегулиран парцел IV в кв. 341 по регулационния
план на гр. В. Търново, с площ 300,00 кв.м., отреден за търговия, услуги и
офиси. Между страните не се спори, че посоченият имот е идентичен с имот с
идентификатор 10447.515.171 по КК и КР на гр. В. Търново.
Производството,
приключило с оспорения административен акт е започнато по Заявление вх. №
01-204793/ 05.06.2018 г. на СГКК – гр. В. Търново, подадено от П.С.П., с което
е поискано нанасяне на настъпили
промени в КК и в КР, издаване на удостоверение за приемане на проект за
изменение на КК и КР. Нанасяне на настъпили промени в кадастралните регистри е
поискано по отношение на поземлен имот с идентификатор 10447.515.170,
чрез нанасяне на сграда с идентификатор 10447.515.170.30 – гараж. Впоследствие
е представено и пълномощно от 14.06.2018 г. на П.С.П. да представлява майка си П.Д.И.
пред СГКК – гр. В. Търново, с приложено удостоверение за раждане. Към
подаденото от П. заявление са били приложени проект за изменение изготвен от правоспособно лице, вписано в
регистъра по чл. 12, т. 8 от ЗКИР – „Ландинвест ВТ“ ЕООД /док-ти от л.6. до
л.65 и от л.138 до л. 143 от делото/, като самият проект включва
обяснителна записка, извадки от действащите КК и КР на гр. В. Търново, данни от
полски измервания и изчисляване координатите на подлобните точки, ръчна скица с
нанесени координатни точки, скица-проект за изменение на КК за сграда с
идентификатор 10447.515.170.30 с определяне координатни точки на новонанесения
обект, данни от проверки в системата ИКАР.
Със заявлението са представени и посочените по-горе в удостоверението
документи, свързани с учреденото право на строеж върху земя – общинска
собственост и неговото реализиране, както и удостоверение за наследници на С.П.И.с
изх. № 23/ 11.05.2018 г. на Община Велико Търново.
За започналото
производство са изпратени уведомления до Община велико Търново и до СД „Дина“ –
гр. В. Търново, с указание че при несъгласие с исканото изменение, следва да
представят документи, доказващи претенции на права в 7-дневен срок от
получаване на уведомлението. Уведомлението до СД „Дина“ е получено на
10.07.2018 г., което в срока по чл. 34, ал. 3 от АПК е подало възражение до
началника на СГКК – гр. В. Търново за неоснователност на направеното от П.С.
Петрова искане. Дружеството е заявило, че е закупило ПИ с идентификатор 10447.515.171 по
КК на гр. В. Търново, с площ 300 кв.м., като гаражът, чието нанасяне се иска,
навлиза в този имот, което прави незаконосъобразно нанасянето й в КК и КР.
Посочило е, че в протокол за строителна линия и ниво № 48/ 02.04.1997 г. не е
отразен гараж с № 1, а такива с номера от 2 до 11, като съгласно протокола
общата дължина на същите е 35,10 м., а към момента на място тази дължина е
36,10 метра. Към възражението са били приложени описания по-горе договор за продажба на недвижим имот общинска
собственост от 15.03.2001 г. и копие от разпечатка от интернет от дата
10.07.2018 г. на копие от протокол за строителна линия и ниво № 48/ 02.04.1997
година. Съгласноотразяванията във въпросното копие от разпечатка, по Разрешение
за строеж № 117/ 97 г., са определени строителна линия и ниво на 10 броя гаражи
от № 2 до № 11, като е отбелязана дължина на гаражите 6,10 и обща широчина на
застрояването 35,10.
След обсъждане и извършена от служители
в СГКК – Велико Търново проверка на място и контролни измервания, възражението
е било прието за неоснователно и административното производство е приключило с
издаването на процесната заповед на началника на службата по геодезия,
картография и кадастър. Със същата на основание чл.
51, ал. 1, т. 2 и 54, ал. 4, от ЗКИР, е одобрено заявеното от П.П. и П.И.
изменение, като в КК и КР е нанесена сграда с идентификатор 10447.515.170.30,
площ 20 кв. м., предназначение хангар, депо, гараж, няма данни за собственост и
промени в данните за собственост и собственици за сграда с идентификатор
10447.515.170.30 – няма данни за собственост. Заповедта е съобщена на СД „Дина“ – гр. В. Търново на
31.07.2018 г., чрез съдружника Т.М.И., съгласно разписка на л. 11 от делото.
Жалбата от дружеството до съда е подадена по пощата, чрез органа издал
оспорения административен акт, като е получила входящ номер от 13.08.2018 г. в
деловодството на ответната администрация.
В съдебната фаза на производството от
ответника е представена административната преписка, съдържаща посочените
по-горе в решението документи, не са ангажирани други доказателства. От
жалбоподателя също не са представяни доказателства извън тези от административната
преписка. От последния е оспорена истинността - вярността на съдържанието на
всички представени от ответника документи, като е заявено и становище, че те не
са заверени от лице имащо право да представлява началника на СГКК - гр. Велико
Търново. В тази връзка от съда са изискани, а от ответника представени същите
документи, вече във вид на преписи, заверени от и.д. „Началник на СГКК – гр. В.
Търново“, т.е. лице представляващо службата на основание чл. 18, ал. 1 от
Устройствения правилник на АГКК, който е заявил и че ще се ползва от тези
документи в настоящото производство. С определение от закрито заседание,
съобщено на главните страни на 06.11.2018 г., от съда е открито производство по
проверка верността на съдържанието на оспорените документи и е указано
разпределението на доказателствената тежест. От главните и заинтересованите
страни не са представяни други доказателства.
При така установената фактическа
обстановка, съдът, осъществявайки
служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт, съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена от лице с правен
интерес, като собственик на основание покупко-продажба, на ПИ с идентификатор 10447.515.171 по КК на гр.
В. Търново. В случая се установява по безспорен начин от
приложените графични материали /скица-проект/, че новонанесената в кадастралния
план сграда с идентификатор 10447.515.170.30, навлиза в съседния имот с идентификатор 10447.515.171
/собственост на СД „Дина“/ и в самата заповед това обстоятелство е изрично
обсъдено. Същевременно одобрените промени в данните в кадастралните регистри не
сочат дружеството-жалбоподател като собственик или съсобственик във въпросната
сграда. Оспорването е извършено в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 54,
ал. 6 от ЗКИР, пред местно компетентния да го разгледа административен съд.
Изложеното обуславя процесуалната допустимост на жалбата за разглеждане по
същество.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от ***В.Т.–
началник на СГКК – В. Търново, в чиито правомощия, съгласно чл. 54, ал. 4 от ЗКИР, е издаването на заповеди за измененията на КК и
КР при отстраняване на непълнота или грешка, каквото е правното основание за
процесните изменения, т.е. актът е издаден от материално компетентен орган.
Заповедта е съставена в предвидената писмена форма и съдържа изложение на
фактически и правни основания за постановяването й. В същата изчерпателно са
посочени направените изменения, изложени са фактическите основания, мотивирали
органа да ги извърши и са обсъдени направените в административната фаза на
производството възражения от СД „Дина“ – гр. Велико Търново. Съответствието на изложените от административния орган
мотиви с установените в производството факти също не е формално нарушение, а
касае материалната законосъобразност на акта.
Съдът намира за неоснователни развитите
в жалбата съображения за допуснати в хода на процедурата съществени нарушения
на административнопроизводствените правила. Изпълнената процедура е приложима
относно несъответствия в данните за обекти на кадастъра спрямо действителното
им състояние към момента на първоначалното одобряване КК и КР, още повече че
такава е изричната разпоредба на § 1, т. 16 от ПЗР на ЗКИР, в действащата към
процесния период редакция. Същата е проведена във вразка с надлежно подадено
заявление от П.С.П., като съсобственик на обекта, чието нанасяне е поискано,
която впоследствие се е легитимирала и като пълномощник на другия съсобственик
по наследяване - П.Д.И.. В изпълнение на изискването на чл. 26 от АПК,
административният орган е уведомил за започването на производството
заинтересованите лица, вкл. дружеството-жалбоподател. Проведената процедура е в
съответствие със заявеното искане, като съответно на изискването на чл. 35 от АПК в хода й са установени релевантните за случая факти, вкл. са извършени
проверка на място и контролни измервания. В случая от доказателствата по
делото, съдът намира за установено, че гаражът – предмет на извършеното
изменение, е съществувал на място към момента на одобряване на момента на
одобряването на КК и КР на гр. Велико Търново по реда на чл. 49, ал. 1 от ЗКИР
/Заповед № РД-18-39 от 18.03.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК/. Това
обстоятелство на практика не се оспорва от жалбоподателя и се доказва от
представените към заявлението документи, свързани с учреденото от Община Велико
Търново право на строеж на процесния обект в полза на С.П.И.. Въпросните
документи са официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, с обвързваща
съда доказателствена сила, а въпреки извършеното от жалбоподателя оспорване и
указаното разпределение на доказтелствената тежест, последният не ангажирани
доказателства, оборващи истинността им. Като такъв документ не може да се
възприеме представената с възражението пред административния орган разпечатка
от интернет /или от снимка с телефон8, от дата 10.07.2018 г., на копие от
протокол за строителна линия и ниво № 48/ 02.04.1997 година. Произходът на този
документ не е изяснен по делото, не е ясно и какво е качеството на лицето,
което го е изготвило, нито кое е лицето, извършило заверка за вярност на
копието, представено пред началника на СГКК. Представянето на документа в този
вид не изключва евентуално манипулиране на съдържанието му, особено ако се
вземе предвид нетипичната номерация на нанесените в него гаражи /от 2 до 11/ и
известни особености при изписването на цифрите 0 и 2 при текстовото посочване
на бройката и номерацията на същите гаражи. Същевременно представените със
заявлението заповеди на председателя на ИК на ОбНС – В. Търново и на кмета на
общината, решението на общинския съвет от 1996 г. договора за отстъпване право
на строеж, Разрешение за ползване № 604/ 03.09.1999 г. и т.н., създават
достатъчно надеждна документална следа за основанието на което е извършен
строежа, действителното изпълнение на същия и крайната дата към която то е
приключило, значително предхождаща не само одобряването на КК и КР на гр. В.
Търново, но и придобиването от жалбоподателя на собствеността върху ПИ с идентификатор 10447.515.171.
Същевременно коментираните документи обективират актове и правни действия на
различни административни органи и длъжностни лица, при което невярност на
съдържанието им или неговото последващо манипулиране, на практика е изключено.
Обстоятелството, че разрешението за ползване е издадено на лице, различно от
титулара на правото на строеж /дъщерята на С.И./ не е достатъчно да разколебае
горните изводи, при достатъчни други индивидуализиращи обекта данни.
Действително, изброените документи не съставляват пълната строителна
документация, изискуема по действащия тогава ЗТСУ /отм./ или по ЗУТ, но това не
означава, че строежът е незаконен, каквито твърдения навежда оспорващото лице,
особено при наличието на изрично упоменатите в разрешението за ползване,
разрешение за строеж от 02.04.1997 г. на гл. архитект на Община Велико Търново
и одобрени проекти.
Освен това, въпросът дали даден строеж е
законен или не, не е от съществено значение при нанасянето на данните за същия
в КК и КР, при положение, че този строеж не е бил премахнат и към момента на
извършената проверка на място от служители на СГКК, т.е. повече от 20 години.
Кадастралният план е ситуационен, а не устройствен такъв, неотразяването на
съществуващия обект в КК и КР към момента на създаването им формира обективно
несъответствие между тяхното съдържание и действителното положение към него
момент, и обуславя последващата приложимост на процедурата по чл. 54 от ЗКИР. При самото провеждане на производството, инициирано
със Заявление № 01-204793/ 05.06.2018 г. от П.С.П., не са допуснати процесуални
нарушения, като са спазени правилата, разписани с чл. 54 от ЗКИР и чл. 56 и сл.
от Наредба № РД-02-20-5/ 15.12.2016 г. на МРРБ за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и
кадастралните регистри.
Съдът намира за неоснователни и
възраженията на оспорващото дружество, че в случая е следвало да бъде приложена
разпоредбата на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. Съгласно последната разпоредба, в
приложимата й редакция /обн. ДВ, бр. 57 от 22.07.2016 г./, когато непълнотата
или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след
решаване на спора по съдебен ред. Действително, наличието на неприключил спор
за собственост, не е загубило качеството си на пречка пред административния
орган, да извърши заявено отстраняване на непълноти или грешки за съответния
имот. В случая обаче от съдържанието на договора за продажба на недвижим имот –
частна общинска собственост от 15.03.2001 г., не се установява процесният гараж
или части от него да са придобити заедно със закупуването на парцел IV в кв. 341 по плана на гр. В. Търново,
по-късно отразен с идентификатор идентификатор 10447.515.171 по КК и КР на гр.
В. Търново. Придобиването от СД „Дина“ в друг момент или на друго основание,
право на собственост върху въпросната сграда не се установява от наличните в
делото доказателства, и не се твърди от оспорващото дружество. От друга страна,
данните в КК и КР не оказват влияние върху действителния вещноправен статут на съответния имот, вкл.
относно титуляра на правото на собственост или пространствени параметри на това
право (Тълкувателно решение № 8/ 2014 г. от
23.02.2016 г. на ОСГК на ВКС по тълкувателно дело № 8 от 2014 година), а и в конкретния случай одобреното
с обжалваната заповед изменение на КК и КР не съдържа данни за собствеността на
имот с идентификатор 10447.515.170.30. При това положение обстоятелството, че
според картния материал /но не и според договора за продажба/, част от
закупения от СД „Дина“ през 2001 г. поземлен имот, по някаква причина обхваща и
земята под вече съществувалата към него момент сграда, само по себе си не е
индикация за спор за собственост или други вещни права, особено при положение
че няма данни в продължения на близо 20 години някой от собствениците – на
земята или на сградата да е предприел съответните действия за уреждането на
такъв спор. Коментираното обстоятелство може да се дължи на редица други
причини, вкл. неправилно извършени измервания или допуснати други непълноти или
грешки при одобряването на КК и КР, извън тази – предмет на разглеждания спор,
опорочена процедура при изменението на регулационния план на града с
образуването на парцел IV и т.н.
Изследването на тези причини обаче не е в обхвата на дължимата от
административния орган проверка в процедурата по чл. 54 от ЗКИР, нито на такава
в настоящото съдебно производство.
По изложените съображения съдът приема,
че жалбата на СД „Дина“ - гр. В. Търново,
срещу Заповед № 18-6162/ 25.07.2018 г.
на началника на СГКК - гр. В. Търново, е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлен.
При
този изход на делото разноски на жалбоподателя не следва да се присъждат.
Разноски не следва да се присъждат и ответника, и на заинтересованите страни,
тъй като не са поискани.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, вр. с
чл. 54, ал. 6 от ЗКИР, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на Събирателно
дружество „Дина“ с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление ***, срещу Заповед № 18-6162/ 25.07.2018 г. на началника на Служба
по геодезия картография и кадастър - гр. Велико Търново.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването
му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: